История в сянката на ментетата
КРАСИМИР КРУМОВ - сряда, 02-11-2016 - 20:00
Монитор
www.monitor.bg/a/view/44248-%D0%98%D1%81...2%D0%B0%D1%82%D0%B0/
90 процента от античните и средновековните монети, откривани у нас, че и от съкровищата с български произход са ментета, които наподобяват оригинали. Такава е статистиката на международните служби, които следят трафика на исторически ценности и предмети на културно-историческото наследство. Тези ментета пък са дело на майсторските ръце на 50 български фалшификатори, специализирани в имитация на историята.
Малджийството в България в някои райони на страната е поминък, който се предава от баща на син, от дядо на внук, но само в семейството. Веднага след Освобождението от турско робство малджии, наслушали се на легенди и изкопали отнякъде мистични, най-често подправени карти, започват да копаят в търсене на съкровищата на цар Иван Шишман, на Вълчан войвода, на кръвожадни черкези или забегнали от руснаците на юг богати турци. Дори в наши дни малджийската страст се поддържа с дрънканици на исторически работници, които твърдят някъде, че 600 хиляди турци са заровили имането си по български земи.
С повишаването на грамотността, с разширяването на източниците на информация и с навлизането на новите технологии иманярството освен за бедняци, надяващи се лопатата им да удари в сандък със злато, е наркотик за хора с добри финансови възможности и високо социално положение. Въпреки че е инкриминирано от закона, с кирки и металотърсачи "нелегали" копаят и дупчат из цялата страна и много често са заплаха за цели исторически пластове, ако се докопат до тях преди археолозите. Оказва се, че голяма част от ментетата, които изкусни майстори на реплики правят за пласиране на западните аукциони, са направени с оригинален метал, събран от иманяри, който при подлагане на спектрален анализ ще потвърди, че възрастта на предмета е "оригинална".
При разкриване на измамата обаче разобличаването е удар не само по дилърите и производителите на подобни фалшификати, но и по българската археология и артефактите с произход от нашите земи, тъй като подлагат под съмнение и досегашните находки.
Държавата би могла да се намеси в тази ситуация с отпускане на режима за търсене на ценности, като даде възможност на иманярите да упражняват хобито си легално, а предметите с висока културно-историческа ценност да бъдат изкупувани от музеите или от Министерството на културата. Затова пък би следвало да се затегне контролът върху производството на реплики, копия и подобия на антични ценности, като производителите бъдат задължени да маркират неистинските "артефакти", а производството на антики без маркер да бъде обявено за престъпление. В противен случай в сянката на ментетата е застрашено да потъне цялото ни антично и средновековно наследство.