ТЕМА: Иманярски тайни и съкровища.

Горките, сигурно са ги спукали от бой

То това да не ти е Абсурдистан...със сигурност са ги показали по новините и са ги поощрили по някакъв начин.

Британски инженер търси митично съкровище
На Кокосовия остров групата ще издирва прочутото съкровище на Лима, едно от най-митичните и най-дълго търсените

Шон Уайтхед от град Мелтън Моубрей в британското графство Лестършър ще потегли заедно с още 15 помощници и модерна апаратура за търсене на съкровища към Кокосовия остров в Тихия океан.
Експедицията ще стартира през ноември, след преминаването на сезона на дъждовете в региона.
На Кокосовия остров групата ще издирва прочутото съкровище на Лима, едно от най-митичните и най-дълго търсените.
Смята се, че плячката е на стойност 160 млн. британски лири.
Тя е била открадната от британски търговец - капитан Уилям Томпсън, през 1820 г., след като той бил натоварен с мисията да транспортира съкровището от Перу до Мексико.
Вместо да изпълни тази мисия, капитанът заровил съкровището в Кокосовия остров и до днес никой не го е открил.
Инвентар от 1820 г. показва, че съкровището се състои от
113 златни религиозни статуетки, една статуя на Дева Мария с човешки ръст, 200 сандъка с бижута, 273 саби с инкрустирани със скъпоценни камъни дръжки, 1000 диаманта, златни корони, 150 потири и стотици златни и сребърни кюлчета.
До Кокосовия остров не е имало официални експедиции от четвърт век насам.
Когато тръгне на път през ноември, Уайтхед ще се присъедини обаче към забележителния списък от прочути авантюристи и изследователи, привлечени от легендата.
В този списък фигурират Франклин Рузвелт, който пътувал до Кокосовия остров през 1910 г. с приятели, автомобилният състезател сър Малкълм Кембъл, който бил на острова през 20-те години, и режисьорът и актьор Ерол Флин, който го посетил през 40-те години.
Германският авантюрист и изследовател Аугуст Гислер прекарал на острова 19 години, през които търсел съкровището от Лима, но се върнал оттам само с шест жалки златни монети.
Низ от внушителни провали, които експедицията на Уайтхед най-вероятно ще избегне, защото е оборудвана с
най-последна техника за проучване и издирване
на скрити предмети, която досега не е била използвана на Кокосовия остров.
Уайтхед е набелязал отсега и местата на острова, където най-вероятно е скрито съкровището и върху които ще фокусира усилията си.
Експедицията ще издирва съкровището в районите около три от четирите залива на острова. Там най-често са акостирали посетители на това парче земя.
За целта екипът на Уайтхед ще използва малък безпилотен самолет, оборудван с камери, за да прелети над острова и да направи триизмерна карта на обекта.
Екипът ще използва и робот със змиевидна форма. Той ще се промъква из по-труднодостъпните зони и с помощта на радар, способен да прониква под повърхността на земята, ще открива кухини и дупки на дълбочина до около 19-20 метра.
Данните, събрани от радара и змиевидния робот, ще бъдат включени в триизмерната карта.
След този проучвателен етап, екипът ще използва специална сонда, която може да достига до над 30 метра в забелязана от радара кухина или дупка. Чрез сондата в кухината ще бъде спусната камера, за да огледа дали нещо е скрито там.
Експедицията ще продължи 10 дни
Освен търсене на съкровище, тя ще има за цел и археологически и геологически изследвания, както и проучване на биоразнообразието на острова. Смята се, че на Кокосовия остров живеят стотици странни животински видове.
Ръководителят на експедицията Шон Уайтхед има фирма за електронна проучвателна апаратура. Компанията финансира експедицията, но Уайтхед се надява, че и някоя телевизия може да финансира част от авантюрата.
Ако експедицията открие съкровището, тя ще го предаде на властите на Коста Рика, издали разрешение за начинанието.
Съкровището е било натрупано от испанските власти в Лима, която днес е столица на Перу. Градът обаче бил заплашен от бунт и тогава вицекралят Хосе де ла Серна решил да изнесе богатствата на Лима към Мексико. Той натоварил с тази задача капитан Уилям Томпсън.
По онова време Мексико също бил испанска колония. Корабът, на който било натоварено съкровището, се казвал "Скъпа Мери". Капитан Томпсън отпътувал от пристанището Каляо край Лима, но малко след това
той и екипажът му убили шестимата пратеници на вицекраля,
които били на кораба, и се насочили към Кокосовия остров, където заровили съкровището. После отплавали оттам, но се натъкнали на испански военен кораб.
Всички от екипажа били убити заради пиратство, но капитан Томпсън и неговият първи помощник се спасили, като обещали, че ще отведат испанците до мястото, където било заровено съкровището. Когато стигнали до Кокосовия остров, двамата избягали.
Година след това били прибрани от преминаващ пътнически кораб, но не носели никакво съкровище със себе си.
Първите експедиции до Кокосовия остров били организирани на базата на твърденията на мъж с име Джон Кийтинг, който бил приятел на капитан Томпсън. Твърди се, че по време на едно от пътуванията до острова Кийтинг успял да открие известно количество злато и бижута.
Смята се, че на Кокосовия остров има още две съкровища
Твърди се, че там са заровени 350 тона злато, плячкосани от испански кораби през 19 век от британския моряк капитан Бенет Греъм. Смята се, че португалският пират Бенито "Кървавата сабя" Бонито, който също е върлувал през 19 век, също е скрил съкровищата си на Кокосовия остров.
Кокосовият остров е сочен за източникът на вдъхновение за романа на Робърт Луис Стивънсън "Островът на съкровищата". Твърди се, че е бил вдъхновение и за филма "Джурасик парк".
Включен е в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО заради непокътнатата му околна среда и разнообразната фауна.
За да се отиде на експедиция на острова, са необходими 18-месечни преговори с властите на Коста Рика за издаване на разрешително.
Източник: БТА

И аз да се включа като новодошъл. Тука преди 3-4 дни научих нещо много интересно, но така не запомних преди колко време става случката. Та, в Каблешково Бургаска област, едно момче от ромски произход се навира в дупка около 2 до 3 метра. И какво се случва, вътре късметлията намира златен череп и нали знаете не издържал да не се похвали и до 3-4 дни пристигат 3 джипс пред тях, другото е излишно да се казва. Информацията ми е достоверна защото я знам от човек който го е дъежал с две ръце. Просто исках да споделя и с вас. Пожелавам на всеки колега да намери по нещо подобно...

Златни черепи има много и който търси упорито рано или късно ще намери .В древна Гърция или Рим и най бедния е бил длъжен наред с този на главата си, за всеки случай да си носи и по един златен череп .



А по богатите са имали кристални с диаманти.

kristiqn150 писа: Пожелаваш ли и джипове...?

Ти имаш един кармазъ , сега е мой ред .

И аз да споделя едно видео ,което ме развалнува.Доста е старичко ,но има много истина в него.



vbox7.com/play:b5e130ee74 thanks

То добре са го написали: "Иманярски МИТОВЕ и ЛЕГЕНДИ" - демек само измислици и фантазии, но е интересно човек да се разтовари и посмее.
Истината е в кантаря и таватааа, когато кажат Мяуууу...
А ти почерпи ли вече за новите придобивки ???Щото, ако не си- не чакай сполука...

trud.bg/%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D...-%D0%B2%D1%8A%D0%BB/

Малко лакърдии :
Писателят Хр. Красин: Открих съкровищата на Вълчан Войвода
Преписах оригиналния дневник на отец Мартин, преди офицери от ДС да отмъкнат оригинала
ИНТЕРВЮ от Хенриета Георгиева 24.08.2019
www.marica.bg/pisatelqt-hristo-krasin-ot...-Article-228992.html

Писателят Христо Красин е роден и израсъл в Родопите. Живее в Ардино, родителите му са от Смолян. Завършил е славянска филология в Софийския университет. Бил е кореспондент и сътрудник на периодични издания.

Притежава ценни старинни ръкописи. Бил е първоизвор за сюжетите на доста разкази на Николай Хайтов. През бурния си живот е сменил много професии - иманяр, читалищен секретар, учител, строител. Автор е на книгите „Среднощен косач“, „Люта вода“, „8,8 по Рихтер“, „Съкровищата на Вълчан войвода“ и „Вълчан войвода и златото на Рим“, "Вълчан войвода и диамантите на султана". Работи върху четвъртата част на четирилогията и завършва книга с условно заглавие „Приют за мръсници“.

- И третата книга от поредицата за Вълчан войвода се чете на един дъх. Реални ли са историята за диамантите и хайдушкото посещение в двореца на султан Селим Трети?

- Разказваният сюжет е повече от реален! През 18-и век османският пътешественик, алианинът Челик баба, пътува из Балканите и описва впечатленията си в записки, озаглавени „Какво видях из нашите румелийски земи“. В тях последователят на пророк Али разказва и за Вълчан войвода и неговата неуспешна мисия в султанския дворец Чанак кале, на брега на Дарданела. Части от този пътепис са публикувани в списание „Икдъм“ през 1924 година от професор Неджиб Асъм бей, който преподава „Османска литература“ и „История на Османската държава“ в Истанбулски университет.

Войводата се е надявал, че при успешен контакт със султан Селим Трети той ще успее да го убеди да освободи части от румелийските територии на империята. А там българският народ да възстанови държавата си, като независима или като васална.

И Вълчан, както и редица други тогавашни войводи, вярвали наивно, че могат да постигнат безкръвно свобода за родината си или някаква форма на по-свободно съществуване на народа, различна от робството.Той вярвал, че с връщането на случайно попадналите в четата диаманти и с добавка от още злато падишахът ще склони да изпълни молбата му. След като този патриотичен замисъл, свързан с Високата порта, се проваля, войводата възнамерява да осъществи подобна мисия при тогавашният руски цар Александър І Благородни.

- Вие сте от малцината, които са виждали истинските записки на поп Мартин. Къде е оригиналът сега?

- Оригиналният дневник на отец Мартин сме виждали и докосвали само дядо Матей от Троян и аз! Старецът Матей го открива в пещера до едно от Вълчановите съкровища в покрайнините на градчето. И върху входа на тази пещера находчивият старец построява новата си къща. Аз съм му гостувал няколко пъти, влизал съм в пещерата през избата на къщата. А когато имах нужда, старецът ми подаряваше по някоя пендара. В дома на дядо Матей видях и оригиналния дневник. Ала стана така, че при поредното ми гостуване в Троян си тръгнах със записките на поп Мартин в среднощни доби. Случая съм описал в книгата си „Съкровищата на Вълчан войвода“.

След като се прибрах в дома си в Родопите, нещо настойчиво ми подсказваше, че трябва непременно да направя препис на този дневник. Това и сторих! Скрих двата документа на две различни места.

По време на мое отсъствие някакви милиционери в униформи на сержанти ме търсили и постояли в моя етаж на къщата.

Бръкнах в тайниците за двата документа, оригинал и препис от отец Мартин, ала оригинала го нямаше! Успокояваше ме единствено мисълта, че приключвайки преписа, в оригиналния дневник от заешка кожа изтрих или видоизмених наименования на местности и знаци… Така направеният от мен препис остана единственият истински, верен документ, макар и препис. А фактическият оригинал стана негоден за ползване. Ала фалшивите униформени милиционери, всъщност действащи офицери от Държавна сигурност, не знаеха това…

- Ще бъдат ли открити някога най-ценните скрити съкровища на Вълчан войвода?

- За съкровищата на Вълчан и четата му се говори като за легенди, но всъщност те са реално съществуващи „имания“, както се изразява народът. Повечето от тях аз съм открил, видял и частично консервирал. А за останалите имам точни описания в записките на отец Мартин! Когато дойде това време, ще покажа на отговорните институции златни съкровища с над 111 тона златен метал. По мои груби изчисления скритите съкровища на Вълчан и четата му възлизат общо на 364 тона злато.

- Според криминалисти, иманяри у нас търсят 30 римски банки, разположени в скривалища главно покрай стари пътища.

- Българските криминалисти, специализирани в иманярството, нещо са се объркали! На територията на днешна България реално има общо 7 римски банки-пещери! Три от тях вече са открити. Една от трите открива самият Вълчан с четата си. Така хайдутинът, заравял ограбени от поробителите съкровища, без да иска, се превръща в иманяр. По едно старо описание войводите Вълчан, Стоян Алтън и отец Мартин попадат на една от седемте римски съкровищници. Виждат складираните тонове от златни слитъци с печата на „Ромул и Рем“ и без да вземат нищо, отново запечатват „банката“! Този случай подробно съм описал в книгата си „Вълчан войвода и златото на Рим“!

- Знае ли се колко приблизително са иманярите у нас?

- Според опитни криминалисти към 2008-2009 г. иманярите в България са към 50 хиляди души. В началото на така нареченият „преход“/1990 г./ са били към 5000 души. Или за двадесетина години армията от иманяри се е увеличила десетина пъти.

- Действа ли все още иманярска мафия у нас?

- Иманярската мафия у нас не е спирала! Нейна интересна особеност е, че там участват сравнително интелигентни хора, а не само обикновени копачи. Над 90% от откриваните артефакти се пласират в чужбина.

- Как Вие самият не се изкушихте да забогатеете с толкова натрупан опит и знание за скрити ценности?

- Въпрос на морал! Аз много отдавна съм богат. Споменах в цифри каква част от съкровищата на Вълчан съм намерил… Да не говорим за другите иманета из България, на които съм се натъквал!

Но моят подход винаги е бил следният: намирам, описвам и консервирам на място! Никога не вземам съкровището или не го местя. Оставям си го там, където някога е сложено! Не ме е блазнил луксът, камо ли пък да парадирам с богатства.

Дядо ми казваше: Синко, и хазна да си имал, в гроба ти и стотинка няма да ти сложат. Пък и да ти сложат, каква полза!

- Истина или легенда е „вечната отрова”, която пази съкровищата?

- Това е сериозна и дълга тема. Ала накратко - няма “вечна отрова“ - това са измислици на развинтена иманярска фантазия. При всеки случай на заравяне на съкровище си има индивидуална форма на организация на защитата му. В хилядолетията на траките опазването на съкровищата се е организирало по един начин. Във времената на Римската империя се е подхождало по друг начин, а във Византия - по трети! Хайдушките и войнишките съкровища са се опазвали по четвърти, пети и шести начин. В различните епохи се е подхождало с различни философии и практики.

- Коя кауза днес може да обедини и вдъхнови българите?

- Българинът винаги се е просълзявал при мисълта за България, за Родината. Каузата, която отново ще обедини народа ни, е каузата България.