ТЕМА: Българите история, хипотези, загадки

kaveiros писа: Oooo докторе.Ако си направиш труда да видиш колко думи в Българския всъщност нямат нищо общо със славянския ,ще останеш очуден.
Като почнем от "АЗ" - всички други славянски народи казват "Я"

За пътека не знам дали е тракийска щото "път" е подобна като руската "пут" ,но катерица катеря и катерага са до колкото знам с най вероятен тракийски произход.

Защото Автралия и Америка, са заселени от англичани престъпници, които са избивали местното население, до преди 50 години! Пак говорят испански и португалски, поради същата причина.. В Египет, са араби, няма начин да говорят друг език... Само ние в цялата световна история сме приели чужд език, на народ който даже не е съществувал, пък камо ли да ни е завладявал..
Защо на старите карти, не пише България, а пише Влахия?
Защо Жофроа дьо Вилардуен, споменава, за Калоян цар на власите и никъде не споменава името българи?

Ааа Японец, ако знаеш колко българи и днес използват Я вместо Аз
Аз имам досег с хора които са били в изолация векове и едва последните години имат досег с цивилизация и то не българска..
Ако знаеш какъв чуден и красив български говорят... Български с падежи и Я вместо Аз.
Като ги питам, какъв е този език дето си говорите, ми отвръщат че е помашки и няма нищо общо с българския.

Склонен съм да мисля че на тия дето преди 4-ти век са им викали траки и скити , сега им викат славяни .

И аз съм склонен да вярвам в нещо подобно
Славяни и българи са нарицателни наименования, създадени с определена цел навремето! Само дето днес никой не иска да го признае, вече е много късно, за признания....

kaveiros писа:

Споделям логиката на въпросите ти , в тези народи е доказано безспорно тракийско присъствие .
Интересно е защо ние говорим на по различен език от тях ?Но че споделяме общи генезис със тях е безспорно .


катерица - (румънски )- veveriță ; (албански) - ketri



Като смесиш румънски и албански и си става катерица от всякъде . laugh
Може би наистина сме един бъркоч от траки , славяни и българи . Със всичките сме рода .

Не е верно това за Калоян.Споменава се като владетел на Българи и Власи.
Значи ако изключим всички споменавания на българите по времето на Калоян и да вземем едно две ,може и да стане номера...ама не е редно така .
А я някой да ми обясни примерно защо има тракийски превод на библията/макар и да не е запазен/,а след няколко века се налага създаването на нов превод на славянски?
Даже има и един превод на готски.
Само някой да не изтърси че готите са гети/траки/ ...демек славяни.
И защо въобще им е трябвало на с;лавяните да минават дунава,та да нападат Византия.
Нали са си траки и си живуркали тука. sorry
Куче е иранска заемка и я има само при нас от всички славяноговорящи.Другите казват пес сабака и тнт.От де ги тез ирански заемки?
Испанците едва ли са били по многобройни от всички днес испано говорящи страни в латинска Америка.Мексиканците и Перуанците никак не са етнически испанци.
В Източната Римска империя/Византия ,латинския е също дълго време официален език.Виж колко дълго време надписите по монетите са на латински.Да ама с времето е изместен от гръцкия език.
При хуните също се е говорело свободно и на готски и на хунски.
При франките кой е офицялния език?Латинския
При тия може,при нас не?Нема логика.

През 10ти век Константин багренородни описва как да се води бой с-у българите.И пише нещо от сорта - тъй като българите вече се покръстиха и станаха наши братя в религията,не е редно да се учи как да се биеш с-у братята си.Затова Константин описва как да се води бой с-у турките .И казва във всичко турките били еднакви с българите само че си останали непокръстени и още живеели номадски.След това почва да описва как да се води бой с-у турките...демек същото като при българите.И накрая пак казва - това са военните похвати на турките,но разлика м-у турки и българи е че едните се покръстили и във всичко друго били почти еднакви.

Археологическите и антропологични иследвания на азиатските некрополи в южна Италия са доста добре описани и публикувани в нета.Има ги и на английски и италянски.Потвърдено е от хроники че точно там м-у сепино и бояно точно в същия период се заселват Алцековите българи.Хората са си правели проучвания повече от 10-15 години.И чак тогава ги публикуват.

Защо ни един автор на налудничави теории за българите не иска да коментира е такива факти?

Има логика асимилираните племена да приемат езика на асимилатора . Но създаде ли се веднъж народ и държава , няма как да стане .

Нашата държава е най-древната на планетата

Пламен Стефанов по образование е инженер, но цял живот се рови в историята на света и в частност в българската. В главата си е събрал толкова информация, че успешно би конкурирал много учени историци, твърдят негови приятели. Всъщност търсенията му са не в сферата на историята, която се тиражира масово и често е пълна с неточности, липси, дори фалшификации, а в областта на реално случилите се събития. Въоръжен със стремежа към истината, той не спира да търси. И открива зашеметяващи факти, част от които след време прочита в най-новите исторически изследвания на известни български учени.

"Аз не съм националист, изследвам българската история, защото съм българин, а това е достатъчно основание. Ходил съм много по света, контактувал съм с много националности, знам няколко езика, познавам много азбуки и с течение на времето се убедих в особения статус на нашия народ в този свят. Вече мога да потвърдя, че ние сме имали и ще имаме особена мисия в историята на света. Нашата роля винаги е била да сме носители на цивилизация. Българите навсякъде, където са минали, са строили огромни, красиви градове, организирали са държави. И Божидар Димитров наскоро говори в едно предаване, че ние, българите, не вдигаме въстания за национални, религиозни или икономически права, а за да правим държава. Явно това е закодирано в нас, защото навсякъде, където сме отишли, сме създавали огромни държави, дори империи. Уреждали сме ги по такъв начин, че след това топонимите да останат. Ако империите са били кървави, свързани с насилие, унищожение и робство, техните топоними бързо са били унищожавани от народите, заселили се на тяхно място. Топонимите на българите по целия свят са толкова много, че аз съм стреснат. Това говори, че те са носили цивилизация и са били уважавани от всички народи. Преди 10 - 15 години съм чел при различни автори за наши топоними, но ставаше въпрос за 10 - 15", разказва Пламен Стефанов.


Той бил провокиран да проследи историята на българите като изследва запазените им топоними по света от покойния Кръстю Мутафчиев, който пише за световните топоними. 10 години го имал предвид, но не бил направил нищо. Мутафчиев го провокира да провери сведенията, които дава, защото те не били доказани и всички го мислели за луд. През 1993 г. той издал трилогия, в която проследил историята на българите от преди 12 хил. години. Била много интересна и подробна, но без никакви доказателства. Авторът разкопавал в Странджа планина гробницата на египетската богиня Бастет. По времето на Тодор Живков го арестуват, когато убиват Людмила Живкова (Стефанов счита, че е убита) и 8 години лежи в затвора. Направо го смачкват, вземат му всички записки. "Аз се сетих, че българите може да са оставили топоними по пътя си, за което нито един историк не говори досега. Открих фрапиращи неща преди няколко години. На север от Монголия, където Мутафчиев пише, че преди 12 хил. години са били българите, съм открил две реки Яна, планина Мома, река Мома, град Дружина, поне 7 - 8 града с топоним Балабан, който е български. Чудех се откъде Мутафчиев може да знае цялата тази информация? Ако не е топонимно, няма как да проследиш този път. Преди година и половина, малко преди той да почине, разбрах, че е бил много близък на Людмила Живкова и е бил пратен на някаква длъжност в посолствотвото в Индия, където се запознава с Рьорих младши, който му разказва тази история за българите. Той пък я знае от своя баща Рьорих старши, за който е известно, че в сталинските години ходи да търси митичната страна Шамбала в планината Кайлас. За три дни той изчезва и тогава вероятно е бил допуснат и посветен. Рьорих младши разказва, че баща му се счита за наследник на българи. На друго място прочетох, че името Рьорих не идва от немски, а от древния български род Рюрик. Това, че един посветен разказва тази история, говори, че тя е много достоверна. Може историците да пискат, че няма факти, но... Затова се заех да проследя топонимно тези твърдения", продължава запаленият историк. Самият Рьорих не казвал никъде нищо за българите. Той само рисува картини и те говорят вместо него, знаят почитателите му. Информацията се предава само със загадки, тъй като самият той е казвал, че много неща няма да бъдат разбрани. Какво да каже по време на Сталинския терор, като са щели да го убият за нула време, припомня Стефанов. "Ще цитирам какво е казал Петър Дънов - Учителя Беинса Дуно малко преди да умре: "Историята за българите никой вече не може да я спре и да иска." И ето виж как е тръгнало: Рьорих, Кръстю Мутафчиев, Л. Живкова - тя е стигнала прекалено далеч в тези си занимания и затова е убита според мен. Самото КГБ е заинтересовано да крие историята от българите. Много документи за нашата история са взети оттук и са скрити в Русия и в КГБ. Христо Маджаров пише за тези неща. Във Ватикана също има много исторически извори. Там се разчита, че няма да отидем да си ги искаме, а ние трябва да го направим. Трябва да започнем да ровим, защото навсякъде в другите страни има информация за нашата история. Ние сме имали документи, но всичко е унищожено - колкото от турците, толкова и от гърците, които са получили право да се разпореждат с нас духовно. Проверил съм в няколко наши манастира. Като уважение към другите християнски религии ние сме правили преписи на нашите документи на гръцки, византийски, руски, арменски и на други езици. Сега в нашите манастири могат да се намерят документи, и то такива, които не ни трябват много, само на чужди езици. За много народи, които искат да играят съществена роля сега в света, не е изгодно нашата истинска история да излиза наяве. Но въпреки всичко най-големите наши помощници в момента са американците и англичаните, по простата причина, че те нямат древна история и все пак научно са заинтересовани да разберат как стоят нещата. Благодарение на тях през последните 20-30 години много факти излязоха наяве", твърди инженерът.


Остава топонимът само на някой, който е дошъл и ти е направил живота хубав, смята Пламен Стефанов. Независимо от смяна на религии, кланета и други превратности, местното население пази топонима, въпреки че този народ вече го няма там. По такива места, в които вече няма етнически българи, се срещат градове Куче или Куча, което е къща, Кан, реки Суек, Балхат, разбира от изследователските си търсения той. Отначало търси отделни топоними, но след това започва да се съсредоточава върху тяхната концентрация. Когато на едно място има по 15-20, направо не може да повярва. А такива места имало страшно много по целия свят. В Индия има повече български топоними от тези, които са в нашата България, твърди той. Особено в Северна Индия, която е в полите на Хималаите. Там се срещат поне 300 топонима "българ".


"Бях започнал да чета индийският епос Махабхарата и след като казах на моите приятели един ден, че цар Бхарата сигурно е цар Българата и е българин и сина му Панчо - толкова фрапиращо българско име, и още много от героите всъщност са българи, преди 1 месец излезе книгата на историка Петър Добрев, който твърди същото. Радвам се, че този българин го е доказал. Трябва екип от специалисти, на които да им се поръча национална задача от президента - ако имам власт ще го направя, да посетят всички тези места и да намерят доказателствата за нашата история. Няма начин да не са останали следи, щом аз намирам толкова много. Няма начин например в Иран да няма архиви, при условие, че българите са участвали в основаването на Индия и Иран. В Индия има страшно много архиви за нас - ето, те започнаха да излизат. Самата Махабхарата е за нас и веднъж за винаги трябва да го разберем. Защото индийците го знаят, а ние - не", разпалено настоява Стефанов.


Според него руският учен офталмолог Ернст Мулдашев не говори пряко за българите в своите книги, но казва, че в Индия всичко е записано и се пазят архиви от стотици хиляди години. Плевенчанинът счита руснака за свой духовен приятел, защото са извървели един и същ път - от атеизма към вярата. "Аз също съм учен - математик, физик, химик, топлоенергетик, и отдавна съм разбрал, че официалната наука се заблуждава в страшно много неща. Отдавна съм намерил обяснение на всички неща като ми е ясно, че нищо не знам, но поне знам накъде да търся. Самият Мулдашев се води татарин от българския град Уфа, който българите основават във Волжска България. Тя е разбита на няколко части - на чуваши, които са наследниците на кан Сувар, на татари - като голяма част от тях в момента се считат за българи. Татари са ги нарекли руснаците, за да изтрият спомена за Велика България. Тук византийците също ни наричат Велика България - навсякъде, където правим държава, съседите ни слагат по едно "велика" или отзад "гуру" или "гури". Това какво говори? Другите са ни казвали Велика България, не ние. Така че топонимите са нещо фантастично, ако се заровиш в тях. Когато става въпрос за хилядолетия, само по два начина може да се проследи случилото се - топонимно и чрез тайни знания, които се пазят от посветени, но се надявам, че ще излязат на бял свят", разсъждава Стефанов.


Според него нашите топоними са трудни за намиране, защото ние сме странен народ - произнасяме абсолютно всички възможни звуци в природата. Докато всички други народи все нещо не могат да кажат, забелязал е изследователят. Нашият топоним българ много трудно остава в чист вид, защото много народи дъвчат няколко звука в него - "ъ", например, имаме само ние. В арабските страни съчетанието "лг" става "х". При индийците също е така. И така "бах" фактически е "бълг". Най-малко на 10-15 места има Бахария по света, което всъщност е България. Съществува думата бахари. В Египет има поне 20 топонима Бахария и бахари. Има оазис Бахария, област Бахейра, град Калин, връх Абу Боян, град Борис. "Намерих река Булгар чай (чай означава река на местния език) до планината Талъш в Северан Иран, а по-късно Петър Добрев писа за нея. Божидар Димитров в едно предаване пък каза, че имали сведения, че талъшите се считали за българи. Най-фрапиращи са топонимите, на които е изменена само първата гласна - болгар, булгар. В Африка има градове Болгар и Булхар. И край тях намирам няколко Шар планини. Това не е случайно", с основание заключава плевенчанинът, изкушен от историята. Той е направил пълен анализ на всички вариации на топонима българ.


В Индия открива още няколко реки Бхери, Бхари, Бахари. Просто там топонимите били толкова много, че човек можел да се побърка, признава той. Стефанов установил, че голяма част от народите не могат да казват "л" и произнасят бъркари. Съседите ни казват бугари. В Япония още не е търсил, но е открил български топоними в цял Тибет, после до Тихия океан, много малко има на юг от Китайската стена и където е Китай, защото там всичко е променено. Най-много топоними има в Сибир, около езерото Байкал, защото там е диво и руснаците не са сменяли топонимите, информира Стефанов. В Монголия 1/3 от градовете имат топонима Боян в себе си и гурван, което е гарван. Има река Гарга в Сибир. На север от Китайската стена имало една голяма област, която се казва Тенгри. Голямо езеро Тенгри се намирало в Тибет. Там са и топоними с нашите имена Цачо, Цако, Дичо, Дико, Рачо. Поне 30 са топонимите, свързани с Тангра - Тенгри, Тангра, Тагра. В друга част на страната има Гангра, Джангра, Кангра. "Подозирам, че реката Ганг в Индия идва пак от Тангра. Защото има друга река, приток на Ганг, която се казва Гангра. Танг на български значи небесен. В този район има река Мадар, има щат Мадрас - Мадара е светилище на български. Има река Варна. Навсякъде, където идат българите, първият си град кръщават Българ, вторият - Варна. Не съм си изяснил какво значи Варна. Маджаров казва, че е начало на нещо. От Блаватска знам, че вара означава "там, където е създадено човечеството", разбрал е любителят историк.


Той ползва предимно руски карти, защото други нямало в нашите хранилища, а и те заедно с българските били най-подробни. От денонощно взиране в микроскопичните буквички под лупа Пламен си е повредил вече очите. Той смята, че е трудно да се проследят основните моменти от разселването на българите, тъй като топонимите са по целия свят и са от различни епохи. Една от сензациите за нашата история било откриването на древния град Аркаим, който датира поне от 7 хил. години пр. Хр. Още руснаците са казвали, че е град на българите и на бог Тангра. Той е изключително съвършен, затова информацията за него е засекретена. Знаят се съвсем малко факти - бил е с такива обогатени почви, каквите ние днес не можем да създадем, използвали са непознати строителни материали. Този град е в район, където след това е Волжска България, т. е. имало е наслагване на български култури дори през хиляди години. Маджаров твърди, че българите са живели в пустинята Такламакан. Наистина цялата пустиня е осеяна с наши топоними - най-голямата река е Кончедаря, има град Куче. Елена Блаватска и Мулдашев твърдят, че в тази пустиня е била най-старата цивилизация на земята. Знае се, че Такламакан е пустиня от 7-8 хил. г. пр. Хр. Така че ако българите са живели там, е било преди това. "Моето предположение е, че след това те са се разпръснали по цялата дъга, като някои клонове са подивели. Един от клоновете е отишъл при планините Памир и Хиндукуш и се е развил много. Той е дал най-древната държава Булхара, от където тръгва клонът, който е създал Индия като държава. Начело е този цар Кардам, който оставя Булхара на сина си. Това са така наречените арии. Ариите се делят на няколко вида, а ние сме българи. Маджаров твърди, че преди да дадат цивилизацията на Индия 2 хил. г. пр. Хр. част от българите са отишли към Иран. Те са се смесили с местните и са създали държавата. В действителност Иран като топоним идва от Ария - държава на арите. Друг клон, който е носител на голяма цивилизация, отива на изток от Такламакан и основава държавата Ордос. И сега в момента на север от Китайската стена един огромен район са казва Ордос. Ордос е ред. Орда не е тая тумба, за която пише Вазов - той не е бил историк, а изключително подредена войска (в английски order означава ред). Само с ред сме побеждавали, никой не може да прави държава без ред. И сега имаме нужда от същото. Трябва да се върнем към историята и да въведем ред, иначе не можем да се оправим", убеден е Стефанов. Той казва, че от държавата Ордос китайците са взели българския календар и са го нарекли китайски.


От Петър Добрев плевенчанинът научил, че Махабхарата съществува в писмен вид от 10-8 в. пр. Хр., но той не казвал от кога е в устен вид. Чрез свои изследвания с приятели философи Пламен Стефанов я датирал със сигурност - и самите индийци казвали, че битката за Махабхарата става 3112 г. пр. Хр.


Други клонове българи отиват в планината Тян Шан, в Алтай, на север. Навсякъде около Такламакан в радиус от няколко хиляди километра е осеяно с наши топоними. Няма друг народ с толкова топоними по света.


"Прави впечатление, че между различните държави от отделните клонове е съществувала връзка. Например Волжска България и Дунавска България даже са си разменяли войски. Самуил си връща стратегическите позиции, когато идва 160 хилядна войска от българи и кумани от Волжска България и се заселва тук. Учените се чудеха откъде Самуил е придобил военна сила, за да блъска византийците 30-40 години. Ето откъде. Те са поддържали връзка, а ние не знаем за тези неща, нямаме никакви документи. Затова трябва да търсим. Тези, които са били на север от Китайската стена, са направили 3 империи хуно. Последната империя е на Атила. Вече историците доказаха чрез Именника на българските ханове, че България започва в Европа от 165 г. пр. Хр. - пише го и в първия том за българската история, издаден от БАН тази година. Цялата държава е пренесена от Бълг в Памир. Тази държава се среща с хуните на Атила, но те не се избиват взаимно, а българите се вливат в хунската вълна, която също е българска. Дълго време византийските историци бъркат българите с хуните. В момента, в който Атила умира, отново се появяваме като българи. Тук трябва да говорим за различни клонове - това е работа за специалисти. Очевидно е, че хуни и българи не е едно и също, но е и очевидно, че са много близки. Няма случай в историята да се бият две български държави. С кумани и печенези сме били съюзници и никога не сме се били - явно са ни сродни. С татарите сме се били, защото не сме роднини", заключава Стефанов.


Преди време доказвал на свои приятели, че България е най-старата държава в Европа, която от 165 г. пр. Хр. съществува с едно и също име. В света имало четири държави, които са запазили имената си до днес - Китай, Египет, Индия и България. Индия сме я направили ние, така че тя отпадала. Коя е най-старата от трите? Египетската история започва от 3200 г. пр. Хр., Месопотамия започва от 3500 г. пр. Хр., а през 3112 г. пр. Хр. българската държава съществува най-малко 1 000 години преди това. "Ами ние вече спокойно можем да претендираме за най-старата държава в света, която си носи името. Не е случайно, че така наречената държава Булгаристан във Волжска България иска да се възстанови в момента. Откъдето е избягал Аспарух, гонен от хазарите, и в момента има малка държавица Бълкария в Кавказ, Русия", споделя любопитни факти плевенчанинът.


В момента той вади цитати от огромния многотомен труд на Елена Блаватска (1830-1891 г.). Нещо го накарало да търси в нейните съчинения дали споменава нещо за българите. И бил шокиран от откритото, което е известно на много малко хора. Елена Блаватска на едно място казва, че съвременният свят е много заблуден като смята, че Египетската и Месопотамската цивилизации са най-древните. Афганистанците днес (Афганистан идва от 19 в., няма го в историята. Имало е Бактрия.), които са полудиви племена, могат да претендират за много по-древна цивилизация. Тя отделя 10 листа в 3 т. за доказателство чрез астрономически събития, които са фиксирани в текста, че ведите са най-древните писмени човешки източници - поне от 20 хил. г. пр. Хр. "Ако ведите са следвали българите и цивилизацията, можем да си представим какво означава това. Тя твърди, че историята на атлантите започва от няколко велики царе като двама от тях са Бхури и Бхор. Блаватска пише, че днешна Индия само в последно време се казва така, а преди това е била Бхарата - Варша. И цар Бхарата - ама не този от Махабхарата, е основоположник на тази династия, която царува една калпа. Една калпа е 4 млн. и 200 хил. години! От всички 7 династии най-великата и допринеслата най-много за развитието на света е точно династията на Бхарата. Сещам се, че К. Мутафчиев пише, че българите са един от 7-те народа, оцелели след потопа", разкрива още сензационни факти Пламен Стефанов.


Запаленият по историята плевенчанин си е обещал, че ако изкара повече пари, ще тръгне да търси източници за българската история по света. Защото българите са славен народ, който е крайно време да научи истината за древното си минало.

Царство Балхара

Царство Балхара е хипотеза за предполагаема държава на древните прабългари, разположена в горното течение на река Окс (днешна Амударя) и подножието и планинските долини на Хиндукуш и Памир (древната планина Имеон). Основана ок. 7 век пр.Хр. Тази хипотеза няма никакви поддръжници в световната историография, където се приема, че се касае за областта, която става известна през Античността под наименованието Бактрия по името на найния главен град Бактра, днешен Балх в Афганистан. На персийски се нарича Бахтар, на арабски — Бхалика, а на китайски — Дася. Независимото елинистическо Гръко-Бактрийско царство започва съществуването си от 255 г. пр.Хр. и до 10 век от н.е. гръко-бактрийски владетели управляват в териториите, завладени от него дори в Индия.

Въпросът за степента на държавност, реализирана в Балхара, е обект на траен изследователски интерес. По-вероятно е да става дума за местни обединения, имащи характер на конфедерации. Такава структура в земите на Средна Азия създават югоизточните сакски народи, известни от персийските сведения под името "хаумаварга" (Литвинский Б.А. "Древние кочевники... с.173"). Именно тази структура е заварена от имперските претенции на Кир II Велики през VI в.пр.Хр.

Според някои изследвания, „когато се говори за Балхара, поставена в тясно отношение към етнонима "балхика" или "бахлика", трябва да се разбира раннодържавническият период в земите на Средна Азия, започнал в началото на I хил. пр.н.е. Той се характеризира с широко проникване на ираноговорещите народи от сакски вид (източни скити), наричани в епичните материали "тури". Тези народи са носители на т.нар. андроновска култура. Предци на същата култура, както и на родствената с нея срубна култура, се оказват обитателите на знаменития археологически комплекс Аркаим. Придвижването е от запад на изток-югоизток.

Саките-андроновци се явяват основен компонент за възникналата в Средна Азия ранна бактрийска общност (акад. В.В.Бартолд, Работы по исторической географии и истории Ирана, т. VII). С възникването на различни владетелски традиции сред този родствен кръг от народи се появяват и различни етноними, често пъти отразяващи името на конкретен владетелски род. Индийските източници отразяват участието на балхика в епичните събития именно през първата половина от I хил пр.н.е в земите на Северозападна Индия (Махабхарата, Рамаяна)
Булхите (булхи на арменски) са описани в арменския географски атлас от 5-7 век Ашхарацуйц като уседнал занаятчийски и търговски народ, населяващ областта около големия древен град Балх съответстваща приблизително на днешен северен Афганистан и по-голямата част от Таджикистан. Появата на българите в Кавказ, а на част от тях и южно от него, е отнесено към времето на двама поредни арменски владетели: Вахаршак и синът му Аршак ( т.е. Артавазд II и Арташес II). Историческата реконструкция сочи, че събитието се отнася най-късно до I в.пр.Хр. Но като по-ранно фиксиране в арменските материали етнонимът Булх е посочен в отношение с Паропамиз (планинската система от Памир и Хиндукуш) - Имеон. Историографи от античността и ранното средновековие като Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката и Михаил Сирийски също посочват планината Имеон като прародина на древните българи.

Названието Балхара, известно от индийските материали, придобива дублетното мидийско-персийско име Бактрия. Ранната бактрийска етнокултурна общност претърпява съществени изменения в резултат на историческите събития след идването на А. Македонски. Тя изгубва до голяма степен своята единност. Районът е подложен на непрекъснати военни действия и миграции на други народи, което предизвиква разместване сред старите обитатели. II в.пр.Хр. е време на рязка промяна. Властта на последната гръцка династия в Бактрия, наследила триумфа на Александър, е пометена от военния съюз на ираноезични народи, които преди това са отстъпили под натиска на Хунну. Започват нови етногенетични процеси. Само част от старите обитатели участват в етногенезиса на днешните таджики в Афганистан и Таджикистан, възможно и на едноименната етническа група балхара в Индия. Част от българите мигрират в Европа още преди новата ера. По късно те построяват своите каменни градове в долините на Северен Кавказ и територията край северния бряг на Черно море източно от река Аксиакус (Южен Буг) (буленсии на латински), където полагат основите на ранната българска държавност в Европа през 165 г. сл. Хр., и държавата Велика България през 632 г.

Сред държавите, явяващи се исторически наследници на последната, са средновековната Дунавска България (Първа българска държава) и Волжка България, както и съвременна България, Татарстан, Чувашия и до известна степен Балкария. Участвайки в различни племенни съюзи, древните българи участват във формирането на няколко групи народи: славянски, тюркски, угро-фински, а в някаква степен и романски и германски.

Оборване на П. Добрев и мистификацията му "Балхара"

Понятието „Балхара” на Димашки[1] всъщност се отнася за планина с твърде неясно разположение, започваща от Южен Хиндукуш, Кашмир, Северните части на Хималаите, и хребета Кайлас, на запад достига до Гуджарат и гр. Балкхор (сега село до гр. Патанкот, на границата между индийските щати Химчал-прадеш и Пенджаб), като вкл. и хребета Пирпанджал, а на изток – до стръмен проход наречен „Вратите на Китай”. Възможно е самото название Балхара, Димашки да е заимствал от по-северния планински район Болор / Балтистан. В описанието си за местоположението на планината Балхара, Димашки казва, че между нея и Китай (Чин и Мачин) се намира земята Таджех, с едноименна столица гр. Таджех (Tadjeh), която е голяма и силна държава. Тук става дума за Тибет, Тибетската империя Тубо (Tubo) 土番 или Туфан (Tŭfán) 吐蕃 (в еп. Тан, се е произн. thōb(h)wan), съществувала между VI и ХI в., а града Таджех е първата столица, крепостта Такче (Taktsé) намираща се близо до Лхаса (Lkhasa), в окръг Chonggyä. Той дава и следнато сравнително ясно описание. От планината Балхара извира река Манджур ханш (Manjur khansh) (в тибет. Мацонг – горното течение на р. Брамапутра, *kuanγ, khonγ – река), която тече между Таджех (Тибет) и Балхара, минава близо до земята Наджа и страната ал Хайзеран, или «Бамбуковата страна» и се влива в морето, наречено “Голям ал Маабр” (Бенгалския залив) като се разделя на 40 клона (делтата на Брахмапутра). (вж. в превода на Мехран, стр. 123) Тук под страната Наджа, трябва да се разибира царство Нанчжао (Nánzhāo) 南詔 (т.е. Южно Чжао, произн. в среднов. кит. е било nəmd(h)awh), съществувало през VIII-IX в., в съвр. Югозапеден Китай, разп. между пров. Съчуан, Тибет, Индокитай и Бирма. „Бамбуковата страна” Хайзеран (Khayzeràn) е Бангладеш[2]. Т.е. и дума не може да става за някакво отнасяне на северните части на Хималаите, които Димашки описва като “планината Балхара” с някаква мнима “българска прародина” в този район!

[1] Шамс-ад-дин Мухаммед бен Аби Талиб ад-Димашки (1230-1327 г.), арабски географ, най-известният му труд е „Космография” писан около 1300 г.: в превод на фр.език от А.Ф.Мехрен: Manuel de la cosmographie du moyen âge: archive.org/details/manueldelacosmo00dimagoog

[2] името може да се разгледа като двусъставно, от Банг (по-старото Бунг), в лушайски (бенгалски диалект) banglai – вътрешна стена от бамбук, bawng – бамбуков прът, ведийски (др.индоарийски) vanγśa, пенджаб. bahiņgá / vahiņgá, baņjh / vaņjh - бамбук и деш (desh) – страна. Digital South Asia Library. The Dictionaries on-line - http://dsal.uchicago.edu/dictionaries/index.html Бангладеш е известна с многото видове бамбук които растат там. Думата за бамбук е субстратна австронезийска, в езиците от Индокитай *banγ (`abanγ / tebanγ) – бамбук. (Старостин)

Мистификацията "Балх"

В редица свои публикации, специалистът по стопанска история, проф. Петър Добрев се опитва да докаже, че древните българи принадлежат към земеделската иранска общност, обитавала античната област Бактрия. Идеите му получават голяма популярност сред широката общественост и любителите на историята, но не и сред академичните учени. След първоначалната еуфория, по-трезвата преценка на фактите които посочва П. Добрев, сравнени с добре изучената история на тази част от Средна Азия се оказва, че те не могат да бъдат приети за коректно представени. П. Добрев твърди, че древните българи за 100% иранци и 100% уседнали земеделци, живеещи от най-древни времена в района на град Балх и историческата област Бактрия. За тях имало множество споменавания в „Махабхарата” като народа „бахлики”. По-късно, след като идват кушаните (роучжите / юечжи) – диви скотовъдци и номади, древните българи-бахлики са прогонени от Бактрия и се заселват в Кавказ, където предводителят им Вунд (Вънд) е фиксиран от арменския хронист Мовсес Хоренаци. Това е в общи линии т.нар. „Бактрийска хипотеза” която в България, започва да се цитира отчасти и от историци-професионалисти, приели я напълно безкритично.

Какви са доказателствата на Добрев? Основно изхожда от чисто звуковото съвпадение гр. Балх / българи, респ. „бахлики”, както нарича древните българи в своите книги. След това цитира арменската география „Ашхарацуйц” от VII в., и споменатия в нея народ „булх”, чиято локализация е в района на Хиндокуш. Също цитира арабския автор Димашки, който споменавал областта „Балхара” също във въпросния район, „на запад от Таджех” което П. Добрев разбира погрешно като Таджикистан. Тези сведения свързва със съобщението на Михаил Сирийски, за преселението на българите от планината Имеон, която Добрев свързва с Памиро-Хиндокушкия масив в Средна Азия. Не на последно място Добрев цитира и китайските хроники, говорещи за държава Боло / Bolo 波洛 (средн. кит. „pā-lhāk”) в Средна Азия и най-вече основният му довод е за открит лексикален фонд, показващ близост с езика на съвр. „памирски таджики”. Оттук той започна да пише за „памирски” произход на българите и за прародината „Балхара край Памир”. В привеждането на своите доказателства, П. Добрев игнорира изцяло археологията и липсата на каквито и да е археологически сравнения е типична за неговото творчество. Уж кушаните прогонват „българите” от Бактрия, а като доказателствен материал за антропологичния вид на древните българи използва точно известните скулптурни кушански портрети от двореца в Халчаян (без разбира се това да се посочва). Лингвистичните му сравнения, въпреки някои интересни попадения, са лишени изцяло от сравнителен етимологичен анализ и са некоректно поднесени! Също е твърде далеч от историческата хронология на региона[2]. Що се отнася до Боло / Bolo , то отдавна е известно, както пише руският китаист А. Малявкин, че “Болу и някои други варианти на името се явяват транскрипции на топонима Болор / Болуй. Това е планински район на юг от хребета Каракорум, разположен по горното теченияе на р. Инд и в долината на р. Гилгит, отг. на съвр. Балтистан на север от индийския (сега в Пакистан) щат Джаму и Кашмир. Този топоним е късен и се появява след VI в. А.Малявкин. Танские хроники о государствах Центральной Азии. Новосибирск.1989 г., стр. 227-228: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/A_Maliavkin_Tanskiye_xroniki.pdf, П. Голийски. Българите в Кавказ и Армения (II-X в.) С. 2006 г. стр. 372 В «Географията» и картата на Скития на Клавдий Птолемей, там където «Ашхарацуйц» посочва народа Булх, Птолемей е посочил народа Билти (Biltae), или жителите на Балтистан, които са смес между дарди и тибетци.

Има ли основание да виждаме в Балх непременно българският етноним? Такава връзка изобщо не съществува. Източноиранското Балх отразява западноиранското Бахди / Бахтри, което в древногръцка транскрипция звучи като Бактра – главен град на областта Бактрия. Самото древно название на Балх е Бахди (Baxdi)[3]. Но в индийската литература древният автор Панини (V в.пр.н.е.) съобщава за град Бахлика, явяваща се закономерна санскритска транскрипция на авестийското му название Бахдис, което обяснява и объркването на П.Добрев. Само че названието Балх не се използва от местното население до идването на кушаните

НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА


Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.

И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!

1885 Иван Вазов

Най-успелите български предприемачи на Възраждането
Tези българи остават в историята не толкова с богатството си, а с това, което са направили за България
www.vesti.bg/bulgaria/bylgarskite-multim...i-na-xix-vek-6043062

Къде е това семе сега? Явно сме еволюирали, ама в обратна посока.

За Българският Лъв като символ и връзката му с произхода ни...


Днес В България се говори, че сме почитали орела, тигъра, вълка... Но безспорно животното, което най-добре характеризира българщината е Лъвът. Популярно е днес да се говори че лъвът бил разпространен само в Африка, понеже днес е така. И затова, било "крайно чудно" откъде аджеба е този култ към лъва. В миналото в Югозападна Азия е живеел и лъвът, или по-точно два подвида лъвове - персийският и индийският, В наши дни персийският лъв е окончателноизтребен, а последните екземпляри от индийския лъвсе срещат още само в горите на резервата Гир, който се намира в щата Гуджарат в Индия. През 1963 г. в този
резерват живеели около 80 индийски лъва... Това обяснява и защо историците ни досега пренебрегваха лъва...
Kaто свещенно животно лъвът бива донесен на балканите от прабългарите. И се запазва като такова до времето на възраждането, като традицията се поддържа частично и до днес. В паметниците от онова време лъвът се среща за пръв пътвърху една плоча в Стара Загора от 9-ти век. От същото време са и Омуртаговите колони с двата лъва. И в Мадарския конник има лъв.Той може да се види и по някои фрески в Търново, Стара Загора, Охрид, Скопие.
Интересен е текстът на Чаталарският надпис на Хан Омуртаг:

Чаталарски надпис на хан Омуртаг:
"Кан ювиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил. Обитавайки стана Плиска, той направи аул на Туча [р. Тича] и премести войската си срещу гърците и славяните. И направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави в този аул четири колони и върху колоните постави два лъва. Нека бог даде на поставения от бога владетел, като тъпче добре с нозете си императора, докато Туча тече и докато [слънцето сияе], като владее над многото българи и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселба сто години."

През втората Българска Държава лъвът като символ продължава да се утвърждава. Край Клокотница, са намерени български печати, който досега бяха някак пренебрегвани, въпреки голямата им стойност. Същото се отнася и за други места из България...
По същото време, лъвът се вплита и в християнските мотиви сред българските църкви. Забелязан е както в икони, така и в резбарство, като конкретен пример са стенописите на Боянската Църква...
След падането на България, под турско робство, в Европа и по света се зародили идеите за Герб и знамена на народите, и по специално за тяхното изучаване. Първи свеедения за български герб получаваме от 15 век, макар тогава да не е имало наша независима държава. Всичко това говори за една инциклопедичност на изследователите, която е похвална.
През възраждането на Лъва се придава онази мистичност и култ, каквато е имала през най-ранните години на българската древност. Любопитни са думите на Паисий

"Знамение на печат царски имеяли(Болгаре) изображение лъвово.То знаменует како бил Болгарские народ силен на бран ивойска как лъви."

Идеологът на българската национална съпротива Раковски е оставил за нас думите

"3намен азийски(турски) долу да падне низко,лъвът да вдигнете венчана. . ."

"Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за своята възторгна реч - свобода или смърт - и с пламенен меч да върви в бойното поле под знамена на непобедимия български лъв"
В днешни дни Лъвът е национален символ изобразен на Гербът ни, и име на нашата валута. Пожелавам на всеки българин, когато хване българска банкнота, да си спомни за всичко онова през което е преминал народа ни за да имаме днес именно ЛЕВ... Български свещен ЛЕВ!

Fastext писа:
Така написано, веднага ми минава мисълта, че е дошъл заедно с циганите Сигурно са го използвали да играе кючеци на сватбите..

mitko писа:
Щом повдигаш въпроса за циганите...
Знаеш ли те как са дошли тук ?