ТЕМА: Списък на паметници на културата в България

На линка качих Списък на паметници на културата. Списъците трябва да се препишат в doc-формат, така че, ако има желаещи за преписване да заповядат.
За всеки окръг има публикувани паметници на културата не само в един брой на Държавен вестник, така че не трябва да приемате тези списъци за окончателни и пълни. Когато се съберат и препишат всичките съществуващи в Държавен вестник, ще ги съберем в отделна тема и ще обявим, че това са всички обнародвани недвижими паметници на културата.

Благоевградски огръг, Държавен вестник, 1965 г. , бр. 32.
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=26e2e9e0fa
=======================================================
Следващите два файла за Бургаски окръг, Държавен вестник, 1965 г., бр. 35
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=464d751fdf
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=2e89319d58
=======================================================
Следващите два файла са за Врачански окръг, Държавен вестник, 1965, бр. 90
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=1880205a61
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=cf4fccba13
======================================================
Следващ файл за Плевенски окръг, Държавен вестник, 1965, бр. 88
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=a1d59cb160
=====================================================
Следващ файл за Видински окръг, Държавен вестник, 1965, бр. 41
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=f44d16d9e9
======================================================
Следващ файл за Пловдивски окръг, Държавен вестник, 1966, бр. 36
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=1add1a9e08
======================================================
Следващ файл за Софийски окръг, Държавен вестник, 1966, бр. 35
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=788ece6ea8
======================================================
Следващ файл за Смолянски окръг, Държавен вестник, 1966, бр. 4
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=205d70d57c
======================================================
Следващи три файла за окръг Пазарджик, Държавен вестник, 1966, бр. 58
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=8ee64eb9f7
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=79c69027e0
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=c90019b503
======================================================
Следващ файл за окръг Търговище, Държавен вестник, 1976, бр. 70
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=421026137f
======================================================
Следващи два файла за окръг Смолян, Държавен вестник, 1976, бр. 41
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=781e7dca94
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=74efc95158

Браво Мила...добре свършена работа!

ЗАБРАВЕНАТА НАРЕДБА - СТАРА, НО НЕОТМЕНЕНА ПОНАСТОЯЩЕМ /НИ ИЗРИЧНО, НИ МЪЛЧАЛИВО/ от ЗКН

---

Тъй като не я открих тук, публикувам текста й по-долу.
Моля, ако вся пак е качена някъде и поста ми е излишен, да ме извините, като евентуално - да изтриете дублираното, ако считате, че e необходимо.
==================================


НАРЕДБА № 17 за определяне границите и режима за използуване и опазване на недвижими паметници на културата извън населените места
Издадена от председателя на Комитета за култура, обн., ДВ, бр. 35 от 4.05.1979 г.



Чл. 1. (1) Предмет на тази наредба е определянето на границите и режима на използуване, застрояване и опазване на единичните (отделно стоящи) и груповите паметници на културата извън строителните граници на населените места като: могили, исторически места, укрепени системи, манастири, крепости, пътни съоръжения, отделни сгради или ансамбли и комплекси от сгради, които не са обявени за резервати по чл. 4 от Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ).

(2) За издирването, изучаването, документирането и обнародването в Държавен вестник на тези паметници на културата се прилагат разпоредбите на Наредба № 5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата , утвърдена от председателя на Комитета за култура (ДВ, бр. 6 от 1979 г.).

(3) Съгласно единните режими за устройство на територията на страната в изпълнение на Основните насоки за опазване и възпроизводство на природната среда в НР България, (ДВ, бр. 59 от 1977 г.) тези паметници с прилежащата им територия попадат под действието на режима на защитена природна среда и по-конкретно - на подрежим А2 - защитени природни обекти и паметници.
Чл. 2. (1) При решаване на въпросите по предходния член се спазват следните основни правила:

1. границите, в които се обявяват тези паметници на културата, се определят след задълбочено историческо проучване от Националния институт за паметниците на културата (НИПК) с цел да се установи към една определена дата състоянието на паметника на културата и средата, в която той исторически е създаден и съществува. При конкретни случаи е възможно намаляване територията на паметника на културата, за да не се затрудняват други мероприятия на държавата по използуване на земята, горите, пасищата и др.;

2. режимът на застрояване, използуване и опазване на паметника на културата и средата му, включително охранителната зона, съгласно чл. 15, ал. 2 от Правилника за устройството и задачите на НИПК (ПУЗ НИПК) - обн., ДВ, бр. 102 от 1976 г., изм., бр. 47 от 1978 г. се изгражда с оглед да се запази максимално оригиналният му образ и въздействие за патриотичното и комунистическото възпитание на трудещите се. Всички проекти за строителството (хидромелиоративни, електрификационни, иригационни, лесоустройствени, селскостопански и др.) се съгласуват задължително с Министерството на горите и горската промишленост (МГГП), Министерството на земеделието и хранителната промишленост (МЗХП), Комитета по опазване на природната среда (КОПС), Комитета по архитектура и благоустройство (КАБ) и Комитета за култура (КК), респективно НИПК;

3. задължително се държи сметка за подходящото представяне и включване на паметниците на културата в териториалноустройствените планове на страната като част от природната среда съгласно Основните насоки за опазване и възпроизводство на природната среда в НРБ, утвърдени от Държавния съвет, и решенията на Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1977 г. за по-нататъшно развитие и усъвършенствуване на териториалното и селищното устройство на НРБ.

(2) Преди назначаване на комисията съгласно чл. 3 НИПК извършва проучване и изготвя конкретни предложения за границите на недвижимия паметник на културата и охранителната му зона, както и указания за неговото използуване и опазване.
Чл. 3. (1) За определяне точните граници на паметника Комитетът за култура назначава комисия от представители на КК, НИПК, МГГП, МЗХП, КАБ, КОПС, на организацията-земеползувател (АПК, ПАК и др.) и съответния народен съвет, която извършва оглед на място и след запознаване с предложенията на НИПК съставя протокол, в който:

1. определя границите на паметника на културата, включително охранителната му зона, които нанася на карта с подходящ мащаб, представена от председателя на МГГП;

2. съгласува най-важните положения на указанията за използуване и опазване на паметника на културата (паша, коситба на трева, залесяване и др.) съгласно приложенията на Наредба № 6 на КК по използуване и представяне на недвижимите паметници на културата (ДВ, бр. 30 от 1979 г.).

(2) Заинтересуваните ведомства са длъжни да осигуряват присъствието на техните представители на определеното място и в определеното време съгласно издадената от КК заповед, която им се изпраща най-малко 20 дни преди деня за събиране на комисията.

(3) На основание протокола на комисията НИПК изработва и след съгласуване с МЗХП, МГГП и КОПС в съответствие с режима за използуване на територията утвърждава окончателни указания за използуване и опазване на паметника на културата и земята около него, задължителни за всички заинтересувани организации, на които се изпращат за ползуване. Те не подлежат на обнародване, а след утвърждаването им се поставят на видно място в паметника и разгласяват сред местните държавни органи, обществените организации и гражданите.

(4) Местните органи за надзор и охрана на паметниците на културата при народните съвети, подпомогнати от дружествата на приятелите на паметниците на културата и музеите, са задължени по указание на НИПК да вземат мерки за трайно означаване на границите и самите паметници на културата и да осигуряват популяризирането им сред населението.
Чл. 4. Индивидуалните указания не изменят собствеността на имотите в границите на паметника на културата. Те се използуват и стопанисват от собствениците им при спазване на изискването за запазване на паметника и средата му. Съгласувано с тях НИПК може да предприеме мерки за възстановяване на средата на паметника на културата.
Чл. 5. (1) След определяне на границите паметникът на културата се обнародва в Държавен вестник съгласно Наредба № 5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата . При обнародването задължително се посочват накратко границите на паметника на културата и къде се съхраняват оригиналният протокол и картата за границите на паметника на културата.

(2) Оригиналният протокол на комисията, скиците, картата и други материали по определяне границите на паметника на културата след обнародването им се съхраняват в личните досиета на паметниците в Националния документален архив на НИПК, а копие от тях - в местните съвети за култура.
Чл. 6. (1) За отсъствие без уважителни причини на заседание на комисията по чл. 3 представителите на заинтересуваните ведомства подлежат на наказание съгласно чл. 130 КТ . Наказанията се налагат от ръководителите на съответните ведомства по предложение на КК.

(2) Окръжните съвети за култура съвместно с управление "Териториално устройство, градоустройство и архитектура" при окръжните народни съвети са задължени да нанесат недвижимите паметници на културата и техните граници в териториалноустройствените и градоустройствените планове съгласно чл. 103 от Правилника за прилагане Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) и чл. 15 ПУЗ НИПК . Те набелязват мероприятия съвместно с НИПК за подходящото им представяне и запазване като елемент от природната среда съгласно чл. 8, т. 6 от ЗТСУ и Основните насоки за опазване и възпроизводство на природната среда в НРБ, утвърдени от Държавния съвет на НРБ.

(3) За нарушаване на задълженията им по предходната алинея виновните лица подлежат на наказание съгласно чл. 130 от Кодекса на труда (КТ) . Наказанията се налагат от председателя на окръжния народен съвет и председателя на КАБ по предложение на КК.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Когато ведомствата, съгласували тази наредба, не могат да се споразумеят за границите на паметника на културата по реда на тази наредба, спорът се внася от председателя на КК за решаване от Бюрото на Министерския съвет.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Единичните паметници на културата извън населените места, които са регистрирани и обнародвани в Държавен вестник по досегашния ред, не подлежат на ново обнародване. По досегашните им регистрационни номера и обнародването в Държавен вестник на тях задължително се определят границите и изработват индивидуални указания за използуване и опазване съгласно тази наредба, ако се засягат горите, обработваемата земя или пасищата и други дадености, предмет на дейността на ведомствата, съгласували тази наредба.
§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 12 и 24 ЗПКМ (ДВ, бр. 29 от 1969 г.) и § 2 от допълнителните, заключителните и преходните разпоредби на ПУЗ НИПК .
§ 4. Тази наредба е съгласувана с МГГП, МЗХП, КАБ и КОПС.

ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
В сила от 10.04.2009 г.

Обн. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г.

§ 23. (1) Министърът на културата:

1. издава подзаконовите нормативни актове, предвидени в закона - в тримесечен срок от влизането му в сила;

2. утвърждава образците, предвидени в закона - в едномесечен срок от влизането му в сила.

(2) До издаването на подзаконовите нормативни актове по ал. 1, т. 1 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Закон за паметниците на културата и музеите, доколкото не противоречат на този закон.

Държавен вестник, бр35, 1965
Комитет по Културата и Изкуството
Списък на паметниците на културата в Бургаски окръг

1. Крепост Калето - с. Бата, м. Карабаир - 5 км южно
2. Стара църква - с.Бата, м. Квакдере - 3км -Ю-И
3. Стара църква - с. Бата, м. Бейкьой - 3 км източно
4. Долмен - с. Белеврен - 500 м северно
5. Крепост Кундьовото кале - с. Бяла вода - 5 км - Ю-И
6. Средновековна църква - Бургас, о-в Болшевик
7. Крепост Малкото кале - с. Веселие - 4км изток
8. Крепост Джемеренското кале - с. Габар - 1км юг
9. Крепост Калето - с. Горица - 5км - С-З
10. Долмен Змейова къща - с. Г. Ябълково, м.Асенов герен - 4км изток
11. Долмен Чельов капак - с. Г. Ябълково, м.Пашадере - 1км юг
12. Два долмепа Змейови къщи - с. Граничар - 1км юг
13. Старобългарски вал ЕркесиЯ - с Дебелт - 5-6км - Ю-З
14. Античен и средновековен град Горното градище - с Дебелт - до селото - изток
15. Античен и средновековен град Долното градище - с Дебелт - в селото
16. Средновековен град - с. Димчево — Калебурун - 1см север
17. Долмен Змейова къща - с. Д. Ябълково, м.Калката - 2км изток
18. Долмен - с. Евренозово - 400м запаз
19. Средновековна крепост -с. Екзарх Антимово 6-7км - С-З
20. Старо сечище - Житосвят, м.Тюрчешме - 4км север
21. Крепост -с. Заберново, м.Германиково - 5км - Ю-И
22. Долмен - с. Заберново, м.Тумбата - 1,5км - С-З
23. Долмен - с. Заберново, м.Лъгът - 3км - С-З
24. Крепост Махмудкойското кале - с. Звездец, м. Петрова нива - 10км юг
25. Антична и средновековна крепост Маркелий - Карнобат - 10км запад
26. Крепост Немой дере - Карнобат — Ришки проход - 40км север
27. Долмен Похлупени камени - с. Калово, м. Средората - 1км север
28. Крепост - с. Китен. м. Урдовица - на морския бряг
29. Антично градище Голое - с. Лозарево - 1км север
30. Крепост Пиргос - с. Маринка - 4км изток
31. Крепост Голямото градище - М. Търново - 4км запад
32. Светилище - М. Търново - Мишкова нива - 5км - Ю-И
33. Антично и средновековно селище - с. Обзор - в селото
34. Крепост Калето - с. Подвис - 2км север
35. Античен и средновековен град Улпия Анхиалейон;Палеокастро - Поморие - в града
36. Антична гробница - Поморие - 1км запад
37. Крепост Вълчаново кале - Приморско - 5км север
38. Долмен Змейова къща - Приморско - 4км север
39. Средновековна крепост Росокастро - с. Русокастро, м.Русин камък - 0,5км изток
40. Старобългарскивал Еркесия - с. Русокастро - 3км запад
41. Античен некропол - Созопол, м. Харманите - в града
42. Антична крепост - Созопол - в града
43. Антично селище Созопол — в ляво от шосето за Бургас - 1км Ю-З

Списък паметници на културата за област Ямбол, Държавен вестник, 1967, бр. 41

Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=7e3ddf7f8b

Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=d0c1330c36

Признавам си, че се затруднявам да дам 100% отговор на въпроса - действаща ли е наредбата и ако да, в кои части? Така че възможно е, мнението, което съм изразила по-горе да се окаже подвеждащо…
Колега, ще ми е интересно да чуя Вие какво мислите по въпроса....

---

И за какъв дявол, тогава, ако Наредба № 17 е изрично или мълчаливо отменена, същата е изтипосана в Сайта на Министерството в раздела с „действащи норм. актове”?.....

---

Кой прави тълкуване на наредбите, според ЗНА? Органът, издал наредбичката, т.е. понастоящем това би следвало да е МК...
Ако на никой не му е ясно със 100%, какво е положението с тази наредба - а това е важно, ако питате мен - не е зле да се отправи питане до МК...Действа ли понастоящем наредба № 17 и в кои части, евентуално, ако отговорът е "да"? Ако не, защо е публикувана в сайта на МК в раздела действащи норм. актове?

---

---

* Макар и встрани от въпроса, използвам поста да акцентирам и на още едно интересно нещо в Проекта за ЗИН на ЗКН?
§ 72. Актовете за обявяване на исторически, историко – археологически, археологически и музейни резервати, с които се регламентира местонахождение, територии, граници, охранителни зони, и режимите на опазването им, запазват действието си до приемането на нови.
Преценката за действителността, респективно – „за действието” на тези „актове” е пряко свързана изискванията за законосъобразност на един адм. акт като: компетентност, спазена процедура, форма и пр…. В част от случаите, тези изисквания са били нарушени на времето /кото остовим настрана, и това, че почти никъде няма означени граници и оповестителни табели, за обозначаване на защитената зона, проблемът си става доста сериозен…

ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК БРОЙ 36 1966 г. Стр. 3
КОМИТЕТ ПО КУЛТУРАТА И ИЗКУСТВОТО

ДОПЪЛНИТЕЛЕН СПИСЪК
На архитектурно-строителните паметници в Пловдивски окръг

1. Асенова крепост – Асеновград – 2,5 км ю
2. Средновековна стена – Асеновград , ВЕЦ асеница – 2,5 км
3. Тракийско светилище – Асеновград , при манастир св. Кирик
4. Римски път – Асеновград , от св. Марина към метоха . Калето . Бачково . Лясково към Персенк
5. Бачковски манастир и костница – с. Бачково – до селото
6. Антично селище – с. Бачково до манастира
7. Останки от църква и праисторическо селище – с. Брани поле – 1 км сз
8. Средновековно селище – с . Горни Воден – 1 км ю
9. Праисторическо селище – с. Дебър , м. Старите лозя – 3 км си
10. Антично и средновековно селище – с. Драгойново , в Родпите – 3 км юи
11. Праисторическо селище – с. Долни Воден , м Курткале – до селото
12. Праисторическо селище– с . Златовръх - в селото
13. Праисторическо селище – с. Златовръх – 1 км сз
14. Праисторическо селище и градище – с. Извод , м . Градище – 1 км з
15. Средновековна крепост и два параклиса – с . Извор – 4км ю
16. Праисторическо селище – с . Калояново , м. Караорман – 1 км и
17. Стара църква – с . Краснево – 6 км сз
18. Старо селище – с. Кричим , м . Гергевец – 2 км и
19. Три манастира : Първи манастир , Втори и трети манастир св. Врач – с . Кричим – 5 км юз , 3,5 км юз
20. Средновековна крепост Иванково кале – с . Кричим – над селото
21. Средновековна крепост малкото кале – с . Кричим – в селото
22. Скален старобългарски надпис – до Иванково кале
23. Средновековна крепост – с . Крушево , м. Калето – 3 км си
24. Късно антично селище – с . Крушево , м . Буклуджа дере – 2 км ю
25. Праисторическо селище – с . Леново , до Кирякова могила , 5 км с
26. Тракийско светилище – с . Мулдава ,м. Карабунар (40 Мъченици) – 1 км юи
27. Ранносредновековна крепост – с . Мулдава – 1км юи
28. Праисторическо селище – с . Паничери , до голямата могила – 0,5 км з
29. Праисторическо селище – с . Пастуша , м. Червена църква – 0,5 км ю
30. Римски път – с . Песнопой – в селото
31. Надпис на пограничен камък – с . Песнопой – 2 км з
32. Раннохристиянска базилика Червената църква – Перущица – 2 км си
33. Манастир св . Тодор – Перущица – 1 км сз
34. Средновековна крепост – Перушица – 4 км ю
35. Средновековна крепост – Перушица – 5 км с
36. Праисторическо селище – с . Поройна , м . киллика – 1,5 км с
37. Праисторическо селище – с . Поройна , м . Ясаците – 100 м с
38. Средновековна крепост – с . св . Спас – 4 км ю
39. Скален надпис – с . Ситово – 3 км с з
40. Средновековна крепост – с . Скобелево , м. Торнова поляна – 3,5 км юз
41. Средновековна крепост Момино кале – с . Скобелево – 3 км с
42. Праисторическо селище – с . Скутаре , м . Иридере – 2 км з
43. Праисторическо селище – с . Стрелци , м . Римски път – 3 км ю
44. Праисторическо селище – с . Стряма , м . Абджили герен – 2 км ю
45. Праисторическо селище – с . Татарево , м. Св. Константин – 2 км ю
46. Праисторическо селище – Хисяря , м. Беш дере
47. Хисарска крепост : стени и крепостни съоръжения – Хисяря
48. Раннохристиянски базилики : Хисяря
Базилика 1 – 150 м западно от Камилите
Базилика 2 – 150 м от източната стена
Базилика 3 – 120 м южно от Камилите
Базилика 4а и 4б – м . Църквището , Беш бунар
Базилика 5 – до гарата
Базилика 7 – м. Чаир баня , извън крепостта
Базилика 9 – до почивната станция на пикателите
Базилика 10 – извън крепостта , южно 1 км
49. Средновековна църква – Хисяра , в крепостта , западната стена
50. Антична гробница – Хисаря , почивната станция на ТКЗС
51. Антична гробница – Хисаря – 300 м ю
52. Водопроводна галерия – Хисаря , при изворите Кюпчеза и Инджеза
53. Античен тухлен надпис – Хисаря , в Момина баня
54. Укрепителен ров – Хисаря , около крепостната стена
55. Средновековна крепост и праисторическо селище – с . Цартелово – 5 км сз
56. Праисторическо селище – с . Ясно поле , м. Алчувица – 0,5 км ю

Спиъкът се обнародва на основание 51 , ал . 3 от правилника за приложение на 165-то постановление на министерския съвет от 5 август 1958 г. Обнародван в известия . бр 71/4 .9.1959 г . Б-424

Паметници на културата в окръг Шумен, Държавен вестник, 1970, №46
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=d15e8d1999
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=8d415be141
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=d3eace0e8e

---

Паметници на културата в окръг Разград, Държавен вестник, 1970, №97
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=b7592b12b2
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=d969030c14

---

Паметници на културата в окръзите Кърджали и Хасково, Държавен вестник, 1968, №67
Линк за сваляне : dox.bg/files/dw?a=e279ccca3c

---

Mila написа:Дай нещо и за Благоевград ако може разбира се.

За Благоевград е това засега

Благоевградски огръг, Държавен вестник, 1965 г. , бр. 32.
Линк за сваляне : dox.abv.bg/files/dw?a=26e2e9e0fa

Археологически паметници в Русенски окръг

1. Антична крепост, с. Банинска, м. Кайнарджа, 3 км юз.
2. Антична крепост, с. Батин, 3 км с.
3. Тракийско селище, с. Белцов, м. Пещерата, 1 км сз.
4. Антично и средновековно селище, с. Белцов, м. Кавакорсу, 6 км сз.
5. Късно антично селище, с. Беляново, м. Попинца, 3.5 км и.
6. Античен некропол с. Беляново, 2.5 км и.
7. Скална килия-гробница, с. Беляново, 600 м с.
8. Скална църква, с. Беляново, до селото с.
9. Скални килии, с. Божичен, 600 м с.
10. Скални килии, с. Божичен, 1.5 км с.
11. Римска крепост, с. Бойка, м. Черкезлика, 1 км юз.
12. Антична крепост, с. Бръшлян, 1 км и.
13. Землено укрепление, с. Бръшлян, 1 км си.
14. Праисторическо и тракийско селище, с. Брястовица, м. Курията, 100 м юз.
15. Късно антично градище, гр. Бяла, 1 км сз.
16. Църква, с. Две могили, м. Дрен чешме, 2.5 км ю.
17. Водопровод, с. Долна студена, м. Кидиклията, 5 км юз.
18. Антично селище, с. Дряновец, м. Кюрдалан, 100 м ю.
19. Антично селище и некропол, с. Дряновец, м. Дюзе, 700 м юз.
20. Скална църква, с. Иваново, 4 км юи.
21. Скална църква, с. Иваново, м. Писмата, 4 км юи.
22. Скална църква-гробница, с. Иваново, м. Писмата, 4 км юи.
23. Скална килия и гробница, с. Иваново, м. Писмата, 4 км юи.
24. Скален манастир, с. Иваново, м. Грамовица, 4.5 км юи.
25. Църква и параклис, с. Иваново, м. Писмата, 4 км юи.
26. Скален манастир, с. Иваново, м. Стълбицата, 4.5 км юи.
27. Скален манастир, с. Иваново, м. Писмата, 4 км юи.
28. Скална църква, с. Иваново, м. Писмата, 4 км юи.
29. Скална църква, с. Иваново, м. Писмата, 4 км юи.
30. Селище, с. Иваново, м. Скендерица, 7 км с.
31. Селище, с. Иваново, м. Бузалък, 4.5 км юи.
32. Античен некропол, с. Караманово, м. Латинските гробища, 1.5 км с.
33. Тракийско и средновековно селище и некропол, с. Кошово, м. Бодурци, 500 м и.
34. Скални килии, с. Кошов, м. Кичията, 300 м си.
35. Средновековно селище и некропол, с. Кошов, м. Пладнището, 1 км с.
36. Скални килии, с. Кошов, м. Чеплийско, 600 м юи.
37. Скални килии, с. Кошов, 2 км и.
38. Скални килии, с. Кошов, 1 км си.
39. Скална гробница, с. Кошов, 300 м юи.
40. Средновековно селище, с. Кошов, 2 км с.
41. Късна антична и средновековна крепост, с. Красен, м. Градището, 1 км ю.
42. Средновековно селище и некропол, с. Красен, м. Салището, 1 км ю.
43. Селище, с. Красен, м. Царева локва, 1 км юз.
44. Средновековен некропол, с. Красен, 1.5 км сз.
45. Скален манастир, с. Красен, м. Под калето, 600 м юз.
46. Антично и средновековно селище, с. Кривина, м. Градището, до селото юз.
47. Антична крепост, с. Мартен, в селото з.
48. Античен некропол, с. Мечка, м. Древнета, 3 км з.
49. Антична крепост, с. Мечка, 3 км з.
50. Антична крепост, с. Нисово, м. Тетрелика, 2 км з.
51. Тракийска и късна антична крепост, с. Нисово, м. Сечена скала, 3 км и.
52. Скален манастир, с. Нисово, 7 км ю.
53. Тракийско и средновековно селище, с. Новград, 1 км юз.
54. Праисторическо, антично и средновековно селище, с. Новград, 1 км юз.
55. Късно антично селище, с. Новград, м. Ерлоолу, 2.5 км з.
56. Тракийски некропол, с. Обретеник, до селото з.
57. Античен некропол, с. Пейчиново, м. Караачлъка, 200 м и.
58. Антично селище, с. Пейчиново, м. Караачлъка, 300 м и.
59. Антична крепост, с. Пепелина, в селото.
60. Късно римско селище, с. Пиперково, м. Гашева нива, 1 км и.
61. Късно римско селище, с. Пиперково, м. Брястовете, 2 км сз.
62. Антично селище, с. Пиперково, м. Гиделик, 2.5 км и.
63. Укрепено тракийско, римско и средновековно селище, с. Пиргово, м. Драката, 3 км с.
64. Тракийско и средновековно селище, с. Писанец, м. Бошнакова поляна, 2 км юз.
65. Тракийско и антично градище, с. Писанец, м. Каялото, 1.5 км си.
66. Антично градище, с. Писанец, м. Малкото и голямото градище, 1 км юи.
67. Късно антична крепост, с. Писанец, 3.5 км юз.
68. Селище, с. Писанец, м. Галица, 5 км юз.
69. Скални килии, с. Писанец, м. Пробит камък, 3.5 км юз.
70. Скални килии, с. Писанец, м. Камберската чука, 3600 м юз.
71. Скална килия, с. Писанец, м. Чифлишката канара, 3 км юз.
72. Скална църква, с. Писанец, 3 км юз.
73. Скални килии, с. Писанец, м. Кривишката канара, 4.5 км юз.
74. Скална църква, с. Писанец, м. Балица, 1.5 км юи.
75. Скална килия, с. Писанец, в Хайдушката канара, 1 км юи.
76. Късно римско и средновековно селище, с. Полско Косово, м. Кадигьол, 1.5 км юи.
77. Антично и средновековно селище, с. Полско Косово, м. Саков геран, 3 км и.
78. Късно римско градище, с. Полско Косово, м. Съзлъгьол, 4 км и.
79. Неолитно селище, с. Полско Косово, м. Саков геран, 3.5 км и.
80. Антично и средновековно селище, с. Полско Косово, м. Тузлуджа, 3 км с.
81. Антична крепост, гр. Русе, сз. част на града.
82. Античен некропол, гр. Русе, сз част на града.
83. Антично селище и некропол, гр. Русе, кв. Долапите, 3 км з.
84. Антично градище, с. Сваленик, м. Куклата, 400 м ю.
85. Антична крепост, с. Сваленик, м. Бяла стена, 3.5 км сз.
86. Късно римско селище, с. Сваленик, м. Куклата, 300 м и.
87. Средновековно селище и некропол, с. Сваленик, м. Белена, 3 км си.
88. Праисторическо и антично селище, с. Сваленик, 2 км сз.
89. Скален манастир, с. Сваленик, 9 км з.
90. Тракийско селище, с. Семерджиево, в селото.
91. Селище, с. Семерджиево, 3 км юз.
92. Праисторическо, тракийско и антично селище, с. Сливо поле, 2 км с.
93. Тракийско антично и средновековно градище, с. Стърмен, 3 км с.
94. Средновековно селище и некропол, с. Табачка, м. Софта юрт. 600 м ю.
95. Скална църква, Басарбовската пещера, с. Табачка, 500 м с.
96. Скална църква – църквата, с. Табачка, 100 м и.
97. Скални килии, с. Табачка, във водната канара 3 км и.
98. Скална килия, с. Табачка, 3 км и.
99. Скална килия, с. Табачка, 3 км ю.
100. Антично селище, с. Тръстеник, м. Черна вода, 3 км сз.
101. Тракийско селище, с. Ценово, м. Черкуша, 4.5 км си.
102. Антично и средновековно селище, с. Ценово, м. Драката, 1.5 км с.
103. Средновековен град Червен, с. Червен, 300 м с.
104. Феодален замък в средновековния град Червен, с. Червен, 300 м с.
105. Кула от крепостта на град Червен, с. Червен, 300 м с.
106. Църква №1 в средновековния град Червен, с. Червен, 300 м с.
107. Църква №2 от средновековния град Червен, с. Червен, 300 м с.
108. Църква №3 от средновековния град Червен, с. Червен, 300 м с.
109. Църква №4 от средновековния град Червен, с. Червен, 300 м с.
110. Стар път, с. Червен, м. Москов дол, 1 км с.
111. Праисторическо селище, с. Червен, 1 км с.
112. Средновековно селище, с. Червен, м. Селската мера, 2 км с.
113. Средновековно селище, с. Червен, 300 м с.
114. Скална църква, с. Червен, м. Боруня, 400 м с.
115. Скални килии-гробници, с. Червен, 2 км с.
116. Скален манастир – Голям рай манастир, с. Червен, 2.5 км с.
117. Скален манастир – Малък рай манастир, с. Червен, 2.5 км с.
118. Скална църква и килия Кошута, с. Червен, 2.5 км с.
119. Скален манастир, с. Червен, 300 м с.
120. Скална килия, с. Червен, 300 м с.
121. Църква, с. Червена вода, м. Черковище, в селото
122. Късно антично укрепление, с. Широково, 2 км ю.


1. Тракийско селище, с. Бабово, 1.5 км юи.
2. Средновековен некропол, с. Бабово, 1 км и.
3. Скална килия, с. Банинска, 3.5 км източно
4. Скален манастир „Св. Димитър Басарбовски”, с . Басарбово, 1 км южно.
5. Скален манастир, с. Басарбово, 1.5 км юи.
6. Праисторическо селище, с. Батин, м. Кюнтя, 2.5 км сз.
7. Късноантично селище или вила, с. Батин, 2 км сз.
8. Късноантично селище, с. Батин, м. Инджерлика, 1 км източно.
9. Тракийско, късноантично и средновековно селище, с. Батин, под крепостта, 3 км с.
10. Средновековен некропол, с. Батин, 2.5 км с.
11. Праисторическо селище, с. Батишница, в северната част на селото
12. Праисторическо селище, с. Бистренци, м. Бунар дере, 2 км южно.
13. Антично селище, гр. Бяла, м. Пуста Бяла, 6 км юз.
14. Тракийско и антично селище и некропол, с. Ветово, м. Кадийца, 3.5 км юз.
15. Антично и средновековно селище, с. Ветово, м. Дядо Ивановата чука, 4 км юз.
16. Скална килия, с. Ветово, м. Дядо Ивановата чука, 4 км юз.
17. Античен некропол, с. Горно Абланово, м. Дермен юолу, 1.5 км южно.
18. Средновековно селище, с. Дряновец, м. Кенез мезарла, 3 км сз.
19. Праисторическо селище, с. Каран Върбовка, м. Аязмото, 3 км южно.
20. Късноантично и средновековно селище, с. Каран Върбовка, м. Аязмото, 3 км ю.
21. Антично селище, с. Копривец, югоизточно от селото.
22. Късноантична крепост, с. Копривец, м. Кашла дере, 5 км. юи.
23. Праисторическо селище, с. Красен, м. Селище, 1 км юз.
24. Праисторическо селище, с. Николаево, м. Чардака, югоизточната част на селото
25. Тракийско селище, с. Никово, под крепостта, 5 км южно.
26. Късноантична крепост, т.нар. крепост над долапа, с. Нисово, 2 км северно.
27. Скален манастир, т.нар. Малък Нисовски манастир, с. Нисово, 1 км западно.
28. Християнско гробище, с. Нисово, 1 км западно
29. Тракийски некропол, с. Новград, 1 км юз.
30. Късноантично и средновековно градище, с. Новград, 300 м си.
31. Праисторическо селище, пещерата Орлова чука, с. Пепелина, 3.5 км източно
32. Скални килии, с. Пепелина, 1 км северно
33. Тракийско, късноантично и средновековно селище, с. Пиргово, на 508 км на р. Дунав.
34. Тракийско, антично и средновековно селище, на 512 км на р. Дунав
35. Праисторическо и антично селище, с. Полско Косово, 2 км южно.
36. Некропол, с. Полско Косово, м. Тузлуджа, 3 км сз.
37. Късносредновековно селище, гр. Русе, 6 км сз.
38. Антично селище, с. Ряхово, 3 км юз.
39. Античен некропол, с. Ряхово, до крепостта, 6 км си.
40. Тракийско селище, с. Сваленик, 1 км източно.
41. Тракийско селище и некропол, с. Сваленик, 6 км с.
42. Тракийско селище, с. Смирненски, 1.5 км с.
43. Антично селище, с. Смирненски, в селото.
44. Късноантично и средновековно селище, с. Ценово, м. Брестова паланка, 2.5 км с.
45. Средновековна църква № 5, с. Червен, в резервата Червен.
46. Средновековна църква № 6, с. Червен, в резервата Червен.
47. Средновековна църква № 7, с. Червен, в резервата Червен.
48. Средновековна църква № 8, с. Червен, в резервата Червен.
49. Тракийско селище, с. Червен, под резервата Червен.
50. Праисторическо и средновековно селище, с. Червен, 2.5 км южно.
51. Тракийска крепост, с. Червен, м. Мутювица, 3 км южно.
52. Християнско гробище, с. Червен, м. Станкова страна, 2.5 км южно.
53. Скална килия, с. Широково, 2 км южно.
54. Скални килии, с. Широково, 1 км южно.
55. Останки от скални килии, т.нар. Манастир, 1.5 км южно.
56. Праисторическо и тракийско селище, с. Щръклево, 6 км южно.
57. Тракийско, антично и средновековно селище, с. Щръклево, м. Мали дол, 1 км юи.
58. Тракийско, антично и средновековно селище, с. Щръклево, м. Селските чешми, в селото
59. Късноантична крепост, с. Щръклево, м. Чаушка, 6 км юз.
60. Тракийско селище и некропол, с. Юделник, м. Али Йоллу, 1.5 км западно.

1. Стара крепост, с. Аканджиево, м. Укрепен лагер, 2.5 км з.
2. Антично селище, с. Априлци, м. Сайлъка, 2 км юи.
3. Праисторическо селище, с. Априлци, м. Тозлукгьол, 1 км си.
4. Светилище на Асклепий, с. Баткун, 4.5 км сз.
5. Средновековна крепост, с. Баткун, м. Градище, до селото
6. Средновековна крепост, с. Баткун, м. Калето, 3 км юз.
7. Раннохристиянска базилика Св. Спас, с. Белово, вр. Спасовица, 3 км юи.
8. Средновековно селище, с. Белово, вр. Спасовица, 3 км юи.
9. Средновековна крепост, с. Белово, м. Раковица, 3 км з.
10. Средновековно селище, с. Белово, 1 км и.
11. Средновековно селище, Батак, 3 км сз.
12. Средновековно селище и некропол, с. Блатница, м. Калето, 1 км юз.
13. Римско светилище, с. Бошуля, м. Честите могили на левия бряг на Марица, 2 км с.
14. Средновековно градище, с. Бошуля, Момина клисура на левия бряг на Марица, 2.5 км с.
15. Средновековна крепост, с. Бошуля, м. Баира, 3 км юи.
16. Средновековна крепост, с. Баня, м. Калето, до селото
17. Средновековна крепост, с. Боримечково, м. Асара, 4 км юи.
18. Средновековно селище, Брацигово, 2.5 км си.
19. Средновек. вр. Тъмбра, Брацигово, м. Градището, Калето, 2.5 км з.
20. Средновековно селище, Брацигово, м. Св. Троица, 2 км сз.
21. Средновековно селище, с. Бяга, м. Воржа могила, 3 км си.
22. Средновековна църква, с. Бяга, м. Манастира, до шосето, 3 км сз.
23. Средновековно селище и църква, с. Бяга до Стара река, 2 км з.
24. Антична крепост Хисаря, с. Бяга, 2.5 км си.
25. Антично селище, с. Бяга, м. Куручешме, 2 км с.
26. Манастир Св. Димитър, с. Бъта, м. Красен, 3 км си.
27. Средновековна крепост, с. Бъта, Красенско кале, 3 км си.
28. Средновековна крепост, с. Варвара, м. Дуварето, 1 км юз.
29. Тракийско светилище, с. Варвара, 1 км юз.
30. Тракийско светилище, палеолитно селище, язовир В. Коларов, м. Кременете, 1 км юз.
31. Средновековна крепост, с. Ветрен, м. Паланката, 5 км з.
32. Средновековна крепост, с. Ветрен, м. Кюнка, 5 км юи.
33. Антична гробница, с. Ветрен, Орешкова могила, до селото си.
34. Римска крайпътна станция, с. Ветрен, м. Асардере (Хисаря), 5 км и.
35. Праисторическо селище, с. Ветрен, м. Тикера, 5 км юи.
36. Средновековна крепост Ташево кале, с. Ветрен дол, м. Голак, 1 км ю.
37. Праисторическо селище, с. Виноградец, до винарската изба, до селото и.
38. Средновековна крепост, с. Виноградец, Ташево кале, 1 км сз.
39. Праисторическо селище, с. Виноградец, м. Алатепската чешма, 1.5 км ю.
40. Средновековна църква, Велинград, кв. Каменица, м. Герьовица
41. Римско селище, Велинград и Ракитово, м. Ремово, 14 км ю.
42. Средновековна църква, Велинград, кв. Каменица, м. Черковището
43. Римско селище, Велинград, м. Печковец, 1.5 км и.
44. Римско селище, Велинград, м. Биволичино дере, 5 км си.
45. Ранновизантийска базилика, Велинград, м. Джебов въбел, вр. Стража, 1 км
46. Средновековна църква Св. Спас, Велинград, м. Черквище, 2 км з.
47. Средновековна църква Никульова църква, Велинград, кв. Каменица, 3 км з.
48. Останки от средновековна църква Илиина църква, Велинград, кв. Каменица, Елин връх, 3 км з.
49. Антична крепост, Велинград, Калето, 4 км си.
50. Средновековна крепост, Велинград, Градот, кв. Каменица
51. Средновековно селище, Велинград, вр. Градище, кв. Лъджене, юз от квартала
52. Средновековна крепост, Велинград, Калето р. Лепеница или Суха река
53. Средновековна крепост. Гюргева крепост, Велинград, кв. Чепино, вр. Острец
54. Средновековна крепост, Велинград, вр. Градище (между Гергьова черква и Чепино)
55. Ранновизантийска базилика, Велинград, м. Никулица
56. Останки от църква, с. Величково, манастир Св. Богородица, до селото
57. Средновековна крепост Дебращинска крепост, с. Дебращина, Калето, 4 км си.
58. Антично селище, с. Динката, в селото
59. Праисторическо селище, с. Динката, м. Трънливите ливади, 1.5 км и.
60. Средновековна крепост Голашко кале, с. Долни Ветрен, м. Голак, 1 км ю.
61. Средновековно селище, с. Дорково, 5-6 км и.
62. Антично селище, с. Дорково, м. Платенкьовица, 1.5 км си.
63. Тракийска крепост, с. Дорково, м. Киевград, 5-6 км си.
64. Ранновизантийска базилика, с. Дорково, при р. Мътница, 250 м сз.
65. Праисторическо и антично селище, с. Дорково, м. Елин кладенец, 1 км сз.
66. Праисторическо селище, с. Дорково, м. Гудьовица, 500 м с.
67. Праисторическо и антично селище, с. Дорково, м. Чулчева чешма, 2 км сз.
68. Средновековна крепост, с. Дорково, р. Мътница, м. Селище, 5-6 км и.
69. Средновековна крепост Цепина, с. Дорково, 6 км сз.
70. Средновековна крепост, с. Долно Левски, Градището, 2.5 км с.
71. Средновековна крепост, с. Долно Левски, м. Стрежерака, 3 км сз.
72. Средновековна крепост, с. Дюлево, 2 км з.
73. Антично селище с некропол, с. Дюлево, м. Равнището, юи. от селото
74. Тракийско светилище на Зевс и Хера, с. Дюлево, Пандурската могила, 2.5 км ю.
75. Антично селище и могила, с. Елшица, м. Поляните, 2 км юи.
76. Праисторическо селище и могилен некропол, с. Елшица, м. Читакините, 3 км юи.
77. Праисторическо и средновековно селище, с. Елшица, м. Ютра (Арнауткьой), 1.5 км сз.
78. Средновековна крепост Марков камък, с. Елшица, м. Сакарджа, 2 км ю.
79. Антично селище, с. Исперихово, м. Лозята, 2.5 км сз.
80. Праисторическо селище, с. Исперихово, м. Разкопаница, 2 км си.
81. Старохристиянска църква, с. Исперихово, м. Пашалъка, 1.5 км с.
82. Старо селище, с. Кап. Димитриево, м. Айконя, 3 км и.
83. Старо селище, с. Кап. Димитриево, м. Друма, 2 км з.
84. Старо селище, с. Кап. Димитриево, при параклиса Св. Георги, 3 км и.
85. Стара църква, с. Козарско, 1 км сз.
86. Старо селище, с. Козарско, по ж.п. линия, 1 км сз.
87. Средновековна църква (останки), с. Костандово, м. Рангел, зап. от селото
88. Ранновизантийска църква (основи), с. Костандово, м. Черковището, зап. от селото
89. Ранновизантийска базилика, с. Костандово, м. Беглика, сев. от селото
90. Ранновизантийска сграда (основи), с. Костандово, вр. Мел, м. Манастира, 2 км юи.
91. Ранновизантийска крепост, с. Костандово, Калето, м. Кокуля, 100 м с.
92. Ранносредновековна крепост, с. Костандово, м. Калето, м. Куилето, 5 км юи.
93. Праисторическо селище, с . Костандово, вр. Мел, 2 км юи.
94. Праисторическо селище, с. Лисичево, м. Бощица, 2 км и.
95. Укрепено селище, с. Лесичево, м. Градището, 3 км сз.
96. Укрепено селище, с. Лесичево, м. Селище, 3.5 км си.
97. Римска крайпътна станция, с. Мало Конаре, м. Градището, ю. от селото
98. Средновековно градище, с. Момина клисура, сев. от селото
99. Средновековно селище, с. Нова махала, 300 м з.
100. Средновековна крепост, с. Нова махала, м. Калето, 2 км. юз.
101. Праисторическо селище, с. Малко Бельово, м. Старото село, 2 км и.
102. Ранносредновековна крепост – Меченско градище, с. Оборище, Меченска река, 5-6 км юи.
103. Антично средновековно селище, с. Оборище, м. Торището, 6 км с.
104. Средновековна крепост, с. Оборище, м. Кулата, 2.5 км и.
105. Средновековен некропол, с. Оборище, Малките гробища, в селото
106. Средновековно селище, с. Оборище, м. Ковачовица, 500 м з.
107. Средновековно селище, с. Оборище, м. Раянов дол, 3 км юз.
108. Средновековна крепост, с. Овчеполци, Герьовград – Калето, 1 км юз.
109. Средновековно селище, с. Овчеполци, 1.5 км. юз.
110. Антично селище, Пазарджик, м. Честите могили, 2 км з.
111. Средновековно селище, Панагюрище, м. Парите, 2.5 км си.
112. Манастир Св. Димитър, Панагюрище, 3 км з.
113. Средновековно селище, Панагюрище, м. Папратовата ливада, 18 км с.
114. Средновековно селище, Панагюрище, м. Роиниш, 20 км си.
115. Средновековно селище, Панагюрище, м. Кацарски камък, 10 км си.
116. Средновековно селище, Панагюрище, м. Богородич, 8 км с.
117. Средновековно селище, Панагюрище, м. Черниш, 12 км с.
118. Средновековно селище, Панагюрище, м. Богослова поляна, 18 км с.
119. Средновековно селище, Панагюрище, м. Свиновете, 20 км с.
120. Средновековно селище, Панагюрище, м. Манастира, 10 км си.
121. Средновековна крепост Сивата грамада, Панагюрище, вр. Лисец
122. Стари гробища, Панагюрище, м. Белотрупи, 18 км с.
123. Средновековно селище, Панагюрище, м. Ливадата, 17 км с.
124. Средновековни гробища, Панагюрище, м. Медет, 19 км с.
125. Средновековна крепост, Панагюрище, м. Средоряк, 9 км с.
126. Средновековна крепост, с. Мечка – Мечанско кале, 3 км юи.
127. Средновековна крепост, Панагюрище, вр. Разлатица, 10 км с.
128. Средновековен укрепен вал Сакараджа кале, Панагюрище, вр. Сакараджа, 18 км сз.
129. Праисторическо селище, Панагюрище, м. Мрамор, южно от града
130. Праисторическо селище, Панагюрище, м. Свинарско дере, 1.5 км юз.
131. Праисторическо селище, Панагюрище, м. до параклиса Св. Харалампи, 1.5 км си.
132. Праисторическо селище, Панагюрище, м. Полето, 2 км з.
133. Праисторическо селище, Панагюрище, м. Русалин, 6 км ю.
134. Тракийска крепост и некропол, Панагюрище, м. Медетско кале, м. Турските поляни, 19 км изт. от града
135. Средновековна крепост, Панагюрище – Душковчани, Татарско кале, 12 км си.
136. Средновековна крепост, Панагюрище, м. Медет, Латински гробища, 19 км с.
137. Светилище на Асклепий, с. Паталеница, 4 км з.
138. Средновековна крепост, с. Паталеница – Градище (Баткунска крепост), юз от селото
139. Средновековна крепост, с. Паталеница – Калето, 3 км южно
140. Средновековна крепост, Пещера, Пиринско кале, 3.5 км ю.
141. Средновековно селище, Пещера, м. Селище (Горна Белча), 1 км с.
142. Средновековна крепост, Пещера, хълм Св. Петка, до града северно
143. Праисторическо пещерно селище, Пещерата Снежанка, 4 км сз.
144. Средновековно селище, с. Поибрене, , 2 км ю.
145. Средновековен некропол, с. Поибрене, м. Гергьовден, 500 м ю.
146. Средновековен некропол, с. Поибрене, 3 км ю.
147. Средновековен некропол, с. Поибрене, м. Песевец, 5 км юз.
148. Средновековна крепост, с. Поибрене, м. Мътивир, Асеново кале, 8 км юз.
149. Средновековно селище, с. Поибрене, м. Поклононка, Градище, 6 км сз.
150. Средновековно селище, с. Поибрене, Курилско черквище, 3 км юи.
151. Средновековна крепост, с. Поибрене, Шишман кале, 1.5 км юи.
152. Средновековна крепост, с. Попинци, м. Градището (Попинско кале), 1.5 км юи.
153. Средновековна крепост, с. Попинци, Попинско кале, 1 км юи.
154. Средновековно селище, с. Попинци, 1 км юи.
155. Антично селище, с. Попинци, м. Дъбравата, 1 км с.
156. Антично и средновековно селище, с. Попинци, м. Евлешки камък, (м. Влаавица), 1.5 км ю.
157. Средновековно селище, с. Равногор, м. Форцово, 10 км юи.
158. Средновековно селище, с. Радилово, м. Дряново дере, 1.5 км с.
159. Средновековно селище, с. Радилово, м. Градище, 3.5 км с.
160. Средновековна крепост, с. Радилово, м. Св.Никола, 3.5 км ю.
161. Раннохристиянска базилика, с. Ракитово, до стадиона
162. Средновековно селище и крепост, с. Росен, м. Караманецгьол, 1 км юз.
163. Средновековно укрепено селище, с. Росен – Хисаря (градище), м. Конлука, 4.5 км сз.
164. Праисторическо селище, с. Сбор, м. Чанърлъка при Горния микроязовир
165. Праисторическо селище, с. Сбор, м. Арабака, 1.5 км с.
166. Средновековна крепост, с. Сбор, м. Чукарите, 4-5 км и.
167. Средновековно селище, с. Свобода, Градището, 3 км сз.
168. Средновековно селище, с. Свобода, м. Момин скок, 1.5 км ю.
169. Средновековно селище, с. Свобода, м. Лещака, 1км с.
170. Антична крепост, с. Семчиново, в селото
171. Антична крепост, с. Семчиново, 1 км юз.
172. Средновековна крепост, с. Семчиново, Градището, 2 км ю.
173. Средновековна крепост, с. Семчиново, м. Джибийовец, 3 км з.
174. Праисторическа крепост, с. Сестримо, м. Градището, до Чаира, 12 км ю.
175. Праисторическо селище, с. Сестримо, м. Маира, 12 км ю.
176. Праисторическо селище, с. Симеоновец, м. Барьовиците, до селото
177. Антична станция Беса пара, с. Синитево, в селото
178. Средновековна крепост, с. Славовица, м. Петруша, 1.5 км си.
179. Средновековна крепост и некропол, с. Смилец, м. Кара тепе, 3 км и.
180. Средновековна крепост, с. Смилец, м. Градището, 4 км и.
181. Средновековен некропол, с. Смилец, м. Каракастрак, 5 км си.
182. Средновековно селище, с. Смилец, м. Юрта, 4 км ю.
183. Средновековно селище, с. Смилец, м. Каракастрак, 5 км си.
184. Късни гробища, с. Смилец, м . Турските гробища, 4 км ю.
185. Късносредновековни гробища, с. Смилец, м . Деянови гробища, 3 км ю.
186. Антично селище и некропол, с. Сребрино, м. Дильовец, 6-7 км си.
187. Праисторическо селище, с. Сребрино, м. Костено дере, 5-6 км сз.
188. Антична крепост, Твърдишка крепост, с. Стрелча, м. Смиловене, 1 км с.
189. Средновековна крепост Стрелчанска, с. Стрелча, м . Галата, 2.5 км ю.
190. Средновековна крепост, с. Сърница, м. Манастира, 4 км ю.
191. Праисторическо селище, с. Сърница, вр. Гаргалъка, м. Караасан, 4 км с.
192. Римска крепост, с. Сърница, м. Манастира, 8 км ю.
193. Средновековна църква (основи), с. Сърница, м. Чаерджика, 6-7 км ю.
194. Ранновизантийска крепост, с. Сърница, м. Градището, 4 км юи.
195. Средновековна крепост, с. Фотиново, м. Долно шиварище, 6 км сз.
196. Антично селище и некропол, с. Цар Асен, м. Чорклен, Молла кория и Чоркленското дере, западно и северозападно от селото.
197. Късноримска и ранносредновековна крепост, с. Цар Асен, м. Хисаря (Градището), 3.5 км ю.
198. Раннохристиянска базилика (основи), с. Цветино, м. Чурулец, 3 км з.
199. Средновековна крепост Калята, с. Цветино, м. Калята, 4 км ю.
200. Средновековна крепост, с. Церово градище, 8 км з.
201. Старохристиянска базилика, с. Црънча, м. Гергьовска църква, юи от селото
202. Средновековна крепост, с. Црънча, м. Гергьовска църква, юи от селото
203. Праисторическо селище, с. Черногорово, м. Гаджовера
204. Праисторическо селище, с. Черногорово, м. Прялога, 1.5 км юи.
205. Праисторическо селище, с. Щърково, 1 км юи.
206. Праисторическо и антично селище, с. Щърково, м. Юрта, 2 км си.
207. Средновековна църква (основи), с. Юндола, м. Черквището

Археологически паметници в Кърджалийска област.
Археологически паметници на културата в Кърджалийска област.
Държавен вестник № 165 от 5 август 1958г.

1.Тракийски скални светилища,гр.Ардино,4км.юг.
2.Тракийска крепост Асара,с.Бойно,махала Звънка,1 км.запад.
3.Римска крепост,с.Вишеград,м.Хисар алть,0.500км.изток.
4.Средновековна крепост Маласар,с.Воденичарско,м.Кик-кая,2.5км. югозапад.
5.Антична скална гробница Хамбар кая,с.Воденичарско,2.5км.югозапад.
6.Скална гробница,с.Воденичарско,2.5км.югозапад.
7.Тракийска крепост,с.Главатарци,м.Асарлъка.600м.северозапад.
8.Средновековна крепост Перперек,с.Горна крепост,2.5км.югоизток.
9.Римска крепост с.Горна Снежина,600м.
10.Средновековна крепост,с.Железино,м.Халка тепе,2км.изток.
11.Тракийски скални светилища,жп.спирка Средна Арда,0.200км.север.
12.Римска крепост,с.Желязна врата,0.500км.север.
13.Атеренски мост,Ивайловград,7км.югозапад.
14.Раннохристиянска гробница,гр.Кърджали,ул.Димитров и Булайр.
15.Праисторическо селище,гр.Кърджали,ул. Миньрска.
16.Средновековна църква,гр.Кърджали,кв.Веселчане в двора на ДАП.
17.Средновековен некропол,гр.Кърджали,кв.Веселчане срещу двора на ДАП.
18.Средновековен некропол,гр.Кърджали,кв.Боровец,0.500км.север.
19.Средновековен некропол,гр.Кърджали,до Месокомбината.0.500км.юг.
20.Тракийска крепост,гр.Кърджали.м.Исаклар тепе,североисток
21.Средновековна крепост Хисарюстю,гр.Кърджали,южно от Оловноцинковия завод,5.5км.южно.
22.Средновековна крепост,гр.Кърджали,8км.изток
23.Римска вила,с.Лъджа,на р. Армира,2.5км.юг.
24.Раннохристиянски некропол,с.Мишевско,в двора на селсъвета.
25.Градище,с.Пчеларово 4км.север.
26.Винарски камък(Шаран таши),с.Рогозче,м.Азгън-джилар 3.5км.изток.
27.Винарски камък(Шаран таши),с.Рогозче,махала Скалино,м.Кестена,1км.югоизток.
28.Винарски камък(Шаран таши),с.Рогозче,махала Скалино,м.Кестана,1км.югоизток.
29.Антична скална гробница,с.Рогозче,махала Скалино,м.Кестана,1км.югоизток.
30.Антична скална гробница,с.Рогозче,махала Овчево,м.Гюлмез тепе,1км.североизток.
31.Трайкийски скални светилища,с.Рогозче,махала Овчево,м.Кюджа гюме тепе,1км.североизток.
32.Тракийски скални светилища,с.Рогозче,махала Овчево,м.Калето,1.5км.североизток.
33.Тракийска крепост,с.Рогозче,махала Овчево,1.5км.североизток.
34.Тракийска крепост,с.Рогозче,махала Овчево,Калето,1.4км.североизток.
35.Християнски некропол,с.Рогозче,махала Овчево,Калето,1.4км.североизток.
36.Тракийска крепост Кючук асар,с.Рогозче,м.Калето на върха 1.5км североизток.
37.Антична скална гробница,Тарзия кая,с.Рогозово,1.5км.североизток.
38.Средновековна крепост,с.Рогозово,до манастира Св.Константин и Елена.
39.Старинен мост,с.Тихомир,0.500км.югоизток.
40.Тракийска крепост,с.Устра,на Свири кая,2км.север.
41.Тракийска крепост,с.Устра,3.5км.север.
42.Тракийска крепост,с.Устра,3км.северозапад.
43.Средновековна крепост Устра,с.Устра,2км.север.
44.Българска средновековна крепост,с.Чам дере,3км.северозапад.
Списакът се обнародва на однование 51.ал.III от Правилника за приложение на постановление № 165 на Министерския съвет от 5 август 1958 г.


Културно-историческите паметници на територията на община Кирково са разнообразни и представят всички епохи от тракийските заселвания насам.
Материалните следи, останали от древността, са:
Тракийска крепост при връх Боатепе и махала Златолист
Скални тракийски гробници до селата Подкова и Веслец
Късноантична и средновековна крепост и селище в местността Асара край с. Крилатица, обявена през 1996 г. за археологически паметник на културата.
Античен некропол в същата местност, паметник на културата
Антично селище със светилище при с. Загоричене
Скални ниши в с. Растник - местността Манчая кая
Скални гъби в с. Добромирци
Римска крепост при с. Остиново и др.
Средновековно селище - с. Орлица
Цистов некропол - с.Априлци
Тракийско селище - с. Домище
Могилен некропол - с.Домище
Скално светилище - с. Първица
Средновековно селище - с.Първица
Късноримско селище - с.Първица
Средновековно селище - с.Островец
Праисторическа селищна могила - с. Подкова

Археологически паметници в Хасковска област.
Археологически паметници на културата в Хасковска област
Държавен вестник, 1958 г., №165

1.Средновековен некропол,с.Бисер,на площада пред училището.
2.Средновековно селище 10-14век..с.Бисер,южно от жп.спирката.
3.Антична и Средновековна крепост,с.Богомил,м.Таке баир,1км.запад.
4.Късноантична крепост,с.Долно Ботево,м.Чала,1км.север.
5.Антична и средновековна крепост,с.Българин,на левия бряг на р.Марица,3км.южно.
6.Останки от късноримски сгради,с.Българии,м.Карлъка,2км.североизток.
7.Антична и средновековна крепост,с.Вълче поле,на връх Курут кале,2км.север.
8.Тракийска крепост,с.Горно Брястово,м.Градището,1.5км.северозапад.
9.Средновековна крепост,с.Динево,м.Калето,0.300км.север.
10.Римски път,с.Изворово,м.Калдаръма,2км.юг.
11.Римско селище,с.Изворово,м.Бостаните,1км.юг.
12.Римско селище,с.Калугерово,м.Бустаните,1км.юг.
13.Светилището на Нимфите и Афродита,с.Каснаково,м.Гяур бунар,1км.югоизток.
14.Средновековна крепост,с.Колкотница,Асенова махала,2км.югозапад.
15.Средновековна крепост,с.Козлец,м.Големия Хисар.0,500км.северозапад.
16.Средновековна крепост,с.Конуш,м.Малкото хисарче,3км.югозапад.
17.Средновековна крепост,с.Любеново,м.Калето,2км.северозапад.
18.Римска крепост,с.Любеново,м.Хисаря,на левия бряг на р.Марица,1.5км.север.
19.Средновековен некропол,гр.Марица,м.Балана,2км.изток.
20.Средновековна църква,гр.Марица,м.Градището,2км.изток.
21.Средновековна крепост,гр.Марица,м.Асара,срещу кв.Злати дол,3км.югоизток.
22.Скална църква,с.Маточина,м.Дели кая,2км.югозапад.
23.Средновековна кула,с.маточина,м.Кулата,0.200км.север.
24.Тракийска куполна гробница ,с.Мезек,0.600км.югозапад.
25.Средновековна крепост,с.Мезек,м.Калето,0.300км.запад.
26.Средновековна крепост,с.Мезек,Гръцкото кале,3км.изток.
27.Останки от крепост,с.Минерални бани,м.Св.Дух в селото.
28.Винарски камък-Шарап таш,с.Минерални бани,м.Кара кая,1км.юг.
29.Винарски камък-Шарап таш,с.Минерални бани,м.Гарваница,0.500км.североизток.
30.Винарски камък-Шарап таш,с.Минерални бани,м.Пожарището,0.500км.юг.
31.Винарски камък-Шарап таш,с.Минерални бани,м.Аврамов камък,1км.юг.
32.Скална църква,с.Михалич,3км.изток.
33.Менхир-Чучул камък,с.Овчарово,в селото.
34.Римски път,с.Овчарово м.Герена.Турско гробе,Кованлъка и Юрушкия кладенец,2км.север.
35.Антично и средновековно селище,гр.Свиленград,м.Хисаря,край Канаклийската махала.
36.Средновековно селище,с.Сладун,до двора на ТКЗС.
37.Средновековен некропол,с.Сладун във двора на ТКЗС.
38.Средновековна крепост,с.Сталево,м.Хисаря,1км.юг.
39.Антично светилище,с.Сталево,м.Беш бунар под Хисаря ,1км.юг.
40.Долмен,с.Студена,м.Капкалия,12км.североизток.
41.Късноантична и средновековна крепост,с.Татарево м.Хисаря,1км.изток.
42.Средновековен некропол,с.Тракиец,до язовирната стена.
43.Римски път,с.Троян,в селото.
44.Праисторическо селище,гр.Хасково,2км.югозапад.
45.Средновековна крепост 9-10 век.гр.Хасково,кв.Хисаря,0.200км.юг.
46.Ески джамия,гр.Хасково,кв.32
47.Антично светилище,с.Ябълково,м.Киньова чука,2.5км.юг.
Списъка е обнародван на основание на § 51.ал.III от Правилника за приложение на постановление № 165 на министерския съвет от 5 август 1958г.,обнародван в Известия,бр.71/4.Iх.1959г.