ТЕМА: Рохелио Рохас и златния Буда

От 1965 г. до 1986 г., Фердинанд Маркос управлявал Филипините, първо като избран от народа лидер, а след това като диктатор. По времето, когато Маркос бива свален, личното му богатство се оценява на $ 10 милиарда. Малцина са се осмелявали да оспорят публично политиката на Маркос. Но на 5 май 1971 г., един човек на име Роджър Рохас обвинява Маркос и неговите войници в кражба на златна статуя на Буда, която е направена от масивно злато и струва милиони. През 1970 г. Роджър Рохас и семейството му живеели на 200 мили северно от Манила на филипинския остров Лусон. През уикенда Роджър прекарал времето си, като търсел съкровища заедно с голяма група от филипинци. Един от колегите му притежавал карта на съкровище, която му била завещана от баща му – бивш служел в японската армия по време на Втората световна война. Картата показвала точното местонахождение на тунели в които японците са крили кюлчета злато. Рождър бил убеденн, че картата на колегата му е истинска. “Ние бяхме приятели от много време, когато той ми довери, че знае за това съкровище, скрито в някакви тунели. Бях сигурен, че информацията му е истинска – все пак той беше син на японски войник”. Роджър и колегата му наели работници, които да копаят. След няколко седмици работа проникнали в сложна система от тунели, в които имало разположени железопътни релси. За тяхна изненада открили и няколко човешки скелета, вероятно на японски войници. В една от галериите попаднали на поразителна находка – масивна златна статуя на Буда. Точно както предсказвала картата, имало множество кутии пълни със златни кюлчета. Роджър решил да взривят тунела, за да скрият съкровището. Той планирал да продадат Буда и с част от спечелените пари да купят оборудване, с което да извозят огромните количества злато. Роджър скрил статуята в дома си. Намерил потенциален купувач който потвърдил, че находката е от чисто злато. Когато той си тръгнал, Роджър и брат му решили да разгледат статуята по­отблизо, защото им направило впечатление, че търговецът обърнал специално внимание на шията на златният Буда. ”Брат ми и аз предположихме, че статуята е куха отвътре.” Оказали се прави. Открили, че вътрешността на Буда е пълна с диаманти. За негов лош късмет обаче, новината за намереното съкровище вече се била разпространила и достигнала до двореца на президента в Манила. Въпреки, че във Филипините било демокрация, Фердинанд Маркос управлявал като цар с желязна ръка и груба сила. Два месеца след намирането на статуята войници нахлули в дома на Роджър. Червените панделки на техните пушки показвали, че са членове на елитната дворцова гвардия на президента Маркос. Рождър разказва “Те взеха всичко, дори спестовните книжки на децата ми. Всичко което жена ми беше наследила, всичките бижута, всички диаманти в гардероба. Те взеха абсолютно всичко. Ако се бяхме противопоставили просто щяха да ни убият.” На следващия ден, Роджър и братята му съобщили за инцидента на местната полиция. След това той посетил съдията Пио Маркос, приятел на семейството: “Казах му: ­ Господин съдия, защо го остави ги конфискува моето съкровище, ние сме приятели. А той ми отвърна: ­ Роджър нищо не мога да направя. Президентът знаеше за съкровището. Така ми беше заповядано.” Съдията го предупредил, че той и семейството му се намират в голяма опасност и те се пронудили да се скрият в селце в джунглата. Докато Роджът и семейството му били изолирани, филипинските репортери вече се били добрали до историята. Маркос гордо показвал златната статуя на журналистите. Политическите му опоненти обаче смятали, че той е подменил статуята с фалшива. Те искали да злепоставят Маркос, затова издирали Роджър и започнали да го убеждават да са върне в Манила и да идентифицира Буда. Това вбесило Маркос. На Рождър му се наложило отново да се крие, но само две седмици по­късно той бил намерен от дворцовата гвардия. “Трима непознати мъже се приближиха към мен с насочени пушки. Казаха ми, че трябва да се кача с тях в колата и да ме отведат в Манила. Аз знаех, че са войници, но нямаше как да избягам.” Войниците отвеждат Роджър в хотел и го измъчват, заставяйки го да подпише документ в който си признава, че е излъгал за статуята на Буда. Държат го там в продължение на няколко седмици. Въпреки мъченията той не се пречупва. “Бях дал обещание, че никога няма да издам местонахождението на скритото съкровище и тунелите и ще пазя тайната, дори с цената на живота си!” В крайна сметка на Рождър му било позволено да се види със семейството си. След краткото свиждане той отново е отведен в хотела, но успява да избяга през прозореца на тоалетната. След бягството си отново минава в нелегалност. Той никога повече не вижда златният Буда.Най­малко двама свидетелят твърдят, че са виждали статуята в една от летните резиденции на Маркос. Фердинант Маркос умира през 1989 г., но според слуховете семейството му все още притежава и крие ценната находка.
barko4.com/print/product.html?id=1738&lang=bg

В уикипедия има по пълна статия. en.wikipedia.org/wiki/Rogelio_Roxas

Имаше и филм по Дискавъри
Колко близо до българската действителност...

В България не само съкровищата са държавна собственост.Всички образци от мъртвата и живата природа са държавна собственост.Метеоритите също са държавни.Търсачите не ги гонят защото нищо не намират, ако пък някой намери, то няма къде да го продаде и е евтин.Но ако някой намери метеорит дето струва десетки хиляди, веднага ще му го вземат.Големите златни късове са държавна собственост.Скелетите на динозаври също.Ако намериш рядък и скъп камък ,ще ти го вземат.Рядка пеперуда или колекция от редки насекоми , това са образци от живата природа.Всичко което е от национално значение е държавно.
Не зная, ако имаш изключително голям пенис оценен за един милион$(примерно) на международните борси от застрахователните компании, дали могат да го обявят от национално значение и да те карат да плащаш когато го ползваш.Абе какво се чудим ,и на проститутките задниците не са техни, и те трябва да плащат данък като ги ползват.

Абе какво се чудим ,и на проститутките задниците не са техни, и те трябва да плащат данък като ги ползват.

Върбанов тука малко бъркаш , те задниците са си техни ама осъществяват стопанска дейност с тях то и таксито на таксиджията си е негово ама плаща данъци за него .

Да, зная че бъркам, написах го на шега.Сега обаче ще защитя тезата си.

Не само такситата, достатъчно е да имаш кола за да плащаш данъци и застраховки за нея.Даже може да не я караш, ако стои в гаража ,пак плащаш.

Виж сега, когато консумираш храна, трябва да ползваш и задника си после.За производството и търговията с храната обаче се плащат данъци(ДДС, данък оборот,....), които в крайна сметка се поемат от крайния потребител. Така че, колкото повече храна консумираме , толкова повече ползваме задника си и съответно повече данъци плащаме.Или в крайна сметка размера на данъка е обвързан с по голямата му експлоатация, което смятам че е справедливо.
Проститутките даже когато не ползват задника си за стопански цели, а за личен секс, пак плащат данък защото трябва да купуват храна и напитки за да поддържат материалната си база(задника).Така че дали ще натоварят производствените мощности или не данъка си върви.
Да не говорим че трябва да се плащат здравни осигуровки ,лекарства, тампони, сапун,тоалетна хартия,ВИК, гащи, и др. консумативи които са натоварени с данъци и ние ги плащаме.Абе не е лесно да имаш задник.

П.П. То вярно, че има алтернатива, може да не го ползваш и да спестиш от данъците, но пък ще умреш от глад.

vvurbanov писа:

Върбанов евала

"От робство може да се освободиш, от данъците не..."
Из "Протоколите на сионските мъдреци"

Док знаеш ли как искам да си намеря нещо хубаво и държавата да ми каже .
- Чшшш еееееййй търсачаааа я си плати 15% и прави кот искаш с туй нещо .

Да де ама тука няма да е по различно от случая в първия пост от темата, а уж сме циливилизовани и сме у Иропътъ ,да да ама не кофти

Че от къв зор, да ти зимат 15%, като може, да ти вземат 115%?
Данъците винаги, са на прага на поносимост, но винаги на принципа, колкото повече, толкова повече!