Те са престъпниците, те са виновните. На тях държавата дължи всичките си нещастия през последните години. Техните „престъпления“ са всеки ден в новините и попълват скучните страници на многотиражните вестници. За тях винаги има отделено време в прайм тайма на всички телевизии. За тях постоянно трябва да се говори защото са по „опасни“ от наркодилърите, които убиват нашите деца, за които всички полицаи знаят и всички ги познават и по лица и по имена, но никой не арестуват. По “опасни” са от убийците които се разхождат безнаказани по улиците на България, защото имат пари или връзки или просто защото са известни и продължават да убиват. По “опасни” са и от педофилите – полицаи, които блудстват с непълнолетни момичета и се изявяват като кинорежисьори от рода на Роман Полански. Дори са по–опасни и от тези които окрадоха милиардите левове от джоба на българите и оставиха милиони българи да живеят в мизерия и нищета. Ако някога сте се чудили кой е виновника за вашите нещастия, то според медиите това може да са и те.

На 23.01.2010, в залата на драматичния театър на гр. Ловеч, се състоя първото заседание на Общото събрание на Българска национална федерация по металдетектинг.

Въпреки неблагоприятните метеорологични условия, на заседанието успяха да присъстват повече от 100 търсачи от цяла България.

Заседанието бе открито от председателя на федерацията (г-н Илия Илиев) и бе проведено според предварително обявения дневен ред.

На 01.11.2009, в залата на драматичния театър на гр. Ловеч, 89 търсачи от всички краища на България, учредиха Българска национална федерация по металдетектинг.

Федерацията, юридически е уредена като сдружение с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност. На учредителното събрание бе приет устава на федерацията, в който са представени целите и средствата за постигането им и бяха избрани лица за нейните управителни и контролни органи.

На 02.12.2009, ловешки окръжен съд официално регистрира като юридическо лице федерацията.

Българска Национална Федерация по Металдетектинг

Да ограбиш музей в България е като детска игра. Почти никъде няма надеждна охрана, никой не иска да застрахова антиките, във фондовете цари хаос, а липсата на единен регистър с културно-исторически ценности затруднява координацията на службите при издирване на краденото.