Здравейте!
Изтече вече срока за възражения по Проекта* за изменение на Закона*…Кой писал - писал… От Министерството на културата за пореден път заявиха, че всеки, който иска в бъдеще да бъде признат за собственик на антика, ще трябва да доказва с доста сериозни документи правото си на собственост?!…А малко след това се оказа, че и Панагюрското съкровище нямало документи - ни за собственост, ни за произход - комай за нищо!…
Та тия работи, нещо ме накараха да се размисля…
Ами, то какво излиза? …
Ако едно лице рече да си регистрира едно малко „фрагментче от масов тип фибула, което не притежава значима културна, научна или естетическа стойност и е значително обезличено”, но което, съгласно малоумния чл. 7, ал.3 от Проекта, се води археологическа „културна ценност”, ще му искат:
- документ, удостоверяващ правото на собственост или държане;
- декларация за произхода на вещта;
- декларация за способа за придобиването й.
Че и отгоре на всичко, за неверни данни деклараторът носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
А за златно съкровище от „световно значение” Законът не иска нищо: няма документ, удостоверяващ правото на собственост или държане; декларация за произхода; декларация за способа за придобиването на вещта!
Е, ако някой може да ми обясни /имам предвид, някой от великите умове сътворили Закона и Проекта/ каква е логиката, нека ми обясни?
Нека се мотивира, защо на обикновения гражданин трябва да се вменяват неизпълними условия?...
И кой има полза от това?...
Може би целта е, да може на „всеки избран” или „кривнал от пътя” по-лесно да му „конфискува” СОБСТВЕНАТА „движима вещ”, „археологически обект”, „археологически предмет”, „културна ценност” или там както искате го наречете… /Тъй де, той - ЗКН много-много не отбира от понятия, та и ние няма да се стараем много да сме прецизни/…
Всъщност, и тия, дето ще дойдат да „конфискуват” собствеността много-много не отбират от понятия…Ни от понятия, ни от закони, от вещи….
Ще дойдат, значи, ония „сециалните”, ще проснат чиляка на тротоара, га че ли е самия Осамма Бен Ладен, ще му ритнат няколко шута, ей тъй, превантивно...Е, тук викам да спестя подробностите – „процедурата” я знаете от новините всяка вечер …И каквото има да се вземе, ще се вземе – за Държавата, пък - и не само…Тъй де, „материалното свидетелство” си е „материално” /тук няма да издребняваме чия собственост е/ Значи, „археологически обект-културна ценност” е, все някоя стотинка трябва чини…Пък и все ще се намери и нещо друго забравено-недекларирано в срока по § 5, ал.1 от ПЗР на Закона… Ще се вземе и то, все кяр е…
Тъй „акцията по пресичането на незаконния трафик на културни ценности от национално значение” е приключена. Какво следва? Ами тук пак поспестявам някои несъществени подробности, за да стигнем до същественото – какво става с „конфискуваното” парче фибула – частна собственост, без документ за придобиване и произход…
Та ето какво следва - след година и половина подмятане, въпросната „културна ценност”, ако не изчезне междувременно, стига до музея „Х”…
А там какво следва?
Нищо съществено - хвърлят „археологическата ценност” някой кашон да гние м мазето /демек, „завеждат във фонда”/… Тук вие не му берете дерта на музея, защото:
- той няма да има нужда да я идентифицира, със все му там формалности /нали, в последното изречение на новия чл.7, ал.3 от Проекта, тъй пише…/,
- ни документи, ни декларации и прочее неизпълними условия ще му трябват …защото и това го има в Закона…/а ако някой не вярва – да чете, стига да може да се оправи в туй чудо, на което само името му е „закон”…/
По-нататък? Значи, има три варианта:
- Вариант 1: Човечецът да се примири - ще попсува, ще се поядоса, ще му се урони доброто име, щото и вестниците ще го пишат, пък накрая ще пий една студа вода /не водка/ и „клекне”…Елементарно, Уотсън, за всичко е премислено - „страх лозе пази” и „срещу ръжен се не рита”…”Държава” е туй, еййй, не то е проста работа…
- Вариант 2: Тук вече пострадалият субект си мисли, че е „гражданин” и че има „права”… Ще се впрегне, ще се разтърчи, ще иде да си иска „скапаната фибула”/скапана, скапана, ама „културна ценност”!/…. И тъй като човекът не е чел ни Закона, ни Проекта, си мисли: ”То и една молбичка ще свърши работа, нали съм собственик на нещото по наследство, от 100 години си е моя.” И, хайде – я сам, я с помощ – молбичката готова и в музея….Е, ама то тия работи така не стават, не то проста работа правото си на собственост да защитаваш… Защото, то може да пише това-онова в Конституцията - че била „гарантирана” и защитена, ама в ЗКН друго пише друго-точно обратното!... Та така….След месечни мъки, човекът на ръба на отчаянието, най-сетне се добира до прословутия музей, който е „завел във фонда си” въпросната „културна ценност”….„Тук си има закон, ние го спазваме” – викат онези от музея - донеси съдебно решение, че си собственик.” Верно, в новия § 9б от Закона тъй ще пише – трябва ти съдебно решение за собственост, ако си искаш вещта… Ииии…„отиде коня в ряката”…Да не е луд някой да води дело за нещо дето и 1лв. не струва…Здравомислещият ще се откаже, ще преживее чувството, че отново е ограбен, пък-после – както дойде… Ама то това е целта, хем незаконното за се узакони, хем да няма кой много да знае и да „мъти” и без това размътената вода на Държавата ни…Това е, ако някой не е разбрал…
- Вариант 3: Пострадалия е „келеш” – демек, знае си правата и ги отстоява…Как ще свърши тоз субект не знам…Незаконно „конфискуваната” „културна ценност” не струва и 1 лв….но знае ли човек…Как да е….
Поука от цялата история: Ако не искаме това да се случи, трябва да защитаваме правата си на граждани…Защото, макар тия дето сътвориха Закона и Проекта за изменението му, да са го забравили, ни не бива да го забравяме! Помнете, че сме „граждани на Бъргария”, а вече и „граждани на Европа”!
И нека не се забравя, че само съпротивата срещу беззаконието и непримиримостта на гражданското общество, могат да попречат произвола и „дву-аршинното мерене” да станат ежедневие…
*Забележка: В горното писание „Законът” – е ЗКН /ДВ бр.19/2009г./, а „Проектът” – Проектът за ЗИД на ЗКН /публикуван на страницата на МК на 09.11.2010г./