Английският модел - най-успешният проект в света.....

on Posted in Новини и събития. Посещения: 683

Английският модел - най-успешният проект в света, съсредоточен върху намирането на артефакти от хора, упражняващи хобито металдетектинг

bannerlogo177777

 

Резюме ”Проектът е създаден през 1997 г. в Англия и Уелс от Британското правителство и Британския музей в сътрудничество с Националния съвет по металдетектинг и Независимия експертен съвет за оценка на съкровищата. Наречен е Програма за преносими антики. С този проект на практика, музеите имат възможност да придобият ценни находки, които иначе биха били неразкрити или биха отишли на черния пазар за антики. Тази програма предлага на собствениците на металдетектори да съобщават на упълномощени експерти за откритите от тях предмети, като впоследствие британските музеи с удоволствие изкупуват най-ценните находки. Проектът става приложим благодарение на приетите от британския парламент Акт за съкровищата и тяхното предназначение, Кодекса на добрите практики при работа с металдетектор в Англия и Уелс, подзаконови актове като Списъци на защитените сгради, територии, исторически и археологически паметници и др.”

Ключови думи: металдетектинг, културни ценности, археологически паметници, опазване на културното наследство

Изчислено е, че във Великобритания всяка година извън границите на паметниците на културата се откриват стотици хиляди предмети от археологически интерес, много от тях с помощта на детектори за метал, други – при селскостопанска работа, строителство, добив на минерали и други подземни богатства.
През 1996 г. Британският парламент приема Закона за съкровищата и тяхното предназначение, а през 1997 г. Британското правителство в сътрудничество с Британския музей стартират нов проект, наречен Програма за преносими антики.
Появата на нов научен модел или законова реформа в дадена цивилизация изисква определени предпоставки: критична ситуация в обществото, инициираща творческите умове да търсят решения на възникващите проблеми и научен потенциал.
Стартът на английския проект е резултат от увеличените трудности, с които се сблъскват археолози, потребители на металдетектори и други членове на общността, откриващи движими археологически обекти. Програмата стартира като пилотен проект в края на 1997 година в шест области на Англия и Уелс, като през следващите години обхваща цялата територия на страната.
Философията, заложена в английската Програма за преносими антики, е: полезно сътрудничество и взаимно уважение, доверие, признание на знанията и уменията и партньорство между археолозите и любителите на металдетектинга.
В глобален мащаб огромни вреди на културното наследство на цивилизациите нанасят войните. В историята на човечеството има примери за напълно загинали култури в резултат на сблъсъци. Такава заплаха е съвсем реална и в едно общество, в която две групи не желаят да водят открит диалог и да намерят оптимално и ефективно решение на проблема. Преходът от противоборство към диалог, намирането на взаимни интереси и общи цели предвижда и създаване на нови механизми на работа и нови закони.
Като основа на иновативния модел, служи приетият през 1996 г. Закон за съкровищата. Основната разлика на новия закон от действащия до този момент е, че се прави ясна и конкретна разлика между археологическа находка и съкровище. Откривателят е задължен в срок от 14 дни от датата на откриването да декларира пред държавата единствено тези находки, които отговарят на критериите да бъдат съкровище.
За съкровище се приемат предмети или монети със следните качества:
1. Поне 2 броя монети, намерени заедно, най-малко на 300 години, като поне едната от тях има минимум 10% сребро и злато от теглото.
2. Поне 10 броя монети, намерени заедно и най-малко на 300 години.
3. Всеки намерен предмет, но не монета, поне 1 брой, на възраст най-малко 300 години, като поне 10% от теглото му е от злато или сребро.
4. Всеки намерен предмет, но не монета, поне 1 брой, от праисторическата епоха, да съдържа злато или сребро без значение процентното количество.
5. Намерени заедно и произхождащи от едно и също място предмети, но не монети, поне 2 броя, от праисторическата епоха, от всякакъв метал.
6. Всеки предмет, но не монета, независимо от какъв материал е изработен, но намерен заедно и произхождащ от едно и също място с друг предмет, който е съкровище.
7. Всеки предмет от изключително историческо, археологическо или културно значение най-малко на 200 години, обявен за съкровище със заповед на Министъра на културата.
Всички останали археологически находки, например, фрагменти от керамични съдове, самостоятелно намерени предмети и монети, желязо и други неблагородни метали, остават собственост на откривателя и земевладелеца и се декларират пред държавата абсолютно доброволно. Тези находки от своя страна се вписват в единна и общодостъпна база данни, с всички необходими атрибути за едно научно изследване - описание на предмета, снимки, местонахождение и т.н. В повечето случаи тези находки имат научна ценност, а не финансова. Те служат за попълване на бели полета от нови знания и са доказателство за съществуването на неизвестни досега археологически обекти.
За всички археологически обекти, които държавата и музеите в Англия и Уелс, са преценили, че няма смисъл да се намират в тяхно физическо владение, просто, защото не могат да се грижат за всичко намерено и хранилищата вече са пълни с подобни предмети, е решено да бъде върнати на откривателя, като обаче се извлече цялата научна информация от находката. Именно записването на тази информация е смисълът от Програмата за движими антики.
Следващият важен момент в английския модел е създаването на условия за доброволно докладване на археологическите находки и съкровища. Доброволно, а не чрез полицейски обиски и силови методи. Насърчаването на гражданите става чрез справедливи финансови възнаграждения. Английските законотворци преценяват, че е много по-оправдано и икономически изгодно за бюджета на страната да се дават пари за съкровища и награди, отколкото за финансови ресурси, които се харчат без да имат отношение към крайния резултат, потъващи към многобройните полицейски и разследващи структури. Допотопност и архаичност е да инвестираш в силовите методи и структури. Далновидност е да привличаш съмишленици към каузата, което води със себе си повишаване на общественото доверие и решаване на важни социални проблеми.
Финансовото разпределение на възнагражденията за всяко съкровище или находка се извършва от специално създаден независим орган - Комитет за оценка на съкровищата, в който участват независими експерти от различни области – представители на музеите, на нумизматичните дружества, на Националния съвет по металдетектинг и др. Те определят финансовата стойност на откритието, като на откривателя се заплаща 100% от пазарната стойност. Ако съкровището е открито на частна земя, тази сума се разделя поравно между откривателя и земевладелеца. Ако намереният предмет е археологически обект, но няма качества да се определи като съкровище, се връща обратно на откривателя му и съответния владелец на земята, на която е намерен. Предметът официално и с документ става тяхна собственост. Преди това обаче, този археологически обект ще бъде записан в базата данни с всички атрибути относно намирането му, както и ще бъде отбелязан в археологическата карта на Великобритания, за да бъде на разположение по всяко време за едно бъдещо научно изследване.
Не само във Великобритания, а и в останалите европейски страни е прието на откривателите на находки, направени извън официално регистрираните археологически паметници, да се полага финансова награда, изчислена като процент от пазарната стойност на предмета. В Англия е 100% от стойността, в Германия – на частна земя – 100%, на държавна земя – 50 % от стойността на откритието, в Италия – 25% от стойността на съкровището и т.н. Единствено в България през тази година /2012 г./ бе приета една безумна Наредба за определяне възнагражденията за лицата, предали вещи по Закона за културно наследство, в която цит.:
Чл. 3. (2) Възнаграждението се определя с оглед значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване и може да бъде в размер до 5000 лв.
(3) Размерът на възнаграждението не може да бъде обвързан в процентно отношение със стойността на движимата културна ценност.
Тази Наредба меко казано е скандална. Тя по никакъв начин не поощрява откривателя на старини да отиде в музея, напротив, индиректно го склонява или да ги продаде на най-близкия дилър, или да отиде с тях в един от многобройните европейски аукциони. 5000 лева е цената на 110 грама необработено злато, т.е. ако гражданин намери съкровище от рода на Панагюрското, което тежи над 6 кг, може би, след като научи за тази наредба, ще предпочете да стопи съкровището в чушкопека, след което да продаде 6-те кг злато за материал на цена 270 хиляди лева, вместо да получи 5000 лева за моралната си постъпка, предавайки съкровището в музея. Допускам, че така ще направи всеки средно статистически българин с финансови проблеми, който няма афинитет към археология и изкуство, който не цени научната информация и няма намерение в близките години да прави научен труд, който не желае да си има проблеми с представители от силовите министерства.
Статистическите данни, подадени на интернет-страницата на Програмата за преносими антики са следните:
· С всяка изминала година доброволно декларираните археологически обекти нарастват. Ако през пилотната 1998 г. са записани 24 хиляди предмети, от които 10 хиляди монети, през 1999 г. вече има 29 хиляди предмета, от които 13 хиляди са монети.
· На 21 март 2010 година са регистрирани точно половин милион обекти, а днес – началото на октомври 2012 г. има 814 410 записани старини.
· Цялата база данни е достъпна онлайн, като всеки може да се регистрира и да получи достъп с различно ниво на информация – в зависимост от нивото на потребителския му акаунт.
· 88% от гражданите, които са съобщили за находките, са ги открили с помощта на металдетектори, като всички от тях са търсили извън обявените недвижими паметници на културата и археологически резервати.
· 72% от находките са намерени в обработваеми земи, които са третирани с изкуствени торове и препарати, както и многократно са изоравани с тежки машини.
· Местонахождението на 90% от находките са записани с точност най-много до 100 кв.м., което е минималното изискване за точност при подаване на информацията.
· През 2009 и 2010 г. са докладвани 158 088 археологически обекта, като от тях 1638 са имали белезите на съкровища.
· За същите две години 113 откриватели са се отказали от полагаемото им възнаграждение в полза на държавата или определен музей.

Българска национална федерация по металдетектинг е радетел на английския модел за опазване на културни ценности. На 18 и 19 февруари тази година получихме покана от Генералния секретар на Съвета по металдетектинг г-н Тревър Остин да участваме в редовното заседание на Управителния съвет на Националния съвет за металдетектинг в Англия и Уелс. Г-н Остин също така е и член на Националния съвет за оценка на съкровищата на Англия и Уелс. След двудневни разговори подписахме съвместно Споразумение за сътрудничество. В споразумението се изразява увереност, че отговорните нации трябва да насърчават своите граждани за изследователска дейност и да допринасят за осъзнаване на миналото си. Историческото познание трябва да бъде придобивано етично, тълкувано отговорно и справедливо споделяно. Българската национална федерация по металдетектинг и Националният съвет за металдетектинг в Англия поддържат наблюдение, обмяна на информация, консултации, съвместни разработки и предложения относно: етичните задължения, методите на оценка на намерените културни ценности за целите на възнаграждението, дейностите по възнаграждението и други системи за стимулиране, решенията на съдилищата и трибуналите, независимо дали са от местен произход или произтичат от Европейския Съюз. Двете национални организации си сътрудничат за своевременно коригиране на заблудите, отнасящи се до тяхната дейност и неприемливото поведение в областта на обществени и частни археологически проучвания.

Контакти

Илия Илиев

Председател на Българска национална федерация по металдетектинг

Ловеч 5500

Ул. Цар Освободител 33, ет. 2, ап. 3

Тел. 0898584502

Електронна поща: info@metaldetecting.bg

Иван Джендов

Заместник-председател на Българска национална федерация по металдетектинг

Тел. 0887933802

Георги Георгиев

Адвокат

Тел. 0887721898