ТЕМА: Томас Удроу Уилсън 28-ят президент на САЩ.

Тая информация ми попадна от нета ,
понеже касае България може би трябва да им обърнем повече внимание , най - малкото да проследим дали е вярна .
Признавам си за пръв път чета за някаква връзка между 28ият президент на САЩ и България .


Томас Удроу Уилсън 28-ят президент на САЩ. Американският президент, благодарение на когото България още я има. Един от най-великите защитници на България!

Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори в 1919г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето й на три района подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния лансиран в Ньой.
Президентът е безкомпромисен докрай и осуетява домогванията на Венизелос, Пашич и Братиану, дори заявява, че той, Уилсън, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.

На 8 януари 1918 г. той произнася прочутата си реч за „четиринадесетте точки”, предлага създаването на Обществото на народите, организация, която ще се стреми да помага за запазване на териториалната цялост и политическата независимост на големите и малки нации.

Лауреат на Нобелова награда за мир 1919г.

В България Уилсън е на висока почит като признателност за защитата на българският характер и суверенитет върху Царибродско, Южна Добруджа и Беломорска Тракия и утвърждавания от него следвоенен принцип за защита свободите на националните малцинства от ОН, включително тези на 330 000 македонски българи в 34 231 km² територия на Егейска Македония и 180 000 беломорски българи плюс още 80 000 българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония, настанени в 8712 кв. км на българската Беломорска Тракия всички дадени на Гърция, и най-вече за твърдата му позиция в 1919 г. против планираното от Венизелос с подкрепата на Сърбия и Румъния ликвидиране на България.
Искането на гърците предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три "автономни" области подчинени на споменатите Гърция, Сърбия и Румъния.
То е възприето благосклонно от Франция и Великобритения, но среща категоричен отпор от САЩ в лицето на президента Уилсън, присъстващ лично на мирната конференция.
За разлика от усилията за запазване на Добруджа, Царибродско и Беломорието към България, които след загубата на първоначалната ясна подкрепа от Италия и при отсъствието на Русия, САЩ не успяват сами да наложат, тук, както и към претенциите на гърците за присъединяване на Ивайловградско и на голяма част от Централните и Източните Родопи (т.нар планинска Тракия) с граница по поречието на Арда. Президентът е безкомпромисен докрай и осуетява домогванията на Венизелос, Пашич и Братиану, дори заявява, че той, Уилсън, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.

Ньойският договор и Удроу Уилсън – един неочакван приятел на България в преговорите
voinaimir.info/2016/11/%D0%BD%D1%8C%D0%B...5%D0%B4%D0%B8%D0%BD/

Ни съ шашкай ,той е от наште!...Само да те светна,че родния му език е Scottish !!!!....Демек-"Скитиш"

bobo писа: Неговите предшественици са от шотландско-ирландски произход.

П.П. по принцип за мен не е важен произходът важно е ,че е спасил България от унищожение
и си записвам в тефтера още Един Факт скрит от нас обикновените българи .

Трябва много, да ни е обичал, за да го направи това заради нас...!

Случайни неща няма, определено е имал мотив.
" Неведомо са пътищата Божии ! "
Заслужава паметник да му се въздигне !

Radislav писа: Недей така , Засрами се та той е американец .

Мисля, че се е определял първо, като човек, а след това по национална принадлежност.

ВМРО иска столична улица "Удроу Уилсън"
news.bg/regions/vmro-iska-stolichna-ulit...&utm_campaign=footer

Слави тоя много си прилича с наш Петърчо Стоянов...

Никаква прилика , единият е спасил България от разкъсване другият си е обикновен потомствен мандраджия !

по-добре на Сорос той дава кинти,дебелата свиня Каракачанов знае как стават нещата.

стрела писа: Па я кажи един дето рублите прибира ???

В Пловдив откриват барелеф на 28-ия президент на САЩ
www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/V-Plovdi...gaB4I-tRonQioPjmLpGE

ЕТО КАКВО РАЗБИРАТ АМЕРИКАНЦИТЕ ПОД ПОМОЩ ................

По време на злокобния за България Ньойски договор много политици и интелектуалци у нас възлагат надежди на американския президент Уилсън с неговите 14 точки за самоопределение на народите. Така, както сега днешни политици и интелектуалци се надяват отново наивно на САЩ. Точките на Уилсън се оказват пълен блъф, а сладките приказки на американците се разминават тотално с практическите действия на САЩ спрямо България. Щатите ни обират по най-рекетьорски начин, използвайки затрудненото положение на България. Ето как става това:
След края на войната България е в унизено положение. Тя е загубила 101 224 свои войници и офицери, 155 026 са ранени, други 100 000 са паднали в плен. Договорът за мир в Ньой всъщност е диктат, който лишава страната от суверинитет, от въоръжение и нормална войска и и се налагат огромни репарации - наказателни плащания на страните победителки в размер на над 2 милиарда златни франка - огромна за това време сума. Откъснати са земи от територията на България. Следвоенното състояние на икономиката и стандарта на живот са мизерни. Наложена е дневна дажба от 300 грама хляб на човек. За капак суша унищожава посевите през 1918 г. и през март 1919 г. правителството на Теодор Теофоров се обръща за помощ към САЩ. Това е единствената държава, с която България не е прекъснала дипломатически отношения от големите сили-победителки. Щатите имат в това време огромни запаси от залежали храни и дори са направили специална организация за "помощи" за Европа. Да видим как разбират те помощта обаче спрямо България. Шеф на организацията е Хърбърт Хувър. Той ще стане президент на САЩ през 1928 г. и по негово време настъпва т.нар. Голяма депресия през 1929 г.
На 28 март 1919 г. е сключен договор между българското правителство и пълномощника на Хувър в Цариград - Хауърд Хайнц за доставка на храни. Американската страна иска в залог на храните злато. Освен това иска златото да бъде депозирано в Цариград. Ето какво гласи договорът: "Съединените щати, Администрацията за прехраната, Зърнената корпорация ще съхранява гореуказаната сума в Цариград като гаранция за стойността на въпросното брашно. Ако в продължение на два месеца правителството осигури кредит в долари в Ню Йорк, достатъчен да покрие всички сметки и разноски за въпросното брашно, Съединените щати, Администрацията по прехраната и Зърнената корпорация се задължават да върнат въпросното злато, ако са уведомени, че този кредит е депозиран на тяхно разположение в Ню Йорк."
Тук България е вкаран в двоен капан. От една страна и се взема златото уж като залог, но Хувър и стоящите зад него знаят, че е невъзможно за страна като България, намираща се в тотална изолация тогава, да продаде стоки в нужния обем за два месеца. Това е бил нагъл рекет и обир на притиснатата в ъгъла наша родина.
А "гореуказаната сума" е била на обща стойност 16 250 000 златни франка. Златото е пратено в Цариград на 22 април 1919 г. Шест дни преди това корабът "Уест Грам" е стоварил 7021,023 тона брашно на Варненското пристанище. На 25 май има още една доставка с кораба "Уест Ароу" на 7153,626 тона брашно. Двата месеца изтичат бързо и България, разбира се, не успява да продаде стоки на стойност 16 250 000 златни франка. Тя не успява да продаде нищо, защото американските финансисти, които потриват ръце, предвкусвайки удара с българското злато, правят всичко възможно грам българска стока да не се реализира на американския пазар.
Премиерът Теодоров моли унизително за отсрочка и бъдещият президент Хувър дава един месец отсрочка за обратно изкупуване на златото от българското правителство. През това време обаче кризата у нас ескалира. Трябва още брашно. Услужливият Хувър е насреща - предлага още 9 хиляди тона брашно от залежалото. Но тук вече иска разплащане със злато веднага. Не залог, а пряко плащане. Теодоров вече моли със сълзи на очи, защото златният резерв на България се топи застрашително, но нуждата от брашно е на живот и смърт. Няма хляб. Теодоров предлага да плати в швейцарски франкове - стабилна и твърда валута тогава, както и сега. Хувър, забележете, казва "Не!". Той иска злато и само злато. "Въпросното злато трябва да бъде предадено незабавно!", предава представителят на САЩ в София на смазания от безнадежност Теодоров. 1 милион и 400 хиляди долара в злато заминават от София за САЩ. Депозираното в Цариград като залог злато - също.
Общо българският златен резерв олеква с 1 225 000 златни наполеона и 102 английски златни лири. Това прави 5 225 780, 50 тогавашни долара. 42.08% от златния резерв на България преминава във Федералния резерв. Срещу 22 хиляди и 617 тона брашно!
Последиците за България за ужасяващи - инфлация и срив на стандарта, за Федералния резерв на САЩ - попълване на запасите от злато. Тук най-фрапиращият акцент в поведението на Хувър и стоящите зад него банкери е отказът от швейцарски франкове и долари и фанатичното настояване за злато и само злато. При положение, че събитието става цели 10 години преди големия финансов крах от 1929 г., а доларът все още се заменя за злато - поне така пише на банкнотите.