Заповядайте на металдетектинг - събор в Крайморие от 6 до 8 септември 2013 г. Събитието се организира от Бургаския клуб по металдетектинг и се провежда за втора поредна година. За повече информация следете темата във форума на БНФМ 

/правни аспекти/

Автор:  Адв. Георги Георгиев, Стара Загора.

Статията е предоставена от интернет-сайта www.sgeorgiev.com и е  защитена от Закона за авторското право и сродните му права.

Част I

През последните четири години прокуратурата е повдигнала десетки обвинения, срещу собственици и колекционери на старинни вещи, останали им в наследство като родова памет от техните родители, баби и дядовци. В почти всички от случаите окръжните съдилища постановяват осъдителни присъди, като в тези случаи закона предвижда лишаване от свобода до шест години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева.

До г-н Михаил Миков,

Председател на Народното Събрание

на Република България

Особено мнение на съдия Калин Калпакчиев

Не споделям част от аргументите, изложени в мотивите на присъдата на мнозинството от състава, както и част от крайните заключения и резултата от второинстанционната съдебна проверка на присъдата на Окръжния съд – В..

Изразявам пълно съгласие относно отразената в мотивите фактология, както и се солидаризирам с мотивите в тази част от присъдата, с която подсъдимият Б. И. е признат за невинен за това, да е държал в периода от 2002 г. до 10.04.2010 г. инкриминираните 156 броя археологически обекта, както и в оправдателната част на присъдата, с която се приема, че инкриминираните движими вещи не представляват национално богатство.

Особеното ми мнение се отнася единствето и само до осъдителната част на присъдата и то по следните принципни съображения, отнасящи се до тълкуването на закона:

Основното ми и съществено възражение срещу осъдителната част на присъдата се свежда до убеждението ми, че инкриминираните 156 движими вещи нямат характер на археологически обекти, поради което възведеното срещу подсъдимия И. обвинение е обективно несъставомерно.

Предмет на престъпленията по чл. 277а-278б от раздел първи на глава осма на особената част на НК могат да бъдат обекти на материалното културно наследство, като „археологически обект”, „културна ценност” или „документ от Националния архивен фонд”.

При всички положения наличието или липсата на признаците на определено понятие, определено в закона, е правен, а не експертен въпрос и може да бъде разрешен единствено и само от съда, който разглежда делото.

Съдържанието на понятията „археологически обект” и „културна ценност” не са легално определени в НК, а са дефинирани в Закона за културното наследство. Поради това разпоредбите на чл. чл. 277а – 278б НК се явяват бланкетни и се изпълват със съдържание относно признака предмет на престъплението от съответните разпоредби на този закон. Предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 НК е археологически обект по смисъла на чл. 146, ал. 1 Закон за културното наследство (ЗКН). Обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.; изм. с Решение № 7 от 29.09.2009 г. на Конституционния съд на РБ – бр. 80 от 9.10.2009 г.; изм. и доп., бр. 92 от 20.11.2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 101 от 28.12.2010 г., изм. и доп., бр. 54 от 15.07.2011 г., изм., бр. 15 от 21.02.2012 г., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 45 от 15.06.2012 г., в сила от 1.09.2012 г.

Според чл. 146, ал. 1 в редакцията на ДВ, бр.19/2009 г., която е била в сила към края на инкриминирания период 11.02.2011 г., „археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на информация са теренните проучвания.”

1. От легалната дефиниция на законовия текст следва, че основен атрибутивен белег на понятието „археологическа обект”, е необходимостта източник на информация за тези обекти да бъдат теренните проучвания. Формулировката на текста показва, че друг източник на информация за вещите, представляващи археологически обекти, освен теренните проучвания е невъзможен. Този извод е още по-налагащ се при историческото тълкуване на нормата. В следващо инкриминирания период изменение на чл. 146, ал. 1 ЗКН, изрично е добавено в края на текста, че теренните проучвания са основен източник на информация за вещите, представляващи археологически обекти. Това означава, че преди законодателната промяна, теренните проучвания са били единствено възможния източник за събиране на информация за археологическите обекти.

2. Понятието и реда за разрешаване и извършване за теренни проучвания е легално дефинирано и уредено в чл. 147 и сл. ЗКН, а също и в специална наредба на министъра на културата - Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от министъра на културата, обн., ДВ, бр. 18 от 1.03.2011 г., в сила от 1.03.2011 г., изм. и доп., бр. 30 от 17.04.2012 г., в сила от 17.04.2012 г.

Анализът на относимите нормативни текстове установява, че теренните проучвания са специализирана дейност, която е подложена на разрешителен режим и се свежда до извършване на археологически разкопки, осъществявани от специалисти археолози при условията, способите и параметрите, указани в разрешението на министъра на културата или оправомощено от него лице.

По настоящето дело не съществуват положителни доказателства, от които да се установи, че инкриминираните движими вещи са придобити, в резултат на теренни проучвания. Поради това предмета на деянието няма качество на археологически обект. Да се приеме, че информацията за археологическите обекти може да бъде придобита и по друг начин, а не само чрез теренни проучвания, означава да се тълкува разширително закона, което ще доведе до ангажиране на наказателната отговорност на дееца. Подобен подход е принципно недопустим в материалното наказателно право, доколкото наказателната отговорност не може да се обосновава с корективно или разширително тълкуване на закона.

3. Съставите на престъпления по наказателния закон в чл. 277а – чл. 278б НК боравят освен с понятието археологически обект, но също и с понятието културна ценност.

Понятието за културна ценност е легално дефинирано в чл. 2, ал. 1 ЗКН, като част от културното наследство, което „обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.”

От новата разпоредба на чл. 2а, ал. 1, която е идентична с действащата към разглеждания период норма на чл. 146, ал. 1 ЗКН следва, че археологическите обекти са вид на по-общото родово понятие за културна ценност. Логиката на законодателната уредба сочи, че всички културни ценности, които са археологически обекти задължително са публична държавна собственост. За разлика от това положение, културните ценности могат да бъдат както държавна, така и общинска или частна собственост. Нещо повече, тълкуването на чл. 2а, ал. 3 ЗКН насочва към извода, че онези движими вещи, които са придобити по давност са културни ценности частна собственост, доколкото по силата на закона е невъзможно археологически обекти да се придобиват по давност и винаги без изключение са публична държавна собственост.

В тази насока е важно да се посочи, че разглежданият въпрос е бил предмет на специално обсъждане в Решение № 7 от 29.09.2009 г. на Конституционния съд на РБ – бр. 80 от 9.10.2009 г. В цитираното решение се проследява развитието на правната уредба във връзка с възможността да се придобиват по давност и правото на собственост върху вещи, представляващи движими културни ценности. Приема се, че „всеки от притежателите на движими археологически културни ценности на законово основание може да се счита за техен собственик по давност, защото ги е придобил с непрекъснато владение в продължение на пет години, както постановява чл. 80, ал. 1 Закона за собствеността. Единствено, ако владението върху съответната движима вещ е придобито чрез престъпление, не може да се прилага институтът на придобивната давност - чл. 80, ал. 2 от Закона за собствеността.”

В материалите по делото не се съдържат доказателства, които да установяват подсъдимият И. да е установил фактическа власт върху инкриминираните движими вещи чрез престъпление.

Освен това с посоченото по-горе решение на Конституционния съд се приема, че „конституционно недопустимо е от позициите на принципа на правовата държава законодателят впоследствие да налага неблагоприятни последици за правните субекти, които са действали точно в съответствие със съществуващата нормативна уредба. Когато със закон е предоставена възможност на гражданите да придобият по давност определена категория вещи - движими археологически културни ценности, не може с последващ закон да се прогласи неприложимост на тази давност при установяването на правото на собственост върху тях..” В резултат от конституционния контрол разпоредбата на параграф 5, ал. 2 и 3 ЗКН е обявена за противоконституционна.

В този смисъл доколкото, е установено по делото, че подсъдимият е установил владение върху инкриминираните движими вещи най-късно към 2002 година, то към момента на влизане в сила на ЗКН, с ДВ, бр. бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009, той е бил станал собственик на вещите на основание придобивна давност, тъй като е упражнявал петгодишно непрекъснато владение.

Според логиката и принципите на закона е недопустимо съществуване на археологически обекти, които да са частна собственост. По силата на чл. 146, ал. 2 (отм), а сега чл. 2а, ал. 1 ЗКН археологическите обекти са безусловна публична държавна собственост.

Поради изложеното считам, че инкриминираните движими вещи имат статута на културни ценности, а не на археологически обекти по смисъла на ЗКН.

4. Тъй като приемам, че инкриминираните движими вещи не са археологически обекти, а културни ценности, то в случая не важат изискванията за задължителна идентификация и регистрация, което е неотменим съставомерен признак от обективна страна. Така според чл. 97, ал. 3 ЗКН физическите и юридическите лица могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей. Такава идентификация и регистрация е задължителна само при извършване на сделки с движими културни ценности, каквито подсъдимия не е извършвал.

Като се имат предвид посочените принципни аргументи смятам, че внесеното срещу подсъдимия И. обвинение е за несъставомерно деяние, поради което единственият законосъобразен изход от делото е постановяване на изцяло оправдателна присъда, в какъвто смисъл въззивният съд следваше да приеме протеста на прокурор от ОП-В. за неоснователен и да потвърди изцяло протестираната присъда на ОС-Видин.

Доколкото за част от инкриминирания период - след 11.04.2010 г. до 11.02.2011 г., мнозинството от съдебния състав прие наличие на извършено престъплене по чл. 278, ал. 6, изр. 2, вр. с изр. 1 НК, считам, че поради липса на годен предмет на престъпление, следваше да се потвърди оправдателната присъда и в тази част, поради което подписах присъдата с особено мнение.

съдия:(К.К.).