ТЕМА: ПАРИТЕ.....

Левът
,,Освобождението на България завари в страната едно смешение от монети, каквото може да съществува само в една първобитна държава, в която не е проникнала никаква цивилизация".

На 16 декември 1878 г. К. Бух – ръководител на финансовия отдел на окупационното руско правителство представя проекта ,,Уставь болгарского народного банка" на руския императорски комисар в България княз Дондуков – Корсаков. Руският Генерал-губернатор го подписва на 25 януари 1879 г. и така се слага началото на БНБ.
Според устава, капиталът на банката ще е 2 000 000 франка, внесени от държавата, като се предвижда този капитал да бъде върнат обратно при евентуалното му четирикратно увеличение в резултат на дейността на банката.
Официалното откриване на банката е на 23 май 1879 г. и на него присъстват княз Дондуков – Корсаков и членовете на неговия Съвет за управление. За първи управител на банката на 4 април 1879 г. е назначен Лудовиг Карбоньор, чиновник във Финансовия отдел при управлението на Дондуков-Корсаков, с помощник Крижановски от същия отдел.

Първата банкова операция е извършена на 6 юни същата година, с нея държавата внася в банката 8 687 043 франка, 2 000 000 от които са предназначени за капитал на банката. До изтеглянето на окупационната власт банката фактически е руска банка, която „регулира търговските сделки“ на Управлението на руския императорски комисар за сметка на предоставяните и суми, „останали свободни“ в областните/губернските финансови служби в Княжеството. От тези суми, набирани от приходите от територията на Княжеството, които банката следвало да съхранява, се заделят упоменатите вече 2 млн. лв. за учредяване. „Капиталът“ обаче веднага е употребен за заплати на банковия директор и помощника му, а сумата минава „в задължение“ на Княжеството и се вписва в дължимата такса по „окупационния дълг“, т.е. двата милиона капитал реално не са внесени.
Едва от 1884 г. главно благодарение гуверньорството на Иван Евстатиев Гешов БНБ става европейско кредитно учреждение и емисионна банка с основен капитал от 10 млн. лв., който се внася от държавата и става собственост на банката.

Сметките на всички държавни учреждения и бюджетът на държавата се водят във френски франкове. Монетите на страните от Латинския монетен съюз са приемани за равни на френския франк, а за всички монети на останалите държави е въведен курс. Една руска рубла (внимание - златна, не сребърна!) се е обменяла за четири франка.

На 4 юни 1880 г. влиза в сила ,,Закон за правото на резане монети в Княжеството”. С него се появява и националната ни парична единица – лев, разделен на 100 стотинки. Този закон е приет от Второто обикновенно народно събрание. Според монетния закон, всички сделки и парични документи на държавата и обществените учреждения и на частните лица в страната, вече трябва да се изразяват в лева и стотинки, вместо във франкове и сантими, както е било до тогава . Бюджетите на държавата също вече ще се гласуват в националната ни парична единица. Този Закон за ,,Правото на резане монети в Княжеството" гласи:

Чл.1 Правото за сечене на монети принадлежи изключително на държавата. Народното събрание, по предложение на финансовия министър , определя колко и какви монети могат да се насекат.

Чл.3 Българските монети са златни, сребърни и медни. Златните монети са от 20 и 10 лева, сребърните от по 5, 2 и 1 лева и 50 стотинки, медните от 10, 5 и 2 стотинки .

Първите български монети са отсечени в Англия през 1881 г. Те са медни от 2, 5 и 10 стотинки. Година по-късно в Русия са отсечени и сребърните монети от 1 и 2 лева, а през 1883 г. и тези от 50 стотинки. За съдържанието на чистото злато и сребро, за теглото и размера на монетите се възприемат разчетите на Латинския монетен съюз. Златните монети са отсечени през 1894 г., защото в младата държава липсва злато.

Отсечените медни монети са на обща стойност 2 100 000 лева, а именно: 15 000 000 къса по 10 стотинки, 10 000 000 къса по 5 стотинки и 5 000 000 къса по 2 стотинки.
Отсечените сребърни монети от 1 и 2 лева и 50 стотинки са на обща стойност 10 000 015 лева.

След 1883 г. в обръщение вече са пуснати всичките сребърни монети, което прави приблизително по 3 лева на човек. Според Латинския монетен съюз в онези години максимумът на циркулиращите сребърни монети трябва да е 7 лева на човек. Като се има предвид, че у нас все още циркулират като официално платежно средство монетите на страните от Латинския съюз и тези на Османската империя, Русия и някои други страни, става ясно, че парите в обръщение са напълно достатъчни.

През 1883 г., Османската империя забранява да се употребяват на нейна територия всякакви чуждестранни сребърни монети, което довежда до един сериозен приток на всевъзможни сребърни пари в България. За да се справи със създалата се ситуация, българското правителство приема закон на 15 ноември 1884 г., с който "демонетизира" румънските и сръбските сребърни пари. Година по-късно през месец януари е понижен и курсът на руските сребърни рубли. С нов закон от 27 юни 1886 г. руските рубли окончателно се демонетизират, като в срок от една година трябва да бъдат заменени с български сребърни пари. За да се компенсират демонетизираните чуждестранни монети, през 1884 и 1885 г. се отсичат сребърни монети от 5 лева на обща стойност 10 000 000 лева. През втората половина на 1887 г. българският пазар се освобождава окончателно от чуждите сребърни монети.

Инфлацията или как парите стават все по-евтини

През 1988 г. си бях направил по поръчка при един златар златна грива - точно 10 гр. 18 каратово злато. Десетина година почти не я бях свалял от ръката си, докато в един момент не забелязах, че закочалката и е изтъняла като косъм и всеки момент може да се скъса. За да не загубя тази ценна за мен вещ, реших да я дам за претопяваме и да си направя нещо друго от златото. Какво беше изумлеието ми, когато бижутера при когото отидох за размяна, премери на точна везна моята прекрасна гривна и установи, че тя е точно 9 грама. Един грам 18 каратово злато се беше отмил, изтъркал, изчезнал. За 10 години бях загубил, без да разбера 1/10 от стойноста на гривната.

Приемете че живеете по времето на цар Иван Асен II и притежавате една негова перпера. Скъпа и ценна вещ, с която не се разделяте, а я носите на врата си. В момента на смърта на царя, след десетина години носене, тази монета вече би се изтъркала, като моята гривна, щеше да изтънее и да има опасност да се загуби, да падне. Решавате да я размените за нещо друго златно, но когато отидете при сътветния златар, той ви заявява, че монетата вече тежи не 4.33 грама, а почти 4 грама - загубила е с времето 1/10 от обема и стойността си.

Ето това е пример за "естествена" инфлация, обезценяване на парите, дори да са от злато с течение на времето. Колкото по-качествена е една златна вещ, толкова по-мек е метала, толкова по-крехка е тази вещ, толкова повечве е изложена на външно влияние и толкова повече губи от обема си. Парадокса е, че колкото по-качествена е една златна момента, толкова по-бързо тя се обезценява.

Вероятно това е един от възможните отговори на въпроса, какво се е случило с перперите на Иван Асен, защо е оцеляла само една - най-вероятно другите са били претопени, защото собствениците им не са искали да губят от златото.

И така, установяваме, че има една както аз я нарекох, "естествена инфлация" - обезценяване на парите, поради намаляване на тяхната тежест. Става дума за сравнително ниски стойности - 10% за 10 години, т.е. около процент на година.Представете си обаче друго - вие сте логотет ("онзи, който води сметките, изчислява и разсъждава логически") на една средно статистическа средновековна държава. Да приемем, че годишният бюджет е 10 милиона, в билонови моменти. Толкова ви трябват за да се издържа царския двор, благородниците, администрацията и армията. Вие ги събирате от данъци, мита, такси и т.н.
Всичко е наред, докато в в един момент се случва нещо радостно събитие - престолонаследникът е вече възмъжал, баща му, царят, решава да го провъзгласи за млад цар и да гарантира приемствено на престола и стабилност в държавата. За да се отбележе това събитие и да стане то достояние на всички поданици на държавата, както и в странство, Негово величество ви заповядва да сторите нужното, за да се отсекат нови монети, на които да се вече и той и младия цар. Процедурата е стандартна, събирате нужното количество монети - да кажем 1 милион, и ги давате за претопяване в съответната монетарница. Веднъж вече сте го правили - когато сегашния цар е поел короната от баща си. Тогава сте поръчали изсичането на да кажем 1 милион монети. Те са стандартни, билонови, от два метала - сребро и мед. Премаме, че са тежали 3 грама всяка една от тях, а сътношението на металите е било 3 към 1, 3/4 сребро и 1/4 мед.

Решавате да направите, както е царската дума, нови 1 милион монети в същото съотношение. Когато обаче предавате 1 милион стари монети за претопяване, се оказва, че те вече не тежат 3 тона (1 миион монети по 3 грама), а 2 тона и 700 килограма.

Съответно, вие вече имате не 2 250 тона сребро и 750 кг мед, а 2 тона сребро и 700 кг мед.
Имате няколко варината - да отсечете по-малко монети или да добавите отнякъде липсващият метал. Едното е невъзможно - ще ви обвинят че сте откраднали парите, второто е твърде скъпо. Варинатът да се отсекат по-малки моменти е невъзможен - трябва да се прави нова матрица, ще се разбере, хората ще започнат да не приемат новите "по-малки пари" и ще стане скандал, който ще ви изяде не само поста, но и главата.
Избирате компромисен вариант - ще запазите броят на монетите, както и тежестта и големината им, като добавите лиспващият метал, но вместо сребро, ще сложите само мед, защото е по-евтин. Така в резултат на това, имаме една нова емисия, с двамата царе, 1 милион монети от по 3 грама.
Всичко е наред, освен факта, че вече сместта се е променила - вместо съотношение 1 към 3, имаме съотношение 1 към 2. Вместо досегашните 75% сребро и 25% мед имаме ново съотношение от 66.6% сребро и 33.3% мед.
Разликата не е забелижима с просто око, цветът е леко променен, малко по-тъмен е станал. Лошото е, че вече сте регистрирали едно обезценяване на държавната си валута с 10% и с времето това ще проличава все повече. Това се нарича инфлационна спирала.

Какво се случва по-късно?
Първи се усещат златарите, бижутерите и сарафите - хора които ежедневно работят с пари и монети. Има необходимите познания и умения, както и инструменти и възможности да измерят и проверят всяка преминала през ръцете им монета. Много бързо установяват, че има променя, макар и малка в съотношението на металите в новите пари. Тяхната работа обаче и тогава, както и до днес е дискретна, те не вдигат много шум, гледат да останат незабелижими. Това, че са узнали за стойността на парите, си остава в гилдията, измежду тях се. Просто те започват да вземат мерки, така че самите те да не инкасират загуба на пари. Това което могат да правят е да обработват всяка преминала през ръцете им монета. Леко изпиляване, отчупване на крайчица, незначителни неща, с пиличката и клещички...
Но когато през менителницата на сарафите, съответно през работилницата на златарите минат стотици или хиляди монети, то тогава вече има смисъл - от всеки 100-200 монети се събира материал за нови пет, шест или дори седем монети. Разбира се, че няма да започнат сами да ги секат - просто ще заменят среброто, като материал за други монети, които също ще обработят и така нататък. 5-7% печалба си струва и мълчанието и труда. Постепенно обаче повечето монети в държавата започват да продибиват тази странна форма - очукани, изпиленим, сякаш отхапани.
Следващата прослойка, която се усеща, вероятно е градската - частни технитари, царски практори или войници - наемници. Хората, които получават за труда си пари, а не стока. Те започват да роптаят, че парите стават все по-малки, а и по-тъмни на цвят. Вероятно от там идва и думата за "черен гологан" - с времето "белите" пари за черни дни са станали тъмни. Хората вече започват да искат да им се плати повече пари за същия труд - вече искат 11 за това, за което вчера са получавали 10 сребърника. Особено неприятно е когато това започнат да го искат градските стражи и наемните войници. Подобно недоволство може да ескалира до нещо по лошо, затова властта взема спешни мерки.

Лошото е, че обикновено по същото време и по-същите причини, данъците неизбежно започват да стават по-малко събираеми - с десетина процента, не повече. Просто не можеш да събереш всички данъци, защото хората са обеднели. Събираш каквото и колкото можеш, да приемем че с около една десета от заложеното. Получава се това, което сега наричаме "бюджетен дефицит" - държавата е заложила някаква сума за издръжка на админстрацията и армията, но не може да събере същата сума като мита, данъци и такси от населението. И така, имаме бюджет от 10 милион, а събираемост от 9 милиона, 1 милион липсва. Междувременно хората по улиците вече недоволстват.
Власта взема мерки - решава се да се отсекат още монети, с които да се допълни дупката в бюджета. Стига се до ново сечене на билонови монети, но когато се събере нужното количество монети, пак се оказва, че има разминаване между бройка и тежест. Същият милион монети отново тежи не три тона, а 2 тона и 700 кг.
Но ние вече знаем как да произведем нови монети, без да стане скандал - пак ще сложим повече мед от преди. Така и става - имаме чисто нови монети, от по 3 грама, само че вместо да имат сребро и мед в съотношение 2 към 1 (66.6% сребро и 33.3% мед), вече е 1.5 към 1 (60% сребро и 40% мед).

И както вече казахме, това се нарича инфлационна спирала, чиято посока е само една. Както казват либертарианците - никой не може да фалира една държава по-успешно от собственото му правителство. от Бойна слава

Османското акче

Акче ( от ак - "бял") е сребърна монета, използвана като основна монетна и парична единица в Османския бейлик по това време. Наричани са също аспри, по подобие на сребърните византийски монети..

Първите акчета са сечени по времето на султан Орхан I (1326—1359) в монетарниците на гр. Бурса, а по късно и в други градове, до края на XVII век.

Правени са по образец на монетите на Хулагидити и, по каноните на исляма, са без изображения, а само с текст на арабски език.
На по-късните акчета са отбелязани името на султана, титлите му, годината на възцаряването му, а също така и текст с кратки благопожелания, като арабското خلده ملكه‎‎ «хуллиде мулкуху» (да бъдет вечно управлението му) или арабското عز نصره‎‎ «азе несруху» (нека Милостивия да ти помага).

Първоначално акчето било с позната ни тежина от 1,15 г., и било добра, нормална сребърна монета. Теглото и останало практически неизменно до времето на султана Мехмед II. От втората половина на XVI век, вече във връзка с постоянното понижаване на качеството на метала стойността на турското акче постоянно падала.Наред с акчето в обръщение била и медната монета - мангър. В началото на 16 век съотношението акче-мангър е 1 за 16 (по същото време един златен дукат струва 40-50 акчета, което вече е значително занижение на стойността на среброто спрямо 14 век, и е в рамките на това, което пише Бродел за 16 век 1:12 до 1:15. В конкретния случай средното съотношение е близо 1:14). В началото на 17 век акчето вече е олекнало до 0,33 грама и струва 8 мангъра, а в края на същия век тежи от 0,19 до 0,13 грама и струва два мангъра. Това налага в началото на следващия век да бъде извършена парична реформа при която от основна монета акчето е декласирано до ранга на дребна монета.

дай малко снимки,че тези турски са голяма каша

Ето малко пари от османската империя.
colnect.com/bg/coins/list/country/2488-%...5B8%25D1%258F/page/4

Венецианския дукат
Монетния двор на Републиката на Сан Марко се намирал във Венеция, в Палацо дела Зека (Palazzo della Zecca). Монетосеченето е строго контролирано от така наречената Quarantia, институция с финансово-икономически задачи, която също така действа и като Върховен съд.

Що се отнася до самите монети, няма точна информация от кога Републиката е започнала да сече свои такива. Има твърдения, че е получила тази привилегии от кралете на Италия Рудолф II (921) и Беренгарий II (950), но е по-вероятно, тази привилегия и е била предоставена от византийските императори. Има монети с имената на Венеция и с имената на немските императори Луи I (814-840) и Лотар I (840-855), които са били вече в обращение преди горепосочените дати. От около 1031 г., има и монети, сечени по дожа Отон Орсеоло (Ottone Orseolo).

Важната дата обаче е 1193 година. Именно тогава дожа Енрико Дандоло, започва да сече във Венеция сребърна монета, наречена Дукат.
Името Дукат идва от Дук - владетел, т.е. това е монета, сечена от владетеля, той гарантира за нейното качество и я приема за валидна парична единица.
Големият сребърен дукат се нарича също така и Грош (от grosso, в множествено число Grossi), както и Матапан (Matapan), кръстен на едноименния нос в Гърция. Което и от имената да срещнем, става дума за една и съща монета.

Тя първоначално тежи 2,18 грама и е съставен от чисто сребро - 98,5%. Стойноста и тогава е била 26 динарии (dinarii).

Курсът и обаче е била плаващ в сравнение с другите венециански монети, докато е фиксирана през 1332 г. в съотношение 1 Дукат към 4 солдини (soldini) или 48 динарии (dinarii).Освен сребърния Дукат (Грош, Матапан), който поставя началото на някакъв средновековен сребърен стандарт в Средиземноморието, във Венеция има в обръщение и други монети. Основните монети, сечени по това време във Венецианската република са следните:


1. Сребърен Дукат - Гореупоментия Грош от 1193 г. на дож Енрико Дандоло
2. Златен Дукат, сечен от 1284 г. с едно и също тегло, както златните монети на Флоренция (флорините). От XVI век той се нарича zecchino
3. Сребърно Солдо (soldo), сечени по време на управлението на дожа Франческо Дандоло (Francesco Dandolo) 1328-1339 г.
4. Сребърно Скудо (Scudo) Имало е и златни и сребърни скудо.
5. Златни Scudo е сечена за първи път през 16 век и тежи около 3,40 грама
6. Giustina - сребърни монети, сечени по времето на дожа Алвизе I Мочениго (Alvise I Mocenigo) през 1572 г. Има и Giustina Minore ("малка Giustina"), сечена по времето на Паскуале Чикония (Pasquale Cicogna).
7. Газета (gazzetta) на стойността на 2 Soldi
8. Квартало (quartarolo) - малка монета със стойността на 1/4 денарии (denario), сечени за първи път по Енрико Дандоло (1192), и преустановени през 1328 г.
9. Лири (lira, lira Tron), тя започва да се сече по-късно, през 1472 г.
10. Талери (tallero), които са използвани за задгранични сделки
11. Осела (osella), монета-медал, издадена от дожа до основните личности на Република. Солидно

Солдо (soldo) е сребърна монета, издадена за първи път в края на 12 век в Милано от император Хенри VI. Името произлиза от късните римски монети Солидус (solidus).

Тя бързо се превръща в широко разпространена в цяла Италия, и е въведен в Генуа, Болоня и много други градове. Във Венеция, Солдо е сечени по време на управлението на дожа Франческо Дандоло (Francesco Dandolo) 1328-1339 г.

През 14 век във Флоренция, 1 Солдо се равняваха на 1/20 лири или се дели на 12 denari.

С течение на времето, Солдо започва да бъде билионна монета (смес от няколко метала), а от 18-ти век, е само от мед.

Цветът на златото

Венцианска сребърна монетна доминация обаче е прекъсната от една нова златна монета. Тя се заражда в друг италиански град - този на цветята - Флоренция.

Флорин (итал. fiorino от fiore „цвете“, от лат. florem „цвете“) е название на златни монети, които се секат във Флоренция от 1252 г. до 1523 г., а впоследствие и в много други страни.

Флорентинския fiorino d'oro е с тегло от 3,5 грама злато с чистота 0,986 (98.6% = 23.67 карата)

Флоринът бързо се разпространява в много страни в западна Европа, които емитират собствени монети, следващи флорентинския образец. Названието „флорин“ се използва като синоним на гулден и дукат. Венецианското злато

Високата пропорция на златото във флорина - 0,986 или 23 2/3 карата, му носи бързо признание в търговските среди и принуждава великата морска и търговска сила Венеция да започне да сече собствени златни монети с подобни характеристики.

За основоположник на венецианския дукат се смята Джовани Дандоло през 1284 г., но всъщност, още през 1274 г., венецианският дож Лоренцо Тиеполо започва да сече златни монети, които на лицевата страна изобразяват коленичилия владетел да приема флаг от патрона на града Свети Марко, и фигурата на Иисус Христос на обратната страна на монетата. Графичното оформление на изображенията от двете страни на венецианския дукат показват силно византийско влияние.
Венецианският дукат е тежал 3,5 грама и е отсечен от злато с чистота 0,986.

Тези златни дукати по-късно стават известни като zecchinno d'oro, от италианското название за монетен двор — la zecca. Дизайнът им се запазва основно непроменен до превземането на Венеция от Наполеон Бонапарт през 1797 г. През Средните векове, дукатът придобива голямо разпространение в Европа благодарение на стандартните си характеристики, компактността си и лесното отсичане.

И така:
1 florino (1252) = 3.50 gr. (98.6% = 23.67 карата) = 1 ducato (1284) = 3.50 gr. (98.6% = 23.67 карата)

Империята отвръща на удара

Какво междувременно се случва в остатъците от Византия?
През 1222 г. започват да се секат отново византийски монети. Между 1222-1258 г. (до смъртта на император Теодор II Ласкарис), Никейската империя отсича доста голямо количество от старите византийски златни монети - Хиперперони от 4.40-4.50 гр. с чистота на златото между 18 карата в началото до 16 карата в края на периода.

През 1258 г. император Михаил VIII Палеолог дава начало на династия на Палеолозите и възстановява донякъде Византия. Златната монета Хиперперон вече е между 15-15 1/2 карата при същият грамаж от 4.40-4.50 гр..
Хиперперона обаче след 1294 г. до края на управлението на Йоан V (1341-1391) се срива като качество на ниво от 14 до 11 карата като накрая вече си е сплав между злато и сребро, а среброто преобладава.

Ето как намалява стойността на византийските златни монети във времето (по данни на Монте Кристо):

1222 г. - 73.00% - 17.1/2 карата

1254 г. - 66.70% - 16

1261-1282 г. - 65.00% -15.1/2

1282-1294 г. - 59.00% - 14.1/4

1294-1303 г. - 56.00% - 13.1/2

1303-1320 г. - 54.00% - 13

1320-1347 г. - 47.00% - 11.1/2

1347-1354 г. - 45.00% - 11

Така се стига до момента, в който император Андроник II прави монетна реформна във Византия през 1294-1295 г. и въвежда новата византийска сребърна монета - Василикон.

А бе,тоз vezir ,що не го направим консултант на Мин. на финансите?Барем опраим финансите на държавата?!?!?

lefter писа: А бе държавните и да не ги опраи-поне моите може да барне

Кайметата или валутата на Османската империя


Официалната валута на Османската империя от 1844 година нататък (до 29 октомври 1923 г) е османската лира. Тя заменя като основна парична единица т.н. "kuruş", който продължава да се разпространява като подразделение на лирата, в съотношение 100 kuruş = 1 лира. В европейските езици, "kuruş" е известен още и като "пиастър", докато новите "лири" са били известни и като LIVRE на френски. Междувременно продължава да се използва и "пара"-та. 40 пари са били равни на 1 kuruş.

Между 1844 г. и 1881 г. османската лира е била основана на биметален стандарт, едновременно на злато и сребро. Съотношението е била следното: 1 лира = 6,61519 грама чисто злато = 99,8292 грама чисто сребро. През 1881 г. окончателно е приет чист златен стандарт, който и продължава до 1914 година.

Между 1844 г. и 1855 г. са били пуснати монетите от 1, 5, 10, 20 пари, 1/2, 1, 2, 5, 10, 20 kuruş и 1/4, 1/2, 1, 2 1/2 и 5 лири. Монетите на "парите" са били медни, kuruş са сребърни, и лирите от злато. Монетата от 1 пара е била спряна от употреба през 1859 г., и е заместена от монети с по-голяма стойност между 1863 г и 1879 година (поради инфлацията и голямата девалвация).

Междувременно е основана и Отоманската банка. Началото и е положено през 1856 г. в Галата, Истанбул, като "джойнт венчър" между Британия, Франция, и Високата Порта. Показателно е че това "акционерно дружество" е с начален капитал от 135 000 акции, 80 000 от които са били закупени от английските представители, 50 000 от френските представители и само 5000 акции са разпределени на османците. На 4 февруари, 1863 г., седем години след създаването и, акционерите на Отоманската банка подписват договор за формиране на Imperial Ottoman Bank. Султан Абдул Азиз, очаквал с това да се подобри икономиката на страната, която е в състояние на финансова криза след Кримската война, и ратифицирал договора незабавно. Османската банка предоставя на Министерството на финансите необходимите авансови плащания, играе ролята на посредник по османския държавен дълг и е действала като емисионната банка, която е и основната функция на националните банки.

На 18 февруари 1875 г., банката е упълномощена да контролира бюджета, разходи и приходи на държавата, за да се гарантира реформа и контрол на несигурното финансово положение на Османската. Характерът на Отоманската банка като държавна банка е напълно потвърден чрез разширяване на правото на издаването му в продължение на 20 години и ролята на касиер на империята.

През 1862 година Banque Imperiale Ottomane (Отоманската банка) издава за първи път банкноти, наречени Kaime.
Банкнотите са с текст на турски и на френски език, и са на стойност от по 200 kuruş. През 1873 година са пуснати и банкноти от по 1, 2 и 5 лири. През 1876 г., са пуснати в употреба и банкноти с по-малки номинали - за 1, 5, 10, 20, 50 и 100 kuruş. През 1908 г., са въведени и банкноти от по 50 и 100 лири.

И все пак,турската златна лира(7.15-7.20) ,прави евалла на ингилизкия суверен(7.98).

Много хубава тема , но моля не пускайте снимки като в горния пост .

везире пускай нещо за австрийските флорини и дукати,че са ми много на сърце

Австрийска империя/Австро-Унгария


В годините между 1754 и 1892 г. в Австрийската империя 1804-1867 г. (Австро-Унгария след 1867) официална държавна валута е бил Гулденът (или форинта).
През 1892 г., Австро-Унгария се присъединява към Латинският монетен съюз и приема златния стандарт. Тогава именно гулдена (форинта) е заменен с Krone (Крона) като част от въвеждането на златния стандарт.


Името Гулден (Gulden) е бил използван преди 1867 г. на австрийски банкноти. По това време в южната част на Германия, думата Gulden е стандартната дума за голяма парична единица. Името Флорин (форинт) пък е бил използвано за австрийски монети. То идва от град Флоренция, Италия, където са били сечени първите флорини.

С въвеждането на сребърния гулден (Gulden) през 1754 г., той е еквивалентни на 1/20 от Кьолнска марка от сребро и се дели на 60 кройцера (Kreuzer). Gulden се превръща в стандартна разчетна единица, в Хабсбургската империя и остава до 1892.

През 1857 г. когато е въведен "съюзния талер" (Vereinsthaler) в цяла Германия и Австрийската империя, със съдържание на сребро от 16 грама ⅔. Това е малко по-малко от 1,5 пъти тегловно съдържание на сребро на Gulden. Следователно, Австро-Унгария приема нов стандарт за Gulden, съдържащ две трети толкова сребро колкото и "германския съюзен талер" (Vereinsthaler). Това означавало девалвация на австрийската валута с 4,97%. В този момент Австрийската империя въвежда и ново делене на гулдена, в резултат на което той вече се дели на 100 Кройцера (Kreuzer)
Към този момент 100 Кройцера (Kreuzer) = 1 Gulden (форинт) и 1 1/2; Gulden = 1 Vereinsthaler.

Такова е положението до 1892 година, когато Австро-Унгария след няколко по-раншни неуспешни опити, се присъединява към златния стандарт, според плана на Шандор Векерле, министър на финансите.

Тогава именно австро-унгарската валута "гулден" (Gulden) е заменена от новата Крона (Krone). През 1892 г. обменът между двете валути е бил следният: 2 Крони (Krone)= 1 Гулден (Gulden).

Ето каква е стойноста на "кроната" през следващите години:

1892: 1 кг злато = 3280 Kr.
1 KR = 1,05 швейцарски франка, 0,8505 германски марки.
1896: 1 Британска лира = 24 Kr.
1899: 1 KR = 0,7937 германски марки.
1900: 1 Британска лира = 23,97 Кр.
1907: 1 KR = 0,8471 германски марки (26 март).
1909: 1 KR = 0,8479 германски марки.
1 Кр. = 1,05 швейцарски франка = 1.05 френски франка = 1.05 италиански лири = 1,05 румънски леи (Латинския монетен съюз
1913: 1 щатски долар = 4,96 Кр..
1 KR = 0,8481 германски марки.
1,5 кг захар = 1 Кр.
1 трамваен билет във Виена = 19 стотни от кроната (hellers)
1914: 1 щатски долар = 5,08 Кр.

Русия

Русия преминала към златния стандарт едва в края на века. През 1897—1899 г. финансовият министър Сергей Витте проведена парична реформа, ознаменуваща въвеждането и в Русия на златните монети. На мястото на дотогавашната "сребърна руска рубла" се появила "златната рубла".
Тя била равна на 0,774234 г. чисто злато. Във вътрешно парично обращение в Русия били въведени златните монети със стойност: 5; 7,5; 10 и 15 рубли. Така "николаевския червонец" съдържал 7,74234 г. чисто злато, при обща тежест на монетата от 8,6026 г.

За сравнение: златото в основните за това време валути било следното:

1 щатски долар - 1,50463 г.
1 фунт стерлинг - 7,322382 г.
1 френски франк - 0,290322 г.
1 германска марка - 0,358423 г.
1 австрийска крона - 0.30487805 г.

Иначе казано, руската златна рубла била два пъти "по-тежка" (скъпа) от марката, но и два пъти "по-лека" от щатския долар.

Златните монети вървели на паричния пазар успоредно с банкнотите, а паралелното им съществувание се характеризирало със стабилност. Тя била подържана от устойчивия баланс на златния запас и на обема банкноти в оборот. По закон, намиращите се в обращения банкноти не можели да превишат златния запас с повече от 300 млн рубли.

Тази стабилност на златната рубла почивал на солиден финансов фундамент. От 1887 до 1897 година златния запас на Руската империя се увеличил 2,5 пъти и надминал 1 млрд рубли. Несъмнено е също така, че в основата на успеха на паричната реформа е и стремителния ръст на икономиката на страната. През 1890-те години темпът на растеж на промишленоста на страната бил 10—12 процента годишно. В последното десетилетие на XIX век промишленото производство в Русия се удвоило. Венец на тези икономически достижения и станал прехода към конвертируема златна рубла.