ТЕМА: Българите история, хипотези, загадки

Общият предател 30.10.2014 05:34; Росен Янков;
Един скапаняк е натресен на Левски за негов помощник и това се оказва фатално. Той съсиспва организацията му, а
праща на бесилото. Но Димитър Общи - най-големият и най-долният предател в българската история, не е българин. Той претендира да е общ за българи и сърби, оттук и неговият прякор. Общо е обаче предателството му, даже всеобщо. Той издава наред и повсеместно каквото се сети, като накисва и невинни хора. Издава участниците в разбойническите му акции, издава мрежата от тайни комитети и стотици дейци в нея, издава и самия Левски. Накрая лъже пред съда във вреда на Апостола, гледайки го в очите.
Цялата статия www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1759834

Защо се крие истинският произход на Българите....................? ydara.com/index.php?option=com_content&v...-07-02-31&Itemid=213 reademo reademo reademo secretemo secretemo

Ракията - балканско, ориенталско, или най-вече българско питие, правено още от древните българи през 9ти век

От както се помни, българинът винаги е държал на неговата софра да присъства ракията. Тя е била неизменна част от нашето битие документирано още от първите векове на турското робство, но днес археологическите находки показват друго. Ракията е била напитка още на древните българи пренесена от люлката на своята първа направа - Иранското плато. Днес ракията се счита за национално питие на повечето от балканските наций, който се намират под пряко наше културно влияние. Самата дума се днес счита за Арабска, от ранноарабското Арак, което значи вино, но за пръв път арабите се докосват до ракия, чак след като завладяват Ахменидската Империя. Именно и затова нямат своя собствена дума за питието ракия, а са приели своята дума за вино със двоино значение и за Ракия, като по стечение на обстоятелствата тази дума се налага из различните страни. Днес има повече от 50 вида ракии, правени от различни материали(джибри), и по различни методи и преварки. През 2007 България се опита да регистрира в ЕС, ракията като традиционно българско питие, но бе възпрепятствана от Румъния, със аргумента че тя е и тяхна. Тогава никой от българите не се сети да приведе в довод тези 7-8 български аламбици(съдове за варене на ракия), от ранното средновековие, който по безпорен начин доказват че ние българите първи на балканите сме въвели и използвали тези своеобразни средновековни казани, което пък доказва че и сме първите пили ракия по тези места. Преди повече от половин век бе откита дръжка на аламбик за варене на ракия, заедно с част от устието. Това откритие набързо бе оставяно някъде да прашасва и бе станало просто страница от някой прашен каталог, който дори студент по археология не би погледнал. Писменни източници за производство на ракияпри българите(а и на парфюми, което е било извършвано със съдове подобни на този от снимката) няма, но за това ни помага единствено археологията. Освен тази част от съд в Плиска бяха открити още няколко подобни съда из различни места в България. Според Иван Петрински: "От времето на Второто българско царство са известни засега още пет съда за дестилация - два от с. Хотница, от с. Дядово, Новозагорско, от Ямбол и от Южните Родопи /по Й.Алексиев/. Съдовете са малки, но рязкото увеличаване на броя им показва масовизиране на процеса. Сигурно е, че освен за лечебни и козметични цели, аламбиците вече се използват и за добиване на високоалкохолни напитки." Преди година бе открит подобен аламбик от 12 век не другаде, а в самият толкова прехвален уж "античен" Татул. Светилата на археологията така и не обясниха как така в тази уж тракийска крепост, има повече български отколкото тракииски находки, но това е друг въпрос. След 13-14 век, такива съдове започват да бъдат разкривани и из различни места от Европа. Огромното закъснение между намирането на Аламбици в Италия или Русия, сравнено с ранното им хронологизиране у нас, доказва че българите са били високоразвит народ, а ракията е именно наше, а не румънско или прочие питие на народи измислени преди по-малко от 2-3 века. "В Русия появата на високоалкохолните напитки, предимно на зърнената водка ("хлебно вино"), но също и на гроздова водка, се отнася към втората половина на ХIV в." Ненамирането на антични аламбици напълно опровергава тезата че траките са били големи майстори на гроздето. Както вече ви запознахме в друга статия, първото вино в света е запазено случайно в делва в Иран, а първите лозови насаждения в света са от северна Бактрия - земите на днешен Авганистан. В тази връзка, не бива да се учудваме че ние българите сме били и майстори на ракията, която пък води своят произход не от къде другаде а именно от Месопотамия и Иран. според историка Мартин Ливаин, за пръв път аламбици са намирани в Месопотамия от преди 4000 години. За кратко време, изобретението се е разпространило из цялото Иранско плато, защото според книгата му "изучаване на парфюмерството от второто хилядолетие преди христа". Без съмнение, според него отначало аламбиците са били използвани за нуждите на парфюмерията, а по-късно за производство на ракия.

Ябир-Ибн-Хаян(персиец), живял през 8век след христа, днес се счита за първият алхимик в света, като неговите опити имат световен принос за цивилиазацията. Изучил всички науки, и оставил над 20 изобретения, той пръв въвежда Аламбика във химични опити, и описва процесът дестилация. Това го прави основоположник на съвременната химия. Арабският сторик Ал Кинди от IХ в, за пръв път описва аламбиците, като новото изобретение не предизвиква никакъв интерес у Европеиците чак до 14 век, по море за пръв път аламбиците на Хаян се пренасят в Европа, а първото им споменаване в европеиски източник е от 12 век, когато в латински източник се споменава за дестилирано вино. Въпреки това, за западняците ракията така и така не успява да се наложи като национално питие, за разлика от Българите, който без съмнение са донесли знанията за функциитер аламбиците още от древната си прародина Бактрия до балканите, и набързо са разпространили питието чак до Словакия и Унгария, където питието се нарича съответно: палинка/паленка. На този фон, народи извеждащи произхода си от легионите на Траян, но сами осъзнавайки че имат не повече от 200-250 години самостоятелен живот като отделлен етнос, нямат никакво право да обявяват ракията за тяхна. Още по нелепи бяха и сръбските опити ракията да се обяви за тяхна и да се приеме "единен, славянски" правопис на думата - "ракиja".







Наздраве!

Политиката за изселване на гърците от Крум, и произхода на Византииския Император Васил I(867-886)


В историята на българският народ, нашата държава е страдала освен от свойте вечни врагове, и от една много голяма невидима заплаха - деца от смесени бракове седнали на чужд управленски трон. Макар да бе изглеждало, че такива хора би трябвало по презумция да се стараят да обичат и донякъде поддържат добри отношения с България, историята показва точно обратното. Най-красноречивите примери за това са княза на киевска рус Светослав, и сръбският княз Стефан Душан(и двамата с майки - български), но същото може да бъде и казано за Цар Иван Шишман, седнал като натрапник и ренегат, на трон отреден другиму, за да направи България турски васал и окончателно да я обрече на робство, след като дори избягва от участта на престолният град Търново. Но всички тези примери, са добре известни на българската общественост, докато тук ще говорим за един малко останал в страни пример, който също обрича България на нерадостна съдба - случаят с Василий I Македон - основател на Македонската династия на византииският трон. Нейн най-виден представител е Василий II Българоубиец, който довършва започнатото от прапрадядо си.
За да започнем нашата история е необходимо да се обърнем към време, години преди царуването на първият Василий. Нека видим какво е писъл Теофан относно политиката за изселване на Християните (отвъд Дунава), провеждана от Кан Крум:

И на седмия ден от месец Юни излязъл Михаил срещу българите заедно с Прокопия, която дошла до Цурулум. А когато вождът на българите, Крум, превзел с обсада Дебелт и преселил жителите му, които преминали на негова страна заедно с епископа, войските, най-вече на Опсикион и на тракезиицие, започнали да се бунтуват против императорските съветници... Българите пък като узнали за размириците сред войските и че воиските се бунтуват поради страх от войната и от гарнизонна служба, завзели още по-голяма част от Тракия и Македония. Тогава християните, без никой да ги преследва, избягали и изоставили Анхиало и Бероя, също и Малка Никея и крепостта Проват и някой други укрепления, както и Филипопол и Филипи. А живущите по Струма(арменски) преселници, като се възползвали от случая, избягали и се върнали в земите си.
Години по-късно, се случило едни от онези византииски поданици, да бъдат семеиството на пеленачето Васил. Следната история е разказана от Скилица:

И така той се родил в земята на македонците, но произхождал от арменците, от много прочутия род на Арсакидите. Поради славата на първия Арса, който възобновил
завладаняното от персите царство на партите, според закона само от този род можели да бъдат царете на партите, на медите и арменците. И дълго време наследниците на Арсак царували над споменатите народи. Последен бил Артабан, който, свален от царството на прадедите си, дошъл като беглец в Цариград. Тогава царската власт на ромеите държал Лъв Велики. Прочее той приел тия мъже и като ги почел достоино предоставил им живелище в столицата. Когато научил за това царят на Персите ги извикал обратно с писмо, като обещал да им върне бащината власт. Когато те получили писмото и започнали да разсъждават какво да правят, императорът бил уведомен за всичко от един от техните слуги, както и за това че тези скитници и преселници са измежду най-видните люде. Тогава той ги заселил заедно с жените и децата в едно градче в Македония, наречено Никия.
Родил се от такива родители, Василий растял свободно. А когато владетелят на българите Крум, възгордян от победите си над ромеите, вдигнал голяма войска и обсадил Адрианопол, никой не посмял да му окаже съпротива, понеже бил неподим... След като обсаждал града доста време, той се съгласил града поради липса на припаси да му се предаде. Той отвел в България всичките му жители.... Случило се, че заедно с другите били откарани в земята на Българите и родителите на Василий, който носели и самия него още кърмаче.

От хрониката на Скилица ние научаваме че Василий I е по баща и по род арменец, преселен по политически причини в най-далечният край на византииската империя. Сведения за неговата майка пък ние получаваме от Арабският историк Ибн Ал-Асир (1160-1234), който пише в своята история "Ал-Камил фи-т-Тарахи" следното:

Срещу него (Михаил) излиза Басил ас-Саклаби, заграбва властта и
убива Михаил през 253 (867) година. Басил ас-Саклаби царува 20 години, по времето на ал-Муатаз, ал-Мухтади и началото на ал-Муатамид. Неговата майка е била саклабийа и той е свързан с нея.

Нужно е да се припомни че Сакалиба(сака=скит на арабски), е името с което арабите наричат българите. Със същото име Ибн-Фадлан нарича волжките българи, няколко века преди да бъде написана хрониката на Ибн Ал-Асир.
Василий I започва своят живот в Цариград като прислужник на императора. Там той бързо се отличава в сгоден случай и няколко години по-късно убива Михаил III(кръстник на Борис I Михаил), за да заеме мястото му на трона. За нас е от особена важност обстоятелствата при който цял Цариград научава за името на Васил I - човекът който възражда византииската империя и предприема серия от важни реформи във всички сфери на живота на държавата поверена нему. За това е говорено от няколко автори, но нека първо погледнем гръцките източници, който представят случилото се в по-различна светлина от римските такива.

Пред владетеля на българите се бил прочул някой си опитен борец, който си бил спечелил име на неподебил на арената. Той предизвикателно го изпратил в Цариград за да премери силите си. Императорът се ядосъл за това, но като прикрил гнева си с добро разположение, сам отишъл на арената след съответно преобличане и като сменил царските
одежди с дреги на борец, излязл на арената. Скитът не успял да повдигне македонеца, който не се оставил да бъде повдигнат. Обаче македонеца като го вдигнал изведнаж със здравите си ръцце, силно го завъртял, стегнал го, и го хвърлил на земята като истински труп. Едва го спасили от смърт, като го облели с много вода, вино, а освен това и с розова вода. Поради това присъстуващите останали много учудени от станалото, за което и досега се говори. /Генезий/
Един ден Антигон, началникът на схолите, устроил богато угощение и поканил за пръв гост баща си, кесаря Варда, който дошъл на пира с много роднини, приятели близки. С него били също и някой българи, приближени и приятели, които се случило да пребивават в столицата...В разгара на пиенето и на угощението българите, които водели със себе
си някакъв прочут борец, прочут с телесната си сила, започнали да се гордеят с него, надували се и се хвалели, че никой не може да се бори с него. Прочее след угощението Теофил казал на кесаря "Ако ваше превъзходителство желае, има между моите слуги един, които може да се пребори с този прословут българин. Защото за ромеите ще бъде голям срам, ако той се върне в България така, без да бъде победен.".... Василий започнал борбата с българина. Като някое малко детенце го хванал, и го стиснал, вдигнал го над масата, така леко и лесно като някакво малко детенце и го метнал... От този ден славата на Василий започнала за да се разнася още повече из столицата и прочутото му име да се носи от уста на уста. /Скилица/
Очевидно е че и двата разказа говорят за един и същ случай, но е важно да се отбележи че те следват една и съща характерна линия на разивитието на случката. Линия разчупена от историкът Цезар Бароний(на снимката в дясно), който през 18 век съставя няколко важни исторически труда обобщаващи развитието на Византииската Империя). Неговите трудове биват преведени от твърде ранно време на руски език, което позволява на редица български възрожденци и търсители на старата ни история, да попаднат на трудовете му. Днес е признато че те съдържат хронологични, но не и фактологически грешки в текста. Важно е да се отбележи че уводът на историята на Паисий Хилендарски е адаптация на предисловието от руския превод на „Деяния церковная и гражданская“ (1719) от Цезар Бароний, един от основните източници на монаха. Но нека прескочим всички подробности върху автора, и да погледнем какво е написал той:

Тома обсади Константинопол в лято господне 822. Този Тома беше от прост род, слуга на някой сенатор в Константинопол, който за прелюбодеяние с жена му беше осъден на смърт. Той избяга при сарацините и там се отрече от християнската вяра. Там живя 22 години и се представи на Константин
кесар, че е син на Ирина, и като събра хора, завладя Армения и други царства. След това умножи войнството си и дойде под Константинопол: и по земя, и по вода воюваше с града. Българският крал, с добра воля като помагаше на кесар Михаил, дойде под Константинопол и изби цялото томово воинство и самия него хвана жив, и отсече ръцете и нозете му и го уби. За това добро, което стори българският крал на кесар Михаил, той организира трапеза, искайки да му отдаде чест. Беше на това угощение Васил Македон, който обслужваше царската трапеза. Двамата царе много се веселиха и българският цар помоли кесаря да изведат борци да се борят, той имаше един борец много як българин. И кесарят извади от своите, и този българин все побеждаваше. Васил Македон като гледаше, изменяше лицето си. Като го видя кесарят, му рече: "Защо изменяш лицето си, можеш ли да се бориш?" а той му рече : "Ако заповяда твоята власт". И така, се бориха, отначало изглеждаше, че българинът побеждава, след това Васил хвана българина за главата и за двата крака и го занесе на трапезата и гърците започнаха да се смеят. Българският цар попита Васил откъде е и от какъв род. Той рече: "Родом от Македония". Царят рече: "Умееш ли по български?", а той му заговори по български, и тогава царят позна, че Василий е родом българин. И отвърна, рече на Михаил: "Аз искам грък да се бори, не българин". И така се разотидоха с голяма слава и чест и с много дарове бе изпратен Богарис от кесаря в своята земя.
Същият текст е директно преведен в книгата "История во кратце о болгарском народе славенском", 1792 г. написана от Иеросхимонах Спиридон Габровски, който очевидно е имал преведеното на руски нейно копие и е решил да препише историята. Разбира се, тя съдържа хронологическа грешка, защото не се развива по времето на бунта на Тома Славянина, а по времето на Борис I(както е упоменато в краят на текста). Важно е обаче да се отбележи онзи факт, който византииските хронисти така умело са пропуснали, но който не е избягнал от източниците ползвани от Цезар Бароний, а именно:

Царят рече: "Умееш ли по български?", а той му заговори по български, и тогава царят позна, че Василий е родом българин. И отвърна, рече на Михаил: "Аз искам грък да се бори, не българин". И така се разотидоха с голяма слава и чест и с много дарове бе изпратен Богарис от кесаря в своята земя.

Нещо, очевидно изпуснато и от Генезий, който разказва разказа безименно, и от Скилица. След като поел властта на империята, Василий продължил политиката за прокарване на византииско влияние в България. Скилица пише:

Василий утвърдил във вярата новопокръстения български род, като му изпратил благочестиви монаси и добродетелни свещенници.

В едно от писмата на Патриарх Фотий, до Борис I, непосредствено след смърта на старият император, потвърждава известието на Скилица:

Обаче жалоста, която ни се вля в душите ни за напусналият ни духовен син, верният измежду царете, достоиният за почит от страна на приятелите, цял живот няма да се разпръсне, въпреки че добродетелта на преблагородните и преблагочестиви приемници на неговото царство които се надигат чрез подражанието да направят още по-благородни от неговите деяния.

100 години по-късно, друг Император от Македонската Династия - далечният потомък на саклабийа, Василий II Българоубиец, слага краят на Първата Българска Държава. Той само завършва онова което цялата Македонска династия във Византииската история е желаела - унищожение на България!

Пророци: Ванга – плъзва чума на XXI век

2014 година ще е преломна в живота на човечеството.

Ще плъзне неизвестна досега болест – чума на XXI век. Тя ще повлияе на икономиката в много страни - от военните релси световната промишленост ще се прехвърли към търсенето на ваксина срещу нея. Но част от населението няма да устои на вируса и само някои ще развият имунитет.

И ако днешния случай се окаже ебола, върви невярвай на предсказания. Тоя дали не е имал работа в парламента през тия дни.

А в таласъми вярвате ли ? sshy

Биографията на един позабравен революционер.

Цанко Дюстабанов е роден на 13 май 1844 г. в гр. Габрово. Син е на богат бегликчия, племенник е на Васил Априлов и близък роднина по майчина линия на Николай Палаузов.

Завършва Габровското класно училище. През 1872-1873 г. учи в Робърт колеж (Цариград) [1] . Владее отлично френски и турски. Сдружава се с видния адвокат Христо Арнаудов от Габрово, с когото превеждат Наполеоновия кодекс кодекс от турски и гръцки на български език.

През 1873 г. се връща в Габрово и се отдава изцяло на обществена и родолюбива дейност. През 1875 г. е избран за член на училищното настоятелство. Поради доброто познаване на шериата е член и на Габровския казалийски съд. В самия край на 1875 г. организира градско събрание, което да изготви махзар (петиция) до правителството с три основни искания:

премахване на стария позорен данък бедел, който само българите плащат, заради военната охрана, която им осигурявало правителството. признаване на българския език като втори официален език на империята. признаване правото на българите на редовна военна служба.

Революционна дейност

Въпреки че дотогава не е привърженик на революционната борба от 1876 г. е член на Габровския частен революционен комитет. Главен войвода през Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. Води чета в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. Под негово ръководство въстаниците отблъскват десетки атаки на многочисления противник, но в крайна сметка въстанието е потушено. Тежко ранен в ръката се укрива в колибите „Бойновци“. Предаден, заловен и откаран през Габрово във Велико Търново. Тук е съден, заедно с други заловени въстаници от Търновския военнополеви съд с председател Али Тефик бей. По време на делото Цанко Дюстабанов изрича думите, които и до днес са свързани с историята на Априлското въстание:

„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме!

Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.

Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с лъжа ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашата се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттука".

Осъден е на смърт заедно с Еким Цанков, свещеник Иван Гъбенски, Тодор Кирков и Стефан Пешев. Обесен на 15 юни 1876 г. в Търново заедно с Еким Цанков и свещеник Иван Гъбенски.

п.п. Предаден от българи. И най-тъжното е, че предателите и някои от участниците в съда са българи, които впоследствие участват в учредителното народно събрание в Търново-информация от пресата.
Да виждате някаква разлика от тогава и сега. Само някой да не каже, че за тогава, Маркс е виновен.

Нещо интересно което ми изпрати един приятел .

pismenost.org/pismenite_znaci.pdf

miro1113 писа:
Тук също можеш да прочетеш по тази тема .
www.metaldetecting.bg/index.php?option=c...1&Itemid=126&lang=bg