kaveiros писа:
От кога, до кога не правят могили?
Тези които ти дадох, в Маратон са от 490 пх, след известната битка...
Дори и така, да е какво доказва това, което казваш? Имай в предвид, че Македония е била дълбока провинция, до Филип! Всичко търпи своето развитие, дори и днес...
Виж погребенията сега и преди 50 години... Дори има разлика в погребенията, на село и в града в настоящето! Трябва ли, да ти обяснявам подробности?
Бешелиев, сам се е уплел, той едва ли знае друг език освен български! Доказано е, че македонския език е гръцки, и в това няма никакво съмнение, какво значение има някакъв бешелиев? Както ти показах по-горе логиката му куца!ГРЪЦКОТО ПОГРЕБАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО:
„Откакто сиракузците сложиха край със закон на скъпите погребения, и приключиха даже с разходите по обичаите, изпълнявани в памет на мъртвия, законът даже им определи общата сметка на допустимите разходи за погребението.”(Диодор Сицилийски, Библиотека 11:38:2) Авторът говори за времето на сиракузкият тиранин Гелон, т.е. ранните години от съществуването на сиракузката държава от средата до края за шести век преди новата ера. Преди това всъщност по – скоро са оскъдни сведенията за гърци изобщо.
Изключително показателно е атинското законодателство, приписвано на Солон в Атина. Солон, живял в началото на 6-ти век преди новата ера, премахвайки драконтовите закони, буквално воюва с все още срещащият се все още погребален обичай в Гърция, включващ процесии и оплаквачки:
„Когато те(оплаквачките на погребална процесия) излизали, не можели да носят повече от три ката дрехи, и не можели да носят храна или напитка(за жертвоприношенията), струваща повече от един обол (около 1/6 от драхмата), нито кринолин, по дълъг от един кубит…” (Плутарх, Солон, 21:4) По – нататък авторът продължава: „Забранено е жертвоприношението на вол, нито погребението на мъртвия с повече от три ката дрехи, както и изобщо е забранено да се ходи на гроба от други, освен от собственото му семейство, с изключение на денят на погребението”(21:5). Като цяло на Солон се приписва тежка война срещу задгробната култура, като дори е изготвил едва ли не допустимо счетоводство за погребенията, приравняването им и намаляне на почестите по всякакви начини. По – нататък той забранява жени да влизат при мъртвия, да участват в процесията, ако са по – млади от 60 години или не са роднини… И прочие.
В De Legibus(2:64) римският оратор Цицерон използва едно понятие за атическата погребална практика, което остава в историята с названието „post aliquanto”. Авторът най общо казано атрибутира погребална практика на древна Атина „известно време след Солон”, според която са регламентирани дори максималните размери на гроба и монумента(стелата, паметника). Потвържение за подобен закон се среща в гробовете от периода, като има голям, спор кой точно е въвел законът, споменат от Цицерон. Най – общо казано, различните учени подкрепят различен законодател ,от самият Солон, през Пизистрат(следи за което се откриват и при Плутарх), Клистен и дори Темистокъл. Няма да навлизам в подробности кой и защо е бил, само ще обърна внимание на широкия спектър и голямата времева разпръснатост на следите от този закон, т.е. забраната на погребалните монументи и пищните погребения в Атина изобщо не е изолиран и отхвърлен акт. По скоро има „караница” в рамките на три века кой е най – успешният законодател против погребалните практики. Атина води очевидна война против богатите погребални практики, които счита за варварски и чужди и които й харчат парите, можещи да бъдат вложени в разкош, война или търговия.
Началото на тази практика се свързва с Питакус от Митилена – друг от седмината мъдреци. Животописът му, дело на Диоген Лаерции описва, как той забранил твърде скъпите погребения и да се отдават почести на гроба на непознат.
И това не остава изолирана практика - например на остров Кеос е намерена стела(Стела на Юлис), датирана от 5-ти век преди новата ера, но считана за упоменаваща по – стар закон, която третира погребалните практики. Тя упоменава подобни правила за гробовете.
„Това са законите по отношение на мъртвите: погребват мъртвите, както следва: в три бели облекла – долно, саван, и завивката, разрешават се и по-малко, на стойност не повече от 300 драхми. Мъртвият се носи на носилка, която не се покрива с дрехи. Носят се не повече от 3 подноса вино на гроба и не повече от един маслиново масло, и празните делви се връщат(!!! Контрол над амбалажа). Носете забулени трупа в мълчание по целия път до гроба. Разрешено е извършване на предварителна жертва според бащините обичаи. Носилката и завивката да бъдат върнати обратно в къщата(!!!).
……
Не носете злато на гроба…
Този закон е ратифициран от Съвета и хората.”
В Гортън, Аркадия, е открит фрагментарно запазен законов кодекс също от времето около 5-ти век преди новата ера. Един от моментите, които третира законът, е погребението, макар че нещата около него фигурират във вторични надписи, описващи например пътя на погребания, кой и как да го носи, и как да се направи пречистването и кой на кого дължи глоба, ако нещо не е както трябва.
Регулацията на Лабиядаи е от по – късно време и касае гръцката хегемония в района на светилището в Делфи. Ако и в по – раншно време да свързваме мястото с тракийски племена, и по принцип законът да е дело на видимо негрък по име, но човек с вероятно „духовен сан”, той носи очевидните черти на гръцката администрация за времето си:
„Това е уредбата на погребенията. Не може повече от 35 драхми да бъдат вземани от дома или влагани. Наметката трябва да е в светъл цвят. Който наруши това, дължи глоба 50 драхми. .. Нищо да не се слага в ковчега… Погребалната процесия трябва да е в мълчание… Нито на следващия, нито на десетия ден, нито на годишното отбелязване не трябва да има песни или вопли. Който наруши тези регулации…”
В този аспект едва ли има нужда да обясняваме погребалните закони на Спартанския законодател – Ликург. Длъжен съм да спомена, че макар за някои съвременни автори Ликург и Солон да са митични законодатели, както например Тезей, законите им и спазването им са били несъмнено факт в древните общества, и ако действително лицата не са съществували, то практиката може да се отнесе например към приписваното родоначалничество на Спарта от Херкулес или пък идеята, че богинята Атина основала посветения на нея град. Има или ги няма тези законодатели, законите им, прилагането им и вярата на древногръцкото общество в тях са несъмнен факт.
Спарта е име, което говори само по себе си. Във всеки случай нека погледнем в Животописа на Ликург от Плутарх(27.1-2).
„На второ място той забранил каквото и да е да се погребва с мъртвия, просто го покривали с лека роба и маслинови клонки, докато го изпращали. Да се пише името на мъртвия на гроба не било разрешено, освен ако не е паднал в битка, или жена, умряла в светилище.”
Е, ами… в това миниатюрно ретроспективно законодателство мисля, че включваме Сиракуза, Атина, Спарта, други градове от същинска Гърция, егейските острови… Какво още? Много закони не са стигнали до нас, но ми се струва, че имаме панелинистична традиция.
На практика много малко са нещата, които реално обединяват гръцката култура от Средиземноморието.
Струва ми се, виждате едно от тях.
Ако искат, гърците са свободни да се отрекат от т.нар. "седем мъдреци", Ликург и писаните си закони, за да се приближат малко до Тракия.
Как ги отъждествяваме с траките като „гръцка субкултура” изобщо? Липса на познания?
............................