На снимката е "великия" учен Лисенко.
Здравко Деянков .
Реших да наиша този пост, защото винаги когато някой в групата изрази мнението, че комунистите са унищожили интелигенцията, аргумента се свежда до малоумния спор фашисти ли са били представителите на същата тая интелигенция. Интелигенцията де факто се свежда до убитите и осъдени от „народния съд“ непосредствено след 9-ти Септември. Но всъщност нещато стоят съвсем другояче.
Комунизма другаре, както всички знаем, беше много прогресивен строй! В руската енциклопедия от 1953 пише: "ГЕНЕТИКАТА , ЛЪЖЕУЧЕНИЕ НА ИМПЕРИАЛИЗМА.” Който не вярва да се запознае с "научните" трудове на другаря акад. Лисенко. Тоз гений на съветската мисъл отхвърля хромозомната теория за наследствеността. През август 1948 г. с одобрението на Сталин в Москва се провежда сесия на ВАСХНИЛ (Всесоюзная Академия Сельскохозяйственных Наук имени Ленина), организирана от Лисенко и неговите привърженици. Класическата генетика и хромозомната теория са дискредитирани като реакционни и идеалистически. Те трябват да бъдат заменени с „единствено правилното“ материалистическо и прогресивно учение на Лисенко. Учените Вавилов, Завадовски и Константинов са посочени като съучастници и враговете на народа, защото критикуват малоумния му доклад „Псевдонаучната теория на генетиката“. И тримата, Вавилов, Завадовски и Константинов, са заточени и умират в лагер, защото не се отказват от буржоазните си предрасъдъци и генетичната теория за наследствеността.
В социалистическа България комунистите следват неотклонно примера на големия брат! От 4 до 8 април 1949 г. в София се провежда Биологическа конференция. Нейната цел е да извърши „преустройство“ на биологията и свързаните с нея дисциплини: науката генетикатрябва да бъде заменена с „учението“ Лисенко. Класическата генетика и хромозомната теория са обявени за идеалистически и буржоазни. Законите и фундаменталните достижения на Август Вайсман, Грегор Мендел и Томас Хънт Морган са отхвърлени като реакционни, формални и чужди на практиката. На конференцията българските учени-генетици са заклеймени, принудени са да признаят своите „грешки“ и публично да се самокритикуват.
Промените започват още през предишната година. От 23 до 25 ноември 1948 г., четири месеца след августовската сесия на ВАСХНИЛ, вестник “Работническодело“ публикува три поредни статии на проф Игнат Емануилов, в които се нападат възгледите на българските биолози акад. Методи Попов, Стефан Консулов и Михаил Христов. Най-остра е критиката към акад. Дончо Костов - световно признат генетик, обвинен във „вайсманизъм“, който в трудовете си даже пропуснал да спомене за Лисенко. Ти да видиш какъв грях!
Малко след това, през декември 1948 г., се провежда Петия конгрес на БКП. На него категорично се обявява, че пътят към социализма минава през диктатура на пролетариата, упражнявана по съветски модел. На конгреса важно място заема въпросът за марксистко-ленинската просвета и борбата на идеологическия фронт, който въпрос е предмет на доклада на другаря Вълко Червенков. Който другар е начело на тогавашния Комитет за наука изкуство и култура (КНИК). Червенков дава указания, отнасящи се до всички области на духовния живот – от философията до художествената самодейност. В частта за биология той заявява: „Нашата биологична наука и свързаните с нея институти са длъжни в кратък срок да се очистят от морганистките и други реакционни течения и да застанат безрезервно на мичуринско-лисенковски позиции“. Това е партийна директива, другари! И още: „Ние няма да разрешим задачата, ако не преобразим изцяло старата система на средното и висше образование у нас, педагогическите институти, Академията на науките и научноизследователските институти“.
В своето изказване на същия конгрес Титко Черноколев зам. министър на земеделието, е по-конкретен. Той вече споменава имена и отправя остра критика към акад. Дончо Костов за това, че не следва съветския опит и приема, че хромозомите съществуват. Чудно е как не са го изгорили на клада, за тази ерес, щото отказва да признае, че учението на Лисенко е основата на "материалистическата биология".
ВСИЧКО е подчинено на бруталния и абсолютен монопол на комунистическата идеология. Всяка от така наречените „творчески сфери”, всичко, което се смята, че принадлежи към духовния живот на българина, е длъжно да я обслужва и да утвърждава нейните догми и митове. Всичко се превръща в средство за непрестанна, натрапчива, истерична пропаганда. в От радиото и вестниците, до малоумните лозунги, които са навсякъде. Комунистите придават на ВСИЧКО политически характер. От науката и изкуството до прическата, облеклото и музиката, която слушаш. С ЕДНА ДУМА КОМУНИСТИТЕ Подобно на Светата инквизиция организират лов на вещици в научните среди, базиран изцяло на тяхната идеология. Която пък идеология, вместо да се основава на научни методи е изцяло подчинена на фанатичната „религия“ на пролетариата, че всичко, което идва от Запад е буржоазно и псевдо научно. Така е, когато „вожда“ е печатарски работник със седмокласно образование, а Комитета за наука изкуство и култура се ръководи от Вълко Червенков, който е сред най-образованите измежду другарите, има гимназиално образование, от което следва, че е вещ по всички въпроси от философия, биология и химия, до литература и изобразително изкуство.
След генетиката другарите се включват в борбата с кибернетиката. "Великия" академик Тодор Павлов, председател на БАН, пише студия - "Кибернетиката е лъжеборжуазно учение". Докато на Запад механизацията и автоматизацията навлизат в производството и се ражда електрониката, другарите отричат кибернетиката.
Така е унищожена интелигенцията - като „разчистват“ БАН, училища, университети, вестници, театри и т.н. от буржоазни предрасъдъци. Тия, които слязоха с цървули от Балкана подчиниха всичко на комунистическата идеология. Подчиниха дори изкуството, като му дадоха нужната партийна насоченост. Пейзажа не е пейзаж, ако в далечината няма заводски комини. Всеки, който оказва съпротива е дискредитиран, изселен, осъден и много са убити. Това в цивилизования свят се нарича вандализъм. Когато самозабравилата се простащина действа от позицията на силата и унищожава науката и културата на цяло едно общество.
И тук искам да отворя една скоба за „историците“ в групата. Другари, същите тия цървули, които не признаваха генетиката, ви написаха и учебниците по история. История, подчинена на комунистическата догма, в която едни факти се криеха, а други се изопачаваха до неузнаваемост. История, която на първо място беше пропаганда.