ТЕМА: Интересен фалшификат!

Преди време ми попадна една интересна тетрадрахма от местноста "Дълбоката" до с.Могила, шуменско.Монетата представляваше леко варваризирано подражание на Филип Македонски.Тя имаше следа от удар с нож с който е била извършена проверка дали монетата не е фуре.Виждаше се в дълбочина,че разсеченото място е сребърно.Явно някой от предишните собственици на монетата се беше усъмнил в нейната автентичност и я беше проверил.Обаче след като я огледах добре се оказа, че сребърната тенекия съвсем леко се е отворила по гурта.За моя изненада (и разочарование) тя се оказа фуре, въпреки че беше издържала теста на проверката с разсичане.Бронзовото ядро беше добре обковано със сребърна тенекия.Сребърния обков се състои от две части ,аверс и реверс ,които се съединяват на гурта на монетата.Това място е избрано нарочно защото там най малко си личат следите от съединяването на двете части от обкова.Обаче заради окисите, бронзовото ядро леко беше увеличило обема си и отстрани по гурта се виждаше лека издайническа цепнатина.Тогава разбрах какво е станало.За да избегне проверка чрез удар за разсичане, тетрадрахмата беше направена като вече проверена.Най напред са направили бронзовото ядро и са го съсекли.Едва след това монетата е била плътно обкована със сребърна ламарина.Така разсеченото място се вижда в дълбочина, че е сребърно.А монетата изглежда че е проверена вече и няма място за съмнения и притеснения относно нейната автентичност.Чак такава хитрост не очаквах от траките за това в началото и аз се заблудих.След известно време пак намерих направена по тоя начин тетрсдрахма, но май беше на Тасос.Не зная дали този номер е бил широко известен в древността и ми е интересно дали и други са попадали на такива монети?
На външен вид моята монета приличаше на тази.

Виждал съм статер форе,беше направен по същия начин но с няколко по малки черти по гурта.Но не беше от златна тенекия ,а си беше много дебела златна баня.Намирал съм и други атрибути от този период също позлатени.Предвид температурните разлики на двата метала,ми е интересно как са ги правили.Намирал съм керамично парче с позлата (от малко оинохое).Има някаква изгубена технология която не ни е известна(поне на мен ).Едва ли са ползвали някакъв метод на Галванизиране.

comander писа:
Позлатяването се е извършвало с живак, той е бил известен преди хиляди години.Още египтяните са го използвали за позлатяване.Крадците са обирали гробниците ,като запалят всичко в тях и след като изгори се връщат и събират златото.Те са позлатявали и дърво.Това е възможно заради ниската температура при която се изпарява живака.Естествено има загадки.На някои метали и други предмети живачната амалгама не може да залепне.Един стар златар от Варна ми обясни как може да се позлатят такива метали.Ставаше въпрос за оловото, което не хваща злато.Та необходимо е най напред оловото да се помедни с меден сулфат(син камък), медта залепва много лесно.След това вече няма проблем така помеднения предмет да се позлати.Не зная обаче дали амалгамата ще се хване направовърху керамика и дърво.Предполагам че ще може защото тия материали имат пори за запълване, а върху оловото не става защото се хлъзга.
Командире, казваш, че най напред са надраскали статера и след това са го позлатили, като по тоя начин са позлатили и чертите за да изглежда ,че отдолу метала е злато?

На ядрото по гурта е имало черти ,след позлатяването са ги повторили отново,понеже ръпчетата на чертите бяха доста изразителни а не заоблени.Парата беше (гръмнала) от към главата понеже е била в обръщение и високата част се е затрила наи много.Имам и друг подобен случаи със позлатен меден антониан,но тои беше пробит като за медалион за носене.

Фурето ,само по себе си е държавен фалшификат. Защото не съм срещал никъде официално емитирани монети при никой император. Правени са в промишлени количества или да се закърпи хазната временно или да се отслаби държавата от враговете и. Най старото фуре, което съм държал някога в ръка беше на Веспасиан .Учудването ми трябва да е било голямо, щом съм го запомнил. По късно реших ,че след разгрома на Отон Галба иВителий Веспасиан е наследил опустошена империя и е трябвало да тръгне от някъде, и е тръгнал .За изработване на фурета за себе си съм запазил два начина. Първият и класически. На матрицата се слага варак сребро, отгоре нагорещено ядро на монетата, пак отгоре тънък лист сребро и премерен по сила удар.Колкото и премерен да е на лицето изтъняването ще е най голямо. Ако нагорещяването е на дървени въглища не може да се постигне прегряване и прегаряне и при двата метала. Всички монети са се ковали нагорещени за да се запази матрицата за по дълго. Естествено по гурта ще се забелязва съединяването, но не навсякъде. Защото матрицата ще затвори монетата я отгоре, я по средата, я отдолу. Мисля че е имало продължение от сорта на това което бургуджийте наричат дорма заварка. Меден лист нагрят силно изрязан на зиг- заг се допира и се кове При монетите просто са начуквали издайническите ръбове. При колегата Върбанов вероятно е употребен втория начин. Тръскане в гевгир. Монетите се поставят в керамичен или метален гевгир. Гевгира е поставен над пота за да не се губи от метала. Заливат се с течно сребро и се тръскат отново над огън до желаното изтъняване.Готовите може да се извадят а останалите да се залеят пак до желаното покритие. Има и аз над какво да си блъскам главата. Ако древните са познавали концентрирания алкохол то ,той е можел да почиства монетите преди такъв вид *калайдисване*.Ама дали? Ако са ги сребрисвали веднага е нямало нужда от почситване.

Радо ВТ, радвам се, че се обади, малко хора се интересуват от сеченето на монетите.Тия работи силно ме интересуват и доста съм ровил за информация.Има фурета които са държавни фалшификати но има и направени от мошеници.Начините на фалшифициране са различни.Ако не ме мързи някой път ще опиша как са секли монетите гърци, римляни, византийци , различните видове фалшификати и направата им.Не са такива каквито си представяш.Нагряването на ядрата е спорно, защото когато се нагрее бронза и среброто веднага повърхноста се окислява.Този окис износва бързо матрицата и пречи на добрия отпечатък.На бронза му трябват триста градуса за да се разкали, (среброто и златото не знам), но дали се окислява вече при такава температура.То при нагряване на ядрата ,ще се нагреят и матриците и това бързо ще ги износи..Матриците с които се секат античните монети не се затварят, такива са съвременните.Хипотезата ти за посребряването е интересна.Сигурен ли си, че може да се посребряват предмети чрез тръскане в кевгир.За злато не става. Дай информация или линк.Този начин може би го ползват калайджиите, но те не работят със сребро.

Здравей Върбанов. Това, че не сме се срещали не ми пречи да те призная ако не за Патриарх в хобито, то поне за един от владиците. Друг от твоята величина е бай Добри от Мартен. Ако е жив сега трябва да е около 73 годишен. И ако е така поздрави го от Търновците. Да не забравя и Младен пак от там. Сега малко и за печатането. Част от отворените матрици са били използвани за изливане на плоските ядра по грамаж. Печатът се е слагал докато ядрото е било горещо. Пиша само за сечените които са по изящни от лятите. Тук ми се губи дали отново са нагрявани за смъкване на остатъчното напрежение или са карали направо. И не помислям да споря с Никола Мушмов който твърди, че една матрица може да направи от няколко единици до няколко стотин монети. Отношението на монетарите е било фокусирано върху ясният образ на императора. Там компромис не се е правил. Реверса е могъл да бъде и по плитък и по замазан. Сега имам нужда от помощ от приятел. Приемам я отвсякъде. Става въпрос за метала орихалциум, аурихалк или на Български -месинг. Сплав от чиста мед и 20%цинк. Може ли тази сплав да се разтвори в живак да се потопи в нея желязо и след като се изпари амалгамата да се добие илюзия че монетата е бронзова? С такъв фалшификат съм се сблъсквал някога. Успя да затрудни максимум детектора но не и магнита. Ако не става, ще си блъскам главата с някаква друга технология която е наслоила равномерно месинга. Коването като фуретата го отхвърлям но не съвсем.