В залата по минералогия има няколко отливки от най-големите метеорити, падали по българските земи. Те тежат около 3 килограма и са предимно с метално съдържание. Метеоритите могат да бъдат железни (>90% метал), желязно-каменни (~50% метал), а най-често срещани са каменните (
Той е паднал преди 137 години край с. Върба, Белоградчишко. Друг космически къс е паднал на 28 април 1904 година край троянското село Гумощник,
но е бил откраднат, като отливката му, направена от колегите тук през 70-те години, се пази в музея” – обясни Чавдар Каров. От него научихме, че най-големият метеорит ни е навестил на 28 февруари 1966 г. в село Павел, община Полски Тръмбеш.
Първоначално камъкът е бил предаден на местното училище, а години след това е пренесен в Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, откъдето е изчезнал. Най-вероятно е откраднат, за да се продаде.
„Бизнесът с метеорити е много проспериращ, защото интерес има и от чужбина” – коментира Ани Русинова, служител в музея на СУ. Днес в университетския център има четири български образеца. Два от тях в момента са изпратени за изследване във Франция. Единият е паднал над Конево, Старозагорско, през 1931 г., а другият през 1917 г. край Силистра.
„В България нямаме лаборатория за изследване на метеорити. Ето защо изпратихме небесните тела във Франция за експертиза.
www.jivotatdnes.bg/news/jivot/da-ti-padne-biznes-ot-nebeto