ТЕМА: Да си спомним за Капитан Петко Войвода

Днес се навършват 120 години от смърта на Капитан Петко Войвода..........един истински наш герой делото на който винаги се е омаловажавало заради
близоста му със нешета освободителка Русия............................За мен лично Капитан Петко Войвода трябва да се нареди редом до нашите най-големи светини каквито са Ботев и Левски..........разликата е че той въпреки многобройните битки и многобройните негови пленявания не умира млад и геройски като тях а доживява освобождението ...и затова не е героизиран като тях. Другата разлика е че за разлика от тях той не е бил идеалист........а човек убивал както за да отмъсти за брат си така и за да защити онеправданите убивайки стотици турци..................точно тази му усобенност го различава от нашите най-големи герои и точно тази особенност и участие във стотици битки както и пленявания във резултат на много предателства от свои го оформят такъв какъвто е.
Капитан Петко Войвода много рано осъзнава че заради риска от предателства и липсата на оръжие и адекватна военна подготовка
на обикновенния измъчен и отруден българин България не в състояние да се освободи сама( начин на мислене който е трудно да се нарече неправилен като се има предвид провалените ни всички до един опити наши за освобождение заради предателства потушени с много кръв и жертви) та Той тръгва да търси помощ и съмишеници за тва велико дело вън от България ..........Гърция, Македония, Италия...........Русия

7 февруари, преди 120 години издъхва скоропостижно легендарният защитник на българщината през робството в Родопите и Беломорието,
КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА


Той е един от най-колоритните и прославените поборници за народна свобода, шетали през турското робство с чета в Родопите и Беломорска Тракия. Дълги години е крило на клетите сиромаси и страшилище за народните изедници. Името му се предава от уста на уста като легенда и се споменава с упование и надежда от унизените и оскърбените.

Роден на 6 декември 1844 г. в голямото тракийско село Доган хисар, Дедеагачка околия. Майка му Груда е от съседното село Тахтаджик, от рода на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Имал е осем братя и сестри. Бил е висок и пъргав и обичал да пее родопски песни. Първоначално учи в родното си село при даскал Лефтер.

Едва седемнайсетгодишен, на 6 май-Гергьовден 1861 г. хваща хайдушките пътеки и става войвода на малка чета от седем хайдути, за да отмъсти за смъртта на своя брат Матю и братовчед Вълчо, убити по заповед на местния турски бей. Не след дълго успява да ликвидира Мехмед Кеседжи бей и неговите джелати.

На 16 юни 1861 г., при село Бахшибей неговите хайдути разбиват турската потеря, като убиват двама и тежко раняват още няколко турци. След още няколко успешни боя четата на Петко войвода става легендарна.



На 6 януари 1863 г. една потеря от 130 души открива и обгражда четата край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама са убити, а Петко войвода заедно с трима свои другари са ранени, пленени и хвърлени в затвора в Гелибол. Те не се отчайват и организират бягство, но са заловени и преместени в Солун в затвора "Камлъкуле".

Там са подложени на жестоки инквизиции, но не издават останалите си другари. Турците решават да ги прехвърлят в затвора в Драма. По пътя хайдутите успяват да избягат, но попадат на турска засада и всички, освен Петко Киряков са пленени.

През 1864 г. Петко сформира нова чета. През юни същата година води тежки боеве с турските потери при крепостта на Момчил Буруград, при езерото Буругьол, Ксантийско и в планината Саръкая, Маронийско.

Одринският Вали паша изпраща срещу четата прочутият кърагасъ Осман ага, който победил преди това четата на Ангел войвода. Въпреки, че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е победен, заловен и опозорен от Петко войвода.

През есента на 1864 г. българският войвода е привлечен от гърците в борбата им за освобождение. Той заминава в Атина, където постъпва във Военното училище. След това предприема революционна агитационна обиколка в Македония.

Прелом в неговия живот изиграва срещата му през 1865 г. с легендарния борец за свободата на Италия, Джузепе Гарибалди. През 1866 г. двамата организират дружина от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.

При пристигането си на остров Крит, на Петко Киряков е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа срещу турците в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява, като храбър и смел ръководител. Въпреки че проявяват лъвска смелост в боевете с турците, волонтирите на Гарибалди не могат да спрат настъплението на турските войски и въстанието е удавено в огън и кръв.

Капитан Петко войвода прикрива с дружината си, беззащитните жени, деца и старци от развихрилата се дива вакханалия от животински страсти на турците. След въстанието живее за кратко в Александрия, Марсилия, Италия, в Македония и в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождението на целокупното отечество.

Запознава се с редица известни революционери. Самообразова се и чете вестника на Георги Раковски “Дунавски лебед” и вестник “Свобода” на Любен Каравелов. Мирогледът му постепенно се променя. От хайдутин става съзнателен борец за свободата на своя народ.


На 12 май 1869 г. капитан Петко войвода събира четата от 82 души и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом, преоблечени като низами, "правят инспекция" на турският гарнизон в крепостта Сир, остров Митилин /Лесбос/ и благополучно на 3 юни 1869 г. пристигат в Енос, при устието на река Марица в Бяло море

През лятото на 1869 г. четата му пет пъти влиза в бой с турски потери в Дедеагачка, Еноска и Кешанска околии и успява да ги отблъсне. През 1872 г. одринският валия изпраща срещу четата на Петко войвода Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу условието всички задържани по затворите Петкови помагачи да бъдат освободени.

Пашата в Одрин, само двадесет и четири часа след това осовобождава Петковите ятаци от затвора. На 30 юли 1872 г. каймакаминът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за "самоуправен владетел" и му плаща "налог" 6000 златни турски лири!

Народът го боготвори. По тъмни нощи капитан Петко войвода създава революционни комитети по селата и заклева съзаклятниците над кръстосаните кама, револвер и светото евангелие. Петко Киряков написва Устав на създадените от него революционни комитети и поръчва печат за тях.

Апостолът на свободата Васил Левски високо цени неговата революционна дейност в Тракия. Постепенно дружината на Петко войвода нараства. Тя се структурира, какато следва: бойна част - "четници", тилова част -"ятаци", разузнаване -"шпиони", счетоводство-"каса", снабдена е с добро оръжие и с палатки.

През 1873 г. дружината му достига до петстотин души. Петко войвода й създава устав и печат с надпис „Тракийска революционна българска дружина”.

През Руско турската Освободителна война 1877 - 1878г., капитан Петко войвода с четата си води девет героични боеве с турската войска в Родопите, брани местното население от издевателствата на башибозука и черкезите и дезертьори от аскера, като всява паника всред врага с внезапните си набези. Постепенно изтласква турците и създава свободна територия с център, град Марония.

Участвал с четата си в разгрома на въстанието на башибозука в Родопите, организирано от английския шпионин и полковник на турска военна служба, граф Сен Клер, нарекъл се Хидает бей. В тези боеве получава тежка рана и само благодарение на усилията на руските военни лекари, оживява. Руското командване е във възторг от неговите подвизи и го награждава с орден за храброст.

След Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. Свободата изгрява над измъченаната след пет века робство, българска земя. Възторгът на българите е неописуем. Много скоро обаче, след Берлинския конгрес на Великите сили и подписания от тях договор от 1/13 юли 1878 г., се ревизират клаузите на Санстефанския мирен договор.

Голяма част от Тракия и Родопите остават отново под турско робство. Покруса ляга в душите на местните българи. Напразно са отишли стотиците, хиляди жертви.

След войната, "белият" генерал Михаил Скобелев кани Петко войвода да му гостува в Русия. След разпускането на четата войводaтa заминава за великата славянска страна.

Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.

Установява с във Варна, където минава под венчило за втори път за Рада Кравкова, която е сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков.


Голяма е ролята на капитан Петко войвода за развитието на тракийската организация. На 12 май 1896 г. по негова инициатива във Варна се основава емигрантско дружество "Странджа", с което се поставя началото на освободителната организация на българите - бежанци от Тракия, ратуваща за единна и целокупна България. Освен това, Петко Киряков става един от основателите на Демократическата партия във Варна.

След като остро критикува разбойническите методи на управление на Стефан Стамболов и неговата партия, срещу него се подема яростна кампания от властта. През 1891 г. той е оклеветен и обвинен, като русофил, че е участвал в опит за убийство на диктатора!

Синът му от първия брак, който семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът на Варна Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата - 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си.

Петко Киряков е хвърлен във варненската тъмница Ичкале (подземията на старите римски терми), където е изтезаван най-брутално в продължение на 140 денонощия от джелатите на варненския градоначалник Спас Турчев.

И става чудо, което го потриса до дъното на душата! Без капчица уважение към заслугите му за свободата на България, жандармите го малтретират по височайшата заповед на градоначалника на Варна, а турците, срещу които е воювал цял живот, му помагат с каквото могат, за да си стъпи на краката.

Те се отнасят към него с почитание, защото знаят, че през робството той не е воювал срещу бедните и малоимотни турци, които наравно с българите, са делили тежестите на данъчното бреме, а срещу българските чорбаджии и турските бейове, свалящи и последната кожа от гърба на народа.

Огорчен до дъното на своята душа, той издига черно знаме върху покрива на къщата, в която живее и изрича паметните думи по адрес на управлявашата дворцова камарила и стамболовистка клика: "ТЕ ПОГРЕБАХА БЪЛГАРИЯ!”

Интерниран е за няколко години в Трявна. След падането от власт на диктатора Стефан Стамболов, на 18 май 1894 г. той се завръща отново във Варна, но с разклатено здраве.

На 7 февруари 1900 г. Този, който участва в повече от триста боя и има 33 рани от огнестрелно и хладно оръжие, умира скоропостижно, едва на 55 години. Със своя героичен живот той остава завинаги в паметта на народа, като един от най-доблестните и смели защитници на българщината през робството в Беломорска Тракия и Родопите!

Погребан е във Варна. Признателното гражданство му издига паметник на площад "Тракия" пред сградата на тракийските дружества.

И става чудо, което го потриса до дъното на душата! Без капчица уважение към заслугите му за свободата на България, жандармите го малтретират по височайшата заповед на градоначалника на Варна, а турците, срещу които е воювал цял живот, му помагат с каквото могат, за да си стъпи на краката.

Те се отнасят към него с почитание, защото знаят, че през робството той не е воювал срещу бедните и малоимотни турци, които наравно с българите, са делили тежестите на данъчното бреме, а срещу българските чорбаджии и турските бейове, свалящи и последната кожа от гърба на народа.

Огорчен до дъното на своята душа, той издига черно знаме върху покрива на къщата, в която живее и изрича паметните думи по адрес на управлявашата дворцова камарила и стамболовистка клика: "ТЕ ПОГРЕБАХА БЪЛГАРИЯ!”

Фамилията му е тежко репресирана от комунистите, но тенденциозно е създаден образът на отритнатия от буржоазна България герой


Трудно ще се намери национален герой или идеал, който родните русофили да не се опитат да опошлят и осквернят.

Днес се навършват 116 години от смъртта на Петко войвода – легенда за всеки потомък от Беломорска Тракия. Но ето какво можете да прочетете във варненските издания - че някаква си „БРСП (Българо-Руско Сътрудничество и Политики) ще почете паметта на войводата, заедно с Тракийско Дружество - Варна „Капитан Петко войвода” и ще поднесе венец в знак на признателност и почит към делото и живота на този бележит българин.“ По-късно става ясно, че на поклонението бил и генералният консул на Руската Федерация във Варна Сергей Лукянчук. Нашите русофили се опитват да присламчат и изцапат с безродната си същност всяка национално значима фигура, опитвайки се да я представят като своя. Всъщност това от близо век е част от хибридната им война срещу нас. Реално върху образа на войводата тегне тежко митологизиране, а червените другари са се възползвали най-много от него през годините.

По времето на комунизма, заради кървящата рана „Беломорска Тракия“ за Петко войвода и националноосвободителните борби на тракийци не се говореше по идеологически причини. Отделно Живков, заради приятеля си Папандреу, с който се целуваха и прегръщаха, не искаше да дразни съседите със спомена за подарената им Тракия, заради мръсни игри на Коминтерна и БКП. За Петко, освен в родовата памет на тракийци, се заговори по-сериозно, след едноименния филм на родолюбеца Хайтов, пуснат по малкия екран през началото на 80-те години на миналия век. Той възкреси легендата, но подвластен на времето я опакова и в

много митове, които и до днес не могат да бъдат разбити.

Един от тях е, че войводата е заклет русофил, само защото е живял за кратко в царска Русия, след което обаче се връща отново по родните земи. Няма спор и че в края на 19-ти век въжделенията на голяма част от българите за свобода и своя държава се свързват с Дядо Иван. Няма и национален герой, който в определени периоди от живота си да не е бил обсебен от тази болест до Освобождението. Петко е толкова русофил, колкото и Левски, Ботев, Раковски, Захари Стоянов, Стамболов… Той е преди всичко българофил и колкото по-ясно това се осъзнае от съвременните българи, толкова по-бързо ще рухне митът за него, който обслужва игрите на русофилите-българофоби, за които българщината се измерва само през любовта към Кремъл.

Другият мит е, че Петко е издъхнал почти в мизерия и бедност – турците във Варна, които много го тачели му плащали кафето.

Премълчаните истини са доста различни. Войводата сигурно се обръща в гроба си заради предателството на Съветите, Сталин и родните коминтерновски подлоги, заради които България губи безвъзвратно милото му Беломорие.

Петко е доста богат и състоятелен варненец. Синът му Кръстьо (за него се мълчи тотално, б.а.), който осиновяват и отглеждат със съпругата му Рада, е заможен търговец, съакционер в Популярна банка, но с идването на 9-ти септември и комунистите отнемат и национализират всичко на фамилията, а наследниците му имигрират във Виена и никога не се връщат повече в България. Богати за времето си са били и племенниците на войводата, заселили се в Кърджали и Хасково, но също пострадали от комунизма. След идването на комунистите

фамилията на войводата е била буквално измародерствана,

а домът и наследството им - разграбени.

Златен джобен часовник на Петко, останал в наследство, е насилствено откраднат по време на обиските в дома на фамилията след 9-ти септември 1944 г. Години по-късно се появява в нелегален антиквариат в София, но после следите му се губят. Ще ахнете, ако разберете, коя червена варнеска фамилия го е пуснала за продажба!? За тези истини има оставени писмени доказателства и те скоро ще видят бял свят, въпреки съпротивата, която ги очаква.

Преди доста години говорихме за истините около образа на войводата с покойния Данчо Йорданов, първи заместник-главен редактор в популярното списания „Родопи“, издавано от Хайтов. Питах го, защо нищо не разказва шефът му за Кръстьо и наследниците на Петко? А той ми отговори съвсем простичко и ясно - че ако не е наложен митът за бедния войвода, забравен и отритнат от буржоазна България, филмът е нямало да види бял свят. Всъщност този сюжет е допълнително доразвит и фолклоризиран. Първоначално Хайтов издава книга с очерци за войводи, в която е включен за първи път и художествено-исторически портрет на Петко войвода. По-късно именно той става основата за сценария на филма. Ясно е, че в онези „светли“ години просто няма как да правиш „социалистически реализъм“ и да разказваш, че Петко е богаташ, а фамилията му е тежко репресирана от комунистите.

Така и до днес този опашат мит си върви, русофилите и всякакви комунистически образования се опитват да си присвояват войводата и да се кичат с образа и името му. И ако в годините на Живков това беше разбираемо, то за 26 години демокрация абсолютно кощунствено и цинично е да не бъде направен нов прочит на историята и образа на революционера. Една от бедите е, че така наречената Тракийска организация или Културно просветно дружество „Тракия“ от 26 години е окупирано от тежко обременени комунисти – като се почне от Карамитрев, та се стигне до другаря Премянов.

Тези безродници са позор за тракийци,

защото освен да лапат наеми от имоти, да си правят тематични екскурзии и да представят организацията като присъдружна на БСП, не направиха нищо, за да съхранят паметта за тази загубена българска земя – Беломорието. Безродието им даже стигна до там, че през 2013 г. отказаха да честват 100-годишнината от Разорението на Беломорска Тракия – най-страшното клане от началото на 20-ти век, доста преди арменския геноцид. Премълчаха тази тежка годишнина, защото управляваха тогава с ДПС и не искаха да расърдят ортаците си, а Орешарски отказа тихомълком да обяви тържествата за национални.

Днес Петко войвода, жена му Рада, синът му Кръстьо и снахата Рада са положени в един гроб във Варна, а над паметта им продължават да тежат тежки митове, които нямат нищо общо с истината, но са удобни за политически спекулации.

Сега .........Слави..........1во ... премести темата във раздел За всичко останало ............и после ще продължим да си говорим за Капитан Петко Войвода
виждам че си развълнуван и не си забелязъл, че съм объркал раздела......... ама като се замисля за този наш герой не съм те чул досега да обелиш и една дума на признание или нещо такова...........и сега изведнъж ...........комунистите си присвоили героя.................... На мен ми прилича на малко по друго присвояване в момента..............

Слави незнам неговите роднини , синове и внуци от кого са тормозени..............Ама фактите са такива че докато Капитан Петко Войвода преживе получава истинско признание от Русия.................. по времето на твоя любим Стамболов който ти боготвориш и си писъл тука дълги хвалебствени статии и постове за него .....Та той също изразява признание към Войводата като по негова заповед го смилат от бой и го мъчат в зандана в продължение на 140 дена.......ти разликата правиш ли я или не я правиш.????????????????????? Между едното признание и другото признание.???????

Незнам какъв часовник му взимат комунистите ама същия този любим твой Стамболов освен ,че се гаври със здравето, честа и достойнството на един велик българин и революционер ..................при обиск в дома им градоначалникът на Варна Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата - 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението.
Тези методи на наказателните отряди на Стамболов не са някаква художествена измислица.............а факт и реалност по онова време на чиято реалност става жертва и самия Петко Войвода...............!!!!!!!!!!!!!!

Относно Филма.....................мисля че сороските твърденията че комунистите са ненавиждали този наш герой не заслужават изобщо да се коментират като се има на предвид кога и по кое време се заснема филма Капитан Петко Войвода.............!!!!!

Повечето неща за Капитана са измислици на Хайтов .
Холивуд .

Еми не си бил роден още ............иначе щеше да се биеш редом с него и да му пишеш автобиографията......................и сега фактологията щеше да е
100% процентова ТОЧНА по американски......
Ако беше изгледал поне една серия .............а Ти сигурно не си заради сороски съображения и причини.........щеше да знаеш че преди всяка една серия
Хаитов прави разяснение до къде е художествената измислица и докъде и каква част от филма се придържа към официалната версия............... !!!!!!

Nesho писа: Абре Нешо спри се да пишеш глупости
всичките серии съм ги гледал и то по няколко пъти .

Е като си ги гледал.................що пишеш глупости . Ако си ги гледал би трябвали да знаеш че Хайтов разяснява почти всички основни версии понякога
една две или три...............както и към коя от версиите се е придържал за филма...............!!!!!!!! Кое точно не ти харесва от филма ...................
чакай позволи ми да отгатна ......................Да не би да е тва че тук в България Петко Войвода го възнаграждават със бой и изтезания , а във Русия
със чин и имение.......................което продава и с парите за пръв път от много години заживява като нормален човек..........Но не за дълго .......

Nesho писа:
Хайтов никъде не споменава ,че Капитана е бил по руска заповед ПРОТИВ Съединението на България ,че не е искал да участва в сръбско -българската война ,която война е организирана от Русия .
Тези исторически факти са добре известни още през 1885г.!!

Ама това щото никой от вас не може, да разбере, какъве бил кап. Петко!
Човека е бил космополит, а не ограничен!

kaveiros писа: Като стане напечено и се включваш с някой отвеяна история

"Отвеяна", щото няма осъзнаване!
...и никога не ви се е налагало, да се замислите!

kaveiros писа: За какво замисляне иде реч ??
Българите се ОБЕДИНЯВАТ а той е против като служи на чужда сила и империя !
Хайде за борбите му за Освобождението ДА ама после заема АНТИБЪЛГАРСКИ позиции !!!