ТЕМА: Втората Световна Война

В ученическите си години не мога да си спомня някой ми беше разправял за тия работи може да е бил и някой учител по история , през Втората Световна Война , любимите ви американци изграждат тил на Русия естествено това никъде не се споменава Обаче , като зад фронтовата линия стоварват ,храни ,боеприпаси , военна техника дори бях чувал че са им правили патрони и за калашниците 7.62 ., и тук ще намерих нещо по въпроса .
www.svobodata.com/page.php?pid=13334&rid=154
Много американци показват политически наивитет, обикновено характерен за свободни и проспериращи страни или такива, които не са яли попарата на Русия. Случаят с Америка и Русия обаче си има своите особености. Изобилието, на което се радва американското общество е нещо, което руснаците са разбрали още след болшевишкия преврат в 1917 година, когато в последвалия го глад на гражданската война те пращат огромни количества царевица и спасяват милиони хора. Троцки и Ленин през цялото време се държат с подозрение към тях да не би да повлияят идеологически на населението.

На това изобилие, което продължава и днес, руснаците (или поне тия, които са го видели) завиждат. Завистта е разяждащо чувство, но то не идва само от изненадата, че такъв живот може да има изобщо.

Много българи не си дават сметка, че за целия период на комунистическия режим Русия е била доминирана от бабаитски русо-центризъм. С други думи, Русия като център на вселената. България също е травматизирала населението си чрез пропагандата от подобни убеждения, като например превъзходството на соцалистическия строй над всички останали, неминуемото отмиране на упадъчния капитализъм и заместването му с комунизъм, чийто пример и знаме за всички народи е Съветска Русия, технически напредък, какъвто разкъсваното от противоречия капиталистическо общество не може никога да постигне, окаяното състояние на работническата класа при капитализма, класовия антагонизъм и т.н.

Създателите на тая «Съветска Русия над всички» са Ленин и Сталин. Затова е любопитно да видим какво е видял по време на Втората Световна война американецът Джон Дийн, наблюдателят за американската помощ на СССР.

Като съюзник той е имал възможност в определени граници да пътува до фронта и да наблюдава как се използват огромните доставки на оръжия, транспортни средства и храни от Америка за СССР. В контактите си с обикновените войници той получава възторжени комплименти за всекидневните дажби питателна храна. За страна като Русия, известна с отчайваща храна и напитки, пакетираните дажби и консерви за руския войник са манна небесна. На офицерско ниво обаче той получава студено и почти враждебно отношение – явен признак за предварителен инструктаж и страх от пропагандния ефект на чуждото.

Навсякъде по фронтовете в Русия американските камиони, командни коли и джипове (350,000) поемат тежестта на снабдяването с припаси и храни, за да може фронтовата линия да се мести по-бързо на запад. Когато започват бомбардировките над Германия от авиациите на САЩ и Великобритания, с Русия е постигнато разбирателство да бъде построено летище зад руския фронт, за да могат американски самолети да скъсяват разстоянието за зареждане. Пред Червената армия се открива невиждана картина на ефикасност когато американците монтират за дни преносими сглобяеми аеродруми с модулирани складове и транспорт, дори и блестяща пожарна машина, поверена на местен войник, който от любов лъска всеки ден никела й и дори спи в нея.

Очите на висшето командване обаче остават в самолета Д-3 (Дъглас 3), известен като работното добиче на войната, използван за транспорт, десантни операции и за цивилни нужди. На края на войната американците оставят известен брой в Русия, които руснаците използват за гражданската си авиация. Същият самолет поставя основите и на българския граждански аерофлот.

Оказва се обаче, че американците далеч не са премислили възможностите на Русия да поеме огромния поток от всестранна помощ и Джон Дийн свидетелства как огромни количества машини, части и екипировка гният в калта и студа още преди да са разопаковани.

Той с тъга си спомня, че никога не е чул нито дума за благодарност за нищо.

От своя страна избягалия на Запад съветски инженер Виктор Кравченко разказва как случайно попада в Москва в един огромен склад, претъпкан с американски храни за висшето съветско командване, включително пушени бутове, шунки и салами, десерти и дори тропически плодове, охраняван от специални военни части.

Слави ти да не си прероден Сталин бре............!?

самотрак писа: Бе много подскачаш от разни истини .
+++++
www.blitz.bg/obshtestvo/1161942-g-sssr-b...liyz_news204626.html
На 11 юни 1942 г. е сключено споразумение между САЩ и СССР за взаимна помощ, но реално помощта започва още 9 месеца по-рано. Тази помощ е от съдбоносно значение за СССР във войната, тъй като по това време бойната техника на Съветската армия и инфраструктурата на страната са почти унищожени, а стратегическите запаси от суровини са на привършване. По време на Техеранската Конференция през 1943 г. Й. Сталин публично признава важността на помощта от САЩ: "Ако не беше американското производство, Обединените нации никога нямаше да спечелят войната."
Битуват осреднени данни за американската помощ: автомобили – 60-70%, танкове – 12-14%, самолети - 10% (за морската авиация - 29%.)
В абсолютен брой се срещат следните цифри:
• Самолети: 22 195 – 18 659 броя;
• Танкове – 10 000 броя;
• Оръдия – 9600 броя;
• Автомобили: 376 000 броя;
• Джипове – 51 000 броя;
• Влекачи – 8000 броя;
• Мотоциклети – 35 000 броя;
• Военни кораби – 281 броя;
• Ледоразбивачи – 3 броя;
• Транспортни кораби – 128 броя;
• Зенитни оръдия – 8000 броя;
• Противотанкови оръдия – 5000 броя;
• Картечници – 132 000 броя;
• Снаряди - 472 милиона броя;
• Стрелково оръжия - 150 000 единици;
• Локомотиви – 2860 броя;
• Вагони – 11 705 броя;
• Нефтопродукти - 2,6 млн. т.;
• Цветни метали – над 500 000 т.;
• Взривни и химически вещества - 1,2 млн. т.;
• Корабни РЛС – 550 бр. (плюс 640 от Великобритания);
• Радиостанции - 35 800 броя;
• Храни и продоволствие - 4,5 млн. т.;
• Металорежещи машини – 44 600 броя;

Абе ако не беха руснаците, да изкарат на гърба си войната, къде ли щеха сега да са американците, със сичките си джипове и капиталистически блага и на кого ли щяха да бъдат сега неблагодарни?
Едва ли силите им щяха да стигнат, за нещо повече, освен да пускат бомбите си над България.. Но сигурно, технологично погледнато, играчките-бомби, които пускаха от самолетите си, за да осакатяват българчета, бяха много добра идея!

Начи,аз като имам проблем с някой,знаете ли кво правя..отивам , и намирам други хора ,дето имат проблем с тоя същия човек,дето и аз имам проблем..Давам им едни пари, и преставам да имам проблем....Аз имам пари-те имат мускули....Аз имам проблем.И те имат проблем...Проблемът ни има едно и също име.После ние нямаме проблем.Ся...те кво са направили с моите пари,дет съм им ги дал,за да решът моя проблем-аз не знам,и не ме интересува...Те вече са техни пари...

то оръжието е много важно за изхода на една битка или война, но в случая е най.важен човешкия фактор ,който борави с тази техника това да се изправиш очи с очи с врага които по някога е с по-добро оръжие от твоето и .да го победиш, примери много от Александър,Крум, Калоян,Наполеон ген. Вазов и.т.н. където човешкия фактор и дух а не оръжието са били определящи за победата

Абе, за какво въобще приказваме и спорим не ми е ясно? Кого убеждаваме и в какво?
Нали наскоро разбрахме даже, че американците са ни освободили от турско...
Гладам на някой, много му е харесала американската техника, за Съюза.. ама що не са му харесали и англо-американските бомбардировки и играчките-бомби предназначени, за българските деца, не ми стана ясно?

Прав си САЩ знаят как да си решават проблемите възползвайки се от руския народ.Те постоянно плетат интриги и имат дългосрочни планове за унищожаването на Русия .

Хитрите капиталисти започват работата по отдалеч."Гнусните янки" имайки предвид, че Русия ще им трябва през ВСВ за да им реши проблема с Хитлер, още през 1891-1892 г. почват да даряват храни чрез т.нар. програма Famine Fleet (Флот срещу глада), Те са увековечени в знаменитите картини на Айвазовски.




За "Хамериканските тарикати" големия глад в Поволжието през 1921-1922 г. идва като манна небесна.Янките се възползват от предоставения им случай и веднага даряват храни за 1 милиард долара.Така те спасяват 10 милиона руснаци, които ще им трябват през втората световна война за да се бият срещу Германия. Още отдалеч почват да си решават проблемите.

Но мерзавците не спират до тук.Ленин през 1921 г се обръща към западния капитализъм за спасение и "рафинираните подлеци" грабват шанса."Западните мошенници " ще се избият да градят руската икономика.Целта им е да оправят икономиката на СССР за да може нищо неподозиращите честни, наивни и доверчиви братушки да победят Германия според американските планове.Английски, германски, италиански, шведски, датски и американски компании се втурват да правят летища и железопътни линии – да разработват златни, медни и железни мини – да строят нефтени рафинерии, Брилянтният германски авиоинженер Хуго Юнкерс проектира самолети и фабрики за Съветския съюз; английската компания „Лена Голдфийлдс" създава невероятно съоръжение за добив на злато близо до Витимск; германски, английски, италиански, шведски и норвежки компании повишават производителността в множество сфери, сред които земеделие, производство на машинни части и построяване на китоловни кораби.
Но заслугата за индустриализирането на Съветския съюз е основно на американците – доколкото изобщо го има. Примерите са много: компанията „Форд Мотор" предоставя проектите и скиците на моделите си; праща инженери в Русия, които да помагат; и праща персонал на обучение в завода на „Форд" в Диърборн, Мичиган. Още: компанията „Остин" от Ню Йорк и Охайо построява огромните фабрики, необходими за проекта на „Форд" в Горки.
Кливландската фирма на Артър МакКий предоставя оборудване и експертиза, нужни за да се изградят огромните стоманени заводи в Магнитогорск. По време на този проект американците преграждат река Урал, построяват мощни пещи, осигуряват обучителни курсове на място и изпращат на обучение в Америка най-обещаващите руски работници.
Превъзходният инженер Джон Калдър от Детройт помага да се построят и оборудват заводи за трактори първо в Сталинград, а след това и в Челябинск. Калдър и американският му персонал издигат съвременна фабрика в Сталинград, която може да произведе 50 000 трактора годишно, с идеята да се нахрани държава, благословена с плодородни земи, но засегната от изостанало земеделие.
Но великото постижение на американския капитализъм се проявява по време на първия петгодишен план на Сталин: построяването на гигантската водно-електрическа централа в Днепрострой. Язовирът и централата в Днепрострой – най-големите в света – се превръщат в символ на съветската пропаганда, целейки да покажат превъзходството на социализма. Размерът на централата е колосален, времето за построяването й е рекордно кратко, производителната й способност огромна. Всички тези факти се изтъкват от руснаците. Има само един факт, който пропускат да споменат: тя е построена от американци.
Полковник Хю Копър, създател на огромния язовир „Уилсън" в Мъсъл Шоалс, Тенеси, проектира язовир с дължина над 1600 м и височина 61 м, за да прегради Днепър. Когато е завършен, язовирът на Купър генерира 2 500 000 киловата електричество, превръщайки язовира „Уилсън" с неговите 456 320 киловата, в джудже. Днепър увеличава производството на електричество в Съветския Съюз пет пъти.


Но "подлите" янки са предвидливи те продължават да помагат на Русия щото пак може да им потрябва.След разпада на СССР за период от 20 години чрез USAID те даряват на Русия храни и лекарства за 2,7 милиарда долара

п.п.Кавейросе, този въпрос с играчките бомби неде го обсъждахме.Хамериканците покриват големи територии нс такива играчки предназначени за българските деца.За съжаление няма никакви документи, никъде не пише за тях по вестници, няма нареждания и предупреждения към населението намерените да се предават.Въпреки че са разхвърляни с десетки хиляди, няма нито една играчка из комунистическия музей.Би трябвало и сега чат пат да се намират щото те са били много разпръснат над цялата територия на България.Поне кьорава снимка за цяр да имаше
Тия играчки са разхвърляни от руската пропаганда и се намират само в съзнанието на наивните, и доверчиви българи.Иначе няма нито една такава играчка, нито снимка, нито нещо пише за тях по време и след бомбардировките.Не ми се рови но те са измислени след 1990 година.Никога преди това през соца не сме чували за тях.Ако ги имаше бъди сигурен ,че комунистите веднага щяха да упищят орталъка още през развития социализъм.Тия играчки са суеверия те са от съвременния пропаганден фолклор .

Абе заеби ги руснаците, да мрът!
За бомбите над България що нищо не казваш? И каква по-точно е била тактическата цел на играчκите бомби, за изхода на ВСВ?

kaveiros писа:

Как тъй да мрат?Кой ще ни освобождава?

Сега пак рових из нета ИМХО;
1. През ВСВ (както и сега) се вихри яка военна пропаганда.Целта и е да се демонизира врагът.За това се разпространяват сред населението слухове за детски играчки,-мини.
2. Намерих снимки на проекти на кутия шоколадови бомбони с която са искали да убият Чърчил.Има немски чертежи и проекти, на германски мини приличащи на шоколад. Други приличат на консерви.Няма данни дали са ползвани.
3. Произвеждането на часовници, писалки,......мини е по сложно и трудно.
4. Пращането на самолети да ги хвърлят на хиляди километри през ПВО за да се убие едно българско овчарче е нерентабилно.То не могат и да се хвърлят на камара, трябва да ги мятат по няколко за да покриват площ.Уж много хвърляли на голяма територия,а няма от тях, нито снимки, нито документи.
5. По лесно ,ефикасно и правдоподобно е било партизаните да ги разхвърлят.Те и без това трепят наред народа щото комунистите са си атентатори в случая с терористичния акт в Света Неделя.Доказано е че не ги е грижа дали ще загине мирно население,жени и деца.
6.В Афганистан руснаците масово са хвърляли подобни мини.Наричат ги съветските играчки на смърта.Има многобройни сигнали и снимки.Направено е разследване от комисия към ООН.
7.След проведените разследвания "Докладът на Helsinki Watch 1984 посочва, че е невъзможно да се потвърдят устойчивите сигнали за наличието на противопехотни мини под формата на часовници, химикалки, ножове и други предмети.
8.Има такива мини които приличат на горните предмети.Но не може да се каже че това е направено нарочно.Това е функционалната им форма и приликата може да е случайна.Дават примери и снимки с разни дето приличат на пеперудка.
9. В крайна сметка някои мини през ВСВ ,както и сега може да са приличали на децата на играчки.Те децата са любопитни и може да ги вземат за да играят с тях.

Как кой ще ни осфобождава? Естестфено, че пак американците!!! Че кога са ни осфобождавали руснаците?
Значи това било обяснението... Направили ги и ги пуснали без, да искат и без лоши помисли... И то пак руснаците мръсните изроди...! Цъ цъ цъ цъ!
Добре, че вече нема пропаганда и може да ти верваме на 100%...

Лицемерието на САЩ = Демокрация
Общо от 1798 до 2006 г. САЩ са използвали военна сила зад граница 239 пъти, провеждайки държавен тероризъм! Парадоксалното е обаче, че след 1941 г. Конгресът на САЩ официално нито веднъж не е обявявал война. Правомощията в това отношение са съсредоточени единствено в ръцете на президента и той само уведомява конгреса с доклад за приложената военна сила, след което обикновено формално получава разрешение за нейното продължаване. Необявяването на война от САЩ е хитър трик да се притъпи общественото внимание и хората да бъдат заблудени, че това “не е война”, а само някакъв “конфликт” или “мироопазваща операция” /”хуманитарна операция”/; нищо че в подобни “дребни” /но за това пък постоянни/ конфликти и войни с ниска интензивност след Втората Световна война са загинали около 20 милиона души; т.е. повече отколкото в Първата Световна война!
anonybulgaria.wordpress.com/2014/03/04/%...0%D1%86%D0%B8%D1%8F/
Статията е дълга, за да я кача тука.

kaveiros писа: Виж как взе да разбираш каква е истината.Право думаш ,руснаците не са ни освобождавали, а завладявали.
То е нормално да дойдат от хиляди километри иизгнилите хамериканци със самолети и да фърлят на децата играчки-мини.Белки убият едно, две деца.
Ама ти на мене няма нужда да верваш, цитирам документи.Е ,това не е сладката за русофилското ухо проруска пропаганда.Ти как се сети ни в клин -ни в ръкав за тия бомбардировки.Как от помощите на САЩ за СССР те изби на американските бомбардировки в България.Що толкоз сложно, направо кажи, че бият негрите.

Абе другарю Кавейрос, дал съм информация подкрепена с факти и аргументи за помощта която оказва САЩ на Русия.Аз очаквах русофилите да се зарадват и да заобичат хамериканците, щото са помогнали на близките на сърцето им братушки. Ти се прехласна по разни фалшиви информации за детски играчки-мини.

Заем-наем
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Президентът на САЩ Франклин Рузвелт подписва закона Заем-наем
Програмата „Заем-наем“ (на английски: Lend-Lease; lend – „давам на заем, заемам“; lease – „вземам под наем, наемам") е система за помощ, която Съединените американски щати предоставят безвъзмездно на съюзниците си по време на Втората световна война – боеприпаси, техника, храни, стратегически суровини и др.[1] Подобна програма е имала също и Канада.

Концепцията на „Заем-наем“ дава на американския президент пълномощия да помага на всяка страна, чиято отбрана се смята за жизненоважна за САЩ. Законът за „Заем-наем“, приет от Конгреса на САЩ на 11 март 1941 година, предвижда:

Доставените технически материали (автомобили, военна техника, оръжие, суровини и т.н.), унищожени, изгубени, но използвани по време на войната, не подлежат на заплащане (член 5-ти) [2].
Доставеното по „Заем-наем“ имущество, което след края на войната е годно за употреба за граждански цели, да бъде заплатено напълно или частично на базата на предоставени от САЩ безлихвени кредити.
Текстовете на „Заем-наем“ предвиждат, че след края на войната, в случай че американската страна е заинтересована, запазената техника и оборудване трябва да бъдат върнати на САЩ.[3]

Общата стойност на доставките по „Заем-наем“ възлиза на около 50,1 милиарда тогавашни долара [4], от които 31,4 – на Великобритания, 11,3 – в Съветския съюз, 3,2 получава Франция и 1,6 – Китай. Обратно са върнати общо 7,8 млрд. долара, от които 6,8 от Великобритания[5].
След края на войната се изказват различни мнения за ролята на „Заем-наем“. В Съветския съюз например често се омаловажава ролята на доставките, докато на Запад се акцентира, че без тях СССР не би издържал на натиска на Нацистка Германия. В съветската историография обикновено се твърди, че размерът на помощта по „Заем-наем“ за СССР е твърде малък – до 4 на сто от средствата, похарчени от Съветите по време на войната, а доставяната военна техника – танкове и самолети – е била съставена от остарели модели. Днес руската концепция е малко по-друга, като се акцентира върху това, че е покривала немалка част от нуждите на тогавашния СССР. [6]. По същия начин се оспорва количеството и качеството на доставяната техника, а и плановете за достъп до нови модели въоръжение и промишлено оборудване.
Трасета на доставките[редактиране | редактиране на кода]
С началото на се преценява, че арктическите конвои ще бъдат недостатъчни, поради което се взема решение за британско-съветска окупация на Иран с цел подсигуряването на т.нар. Персийски коридор с изградената до 1939 г. трансиранска ж.п. транспортна линия свързваща персийския залив с Каспийско море.

Обем на доставките[редактиране | редактиране на кода]
Стоки и услуги на обща стойност 51,1 млрд. тогавашни долара (около 610 млрд. в съпоставими цени към днешно време[7]), са били изпратени на получателите, както следва:

Държава-получател Обща сума по цени за 1941 – 1945 г., млрд. дол. При цени за 2008 г., млрд. дол.
Великобритания 31,4 ~380
СССР 11,3 ~140
Франция 3,2 ~40
Китай 1,6 ~20
Канада също има своя програма, аналогична на американската, по която отпуска 4,7 млрд. долара, предимно на Великобритания и СССР. [8]

Значението на „Заем-наем“ за победата на антихитлеристката коалиция може да бъде приведено със следната таблица (цените са съотнесени с тези от 1990 година).
История[редактиране | редактиране на кода]
Вследствие капитулацията на Франция през май 1940 г. единствената държава от Европа, която продължава да се сражава срещу Германия, е Великобритания. Обединена от общата мисия и обвързана със САЩ, тя се задължава да заплаща всеки превоз на провизии и боеприпаси, но през 1941 г. Обединеното кралство покрива толкова много разходи, че хазната се изпразва. През този период американското правителство се подготвя за евентуална война. Но Уинстън Чърчил, тогавашният министър-председател на Великобритания, притиска за помощ президента на САЩ Франклин Рузвелт. Провокиран от добрите взаимоотношения на двете страни, но и възпрепятстван от ограниченията по Акта за неутралност, който не позволява подпомагане с боеприпаси на воюващи държави, президентът прави мъдър трик с идеята „Заем-наем“: „Ако няма практическа алтернатива, то тогава със сигурност няма и морална“ (Рузвелт).

Президентът обявява през декември 1940 г., че САЩ ще бъде „Арсенал на демокрацията“, и прави предложения за продажба на боеприпаси в Канада и Великобритания. Опозиционистите са скептично настроени към тази идея, тъй като вярват, че това ще въведе САЩ в основата на Европейския конфликт. По онова време се наблюдава значително повишение на броя американци, които виждат възможност за сделки с Обединеното кралство, пряко свързани с войната с Германия.

Американската политика за момента е подпомагане на Великобритания, но същевременно избягване на война. В началото на февруари институтът „Галъп“ прави анкета, която разкрива, че 54% от американците са категорични в полза на „Заем-наем“. Други 15% от анкетираните отговорят с „ако това не ни въвлича във война“ или „ако британците ни осигуряват подкрепа, която е подобна на нашата“. Само 22% от тях са против предложението на президента за въвеждането на законопроекта.

Когато участниците във въпросната анкета биват запитани за своите партийни предпочитания, се разкриват известни разногласия: 69% от демократите са оптимистично настроени относно „Заем-Наем“, докато само 38% от републиканците гласуват „за“ законопроекта. Също така се споменава, че 2 пъти повече от анкетираните републиканци са отговорили по-компетентно на въпроса, за разлика от демократите.

Когато на 9 февруари 1941 г. в заседателната зала най-накрая вземат решение за гласуване, 238 към 25 от демократите гласуват „за“, а 135 към 24 от републиканците „против“, като основният довод на републиканците е, че „тази крачка ще е единствена причина, въвличаща Щатите директно във войната в чужбина“.

Въпросният законопроект е подписан от президента Рузвелт на 11 март 1941 г., което му позволява „продажби, трансфер, обмяна, заеми, наеми, или други средства на правителството (които президентът прецени като жизненоважни за самоотбраната на САЩ)“. Същата политика въвежда през април Китай, така както и СССР през октомври. Рузвелт одобрява заем, възлизащ на 1 милиард долара за Великобритания към края на октомври 1941 г.

Управление[редактиране | редактиране на кода]
Франклин Д. Рузвелт учредява управление за администрация за „Заем-наем“ през 1941 г. начело с главния изпълнителен директор Едуард Р. Стетиниъс. През септември 1943 г. той е повишен в заместник-генерален секретар, а директорът на Федералната корпорация за депозити и осигуровки Лео Кроули оглавява Администрацията за чуждестранни икономически взаимоотношения, която отговаря главно за законопроекта „Заем-наем“.
Значимост[редактиране | редактиране на кода]
„Заем-наем“ е фактор в обръщане на везните в полза на Съюзниците през Втората световна Война. През 1943 – 1944 г. около четвърт от боеприпасите са осигурени точно благодарение на въпросния законопроект. Един самолет (по-специално преносвач) обхваща около четвърт от доставките до Великобритания, състоящи се в провизии, наземни транспортни средства и др.

След помощта в Европа и Тихия океан САЩ е в разцвета на силите си през 1943 – 1944 г., а въпросният законопроект продължава да е на дневен ред. На този етап повечето от Съюзниците са уверени на фронта с доброто си снаряжение, включващо танкове и бойни самолети, но законопроектът предоставя възможност за преструктуриране и обновяване на някои бойни единици. Предлагането на ефикасно снаряжение от това естество и менажирането на доставки, включващи моторни превозни средства и железопътно оборудване, са им в огромна подкрепа.

Въз основа на това предимство повечето от воюващите сили значително съкращават производството на несъществени и по-маловажни неща, съсредоточавайки силата и потенциала си в производство на оръжия и боеприпаси. Този факт неминуемо създава недостиг на някои продукти, нужни на армията.

СССР е крайно зависима от железопътния транспорт, но тази практика буквално спира железопътното производство: само около 92 локомотива са произведени в СССР, а 2000 локомотива и 11 000 вагона са доставени посредством законопроекта. По същия път Съветският съюз се сдобива и с 18 700 самолета, само 14% от които са от собствено производство.

Въпреки че много танкове на Червената армия са съветско производство, тяхното транспортно оборудване от САЩ възлиза на стотици хиляди моторни средства. Близо 2/3 от камионите на Червената армия са американско производство. Превозни средства като Dodge ¾ и Studebaker 2½ са най-добрите за този клас и за двете страни на Източния фронт. Доставките от Америка на телефонни кабели, алуминий, облекла и консервни провизии също преобладават.
Възвращаемост[редактиране | редактиране на кода]
Действията, които нациите предприемат в замяна на помощ или в израз на благодарност, се състоят в снабдяването на оборудване и обслужване към Щатите, например британският Austin K2, предназначен за военна линейка. От Канада – моторните лодки Fairmile launches, предназначени за елиминиране на подводници, и Mosquito – разузнавателните самолети. Нова Зеландия снабдява американската армия с хранителни провизии в южната част на Тихия океан и построените летища в Нади, Фиджи. През 1945 – 1946 г. стойността на взаимопомощ, предоставена от Нова Зеландия, надвишава тази, която тя самата е получила. От друга страна през 1942 – 1943 г. стойността на взаимопомощ, предназначена за Нова Зеландия, е повече от въпросната през 1945 – 1946 г. Великобритания също предоставя обширна материална помощ на американските военни сили, позиционирани в Европа. Например Военновъздушните сили на САЩ са снабдени със стотици изтребители Spitfire Mk V и Mk VIII (английско производство).

Сътрудничеството, което е постигнато с Канада е съвкупност от разнообразни елементи и подробности, които засягат маршрутите земя/въздух до Аляска, също така и проекта Канол. Цялостното обслужване и всичките материални средства, които Канада получава чрез този проект ценово, възлизат на около 419 500 000 долара. Определена идея от общата сфера на икономическото сътрудничество може да бъде заимствана от факта, че от началото на 1942 до 1945 г. Канада снабдява САЩ с ресурси за отбрана и обслужване, възлизащи от 1 000 000 000 до 1 250 000 000 долара. Въпреки че по-голямата част от изграждането на съвместни отбранителни съоръжения (с изключение на магистралата с Аляска и проекта Канол) е извършена от Канада, по-голямата част от първоначалната цена е за сметка на Съединените щати. Споразумението гласи, че разходите по всяко временно строителство, предназначено за експлоатация от американските сили и всички постоянни строителни съоръжения, изисквани от Съединените щати като цяло, биват изплащани от тях, а разходите по други строителства ще бъдат поети от канадското правителство. Общата сума, която Канада договаря да заплати съгласно новото споразумение, възлиза на около $ 76 800 000, което е с около $ 13 870 000 по-малко, отколкото САЩ плаща.

Помощта на Канада[редактиране | редактиране на кода]
Канада не използва термина „Заем-наем“, но предоставя на Великобритания дарения, възлизащи на 3,5 милиарда долара през Втората световна война. Парите са използвани за закупуване на храна и боеприпаси. Канада дава заем на Обединеното кралство, възлизащ на 1,2 милиарда долара. Заемът е с дългосрочно изплащане, започващо веднага след края на Втората световна война, който бива напълно изплатен към края на 2006 г.

Поради спешна нужда от самолети Великобритания заема нужния капитал, предназначен за военновъздушната база Гандер (построена през 1936 г. в Нюфаундленд) от Канада с разсрочено плащане за период от 99 години. През 1949 г. заемът става излишен след провъзгласяването на Нюфаундленд за 10-та провинция на Канада.

Повечето от американската помощ, свързана със заемите, се състои от доставки от САЩ, но Рузвелт позволява доставките и от Канада за Великобритания, Китай и СССР.

Изплащане[редактиране | редактиране на кода]
Разходи по взаимопомощ за „Заем-наем“ по време на войната няма, но все пак американците очакват връщане на някои стоки, предназначени за дълготрайна употреба. Конгресът не одобрява доставки на средства под формата на подаръци след войната, затова администрацията ги таксува, но с 90% намаление. Огромни количества недоставени стоки остават във Великобритания или на път, когато законопроектът „Заем-наем“ изтича на 2 септември 1945 г. Обединеното кралство решава да задържи част от това оборудване за в случай на поредна война.

През 1946 г. Обединеното кралство допълнително задлъжнява към САЩ със заем, но избрани позиции от него биват изплатени, в частност 10% от номиналната стойност, като първоначално заема възлиза на 1075 милиарда паунда. Изплащането му започва от 1951 г. и се осъществява в период от 50 години на разсрочено плащане. Последното такова е в размер на 83,3 милиона долара и е направено на 29 декември 2006 г. (в последния работен ден в годината). След това секретарят от отдел „Икономически взаимоотношения“ Ед Балс тържествено благодари на САЩ за подкрепата и помощта, оказвана през Втората световна война.
Например СССР по „Заем-наем“ получава материали на стойност $11,3 млрд., от които са платени по-малко от 1 %. Останалите 99 % са предоставени практически безвъзмездно.
bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B5...BD%D0%B0%D0%B5%D0%BC

Не знам какво се цели с тази тема!Предполагам,че да се покаже колко е напред запада,и колко назад Русия,поне това схванах докато прегледах набързо напълно безсмисления първи пост,който има малко общо със смисъла на самото заглавие.Предполагам и разни други клиширани безмислици от сорта "Русия и Путин..най голямото зло за световната цивилизация" и бла-бла разните простотии..Аз, разбира се, се дразня от подобни опити за груба манипулация,затова и си направих труда, да намеря най-подходящата статия до която стигнах в нета, показваща по един доста безспорен /с оглед на наистина научното и формулиране/начин-кой всъщност е нашия враг ,и защо! Понеже много обичам червеничко ,първо ще сложа това-Фундаментални особености на външнополитическите разбирания на Вашингтон_

Задълбоченото вникване в съвременните американско-европейски отношения предполага добри познания за някои фундаментални особености на външнополитическите разбирания и действия на Съединените щати.
На първо място това се отнася до външнополитическия стереотип на официален Вашингтон – онова утвърдено и устойчиво повторение в мисленето и действията в областта на външната политика, независимо от естествено променящите се президентски администрации. Характерните особености на външнополитическия стереотип на САЩ могат да бъдат представени в следния систематизиран вид:
Чувството за “мисионерско” призвание в света – внушено още от лидерите на първите заселници отвъд Атлантическия океан[2];
Религиознополитическото манихейство – изначално изобразяване на международния живот като постоянно противоборство между Доброто и Злото, делящо опростенчески многоликия свят на свои и чужди (пресен пример за което е тезата на Буш-младши: “Който не е с нас, значи е срещу нас.”[3]);
Идеята за “американската изключителност” с характерната изконна претенция за “пътеводен фар” на света[4];
Експанзионизмът, кодиран още с избора на името на собствената държава, узурпиращо общото название на два континента[5], и прокарван на практика през цялото съществуване на САЩ[6];
Солипсизмът, т.е. невъзможността северноамериканците да си представят друг възглед за света, освен собствения[7];
Идейната основа на външната политика на САЩ – патернализмът, т.е. вкорененото убеждение, че останалите страни не са способни сами, без напътствията на Вашингтон, да решават проблемите си[8];
Очевидният разрив между декларираните цели и практическата им външна политика[9];
Определянето на външнополитическите си действия с калкулатор в ръка за точно пресмятане на “американския национален интерес”[10];
Стремежът да се воюва “на чужда територия” с “чужди ръце”, обричаща бойците на съюзническите държави да бъдат превърнати в “пушечно месо”[11];
Алтруизмът – лустрото на идейната обосновка на външната политика на САЩ, представяща нейния смисъл като алтруистично “даряване на свобода”[12].,а после,ще ви дам и линка към цялата статия.Предупреждавам,че е доста дългичка,но то няма и как да е иначе,с оглед на многото лица на Чичо Сам.За сметка на това е изключително интересна,давайки ни едни наистина аргументирани обяснения ,на това кое,как и защо се случва...Приятно четене,господа евроатлантици geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi...ezhdu-sasht-i-evropa