Становище на БНФМ относно закона за културното наследство

on Posted in Новини и събития. Посещения: 909

Настоящето становище на БНФМ е прието на заседание на УС на 7.01.2010 г.

Уважаеми г-н Рашидов,

Уважаема г-жо Петрова,

Уважаеми дами и господа народни представители,

През 2006 г. Парламентарната комисия по култура към Народното събрание и г-жа Нина Чилова възлагат Законодателно проучване на тема „Опазване, съхранение и популяризиране на културно-историческото наследство-(КИН)”. Проучването е възложено във връзка с подобряването на законодателната уредба, свързана с КИН на Р. България. Изследвано е законодателството на държави-членки на ЕС и САЩ. Целта на проучването е била да запознае тогавашната Комисия по култура със законодателните решения, възприети в изследваните държави. Лошо впечатление в проучването прави това, че основните му изпълнители и презентацията му пред Комисията по култура са се извършили от група студентки, незнайно с какви знания и опит в тази сложна област, в която дори специалисти с огромна практика са затруднени да правят еднозначни и категорични заключения. Допуснати са пропуски относно важни факти за уредбата в областта на КИН на държави със световнопризнат успешен опит. Като пример за такъв сериозен пропуск в проучването е липсата на каквато и да е информация за най-успешния проект в света, съсредоточен върху намирането на артефакти от хора, упражняващи хобито металдетектинг извън официално обявените и защитени по закон археологически обекти. Проектът е създаден през 1997 г. в Англия и Уелс от Британското правителство и Бритиш музеум. Наречен е Програма за преносими антики и неин родоначалник и ръководител е Роджър Бланд – бивш уредник в Департамента за монети и медали към Министерството на културата, Почетен преподавател в Института по археология в Лондон, Сътрудник на дружеството на антикварите и Кралското нумизматично дружество. С този проект на практика музеите имат възможност да придобият ценни находки, които иначе биха били неразкрити или биха отишли на черния пазар за антики. Тази програма предлага на собствениците на металдетектори да съобщават на упълномощени експерти за откритите от тях предмети, като впоследствие британските музеи с удоволствие изкупуват най-ценните находки, а тези, които не представляват интерес за музеите и държавата, се връщат на търсачите и на собствениците на земята където са открити, и оттам нататък се формира един открит легален пазар за артефакти с ниска научна и художествена стойност, а също и монети, сечени в огромни емисии и с липсващи качества и уникалност. Благодарение на тази програма само през 2007 г. са декларирани над 58 000 (!!!) находки. Проектът става приложим благодарение на приетия от британския парламент Акт за съкровищата и тяхното предназначение, Кодекса на добрите практики при работа с металдетектор в Англия и Уелс, подзаконови актове като Списъци на защитените сгради, територии, исторически и археологически паметници и др.

В стенограмите от заседания на английския парламент са налични изказвания на политици, които наричат проекта „изключително успешен и уникален” не само заради самите културни ценности, а заради успешното ангажиране на обществеността с опазването на културно-историческото наследство. Политиците подчертават, че ще продължават да финансират проекта и в бъдеще, защото е едно забележително постижение, при което музейни работници и притежатели на металдетектори си сътрудничат успешно. Схемата се оказва голям успех още в самото й начало през 1997 г. при справянето на властта с анархията до този момент, тъй като чрез нея се е засилил контрола относно незаконния трафик на антики, черния пазар и нелегалната търговия. Финансира се от Британското правителство, както и от специално създаден фонд, в който се набират дарения и отчисления от лотарии. Проекта има и онлайн база данни в Интернет, която е най-голямата по рода си в света. Всяка година базата нараства с над 50 000 обекта. В днешно време хората са жадни за участие в археологията и британското правителство смята, че тази жажда е много положителна сила в обществото и че има безброй ползи. Освен това те смятат, че всеки човек има рожденно право да може да участва по някакъв начин в разкриването на историята на родната си земя; че е безсмислено да ограничават обществото в желанието му да участва в разследване на историята на родния край. Правителство и археолози са приели философията на взаимна подкрепа и намирането на вълнуващи начини все повече хора да участват в обучението и полагането на грижи за археологията, извън официално обявените и защитени археологически обекти в страната.

В проучването на Комисията по култура от 2006 г. некоректно се използват някои факти, а други са скрити. Непрекъснато от археолози и официални лица чуваме, че България е на трето място след Италия и Гърция по археологическо богатство, което категорично не е вярно и това се вижда както от класацията на ЮНЕСКО, така и от ниския интерес на обществеността в България към музеите и ниската им посещаемост. Относно положението за страните от т. нар. Средиземноморски район - Италия, Турция, Гърция и Кипър: през 1999 г. в Кеймбридж се провежда международна конференция „Незаконни антики: Унищожаване на археологическото наследство в света”. На конференцията се изнесоха следните данни: 1. През последните 5 години в Италия са конфискувани 120 000 антични предмета и са опустошени 100 000 гробници. 2. В Турция – за 1 година са арестувани над 560 човека с 10 000 антични предмета. 3. В Кипър – 60 000 антични предмета, ограбени от 1974 г. насам. Опитът в Италия е показал наличието на организирана престъпност, свързана с незаконната търговия. Същото се отнася и за Гърция – две страни с богата история, с рестриктивни, но неефективни закони по отношение на Културно-историческото наследство.

Освен чуждия опит, който не е анализиран коректно от Комисията по култура към НС, нашият собствен опит за създаването на Закон за културното наследство се оказа, че е една компилация от дефиниции и мерки, изключващи се взаимно помежду си. Ще посочим следните противоконституционни текстове от Закона за културното наследство: от сферата на културното наследство Конституцията на Република България постановява единствено археологическите резервати, определени със закон, да бъдат изключителна държавна собственост. Останалите археологически обекти (движими и недвижими), които са извън територията на археологическите резервати, не са изключителна държавна собственост. Освен това член 18, ал.4 от Конституцията постановява, че държавен монопол може да се установи само със закон в изрично изброените области - железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. Без никакво съмнение, археологическите обекти остават извън приложното поле.

Целта на сдружението Българска национална федерация по металдетектинг, е популяризиране на хобито металдетектинг, което включва и информативни кампании на нашите членове относно законите на страната, относно техните задължения и права. Както е записано и в Устава на сдружението, членовете му се разграничават от хората, извършващи археологически разкопки без нужните разрешителни на археологически обекти и други обявени недвижими паметници на културата. Практикувайки хобито си и търсейки метални предмети извън археологическите обекти обаче, несъмнено всеки може да попадне и на артефакти, които вероятно имат научна и художествена стойност и които могат да се причислят към археологическото богатство на България. Спазвайки законите на страната, всеки член на сдружението е задължен да предаде намерения предмет в най-близкия музей, а според чл. 95 (1) от ЗКН на лицето, предало вещта, се дължи възнаграждение. Размерът на възнаграждението се определя с оглед значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване при условия и ред, определени в наредба на министъра на културата. Все още липсва наредба на основание на Закона за културното наследство от 2009 г. В момента действа Наредба №2 за опредeляне възнагражденията и стойността на движими паметници на културата, предоставени на музеите, която е издадена на основание чл. 14 от Закона за паметниците на културата и музеите през 1999 г.

►Предлагаме подготвяйки новата наредба за възнагражденията, Министъра на културата и Комисията по култура към НС да разгледа въпроса относно намерените предмети, които не представляват интерес за музеите. Има се предвид предметите, които са открити случайно в частни имоти, плажове и извън археологическите обекти и които никой от музеите в България не желае да придобие поради ниска научна и художествена стойност, както и монети, макар и антични, но сечени в огромни емисии и с ниско или никакво съдържание на злато и сребро.

►Предлагаме на откривателя на подобни предмети, непредставляващи интерес за никой от музеите в страната, да бъде издаван документ, който да дава статут на античен предмет или монета с ниска научна и художествена стойност и който впоследствие да може да бъде обект на покупко – продажба в организирани аукционни търгове и антикварни пазари в рамките на страната.

►Предлагаме да се изясни въпроса за пазара на културни ценности и аукционите и да се заложат ясни правила, защото там, където се отрича такъв пазар и не бъде изваден на светло, не означава, че той не съществува. Напротив, той продължава да работи, но това са предпоставки за образуване на незаконна и нелегална търговия, както и контрабандни канали за износ на антични предмети.

►Предлагаме на Министерството на културата и Комисията по култура в НС да публикуват на интернет-страницата на Министерството всички недвижими паметници на културата от местно значение с точните им граници, така както са публикували паметниците с национално значение, за да се избегне тяхното умишлено или неумишлено увреждане.

►Предлагаме на Министерството на културата и на Комисията по култура в НС да разгледат статута на хората с металдетектори, но не както до сега – като потенциални, дори реални престъпници, а като граждани, които искат да допринесат със своето хоби за развитието, популяризирането и опазването на културното наследство.

►Предлагаме да се организира специален фонд за откупуване на културни ценности, като всеки гражданин, ползващ металдетектор като хоби, заплаща ежегодно лицензна такса на държавата, а тези средства отиват във фонда.

►Настояваме при бъдещо обсъждане на Закона за културното наследство да бъдат поканени членове на Българска национална федерация по металдетектинг, защото сме засегната страна по този проблем, а досега не е взимана под внимание нашата позиция на добросъвестни граждани на страната, упражняващи своето хоби, съгласно Устава на сдружението и законите на Република България.

11.01.2010 г.

С уважение,

Илия Илиев

Председател на УС на БНФМ

 

Контакти

Илия Илиев

Председател на Българска национална федерация по металдетектинг

Ловеч 5500

Ул. Цар Освободител 33, ет. 2, ап. 3

Тел. 0898584502

Електронна поща: info@metaldetecting.bg

Иван Джендов

Заместник-председател на Българска национална федерация по металдетектинг

Тел. 0887933802

Георги Георгиев

Адвокат

Тел. 0887721898