МЕТАЛДЕТЕКТИНГ – ЗА ХОБИТО И НЕГОВИТЕ ПРОТИВНИЦИ
Мила Миронова, Магистър по Културен туризъм и КИН
Металдетектинг. Едно очарователно хоби, което се практикува от хора в различни възрасти и социални среди. То е не само средство за отдих и почивка сред природата, далеч от шума и мръсотията на големия град. То е не само задоволяване на съвсем естествената нужда на човек за откривателство на непознатото, за търсене на стари и нови светове – и като материя, и като дух. Металдетектингът е източник на ценна информация, която е от огромно значение за допълване празнините от знанието за миналото на света и в частност на държавата ни.
Приносът на металдетектинга е от важно значение, тъй като чрез него се предоставя информация за загубени и изхвърлени предмети, които иначе никога не биха били известни за човечеството. Същественото е, че тези предмети са спасени от тяхната враждебна среда, каквато е почвата и където са заплашени от тяхното бързо унищожение.
Не е така, твърдят противниците на хобито металдетектинг. Търсачите изчерпват археологическия слой и в резултат на това се загубва информацията в нейния контекст. Търсачите не са склонни да показват своито находки. Интересът към това хоби се задвижва предимно от финасовата печалба.
И така, каква е реалната ситуация? Нека разгледаме повдигнатите въпроси, като се започне с археологическия басейн и неговото изчерпване.
Металдетектингът е хоби, с което се търсят отделни, метални предмети и изкуствени, чужди на земната повърхност елементи, които във времето са били изгубени, изхвърлени или погребани. Някои от тях имат потенциал да допринесат за написване на историята, но докато остават неоткрити, не допринасят с абсолютно нищо. Така е, докато не бъдат намерени и събрани, независимо дали от търсачи с металдетектори, археолози или местната общност при други дейности, като строителство, селскостопанска работа и т.н. Освен това нека направим разлика между археологически слой и археологически значими места, като могили, селища с развита система в миналото, крепости, антични пътни станции и други. Тези археологически значими места са защитени от закона като непрекосновена територия за безразборно разрушаване и е редно всяко подобно деяние да бъде сурово наказвано. Само и единствено археолозите трябва да разкриват и да се грижат културно-историческото наследство – движимо или недвижимо в тези защитени територии да станат достояние на обществеността. Оттам нататък археологическият басейн е понятие с което се спекулира, тъй като археологически слой има по цялото земно кълбо навсякъде, където е имало присъствие на хора. Защитавайки тезата си, имам предвид точно това необятно пространство, което не представлява защитена археологическа територия, тъй като няма нужните качества за такава.
Въпреки всичко и всички, философски погледнато тези предмети все някога ще бъдат намерени – дали чрез металдетектори, дали чрез строителни и селскостопански дейности. Всичко тече, всичко се изменя, е казал Хераклит. Освен това, докато останат в земята въпросните предмети не само, че няма как да допринесат за културното наследство, но и има много сериозен риск да бъдат подложени на унищожение поради естественото въздействие на земната повърхност.
„Археологически слой” е един емоционален израз, с който противниците на хобито умело спекулират и подвеждат широката общественост. „Археологически слой”, словосъчетание вменено за цялата територия на страната, предполага чиста загуба за нашите знания и памет. Огромно количество от метални предмети, които са в земята, са обречени на унищожаване в резултат на интензивни селскостопански дейности и строителство, свързани със съвременния живот. Агрохимикалите, например, ще унищожат напълно в рамките на няколко години всеки метален предмет в обработваемата земя. Много антични монети и артефакти, ще са се запазили в добро състояние в почвата в продължение на почти две хилядолетия, само за да бъдат напълно унищожени през последните петдесет години. Химикалите не са единствените унищожители на металните предмети в земята. Никоя древна монета не може да бъде спасена от тежката механизация през последните години в селското стопанство. Реки и други водни пътища са дренирани до все по-голяма дълбочина с цел подобряване на отводняването. Последствията - безвъзвратно унищожени археологически структури. А какво да кажем за безразборното строителство на територията на страната? Цялото черноморско крайбрежие е в бетон на десетки метри надолу в земята.
В контекста на ситуацията, описана по-горе, е полезно да се помисли за една хипотетична ситуация. Извършвайки някаква дейност – строителна, селскостопанска или упражнявайки хобито си металдетектинг, трябва ли човек да извади античната монета или предмет от земята, виждайки ги с очите си, да отиде в музея и да предаде артефакта, който да бъде откупен, фотографиран, измерен, претеглен, анализиран, консервиран....или е по-добре да зарови отново предмета в земята с цел да не разрушава археологическия басейн?! Оставайки скрито в земята, всичко губи своята идентичност и информация, а вероятно и скоро ще бъде безвъзвратно унищожено. Ако смятате, че отговорният начин на действие е да оставите монетата или предмета в земята, вие оставате на едно мнение с хората, които са противници на хобито металдетектинг. Все пак, ако смятате, че е по-дорбе да извадите монетата или предмета, задайте си следния въпрос: Какво прави по-различно от това – случайно и без помощта на металдетектор да откриете предмета и всички други артефакти, открити с помощта на детектора? Тук отново подсещам четящите, че става въпрос за търсене извън обявените и защитени със закон археологически обекти. Там никой, освен археолога не може и не трябва да търси.
Преди да се премине към следващият проблем, а именно „загубата на информацията от контекста” е целесъобразно да се привлече вниманието към един важен въпрос, а именно начините на работа на археолозите и търсачите с металдетектори. Археолозите обикновено съсредоточават вниманието си върху обекти с интензивно човешко присъствие в миналото, а любителите-търсачи – на места, с много по-ограничена човешка дейност. Делът на всяка група от горните две прави нашето познание за миналото по различен начин, с различни средства, на различни места, но с допълващ характер. Контекста, от археологическа гледна точка, се отнася до дълбочината и относителните позиции на погребаните обекти в необезпокоявана, спокойна околна среда и осигурява ценна информация за тяхната възраст и употреба. Ключът обаче тук е в „една необезпокоявана и спокойна околна среда”. Това е защото по-голяма част от любителите на металдетекторите търсят в земеделска, обработвана вече земя, в земя, където не е имало условия за образуване на уседнал живот в миналото, където има едно мимолетно преминаване. Дълбочината и точната позиция на намерените метални предмети, обикновено единични и правени в милионни тиражи на подобно място, е много малко вероятно да имат някакво голямо значение, но въпреки това като цяло тази информация също изиграва своята роля в изучаване на миналото. В същото време много от ценните съкровища – както в България, така и по света, са намерени именно на случайни места от случайни хора – любители-търсачи или селскостопански работници и строители, а не от организирани археологически разкопки. Ценни находки са намирани на такива невероятни места, където археолог не би и сънувал да прави разкопки. И нека това не звучи като упрек към тях, а напротив, като подадена ръка за добронамерена съвместна работа и взаимопомощ.
В заключение искам да подчертая, че по дефиниция становище се оформя след разглеждане на съответните факти и доказателства и то от всички страни и гледни точки. Противниците на металдетектинга нямат за цел да разгледат тези факти и доказателства. Те са загрижени единствено да постигнат целта си, а тя е законодателно ограничаване на хобито. Нищо не подчертава по-силно невежеството на противниците на металдетектинга от твърдението, че търсачите са мотивирани от финасовата печалба. Опитните търсачи гледат с презрение на това мнение и ако беше наистина така, отдавна щяха да се откажат от хобито си. Само опитният търсач знае колко са намерените находки за една година, струващи пари и колко са дните с разочарование; колко труд и упоритост трябва да проявява търсача и правейки си сметката се оказва богат на преживявания по време на практикуване на хобито си, а не на финансови постъпления.
В обобщение, представяйки образа на търсача, противниците на металдетектинга са едни слабо информирани индивиди, които клеветят и злоупотребяват с данните, като илюстрират хобито и хората, упражняващи го в отрицателна светлина. Те умишлено, умело и целенасочено размиват разликата между любителите-търсачи и престъпниците, унищожаващи археологическото наследство с багери и тежка земекопна техника. Те прикриват истината за това, кое е археологически обект и кое – не, кое е от археологическо и историческо значение и кое – не. Чрез медии и институции като силна страна налагат на обществеността фалшиви статистически данни и допринасят за отрицателния образ на търсача. Вярвам, че реалността за хобито металдетектинг е друга и много скоро истината ще излезе на светло.
Изтегли във вид на файл:
Металдетектинг - за хобито и неговите противници
Тип на файла: doc :: Размер: 49.5KB