Международно генно изследване на Y-хромозоми доказва:
Българите са най-древният народ в Европа
Прадедите ни преди 2 хилядолетия са били кръвни роднини с унгарците, румънците и гърците, сочи генно изследване на кръвта, проведено в Европа и Северна Африка. То групира европейските народи, като се базира на десет Y-хромозомни гена (маркери), които са характерни само за мъжете и не присъстват в кръвта на жените.
От нашата страна са изследвани 130 мъже, на които е взета кръв. В нея е проследена т. нар. Y-хромозома, която жените нямат, обясни проф. д-р Иво Кременски, ръководител на Националната генетична лаборатория към Майчин дом – София.
Кръвните проби са обособили славянските народи в групата „Източна Европа“. В нея са руснаци, беларуси, украинци, поляци, словенци, хървати и изненадващо латвийци и литовци, но без естонците! Нас ни няма сред тази група народи, но това не значи, че впоследствие не сме натрупали славянски примес, уточнява проф. Кременски.
Към групата народи от Южна Европа, в която сме и ние, българите, са включени още италианците, сицилианците и съседите ни турци, гърци, румънци, както и българските турци.
„Кръвната ни близост с тях е логична, защото сме съседи, но интересна е връзката ни с унгарците. Тя е резултат на общия ни произход от Средна Азия“, коментира професорът. Днешните унгарци са доказани потомци на легендарните хуни. С тях от районите на Алтай и Тяншан към Европа през I–II век сл.Хр. се придвижват и българските племена. През V век, предвождани от Атила, те завладяват почти цяла Европа.
От династичния род Дуло произхождат хан Аспарух и основателят на унгарската държава Арпад. Тези исторически данни са открити от унгарските езиковеди алтаисти проф. Петер Липтак и проф. Ласло Лигети.
За съжаление генното изследване на кръвта е само в Европа и не обхваща зоните на Кавказ и Средна Азия. Иначе от там биха изскочили прелюбопитни данни за движението на древните българи. Генетиката на ХХI в. не се вълнува от домораслите ни копнежи да се изкарваме ту славяни, ту арийци. Маркерите на Y-хромозомата потвърждават днес знанията за произхода ни, описани в родовата хроника „Джагфар тарихъ“ , писана през ХVII в. във Волжка България.
В нея е отбелязано, че българите се преселват в Азия от Балканите и Кипър, както сочи днес генното изследване на Y-хромозомата. После именно тези българи са част от хуните, които първи потеглят обратно към Европа и дават начало на Великото преселение на народите.
Всеки пети българин е с ген на 7800 години
Авторите на тази статия се включиха в генното изследване. Кръвните проби на фоторепортера Цветан Томчев показаха, че е носител на уникален генетичен код, характерен само за Балканите.
„Този уникален хаплотип (генна комбинация – б. ред.) на колегата ви Томчев е от 7800 години по тези земи и се предава само от баща на син“, обясни д-р Боряна Захарова, биолог от Националната генетична лаборатория в София.
Около 20 на сто от днешните български мъже се оказват носители на този ген, който няма аналог никъде по света. Тези мъже са кръвни потомци на местно население, живяло по земите на днешна България още от VI хилядолетие пр.Хр. Сиреч векове преди траките! И това мъжко население никъде не се е преселвало, нито е влизало в сексуален контакт с жени от народи, живеещи извън Балканите. „Българите са сред най-старите народи в Европа. В голямо европейско проучване бе открит един генетичен маркер, който тръгва от Балканите. Наричаме го ЕМ78-алфа и той се оказа на възраст 7800 години“ – обясни проф. д-р Иво Кременски.
„Тези научни данни бяха потвърдени от археолозите ни. Те откриха край Враца човешки кости, датирани на 7000 години. Тогава е настъпил Потопът и много от живеещите по нашите земи са се преселили из цяла Европа, за да оцелеят от бедствието“, убеден е проф. Кременски.
Хаплотипът на другия участник в изследването, Максим Караджов, се повтаря у общо 158 мъже от Европа и от Мала Азия. Точно 8 македонци имат същата генна комбинация като неговата, 3-ма румънци, 9 жители на главния град на сръбската област Войводина – Нови Сад, 4-ма поляци от Варшава... Повечето са хора от славянски държави, но кръвният маркер сочи, че българинът Караджов има по един генен близнак в Северна Гърция, както и в областта Ломбардия, Северна Италия, където през VII в. са се заселили Алцековите българи.
„Тези генни съвпадения не значат нищо. Но ако на местопрестъпление полицаите открият органични следи от вас, адвокатът ви може да пледира, че извършителят не сте вие, а някой от вашите „генни близнаци“ от Македония например“, смее се д-р Боряна Захарова.
Общите резултати от това генетично изследване сочат, че най-близки по кръв с българите са техните съседи – гърци, румънци, сърби, турци, но и унгарците. Родството ни с тях е от далечната ни прародина в Средна Азия и общото ни придвижване с хуните към Европа.
„Въпросният генетичен маркер ЕМ78-алфа (който е на 7800 г. – б. а.) е открит и в Египет, у доста хора в Кипър, в Палестина. Други маркери пък показват с кого сме се съвкуплявали преди 2 хилядолетия, по времето на Христос. Най-близки тогава са ни били румънците, гърците, сицилианците, тюрките. Днес езикът ни е славянски, но геномът ни е прабългарски“, заяви проф. Кременски.
Македонците крият чии са
Точно македонците отказали да участват в европейското генно проучване за произход. Братята от Вардарско обявили, че ще правят свое собствено изследване на Y-хромозомата на македонските мъже. Така и сторили, но използвали само част от всичките генни маркери. Точно тези, които малко ги раздалечават от нас и ги родеят повече с албанците, гърците и хърватите. По това тяхно си домашно проучване българите са им чак четвърти братовчеди.
Екипът на проф. Иво Кременски подготвя нов дълбок сондаж в биографията на българите – изследване на маркер в ДНК на нашите жени. С него ще се разбере дали хунобългарите са водели със себе си съпругите и децата си. Или са се придвижвали само мъже на коне, които са оплождали жените на покорените народи!? Генетиката тепърва ще дописва историята ни.
Проф. Иво Кременски:
Гените ни са си много добри. Българинът е смесица от местно население, от много прабългарски и други народности, които са минавали оттук. Тоест ние сме много хетерогенни. Затова и общият брой на наследствените болести е по-нисък. Но пък дефектите са повече и са по-трудни за диагностика и профилактика. А при народи, които са по-изолирани, женят се в групата, както е при ромите, при финландците и евреите, честотата на наследствените болести е по-висока, но пък причината за тях се определя лесно .