ТЕМА: Как монетите потъват в земята ?

Колеги хайде да проследим процеса от падането на монетите до потъването им на известна дълбочина в земята говорим за монети загубени преди стотици години ! Да вземе за пример някоя гора там където не е влизала още селскостопанска техника и повърхностния слой не е нарушен както при нивите !
Как монетите потъват в земята и защо някой от тях намираме почти до самата повърхност ?

В район необработван от трактори основното е ерозията която в единия случай оголва сигнала и другия го напластява и той ,,потъва".Скептично съм настроен към теорията за напластяването с годините от космичен прах.

satir писа: Съгласен съм напълно с казаното от теб колега satir искам само да добавя нещо.Значи забелязал съм че при по каменисти почви монетите са почти винаги отгоре и обратно при по рохкави почви монетите са дълбоко(с изключение когато монетите се намират на склон)а това как намираме стари монети на повърхноста мисля че корените на дърветата заедно със ръстящите навсякъде в гората от земята нагоре млади фиданки на дървета и храсти повдигат на места отделни монети.

Е Славчо, ти май ни изпитваш тука нещо, а? Я си признай.
То няма нищо сложно в отговора на това защо потъват. Всяка година в гората пада по десеттина см шума, която после се превръща в поне няколко милиметра почва. То не само монетите, ами и сградите са "потънали" на тоя принцип - вятъра духа върху съборените къщи - носи частици почва, която с годините превръща една съборена къща в лека издутина на терена, ако е с ясно оформени стени, вътре пък се получава лека вдлъбнатина, или ако е била землянка. И тревите дето никнат над монетите и върху сградите и те се превръщат в почва и ...така.
Намирала съм находка на съвременни монети - от най-съвременните, която си беше на около 5-6 см под повърхността.
По-интересто е как понякога в гора излизат отгоре. Тва вече трябва да е работа на водата, на дивите животни, които ровят за грудки или на къртиците, другояче не мога да си го обясня.
А , има и друго обяснения - глупаци като мен от време на време изръсват от джобовете си и стари, и нови монети.
А при тебе специално, сигурно някоя самодива върви пред теб и с разни магии ти ги вади отгоре, щото все се фукаш, че ги сритваш, и ти като Харито.... Как и се отблагодаряваш после - не знам.

Не на всички им ясно как потъват в земята монетите , има и начинаещи колеги !
Та по тая логика ако потъваха така монетите някой от тях щяха вече да се намират на големи дълбочини примерно на 3-5 метра . Според мен монетите потъват до тая дълбочина до която има най - голяма концентрация на корени от растения и дървета ако разбира се не е каменисто ! Наистина за нас работят и копаещите горските животинки ! Няколко пъти ми се е случвало на къртичината да има сериозен цветен сигнал !
Всъщност искам да кажа на колегите , че не всички монети са надълбоко !

Джони писа: Има и още един фактор, който помага, да излизат отгоре, не са само къртици, ..вече има доста търсачи с Ф75 и Лобо

kaveiros писа: Ама ме разсмяааа.... Особено тия с пършингите.....

според мен колега почвата е най важна. всичко останало е земна гравитация

На 25км от Пловдив,в равнината повечето монети излизат от горе,без значение периода,та било то и по-ранни рим,тракия.Но не мога да си обясна следното!Преди около 8-9 години работех(имам в предвид строителство ) в Пловдив на главната(или по-точно под главната)Там нещата стоят по различен начин..Видях една част от Арена която бе на поне 10-12 метра дълбочина,скелети и останки на хора имаше и в право положени,а и доста от колегите намериха монети на око.Та това немога да си го обясна,как на едно място може да е толкова дълбоко а на друго от горе.Какво се е случило в Стария Град?

affazel ,четох много интересни неща по темата . например едно от обясненята е наноси от предошла река ,а в пловдив марица е голяма река. и другото обяснение е че има настроявания отгоре. забележете че на местата кадето не е строено всичко е доста на плитко или е отгоре .

Всичко е въпрос на почви и терени. Ето извадка от Уикипедия за физичните свойства на почвите :

Пластичност — свойство на почвата да променя формата си във влажно състояние под влияние на външни механични сили и да я запазва след прекратяване действието на тези сили. Пластичността е отрицателно свойство на почвата, тъй като влошава качеството на обработката — такива почви не се раздробяват, а се обръщат на ленти.

Лепливост — свойство на влажната почва да полепва към различни предмети. Това е отрицателно свойство на почвата, което се проявява при глинестите почви. Полепването на почвата към оръдията за обработка увеличава съпротивлението, респективно разходите за извършване на обработка, и влошава качеството. Полепването по сеещите апарати влошава качеството на сеитбата.

Набъбване и свиване — свойство на почвата да увеличава обема си при навлажняване и да го намалява при изсъхване. Това са негативни качества, които най-силно се проявяват при глинестите почви. При свиване тези почви образуват пукнатини, които причиняват разкъсване на корените на растенията и допълнително просушаване.

Свързаност — способност на почвата да се съпротивлява на външни сили, които се стремят да разединят агрегатите ѝ. Най-голяма свързаност проявяват глинестите и безструктурните почви.

Съпротивление при обработка — съпротивлението, което почвата оказва на почвообработващите оръдия, което е равно на теглителната сила, необходима за извършване на обработката. Измерва се в кг/кв.см, а измерването му е необходимо за правилно изчисляване на натоварването на тракторите. По-голямо съпротивление оказват влажните, много сухите, глинестите и безструктурните почви. Оптималната влажност за отделните почви се нарича „физическа зрялост“ на почвата за извършване на обработка.
Ето тук може да прочете всеки за видовете почви във България : geografia.kabinata.com/06.htm

affazel писа:
affazel има още едно обяснение защо в равнината монети от различни периоди излизат все отгоре и то е че най-вероятно детектора не засича тея дето са отдолу. това в кръга на шегата разбира се а иначе моето мнение напълно съвпада с казаното от Емо по горе като само искам да добавя това че изравняването понякога на дълбочината на монетите от различните периоди се дължи според мен на различните слоеве почва или ако например под по-рохкия горен слой започва различен по-збит слой почва нормално е монетите да се спират и лежат именно там като по този начин понякога можем да намерим борисовка на дълбочината на рим и тракия. послепис-имам в предвид местата които никога не са били обработвани.

Виждал съм при засушаване огромни цепнатини по полето и ако се появи цепнатина при сигнала е много вероятно да падне във нея. Така се получава че единият е на повърхността а другият е на по дълбоко. Джони също е права ,ето малко снимки подкрепящи теорията и. Добрият търсач до известна степен трябва да знае и топография за да може да различава характерните релефи и по тях да се ориентира.

Ако е на наклон семейство лисици първо ще изрови монетата, после ще и хвърли отгоре до два метра пръст. Ако е наравно тунелите направени от лисици язовци и други се срутват с времето. Големите дървета също оставят кухини от корените си е и с времето се запълват при което всичко над кухините пропада. Ако е наравно кошари егреци могат да сложат слой от естествена тор, гюбре до 50 см на сезон. Ако си пътник в древността ще предпочетеш да нощуваш близо до някое селище. В повечето случаи това е практиката но за всеки случай ще си заровиш вечерта безценното, а сутринта ще си го откопаеш и ще продължиш. Има и теория за навяванията и отвяванията която се учи от студентите по история

За случайно изгубени или от зор , монети , според мен са перспективни девствени гори с поне 30 см . почвен пласт .При падането си монетата в шумата или тревата, почвообразувателния процес я погребва ако няма фактори ерозия и свличания със средно 1 см. на всеки 150 години .На каменисти терени може да са и в непосредствена близост до повърхността нещата .