ДОКЛАД
от проведените инициативи - семинар и кръгла маса в рамките на Дейност 3 „Застъпнически действия за подобряване на гражданското участие и управлението на недвижимите културни ценности в България” по проект №BG05SFOP001-2.025-0190 „Гражданско участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство в областта на управлението на недвижимото културно наследство“, финансиран по оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Съгласно проекта и договора са проведени семинар и кръгла маса с участие на заинтересованите страни за обсъждане на формулираните препоръки. В рамките на семинара и кръглата маса бяха представени резултатите от Дейност 1 и 2 пред заинтересованите страни. Бе дадена възможност на представители от всички целеви групи да вземат участие във взимането на решения, даването на препоръки и отнасянето им до институциите, отговорни за управлението на недвижимите културни ценности.
По време на дискусиите бяха засегнати теми във връзка с ратификацията на Конвенцията за значението на културното наследство за обществото на Съвета на Европа от Фаро; проблемите с НИКН и Публичния регистър на недвижимите културни ценности; проблемите на нормативната база и практическите проблеми при осъществяване на дейността на сдружението и неговите членове. Изложени бяха и добри практики на други държави в областта на културното наследство, като специално внимание се отдели на на необходимостта от по-засилено гражданско участие, вкл. на НПО при формиране на политиките в областта на недвижимото културно наследство. Анализирани бяха конкретни случаи, при които граждани са подлагани на наказателно преследване поради липсата на интегрирана Географска Информационна Система в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности и невъзможността за различаване на границите на охраняваните територии. Присъстващият на кръглата маса народен представител Любен Иванов изрази готовност за подкрепа по отношение дейностите в областта на културното наследство. По всяка препоръка бе дадена възможност за дискусия между участниците. След обобщаване на резултатите от обсъжданията и във връзка със засегнатите теми бяха предложени следните препоръки да бъдат изпратени до взимащите решенията относно недвижимите културни ценности:
1. Участниците в кръглата маса се обединяват от разбирането, че е необходимо да бъде изграден действащ и ефективен механизъм за координация и взаимодействие между институциите, взимащи решения за опазването на недвижимите културни ценности и гражданското общество.
2. Необходимостта от ратифицирането и транспонирането на Конвенцията от Фаро в българското законодателство ще бъде гарант за възможността за участие на гражданите в процеса на вземане и прилагане на решения. Конвенцията от Фаро разглежда правото на участие на гражданите в културния живот на общността. Тя начертава нов начин за разглеждане на културното наследство. Докато предишните конвенции се концентрират върху необходимостта от опазване и защита на културното наследство, този инструмент идентифицира начините за използване на културното наследство и значението му за хората.
3. Необходимо е съществуващата уредба за консултиране на нормативни актове с граждани и неправителствения сектор (няколкото принципни разпоредби от действащия Закон за нормативните актове), да бъде развита в отделни разпоредби и обособена в самостоятелна глава на закона „Обществено обсъждане и консултиране на проекти на нормативни актове“. Важно е да се разработи и механизъм, по който действително заинтересованите страни ще бъдат представени в различните формати на консултиране на нормативните актове. Процесът за консултиране следва да е отворен и достъпен за всички – граждани, граждански организации (юридически лица с нестопанска цел), граждански групи и инициативи (с неперсонифициран характер, без качество на юридически лица). Експертизата, която се предлага от страна на гражданите и структурите на гражданското общество, да бъде рационално използвана чрез гарантиране на възможност за включване на представители на гражданското общество в съвместни работни групи с държавните органи, както и в обществените обсъждания. В този случай, да има механизъм, по който гражданска организация или група, която се чувства засегната от бъдеща регулация, да може да участва в общественото обсъждане.
4. Необходимо е да се актуализира списъка с обектите, представляващи недвижимо културно наследство и да се създаде съвременна информационна система за културните ценности. Достъпът до регистъра на културните ценности и Националния документален архив трябва да бъде онлайн, като за целта бъдат дигитализирани и публикувани на интернет страницата на Националния институт за недвижими културни ценности. Това ще подобри информационната среда за гражданите, събирането, обмена и използването на данни и информация за обектите – културни ценности. Несъмнено е, че публикуването на регистъра и документалния архивен фонд ще повиши нивото на участие на гражданите в управлението на недвижимите културни ценности.
5. Необходимо е Министерството на културата да осъществи контрол за изпълнението на задължението за създаване на обществени съвети за закрила на културното наследство в общините. Към настоящия момент са малко общините със създадени обществени съвети за закрила на културното наследство. Общественият съвет за закрила на културното наследство трябва действително да представлява местната общност, а не само местните институции. Необходимо е да бъдат идентифицирани всички заинтересовани страни на местно ниво и да бъдат включени чрез действителни техни представители. Това ще подобри ангажираността на общността и ще насърчи взаимното доверие и уважение. Правилата за създаване на обществени съвети да се основават на демократични стандарти и равни възможности за всички.
6. Да се намери механизъм за информиране на частните собственици на недвижими културни ценности по отношение на възможностите за финансиране. Повечето частни собственици на недвижими културни ценности не са запознати с програмата за подпомагане от държавния бюджет на собственици на недвижими културни ценности за извършване на аварийни, укрепителни, консервационни и реставрационни работи. Липсват информационни срещи за запознаване на собствениците на недвижими културни ценности за финансиране.
7. Да се разработят наръчници, ръководства и методически указатели за извършване на ремонтни дейности и поддръжка на недвижими културни ценности за собствениците на недвижими културни обекти, за проектанти, архитекти, строители, занаятчии, граждани с интерес в тази област. Наръчниците трябва да съдържат практически съвети и препоръки относно техники за строителство, довършителни работи и поддръжка. Необходими са наръчници за археологическите паметници, даващи указания, които да се имат предвид, когато гражданите се сблъскат с археологическото културно наследство.
8. Да се приемат механизми за независим мониторинг и одит на проекти, свързани с недвижимото културно наследство, независима експертиза и оценка и възможност за граждански контрол.
9. При създаването на Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности да се вземат предвид нуждите на потребителите и гражданите чрез включването им в етапите на проектиране. Необходимо е да се заложи на гъвкави опции за търсене и фокусиране върху потребностите на потребителите в неговия дизайн.
10. Да се акцентира върху инициативи за обществено участие и механизми за потребителски принос при работата на Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности. Липсата на обществено участие и потребителски принос, като снимки, актуално състояние от лично наблюдение и друга информация, ограничичава богатството, актуалността, разнообразието и уместността на регистъра и води до пропуснати възможности за ангажиране на общността в усилията за опазване.
11. Да се интегрира Географска Информационна Система (ГИС) в Публичния регистър на недвижимите културни ценности. Един от основните недостатъци е невъзможността да се визуализира местоположението на обектите на културното наследство в техния географски контекст. Това означава, че потребителите на публичния регистър няма да могат да видят къде се намират тези обекти един спрямо друг или спрямо други географски характеристики. Без ГИС би било предизвикателство да се извършват пространствени анализи. Например, потребителите няма да могат да анализират модели или тенденции, свързани с местоположението на обекти на културно наследство, като напр. разпределението на обектите в даден регион или връзката между местоположението на обекта и някои географски или демографски фактори. ГИС може да бъде ценен инструмент за планиране и управление на обектите на културно наследство. Например, може да се използва за идентифициране на потенциални заплахи за обекти (като природни опасности или натиск за урбанизация), оценка на достъпността на обектите или планиране на действия по опазване на недвижимите културни ценности. ГИС позволява интегриране на различни типове данни, като изображения, демографски данни, данни за околната среда и други. Това може да обогати разбирането за обектите на културното наследство и техния контекст. Без ГИС би било по-малко ефективно или дори невъзможно да се интегрират и визуализират толкова различни данни заедно. ГИС, особено когато се комбинира с уеб технологии, може да предостави интерактивни карти и визуализации, които могат да ангажират обществеността и други заинтересовани страни. Това може да повиши осведомеността, оценката и разбирането на културното наследство. Без ГИС публичният регистър ще е по-малко ангажиращ и достъпен, особено за потребители, които предпочитат визуална пред текстова информация.
На семинара и кръглата маса бяха предложени ценни прозрения за подобряването на опазването на недвижимото културно наследство. Споделената отговорност и подходът на сътрудничество между различните институции и гражданите са от съществено значение за успеха на тези начинания. Прилагането на препоръките, изложени в този доклад, значително ще допринесе за запазването на богатото недвижимо културно наследство за бъдещите поколения.
Кръглата маса, проведена на 22.07.2023 г. в гр. Видин, отбеляза значителна стъпка към изграждането на цялостна и споделена визия за опазване на нашето богато културно наследство. Събирайки заинтересовани страни от различни среди, включително, НПО, научни работници, политици, местни общности и частния сектор, кръглата маса улесни открития диалог и сътрудничество, което надхвърля традиционните граници.
Бяха формулирани ключови препоръки за справяне както с настоящите предизвикателства, така и с бъдещите възможности. Тези препоръки, описани по-горе в този доклад, обхващат области като законодателство, финансиране, технологични иновации, ангажираност на общността и образование.
Същността на заключението на кръглата маса е, че защитата и подобряването на недвижимото културно наследство не е просто отговорност на един субект, а колективен дълг, който изисква сплотено сътрудничество. Няколко ключови извода от семинара, които определят нашия път напред, включват:
1. Съвместни усилия: Модел на споделена отговорност, който насърчава всички заинтересовани страни да допринасят за обща цел.
2. Иновации и технологии: Необходимостта от приемане на съвременни технологии и иновативни методи за опазване и документиране на културни обекти.
3. Подход, ориентиран към общността: Признаване на ролята на местните общности в опазването и гарантиране на тяхното участие в процесите на вземане на решения.
4. Образователни инициативи: Значението на създаването на програми за информираност и образование, които гарантират, че следващото поколение цени и защитава културното наследство.
5. Политика и законодателство: Призоваване на отговорните институции да приемат, налагат и непрекъснато оценяват политики, които защитават нашето културно наследство.
Кръглата маса завърши с подновен ангажимент от всички заинтересовани страни да работят съвместно за постигане на тези цели. Инерцията, събрана от тази среща, трябва да бъде оползотворена, а прозренията и препоръките преведени в осезаеми действия.
Защитата на недвижимото културно наследство не е просто опазване на паметници или обекти, а запазване на душата на нашата споделена история и идентичност. Това е задача, която изисква бдителност, отдаденост и единство. Вярваме, че колективната мъдрост, уловена по време на този семинар, е поставила здрава основа и очакваме с нетърпение да видим тези препоръки да се материализират в стратегиите и действията на отговорните институции.