Етои един разбор на заключенията на Генчев с малко пояснения за нахъсани русофоби...
Професор Генчев е брилянтно точен в анализа и блестящ в синтеза.
1 „координиране на усилията с балканските народи само тогава, когато българската революция разполага с достатъчно военна сила”
Да „преведем” тук Генчев в конкретност: координиране с КОИ балкански народи?
Сърбия – монархия, управлявана от монарси-селяни, защото и двете династии, Обреновичи и Караджордчевичи имат корените си в основоположници овчари, при това люто се мразят и воюват помежду си; и като всички парвенюта, са безогледни и безскрупулни в постигането на целите си, в техните вени не тече „синя кръв”; Караджорджевичи гравитират към Австрия и Турция; Обреновичи балансират между Русия и Австрия за сметка на Турция, опирайки се на Англия и Франция. Но и двете династии са алчни за власт и крайно безогледни шовинисти с безкрайни мераци за български територии.
Гърция – извоюва независимостта си като Република през 1828, но само след 5-6 години й е сложен ярем на монархия от Великите сили, след което тя си следва своята утопична „мегали идея” за реставрация на Византия.
Румъния – най-гъвкавата от изброените до тук монархия с наследствена аристокрация, балансираща между интересите на Русия и Франция, но също с големи териториални претенции към българска Добруджа.
Турция – но не Отоманска Турция, а „Млада Турция” на просветеното младотурско масонство с неговата идея за „озападняване” на Империята; най-ярък представител тук, с който българското национално-революционно движение е имало неизследвани досега подобаващо контакти е Митхат паша, реформаторът свалил от власт султан Абдул Азис и автор на Конституцията от 1876, която по-късно младотурците на Ататюрк връщат към живот. Точно с тази Млада Турция е било възможно взаимодействие на базата на общи интереси. Но знаем какво правят младотурците с арменците, нали?
Това са основните балкански „играчи” по времето на Левски, с които Генчев пише, че могат да се координират действия, НО!, само след като „българската революция разполага с достатъчно военна сила”. Последното е ключово, и точно тук е ролята на ВРО, изграждана от Левски – на Общото събрание на БРЦК през 1872, когато идва с делегатите от България, Левски слага на масата пред емигрантите политикани в Букурещ реална тежест – това са комитетите в Българско, всеки от които е посочено колко хора може да мобилизира в случай на въстание, това е реална военна сила в ръцете му. Другото е клатене на въздуха с думи и политически мераци, което се чува от вестника на Каравелов и по механите на хъшовете.
2 „независимост на освободителното движение от великите сили, конкуренти в Изтока”;
Кои са тези сили по онова време?
Русия – най-активна и последователна във войните си с Османската империя, придвижващи Руската Империя неотклонно към Проливите.
Англия – неин основен съперник за контрол върху Проливите като доминираща световна морска и търговска империя през 18-19 век
Австрия (после Австро-Унгария от 1867) – наследник на Свещената Римска Империя през 19 век, заедно с Германия, стълб на монархизма в Европа, Империя с претенции върху славянските територии в наследството на Отоманската империя
Франция – единствената Република в Европа по времето на Левски (1870), с много силна банкова и промишлена експанзия в Ориента и Отоманска Турция, но заинтересована от статуквото в този регион, след разгрома на Наполеон в началото на века
Всяка една от тези Велики сили са конкуренти, а в отделни случаи и моменти, и партньори в подялбата на наследството на „болния човек”, Османската Империя; съответно всяка от тях преследва своите имперски цели и интереси. Как да се гарантира независимост на българското национално-освободително движение от мощния натиск на всяка от империите? Левски ясно е изковал Формулата – „Република или Смърт”; преведено на политически език това означава Независимост, защото в края на 19 век в Европа няма друга република, освен Третата във Франция. След ПСВ монархиите и империите в Европа ще падат една след друга като плочки на домино, но това е чак след 50 години.
3 „отхвърляне на политиката на Запада, който поддържа в името на своите интереси статуквото в Ориента”
Запада, както обобщено го е дефинирал Генчев, през 19 в. в Европа са Англия, Франция, Австрия и Германия (последната има вътрешни проблеми до обединението си през 1871); в името на своите интереси тези Велики сили поддържат статуквото да крепят на реанимационни системи „умиращия човек” Османската империя, колкото се може по-дълго, защото източват усилено всичките му ресурси с икономически колониализъм (заеми и изгодни за тях инвестиции); Русия, по силата на своите интереси, е рушител на статуквото. Генчев твърди, че Левски, създавайки по същество национална българска държава в пределите на Османската империя (а това е ВРО), отхвърля политиката на западните Велики сили да пазят статуквото, тоест целостта на Османската империя. При това Левски е конкретен: „Чак тогава, когато съберем и четирите краища на Българско в едно и направим [опис на хората и оръжието], та да видим какво имаме пред нази.... Нали пишете, че играем с живота на 7 милиона българи. Трябва зряло да се постъпва...” Четирите краища на Българско са Мизия,Тракия,Македония и Добруджа. Нито една от Великите сили на Запада не би приела да има такава голяма и мощна национална българска държава в тези териториални граници, това е статукво по презумпция.
4 „използуване на руската политика за ликвидиране на Турция, но само тогава и само дотолкова, и само при такива обстоятелства, които ще гарантират интересите на българската освободителна борба.”
И накрая стигаме до най-костеливия орех – използването на руската експанзия в интерес на българската национална държава. Тук Генчев наистина е брилянтен: „но само тогава и само дотолкова, и само при такива обстоятелства, които ще гарантират интересите на българската освободителна борба”. Какво повече да добавя или коментирам? Освен да допълня само това, написано от самия Левски: „«От никого странного нищо се не надяваме и никому за нищо се не молиме. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противопоставя и най-силната стихия.”
Ти правиш заключение , че „Левски не е разчитал на чужда помощ.”; но според мен, разчитал е много, но не на оная помощ от типа „ела Неволю”, а на другата, за която народа казва „Помогни си сам,за да ти помогне и бог.”