самотрак писа:
Бобо чест и почитания, дет се вика с теб съм, но тези славени ли са словени ли.... Такива нема бе човек.... Нема, не е имало и няма да има.... Питай Екатерина Велика... От там ти идват и грешките.... Търсиш нещо дето го нема...
Шът бе!
Ей, да им се ненадяваш на тия словени, бе Бобо, гледаж ги уж йедни такива никакви, омазани у лайна целите, пък то какво било...
А Тошко щедро раздаваше дарове.
„Нека всички запомнят кога съм минал оттука!“ — си мислеше той и пръскаше чуждите неща.
Па един кон, впрегнат в долап, Тошко хвърли чифт бели ръкавици, на една патка спусна копринени чорапи, на едно теле — книга с картинки, на една сляпа бабичка, седнала на припек пред вратнята, хвърли в полата червило за устни. Изкара го от една чанта. На една овца поднесе сватбения букет на младоженците, които седяха на последното седалище в автобуса и подскачаха от щастие. А едно магаре — вързано пред някаква пуста селска кръчма — получи сламената шапка, която беше на Тошковата глава. Магарето се усмихна, показа хубавите си зъби и изяде шапката. Додето автомобилът стигна Тодориното село — Тошко изпразни кошниците и торбичките, развърза вързопите. Не можа да отвори само куфарите.
Из "Тошко Африкански"