Лесни съкровища

on Posted in Новини и събития. Посещения: 772

Да ограбиш музей в България е като детска игра. Почти никъде няма надеждна охрана, никой не иска да застрахова антиките, във фондовете цари хаос, а липсата на единен регистър с културно-исторически ценности затруднява координацията на службите при издирване на краденото.


Easy treasures i01Easy treasures i02Easy treasures i03

 

Easy treasures i04Най-вълнуващите експонати във Великотърновския археологически музей в момента са касите, от които между 6 януари и 2 февруари 2006г. изчезнаха 11 169 монети и бижута на стойност около 2 280 000 лв. Друго особено ценно почти не е останало, но пък изпразнените огнеупорни шкафове с дупки от дрелка биха привлекли доста посетители, ако не бяха необходими за разследването. А то не може да напредне кой знае колко бързо, при условие че не е ясна дори точната дата на грабежа, извършен, без да се задейства системата за охрана. Двама души са знаели кода на алармата - директорът Христо Харитонов и отговорничката за трезора. За да стигнат дотам, крадците са отключили и заключили 5 врати, подминавайки витрината с пръстена на цар Калоян, който е копие. Прибрали са само добре запазени монети с висока пазарна стойност и фонд “Арбанаси” заради златните бижута. Сред откраднатото има ауреус на император Марк Аврелий Проб с 6000 долара каталожна цена, 70 златни статера на Филип Втори и Александър Македонски, всеки за около 3000 долара, и колективни находки на сребърни римски денарии от Павликени, Долно Оряхово, Димча, Вишовград. Бронзовите от Камен и Пчелище също не са подминати. Затова пък турските са оставени, както и зле запазените антични. Крадците

не са взели нищо от частната колекция на директора

Харитонов, депозирана при встъпването му в длъжност. Тя не е интересна, най-ранните екземпляри

са от XVII век и не са златни, сигурни са колегите му от музея. И правят колебливи догадки, че може да има вътрешен човек, замесен в обира. При нашите заплати от 200-250 лв. изкушенията няма нужда да бъдат много големи, вметват служителите. Но не са съгласни със заключенията на сотаджиите, че специалистите в музея се опитват да прикрият кражба, направена по-рано. Готови са да покажат документи, че последната двумесечна проверка на нумизматичния фонд е завършила на 30 ноември 2005-а, а до края на декември същата година е проверено и всичко от благороден метал в сбирката.

Друг въпрос е, че вместо за подобряване на охраната ръководството е хвърляло пари за неособено наложителни дейности като ремонт на тоалетни в Арбанаси за 30 000 лв. А през последните 3 години са станали 6 кражби - 3 пъти е обирана експозицията в сградата на конака, един път в къщата-музей в Арбанаси и още веднъж - археологическата сбирка. Сред откраднатото са две копия на глави от Нове - млад мъж и император Каракала, корона и кръстове, принадлежали на владиката на Букурещ Панарет Рашев. След всеки подобен случай директорът Христо Харитонов разпореждал строго: “Повишете бдителността!”

Все още не са огласени в подробности заключенията от проверката на комисията, назначена от кмета Румен Рашев с представители на общината, Министерството на културата и нумизмати от филиалите на АИМ. Тя е готова с пълната инвентаризация на фонд нумизматика, на предметите от злато и сребро и на документацията. Официално се твърди, че трезорът е неподходящо влажен и нумизматичният фонд трябва да се премести на друго място. А неофициално - че липсват инвентарни книги и още монети, но никой не иска да го потвърди от свое име. Директорът Харитонов гледа да не се появява много сред хора, особено ако са журналисти. “Разбирам го. И аз бях на хапчета, когато през 2004-а при нас влязоха крадци, минавайки през 7 заключени врати, три от които железни”, коментира директорът на Ловешкия музей Иван Лалев. Тогава

изчезнали части от Летнишкото и Луковитското съкровище

Добре запазените златни статери на Филип II Македонски се търгуват за около 3000 долара всеки
Мраморната статуя на Херакъл, открадната от Видинския музей през 1991 г.
Сребърната тракийска маска от Пловдивския музей май е в швейцарска колекция
Апликация от Летнишкото съкровище, копие от което изчезна от Ловешкия музей
за щастие - копия. Полицията бързо стигнала до престъпниците и 80 процента от откраднатото вече е върнато в музея. Но сбирката е ограбвана още няколко пъти в средата на 90-те, включително при инсценировка с участието на вътрешен човек, недоказано по категоричен начин. 2003-а е годината, в която идва редът на Врачанския музей, ошушкан въпреки живата охрана и сигналната техника, вързана за частен СОТ. Бившият главен експерт на НСБОП Кирил Христосков си спомня за кражба на 12 000 монети, а директорът Иван Райкински предпочита формулировката “над 8000”. По-интересното в случая е, че според майор Иван Иванов от сектор “Престъпления, свързани с културно-историческите ценности” в ДНСП полицията се задействала по сигнал отвън и едва тогава от музея направили проверка дали не липсва нещо.
И тук има версия “вътрешен човек”, която се вижда доста правдоподобна на директора Райкински. Следствието не е приключило. Не е необходимо да си Шерлок Холмс, за да забележиш, че

схемите за изпразването на нумизматичните фондове

във Велико Търново и Враца си приличат, а напомнят и на обира в Археологическия музей в София през 2002 г. Тогава пазачът Стоян Тодоров задигна от експозицията 924 сребърни и 23 златни антични монети. Той беше заловен и съден, но още не е в затвора. Полицията установи, че източването на монетите е продължило месец и половина-два. За разлика от ориентацията към лесно преносимите и трудни за проследяване монети (те все пак не са уникати) първоначалният щурм на музеите след 1989-а включва по-разнообразни предмети. Първите големи обири са през 1991 г. - напълно разбит и разграбен е музеят на открито Вила Армира в Ивайловградско, окраден е и музеят във Видин - регион, който отдавна се слави с добре организираната иманярска мрежа. Навръх Нова година СОТ сигнализацията писва, но крадците успяват да отмъкнат 11 ценни предмета, включително великолепната бронзова глава на млад мъж от Бонония (вероятно император Траян) и “Почиващият Херакъл”, римско копие на творба от Лизип. “НСБОП вървя по следите на тези два предмета около 5 години. Главата намерихме у колекционер в Бавария от български произход,

личен приятел на тогавашния канцлер Хелмут Кол

До “Почиващият Херакъл” стигнахме през 1995-1996 г. след няколко неуспешни опита”, спомня си Христосков. “3 врати бяха разбити, а повечето експонати - изскубнати заедно с жиците на сотаджиите. Само Херакъл ни върнаха, бронзовата глава на Траян още е в НИМ, защото от 1999 г. по нея се води следствие, което не е приключено. Нея я разпозна съвсем случайно фотографът ни, докато гледал предаване по БНТ за въпросния германски индустриалец на фона на колекцията му”, допълва директорката на Видинския музей Фионера Филипова.

“Главата на Траян пристигна у нас, опакована като “котка в чувал”, и няколко дни чакахме да дойдат представителите на българския Интерпол плюс Рени Цанова, адвокатката на заловените трафиканти, за да я отворим”, разказва експертката от НИМ Любава Конова, чийто подпис удостоверява автентичността на антиката. Главата на Траян е под ключ при нея и тя я вади специално, за да я покаже на екипа на “ТЕМА”. Посетителите на музея обаче ще трябва да почакат още, докато приключи следствието, което се води седма година. Видинският музей помни още една кражба от края на 90-те, абсурдно смешна и неразкрита. Пред очите на екскурзоводката двама посетители

грабнали стар чипровски килим и побегнали

Не успели да ги стигнат. “Много съм разтревожена след последния обир във Велико Търново и поисках допълнителни мерки за сигурност от сотаджиите, сега предоговаряме условията. Още миналата година им препоръчах охранителни камери, но те били свързани със скъпи компютърни конфигурации, което се правело от частни фирми, а аз не искам да се свързвам с такива - нямам им доверие”, обяснява директорката Фионера Филипова.

Според нея типовите договори за музейна охрана няма как да са добри, защото не включват никакви ангажименти или компенсации от фирмата в случай на кражба. Предметите от фондовете не са застраховани и засега няма смелчаци от бизнеса, които да се наемат да поправят това на фона на всички доказателства за несигурността на охраната. А парите все не стигат, за да стане по-надеждна. Миналата година във Видин например получили 165 267 лв. за всичките си разходи плюс 24 297 собствени приходи от билети. Отделили 2000 лв. от своите пари за подобряване на охранителната техника със съзнанието, че е почти нищо. Но няма и как да са повече, след като 4000 годишно отиват за СОТ, а 18 000 - за художественото осветление на крепостта Баба Вида. Директорът на Разградския музей Иван Иванов има сходни проблеми. Той се бори

да получава целево пари за охрана

а не в един кюп, както сега. Отпускат му 2400 лв. на щатна бройка, което означава около 40 000 годишно за ток, вода, парно, разкопки, реставрация, охрана, изложби. “Критериите са объркани. Вместо да гледат колко души са на щат в музея, да преценяват парите според това колко ценни неща има във фондовете!”, горещи се Иванов. И разградските антики не са непокътнати - през 1996 г. при кражба с взлом са откраднати фигура на Силен, копия на златни монети, негърска глава балсамарий и параден шлем-маска от бронз от I-II в. Български археолог на конференция в Германия случайно забелязва маската в каталога на частен немски колекционер и ръководството на музея праща молба чрез Интерпол да бъде върната. Сега тя пак е в Разград. За останалата плячка обаче нищо не се знае и крадците са на свобода. Половин година полицията върви по следите на обирджиите, откраднали няколко мраморни глави от витрините на Пловдивския музей, докато успее да ги залови и да върне откраднатото във фонда. Няма резултат обаче след втората, по-голяма кражба през 1995 г., когато

двама въоръжени звъннали на вратата на музея

посред бял ден, а когато гардът им отворил, го ударили по главата. Явно са имали поръчка, защото точно за 3 минути си взели каквото им трябвало от разбитите витрини - сребърен шлем-маска от I век, за която има предположения, че вече е в колекцията на швейцарец. “Затова още от средата на 90-те настояваме за масирана полицейска охрана, не искаме да разчитаме на военни пенсионери с пищови. Държавата трябва да се ангажира сериозно с пазенето на богати музеи като нашия, който осигурява 2/3 от находките, пътуващи за представителни изложби в чужбина. Сега се готви стратегия за културното ни наследство и не трябва да се забравя да се оцени всичко в музейните фондове от експерти според международните стандарти”, казва директорът на Пловдивския музей Костадин Кисьов. Музеят сега получава субсидия от 150 000 лв. годишно за ток, вода, заплати, разкопки, консервация, реставрация и охрана. Очевидно е, че няма как да се направят чудеса с толкова пари, но пък може да се приложат някои дребни хитрини - като например да се трансформират щатовете на четирима уредници в охранители. За да се чувстват сигурни, в Пловдив и в другите по-големи музеи би трябвало да разчитат на 100-тина хил. лева годишно само за квалифицирана жива охрана, датчици, сензори, камери и пазачи във всяка зала.

До тези високи стандарти се доближава единствено НИМ

защото е разположен в бивша резиденция. “При нас никога не е имало кражба и не може да има - уверено твърди директорът на музея Божидар Димитров. - Само камерите ни са 64, а из тревата са пръснати толкова чувствителни сензори, че хващат дори кучета и котки, като прескачат оградата. Няма как да стане, освен ако не корумпираш вътрешен човек. Примерно нумизматът може да се изкуши да подмени монети от клас “вери файн” с по-изтрити. Частен колекционер би предложил такава сделка, но аз се надявам, че съм назначил почтен човек, пък и му правя внезапни проверки. Мен също ме проверяват от МК, нали сме на пряко подчинение. Но с провинциалните музеи не е така и не съм сигурен, че навсякъде спазват правилото да описват в рамките на месец новопостъпилите експонати. От 11 музея на 9 септември 1944 г. по време на комунизма те станаха 236, но адекватни мерки за сигурността им не бяха взети. След 10 ноември почти всички провинциални поискаха да се отцепят от държавата и го направиха. Станаха управляеми от общините независимо от парадокса, че всичко в тях е собственост на държавата. И предполагам, че от срам колегите не докладват за всички кражби. Чува се само за по-големите.” Като пример за смешно занижените мерки за сигурност в някои музеи Божидар Димитров разказва как по време на министерския си мандат Божидар Абрашев минал да разгледа находките в експозицията на Хисаря и си тръгнал с древна ваза под мишница. При отключени врати нямало жива душа в музея - всички били отсреща в кафенето. Ядосан, Абрашев се обадил на Димитров: “Ей сега ще свикам журналисти и ще направя скандал!” Директорът на НИМ обаче го посъветвал да не вдига шум, за да не види по вестниците заглавия “Абрашев краде антики”, а да уволни виновните. Всички от хисарския музей си останали по местата. Зле платени и лошо подбрани кадри, евтина и недостатъчно сигурна охрана, хаотична документация - това са "болестите" на българските музеи и изключенията само потвърждават правилото. То е от полза на стройната верига крадци, трафиканти и прекупвачи, добре информирани и въоръжени със скъпа техника. Ограбеното без проблем стига до Австрия, Германия, САЩ, а напоследък до Япония и арабските страни, които рязко вдигнаха цените на черния пазар. Там се търгуват все по-високо и антиките, и картините на ренесансовите майстори, импресионистите, Пикасо, Брак, Шагал. За щастие българските художници - дори класици като Владимир Димитров-Майстора и Златю Бояджиев, не са особено популярни навън. Защото иначе при предричания от световните експерти бум на музейни и галерийни обири през следващото десетилетие рискувахме да се видим с опразнени от картини зали. “Щом влезем в ЕС, тарашенето на археологически обекти и музеи ще нарасне, защото при липсата на граници трафикът се улеснява - няма нужда да подкупваш митничари и да поддържаш скъпи канали”, прогнозира Божидар Димитров. Той иначе има добри отношения с митниците - оттам от 2002 г. насам му пращат за експозиция всички задържани антики, по които делата са приключили. За съжаление

ценната плячка от големите поръчкови обири

минава безпрепятствено през границите на България и информацията за тях изплува най-често случайно, когато вече са стигнали колекционерските сбирки на западноевропейците. Засега по пунктовете прецеждат по-дребните риби, които използват старите изпитани куфари с двойно дъно, автобусните и автомобилните тайници. От миналата година се забелязва и увлечение по новата мода - нелегален износ тип “Клопка”. По примера на Шон Конъри и Катрин Зита-Джоунс от едноименния филм антиките се опаковат като пощенски пратки. Митничарите внимават и за фалшифицирани сертификати при легален износ на културно-исторически ценности - редовните документи трябва да носят подписите от експертна комисия, определена от МК, или лично от министъра, ако става въпрос за национално богатство. Най-рафинираните методи за узаконяване на крадено пък са подправени документи за уж купен на задграничен аукцион предмет, който може да се окаже спазарен от наши иманяри на българска земя. В България обаче все още няма добри експерти по културно-историческото наследство на ключови места в митниците, както е в Европа. А една от важните причини да не бъдат издирвани лесно зад граница откраднатите антики е липсата на единен електронен регистър с всички културно-исторически ценности, който би трябвало да си направим по примера на страните в ЕС. Това спъва и координацията между митниците и полицията. Майор Иванов формулира проблема така: “Както музейните специалисти, така и ние не можем да дадем точно описание на имуществото във фондовете на музея. Излиза, че

търсим нещо, но не знаем как изглежда то

Същото важи за църквите и манастирите. Знаете ли на колко крадени икони се натъкваме по сигнал, а ограбените ни казват, че нямали липси! Накрая със средства на МВР задължихме колегите по места да минат по всички храмове и да филмират иконите. Но не беше наша работа, собственик на това богатство е църквата.” Очаква се подготвяната сега промяна в Закона за паметниците на културата да реши някои от проблемите поне в държавните музеи, като регламентира кой с какви технически средства и при какви мерки за безопасност трябва да пази ценностите. За експонатите ще бъде въведен ясен и единен стандарт за инвентаризация, а министърът на културата ще получи повече правомощия и възможности за контрол върху движението на находките. И после всичко ще опре до бюджета и приоритетите - защото без достатъчно пари за музеите всички добри намерения пак ще потънат някъде.

Автори: Ирина Вагалинска, Петя Бахарова
Източник: temanews.com

Контакти

Илия Илиев

Председател на Българска национална федерация по металдетектинг

Ловеч 5500

Ул. Цар Освободител 33, ет. 2, ап. 3

Тел. 0898584502

Електронна поща: info@metaldetecting.bg

Иван Джендов

Заместник-председател на Българска национална федерация по металдетектинг

Тел. 0887933802

Георги Георгиев

Адвокат

Тел. 0887721898