Според моя прочит на българските закони, няма проблем да купуваш и продаваш КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ, дори и такива, които са АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРЕДМЕТИ. Друг е въпросът с произхода и начина на придобиването им.
Не всеки археологически предмет е културна ценност и няма как да бъде.
Да не говорим, че според настоящия Закон за културните ценности е дадено следното определение за АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ: "Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода,
за които източници на информация са ТЕРЕННИТЕ ПРОУЧВАНИЯ.” А що е ТЕРЕННО ПРОУЧВАНЕ и кой прави такова, можем да разберем в НАРЕДБА № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания. Член първи от тази наредба сочи: Чл. 1. С тази наредба се уреждат:
1. условията и редът за извършване на теренни археологически проучвания;
2. (нова - ДВ, бр. 30 от 2012 г. , в сила от 17.04.2012 г.) условията за приемане на теренни археологически проучвания;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 30 от 2012 г. , в сила от 17.04.2012 г.) регистрацията на специалните технически средства при извършване на теренни археологически проучвания и възможностите за използването им.
Както на всички е известно,
Министерството на културата отказва регистрация за ползването на металдетектори за хоби, тъй като ДЕЙНОСТТА ТЪРСЕНЕ НА ЗАГУБЕНИ МЕТАЛНИ ПРЕДМЕТИ НЕ Е РАВНОЗНАЧНО НА ТЕРЕННО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ, а и хоби-търсачите не отговарят на изискванията за извършване на теренни археологически проучвания. Оттук следва, че всичко намерено от хоби-търсача, дори да е много много старо, не отговаря на условията да бъде археологическа движима културна ценност, тъй като не е търсена и намерена в условията на теренно археологическо проучване.
Да не говорим, че според Европейските регламенти, монетите - дори и по-стари от 1800 г., изобщо не се водят археологически ценности, а нумизматика, като имат съвсем различен статут - много по-свободен от археологическите предмети. Повече можете да се запознаете от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 116/2009 НА СЪВЕТА от 18 декември 2008 година относно износа на паметници на културата, и забележете - става въпрос за ИЗНОС В ТРЕТИ СТРАНИ ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?...039BG.01000401-E0002
Според този регламент монетите влизат в графа 13.Колекции от исторически, палеонтологически, етнографски
или нумизматичен интерес . Финансовите прагове за разрешение за износ в трети страни на графа 13 е 50 000 евро !!! И т.н. и т.н. - който има интерес, нека се запознае с европейския регламент, който е приет от България само на книга, но няма как да се спазва, тъй като вътрешните закони са диаметрално различни и несъвместими с европейските.
Дори в Наредба № Н-3 от 3 декември 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, е посочено, че монетите не подлежат на идентификация.
Чл. 5. Не подлежат на идентификация по реда на тази наредба:
1. движими вещи по чл. 4, ал. 1, инвентирани във фондовете на националните, регионалните и общинските музеи до влизането в сила на ЗКН;
2. археологически обекти – монети и монетовидни предмети, върху които физически или юридически лица са установили фактическа власт до влизането в сила на ЗКН;
3. монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 г., които нямат принос и значение за човешката история.
П.С. Съжалявам за дългия и леко объркващ пост
, но такава е реалността и със законовата регулация, свързана с културните ценности в България - пълна каша с цел масово хората да не могат да разберат за какво става дума и да се чувстват винаги виновни, дори преди да бъде доказано дали има извършено престъпление.