"Днес е 20.12.
Изминали са 77 години от онзи мразовит ден 20.12.1943 г., в който един подпоручик заповяда разстрел на осемнадесет човека, от които шест са деца.
Обвинението е, че подпомагат местния партизански отряд, но не мислете, че се е водило дело, имало е адвокати и присъда...
Не.
Просто заповед, сведена до една картечна рота с редовни войници и запасняк офицер.
Този офицер - подпоручик Коста Йорданов, в цивилния си живот е учител..
Което въобще не му пречи да заповяда разстрел на шестте деца, но и повече...
...когато невръстният Стойне, (едва седемгодишен) остава жив - прикрит и съборен от тялото на майка си, Йорданов лично довършва процедурата.
Пъха пистолета си в устата му и дръпва спусъка ...
...мнозина казват “заповедта за отмяната на екзекуцията е закъсняла с минути..”
Ако е така, защо само десетина дни след това, в началото на януари 1944 г., в Тузлука са убити още петнадесет души?Тогава убиват и ЧЕТИРИГОДИШНАТА Елена Манова от с. Калинище.
С нея, детските трупчета стават СЕДЕМ!
Народният Съд е само две години след случилото се.
И.., знаете ли с какъв довод Костадин Йорданов е искал снизхождение от този съд...
Молел да не го убиват, защото бил баща - имал две дечица.
Искал да е жив, да си ги гледа...
...Някога, пионерският отряд в който учех носеше името “Шесте Ястребинчета”.
Може днес да се говорят всякакви небивалици за “онова” време, но аз помня, то беше време ЧОВЕШКО!"