Жуков:
«Но не трябва да отричаме, че американците ни предоставиха толкова материали, без които ние не бихме могли да формираме нашите резерви и не бихме могли да продължим войната.»
Източник:
Из донесения председателя КГБ В. Семичастного — Н. С. Хрущеву; гриф «совершенно секретно» // Зенькович Н.Я. Маршалы и генсеки. М., 1997. С. 161-162).
Ако с оръжията и боеприпасите и машините доставките са много важни, то в продоволствения сектор те са направо решаващи и без тях СССР не може да воюва.
Общи хранителни доставки – 4 915 818 тона;
сумарна калоричност на храните – 67 502 474 000 000 000 килокалории. При средна разкладка за един боец 4000 калории в денонощие, излиза, че армия от 10 милиона души е изхранена в целия период на войната, а именно – 1 688 денонощия. Като се добавят калориите, доставени от отделни недържавни структури на САЩ, се оказва, че на практика през цялата Втора световна война цялата армия на СССР е бил буквално хранена изцяло от ленд-лизовите доставки, но и те добавят допълнителни калории към дажбите на гражданското население.
www.chitatel.net/forum/topic/8370-%D1%80...8%D0%B9%D0%B7%D0%B0/
Поради спецификата на историческото си и географско развитие значителната част от населението, стопанството и ресурса на СССР е в европейската й част, така е и до днес. С първоначалните си успехи немците вземат 40% от населението, 84% от производството на захар, 38% от производството на зърно, 60% от други важни изделия. Отделно мобилизацията допълнително затруднява производството и често води до тежки страдания за останалото в тила мирно население, главно негодни за военна служба мъже, жени и деца (вижте на клипа на Шарл Азнавур как едно 4 годишно дете оре, а в заовдите са работили от 12 г. възраст на 16 -18 часов работен ден). В Украина немците успяват да вземат 1/3 от запасите от храна и повече от 50% от наличните трактори. Хиляди тонове са унищожени от отстъпващата съветска армия, по заповед на Сталин, като в много от селата оставащото там население е без пукната троха.
Купони в запазената част от територията са въведени едва в края на 1941 г., защото нанесената първоначална загуба е компенсирана от загубата на население – 60 милиона човека са останали в окупираните територии и изхранването им вече е грижа не на съветските власти.
Към края на 1941 г. започва обаче остър недостиг на захар, хляб, традиционно внасяните в СССР стоки. Войната винаги води до това, но комунистическият строй си е дефицитен поначало и задълбочава проблематиката. Анастас Микоян пише как е бил принуден да обикаля съветския дълбок тил и да трие сол на главите на разпусналите се ръкводители да благоволят да дават доставките за фронта, че иначе ..... Освен вътрешна мобилизация, СССР е принуден да се обърне към съюзниците за помощ..
Първите доставки са на захар, брашно и висококалорийни и обезводнени и консервирани храни. Особено яйчен прах и др. подобни, наситени с мазнини и белтъчини вещества. И макар фронтоваците да са се шегували и да са наричали праха „Яйцата на Рузвелт”, а местните консерви „втори фронт”, и макар, че след войната тези доставки са омаловажени, оказва се, че те са в шокиращо големи съотношения с произведените в СССР храни. Освен всичко друго, именно тези доставки са от решаващо значение за битката при Москва и за обсаденият Ленинград и градовете в крайния Север.
За да стане ясна картината, до първите доставки само в Архангелск от глад и болести са умрели 20 000 души (цивилни, разбира се), или 10% от предвоенното население на града. Сталин, след дълги кандърми от низовите ръководители, разрешава в града да останат 10 000 тона канадска пшеница, и това на практика го спасява от тотално измиране от глад.
По въздушен мост през Иран са доставени 9000 тона семена, точно навреме за започването на сеитбата през 1942 г.
Продоволствените товари са заемали ј от целият тонаж само в в първата година.
Въпреки опитите да се увеличат посевните площи, да се развъди дребен рогат добитък и птици, да се развие преработвенато им и да се нормират продуктите за всички, в края на 1942 г. нещата рязко се влошават. Към есента от центърът са отрязани най-плодородните райони на страната. 40% от селските стопанствата на СССР биват унищожени. Пленена е значителна част от реколтата. В резултат на жертвите на фронта и новите мобилизации, производителността на труда рязко пада почти двойно. Липсват машини, гориво и резервни части в тила.
Лично Сталин заявява на американския посланик, че продовлствената ситуация изисква незабавна помощ от съюзниците.
Новите доставки не закъсняват, и към тях се добавят маргарин, соево брашно, сирене и специално приготвени леки хранителни концентрати, горчив школад, галета, в т.ч. шоколади, смесени с месо.
Всеки съветски боец без изключение се храни със знаменитата „тушонка” (голяма месна консерва), без която, по спомените на Никита Хрушчив, армията не би могла да бъде нахранена. Стига се дотам, че в щатите започват да готвят борш в пакети, специално по руски рецепти.
В первата четвърт на 1943 г. доставките обезпечават 17 % от калориите на РККА/. След това доставките се увеличават още, като надвишават повече от 3 пъти доставеното дотогава.
През юли 1943 г. се доставят още 885 хиляди тона, като в общия обем доставки те заемат 1/3.
През 1943 г. нещата се влошават отново – този път заради освободените територии. Милиони хора се връщат в състава на СССР и трябва да бъдат хранени. Стопанствата биват разорени от военните действия и армиите, отделно настъпва суща в житните райони на Сибир, Поволжието и Северен Кавказ.
В СССР започва тежка продоволствена криза. През ноември 1943 г., в побеждаващият СССР негласно дажбите за храна се намалят с 1/3 !!!
Пред лицето на кризата САЩ предлагат даже повече от това, което СССР иска, като при това дори стига до дефицит на собствения си пазар. Една четвърт от свинското месо, произведено в САЩ отива в СССР, а за армията на САЩ остават 14%. В СССР се доставя краве и овче масло, което довежда до криза на американския пазар за него. Това масло, заедно с плодови сокове, сухи и пресни кинсервираи плодове, и др. високовитаминозни продукти са спасение за ранените войници в болницата.
Когато американския посланик иска да провери как се разпределят помощите и подава сигнали за някои нередности, той бива сменен и то не с кой да е а с Аверил Хариман.
СССР упорито мълчи за размерите на помощите, но не там е бедата. Стоките са могли да бъдат ползвани за граждански, а не за военни цели само със съгласието на доставчика, съгласно договора за ленд-лиз. Части от тях се установяват обаче в „затворените магазини” (това е магазин, достъпен само за правоимащи от едно ниво на властта нагоре. Каква само ирония – затворен магазин... ) и в ресторантите (което значи, че държавата е търгувала с тях на жалките остатъци от вътрешен пазар)!!! в Куйбишев, а това е градът, който е бил резервна столица на СССР през войната. Установяват се и наличия на стоки на черния пазар. За да не дразни Сталин (!!!) държавния департамент нарежда на дипломатите да не придирят много, дори и при тежки нарушения като препродаването на доставките в Иран, Полша и Финландия.
Имало е и специална програма за Далечния Изток – т.нар. „”програма "Майлпоуст"
През 1944 г. брутния продукт на селското стопанство на СССР стига 54% от довоенния, като за това са доставени американски семена, трактори и камиони.
arcticwar.pomorsu.ru/int_relations/foodaid.htm
www.chitatel.net/forum/topic/8370-%D1%80...8%D0%B9%D0%B7%D0%B0/