
Днес тръгвам на излет и спирам да си купя цигари. Дакато вървя от колата до магазина, телефона звъни, търся го из няколкото джоба, пълни с какво ли не....купувам си цигарите и на връщане към колата...гледам на асвалта няколко монети-.А, казвам си, днес ще има късмет! Навеждам се, събирам монетите и кво да видя - между тях две стари. Аха, казвам си, паднали са от моя джоб, докато ровя за телефона. Прибрах си ги.
На обкта слушам едни шантав сигнал и се чудя да го копам ли или не, щото чувам и желязо и цвят. Все пак, решавам да копам. Кал, буци, потъваш до коляно - сетете се как се копае. Окопах се - сигнала си стои. Ядосах се, оставих апарата , хвърлих яке, раници и започнах да копам по-сериозно. Вземам апарата после - абе и в дупката сигнал и навън. Аха, казвам си - били са два. Тук сигнал - там сигнал - половин час. Телефони звъняха, батериите ми свършиха,сменях ги, колегите направиха по един километър тигели, аз стоя на едно място и се мотам с един сигнал. И дето и да мръдна антената - абе сигнал до сигнала.
Първо излезе едно левче - ама новичко. Аха, казвам си, пак е паднал от джоба и вече решавам да тръгна -още има. Бре, ужасих се, че ша събирам и останалите монети от джоба си, ама - не - жълтички 50 стотинки, от ония дето ти прескоква сърцито къто ги видиш в първия момент. Ядосах се и третия сигнал го зарязах.
След още два три часа вече се събираме до колата, чистим кал, пушим, правим разбор на деня и всеки вади от джоба, каквото има за показване.
Идва и моя ред да показвам и си мисля как ша им покажа за миг в шепа жълтите 50 стотинки и ша затворя шепата, и ша гледам сеир.
Тука стотинките, там стотинките -

няма ги. Обърнах всички джобове - цък. Ония жълтите ги няма, ама и другите ги няма, барабар с още два три цветни сигнала и заедно с ония монети дето ги губих на улицата и ги намерих после.
В джоба ми беше останало само едно стъклено мънисто - синьо, което си намерих на очи.
Такъв ден имах.