|
Добре дошли,
Гост
|
ТЕМА: ЗАГАДКИ - на най - старата ни история ! -- Ал. Горбовски
ЗАГАДКИ - на най - старата ни история ! -- Ал. Горбовски 30 Дек 2010 19:26 #1941
|
Книгата предлага хипотези за съществувала някога на Земята високоразвита цивилизация, която е била унищожена вследствие световна катастрофа, променила очертания¬та на континентите и съдбата на човечеството. За доказ¬ване на смелите си предположения авторът - писател и учен - използува последните данни на науката. Увлека¬телно написана, книгата е предназначена за широк кръг читатели. СЛЕДИ И ДОКУМЕНТИ СПОМЕНИ ЗА КАТАСТРОФАТА Свещените текстове и митове на различните народи по своята същност са най-старите източници, достигна¬ли до нас. Някои открития от последните години пот¬върждават факти, за които преди това можехме да нау¬чим само от епоса или религиозните книги. И в това ня¬ма нищо чудно. Така наречените "свещени книги" и ми¬товете, възприемайки неизбежно сведения от народната памет, съдържат отзвуци на действителни събития. Ето защо историкът трябва да се стреми да открие в преда¬нията и религиозните текстове истинското и рационал¬ното, на което науката може да се опре. Така например е постъпил немският археолог Х.Шлиман. Следвайки едва забележимия пунктир, набелязан от Омировите редове, той открил след множеството зе¬ми и страни легендарната Троя и нейните руини отново излезли на бял свят. Троя, която изглеждала на всички само прекрасна измислица, игра на въображението, се оказала действителност. Така, движейки се по следите на смътни упоменания и полузабравени митове, изсле¬дователите извличат от небитието забравени градове и цели цивилизации. Глинените таблични на Шумер назо¬вават пет града, които са съществували преди потопа: Ериду, Баб-Тибира, Ларак, Сипар и Шурупак. Ако при¬емем за измислица всичко, което се отнася до потопа, би трябвало да смятаме за измислени и градовете, спо¬менати във връзка с него. Археолозите не се оказаха та¬кива скептици и бяха възнаградени. Три от петте споменати "допотопни" града са вече намерени. Те са Сипар и Шурупак. Нещо повече, в хода на разкопките са открити следи от голямо наводнение, сполетяло някога този район. То¬ва дало повод да се предположи, че прословутият по¬топ, за който разкриват шумерските и библейските тек¬стове, е имал в основата си някакво реално събитие. "През втория месец на седемнадесетия ден от месеца - четем в Библията - в този ден всички извори на вели¬ката бездна се разтресли и небесните прозорци се отво¬рили. И се лял над земята дъжд четиридесет дни и чети¬ридесет нощи". Но хиляди години преди на бъдат написани тези ре¬дове повестта за потопа е записана на глинените таблички на Шумер. "Сутринта рукна порой, а през нощта с очите си ви¬дях обилния дъжд. Погледнах в лице бурята, страшно беше да се гледа... Първия ден бушува южният вятър, налитайки стрем¬главо, запълвайки планините, сякаш война е сполетяла хората. Не се виждат един друг..." Както и в библейския вариант, става дума за потоп, изпратен отгоре, за да изтреби човешкия род. Обаче предания за така¬ва катастрофа, която уни¬щожила уж почти цялото човечество, срещаме не са¬мо в този район. Такива сведения намираме и в еги¬петските свещени книги, и в санскритските текстове на Индия, и у народите от Тихия океан, и в предани¬ята на двете Америки. До нас са достигнали някои от изображенията на това събитие. Едната от рисунките е взета от ацтекски кодекс, а другата е древновавилонско изображение. Английският етнолог Дж.Фрейзър, като говори за повсеместното разпространение на съобщения за катас¬трофата, изтъква например, че от 130 индиански племе¬на в Северна, Централна и Южна Америка няма нито едно, в чиито митове да не е отразена тази тема. Ето какво разказва един от достигналите до нас древномексикански текстове "Кодекс Чималпопока". "Небе¬то се приближило до земята и в един ден загинало всич¬ко. Дори планините се скрили под водата... Казват, че скалите, които виждаме сега, тогава са покрили цялата земя, а "тетзонтли кипяло и клокочило с тътен и се из¬дигали червени планини..." А ето какво са писали за тази катастрофа в своя ко¬декс "Попол-Вух" жреците на индианците киче, чиито потомци живеят сега на територията на Гватемала: "Ста¬нал много голям потоп...Потъмнял ликът на земята и започнал да вали черен дъжд, пороят се леел ден и нощ... Хората бягали отчаяни...Те се опитвали да се изкачат на покривите на къщите, които се срутвали и ги захвърля¬ли на земята...Те се опитвали да се покатерят на върхо¬вете на дърветата, но дърветата ги изхвърляли, хората търсели спасение в пещерите и скалните дупки, и те пог-ребвали хората. Така завършила гибелта (на рода, раси¬те) на хората, обречени на унищожение." Спомен за това се е запазил и у индианците от басей¬на на Амазонка, чиито предания разказват, че веднъж се раздал страшен рев и грохот. Всичко потънало в мрак, а после върху земята налетял порой, който отнесъл всич¬ко и потопил целия свят. "...Водата се издигнала на го-ляма височина - гласи едно от бразилските предания - и цялата земя била потопена във вода. Мракът и пороят не прекъсвали. Хората бягали, не знаейки къде да се скрият, изкачвали се на най-високите дървета и плани¬ни." Ясно е, че през този период са се образували плани¬ни. Индианците от островите кралица Шарлота твърдят например в митовете си, че до катастрофата земята не е била такава, каквато е сега. и че тогава съвсем не е има¬ло планини. "Кодекс Чималпопока" споменава за изди¬гащи се червени планини, явно нажежени или покрити с разтопена лава. Подобни сведения за предполагаема катастрофа, ко¬ято освен от потоп е била придружена от урагани, зе¬метресения и вулканична дейност, са запазени и у афри¬канските народи. Става дума, изглежда, за някаква ка¬тастрофа, която станала близо до тези райони, някъде между Америка и Африка. Това личи и от обстоятелството, че заедно с отдалечаването от Атлантика характерът на митовете се изме¬ня. Мащабите на катастрофата стават някак си по-мал¬ки. Преданията разказват вече само за голямо наводне¬ние. Например в преданията на индианците от Аляска (племето глингит) се говори само за потоп. Малкото оцелели хора плували с кану към планинските върхове, за да се спасят от бушуващите води. Мечки и вълци, по¬дети от потопа, без да се плашат, бързали да доплуват до лодките и хората трябвало да ги пропъждат с копия и весла. В Южна Америка може да се види същата картина: говори се предимно за потоп, от който хората се спася¬вали, като се изкачвали на върховете на планините. Ако мислено се движим от предполагаемия център на катастрофата към изток, през Средиземно море, Персия и по-нататък към Китай, ще видим как постепенно и пос¬ледователно се изменя характерът на преданията. Гръц¬кият епос съобщава, че по време на потопа земята пот-репервала. "Едни търсели по-високи хълмове, други се качвали на лодки и работели с веслата там, където не¬отдавна били орали, трети улавяли риби по върховете на брястовете..." До този район достигнали, както се вижда, само колебанията на почвата и вълната на на¬воднението, която не потопила високите хълмове и се покачила не по-високо от върхарите на дърветата. В свещената книга на древните иранци "Зенд-Авеста" се казва, че по време на потопа "по цялата земя водата била на височина, колкото човешки ръст..." Преданията твърдят, че в югоизточния район на Азия, в Китай, морските води залели сушата и след това се от¬теглили от крайбрежието на югоизток. Естествено е да предположим, че щом в един район на земното кълбо е имало огромна приливна вълна и водите са достигнали даже върховете на планините, то някъде в противопо¬ложния район би трябвало да има отлив. Заедно с дви¬жението на изток постепенно се намалявала и височина¬та на водната покривка: в Централна Америка водите достигнали до върховете на най-високите планини, в Гърция - не по-високо от хълмовете и върховете на дър¬ветата, а в Персия достигали до височината на човешки ръст. Такава е цялостната картина, която се оформя от множеството откъслечни възпоминания, запазени в па¬метта на различни народи. Освен че съобщенията за по¬топа са повсеместни, още едно обстоятелство прави впе¬чатление: странните съвпадения на някои подробности за това събитие. Съвпадения, които се срещат у народи, разделени от много хиляди километри. Така, почти нав¬сякъде им а някакви предвестници на бедата, които предупреждават хората за приближа¬ващата се катастрофа. Във вавилонския епос бог Еа предупреждава цар Ксисутрос за предстоящия потоп: "Сине на Убар Туту - ка¬зал той,- разруши си дома и си построй вместо него ко¬раб. Не се' грижи за имуществото си, радвай се, ако спа¬сиш своя живот. Но вземи със себе си на кораба различ¬ни живи същества." Приблизително същото говорел богът в ацтекския ко¬декс: "Не прави повече вино от агава, а започни да дъл¬баеш ствола на голям кипарис и влез в него, когато през месец Тозонтли водата достигне небесата." И в Библията пратеникът, който предложил на Ной да направи ковчег, също се представя като бог. Подоб¬но на християнския бог, на бог Еа и на бога от тихоокеанските легенди индийският бог Вишну също предуп¬реждава човека за предстоящото бедствие. На острови¬те в Тихия океан също има многобройни предания за ня¬какви пришълци, които предупреждават за катастрофа¬та. Тези, които си построили салове, казват преданията, се спасили. Летописи от Бирма разказват за човек, кой¬то "се появил от висшите селения"."Облечен в черно, той ходел навред, където се събирали хора, по улиците и със скръбен глас ги предупреждавал за онова, което трябва¬ло да стане;" Друга обща черта: в числото на предупре¬дените и спасили се от гибел винаги фигурират двама души -мъж и жена (понякога придружени от деца). В библейските текстове това са Ной и жена му, в гръц¬ките легенди - Девкалион и Пира, в Уелс - Дюейвен и Дюейвич, Бит и Бирен в ирландския епос, мъжът и жена¬та - легендарните родоначалници на баските. Такава е картината и от другата страна на Атлантика. У ацтеките, индианците от Бразилия, североиндианските племена - навсякъде се повтаря същата тема: два¬ма души, мъж и жена, се спасили от потопа. Още една обща черта: като се спасяват от заплашва¬щото ги бедствие, предупредените вземат със себе си различни животни. Така постъпва библейският Ной и древномексиканският Ната, Етси у канадските ин¬дианци и индийският Ману, Троу в Борнео и героят на шумерския епос за потопа Ксисутрос. Когато водите на потопа започват да спадат, спаси¬лите се слизат на върха на планината, която първа се е появила изпод водата. "...В планината Нацир спрял ко¬рабът. Планината Нацир задържала кораба, не му дава да се люлее..." ("Поема за Гилгамеш"). У Ной тази ро¬ля изпълнява планината Арарат, у героя на гръцкия по¬топ Девкалион - планината Отрие (или Парнас), у спа-силия се от потопа прародител на жителите на Таити -върхът на планината Питохито и т.н. Изглежда обаче, списъкът на необяснимите аналогии не се изчерпва само с това. Библейският Ной от време на време пускал от ковче¬га си п т и ц и, за да узнае дали е завършил потопът. Това той правил три пъти. Когато гълъбът се завърнал с маслинено клонче, в човката, това било знак, че води¬те са започнали да спадат: И героят на значително по-старата шумерска легенда за потопа, който също се спа¬сил в ковчег, е пускал птици, за да узнае дали някъде се е появила земя. Оказва се, че точно така са постъпвали и героите от американските предания за потопа, за които разказват индианците от Западна, Централна и Северна Америка. Когато водите спаднали, птица донасяла в човката си зелено клонче на спасилите се. Повече от две хиляди години хората четели в библи¬ята, че на небето се появила небесна дъга, която ознаменувала края на потопа. Когато при археологичес¬ките разкопки били намерени глинените таблички с тек¬ста на древношумерския епос за Гюлгамеш, станало ясно, че това споменаване на небесна дъга е заимствано оттам. Но защо пък същото съобщение намираме в свеще¬ните книги и предания на Америка и в полинезийските митове? Подобно на християнското и на шумерското предание, в митовете на Америка и Тихия океан краят на потопа също се ознаменува с дъга, появила се на небето. Не по-малко удивителни са и други необясними ся¬каш аналогии. У ацтеките, обитаващи Мексико, е запазен следният текст. Бог Титлакахуан предупредил един човек на име Ната за очакваната катастрофа и подобно на християн¬ския бог го посъветвал да си направи ковчег. Останалите богове били уверени, че всички хора са загинали. Но когато водите спаднали, Ната и жена му запалили огън и започнали да пекат риба. Миризмата достигнала до небето и боговете се досетили, че някой от хората е оцелял. -Какъв е този огън там? - възкликнали те.- Защо той така одимява небето? Разгневените богове искали да довършат унищожени¬ето на човешкия род, но Титлакахуан ги убедил да прос¬тят на спасилите се. В библията също можем да проче¬тем, че след потопа Ной наклал огън и по миризмата на изгорената жертва бог узнал, че хора са се спасили. Но, както е известно, библейските митове водят началото си от още по-ранни, по-специално от вавилонски източни¬ци. Тук съвпадението е още по-поразително. След пото¬па "боговете се събрали като мухи", привлечени от ми¬ризмата на жертвата. По миризмата те разбрали, че се е спасил някакъв човек с жена си и, както колегите им в Мексико, страшно разгневени, решили да унищожат те¬зи хора. И точно така пък застъпничеството на бог Еа, който своевременно бил предупредил хората за потопа, ги спасило. Големият брой на аналогиите, както и повсеместността на съобщенията за потопа дават основания да се пред¬положи, че в основата им лежи някакво реално събитие, което действително е оставило спомен у човечеството. Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 13 Ян 2011 05:55 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 31 Дек 2010 10:40 #1957
|
ГИБЕЛ ОТ БЕЗДНАТА
Древноиндийските свещени книги, съобщавайки за причината на катастрофата, сполетяла Земята, разказ¬ват, че тя била предизвикана от "бог Хаягрива, който обитава бездната". Халдейските митове споменават ня¬какъв си "архангел на бездната". Какво ли е било пък това нещо, появило се от безд¬ната на пространството, което е накарало планетата да потрепери и е останало за много векове в паметта на чо¬вечеството? Между гръцките митове има едно предание за Фаетон (гръц.-"пламтящ"). Според легендата Фаетон, син на Хелиос (Слънцето), измолил от баща си да му повери само за един ден управлението на слънчевата колесни¬ца, която преминава по небето. Но синът не съумял да насочи конете по обичайния им път и се приближил твърде много до Земята, изпепелявайки я с огнената си жар. Тогава Зевс поразил юношата с мълния и Фаетон рухнал на Земята. Някои учени..смятат, че легендата за Фаетон разказва за падането на огромен метеорит вър¬ху Земята. Както е известно, около нашето Слънце освен плане¬тите се върти цял пояс от доста големи небесни тела -астероиди. Астрономите изчислили общата маса на то¬зи пояс. Оказало се. че ако астероидния пояс "се слее" в едно тяло, ще се получи планета с диаметър 5900 кило¬метра. Редица астрономи предполагат, че някога такава планета е съществувала. Тя била по-малка от Марс и по-голяма от Меркурий. Орбитата й минавала между Марс и Юпитер. Планетата, наречена Фаетон по името на ми¬тичния герой, загинала при някаква гигантска космичес¬ка катастрофа и отломъците й, носещи заплаха от нови катастрофи, продължават да се въртят около Слънцето. Това предположение на съвременните изследователи намира отклик със сведение, което Солон получил в Еги¬пет. Както известява Платон, жреците били казали на Солон, че под мита за Фаетон "се крие истината, че све¬тилата, движещи се в небето и около Земята, се откло¬няват от пътя си и през дълги промеждутъци от време изтребват всичко на Земята посредством силния огън." В редица от тези стигнали до нас съобщения, свърза ни с катастрофата, се споменава, че на небето се появили някакви тела, паднали след това на Земята (или отдалечили се от нея). Така в петата книга на "Сибила" се казва, че на източния хоризонт се появило някакво огне¬но тяло, което със светлината си затъмнило Слънцето и паднало след това в океана. Ирландските предания го¬ворят за странни "облаци", появили: се на небето след потопа, които се разкъсвали и падали на Земята, причи¬нявайки извънредно големи разрушения. Очевидно към числото на подобни съобщения принадлежи и едно от индийските предания, което твърди, че след потопа изг¬рели седем слънца на небето, а после едно от тях погъл¬нало останалите шест. Запазили ли са се на Земята някакви потвърждения на съобщенията за падането на космически тела? Да, потвърждения има, и то доста много. На естонския остров Саарема се намира голямото езе¬ро Каалипюхаяра, Свещено езеро. Проучванията са по¬казали, че езерото е яма, образувана от падането на ня¬какво огромно тяло. Преди 2500 години в плътните сло¬еве на земната атмосфера навлязъл огромен метеорит, който се разпаднал и се посипал върху Земята като метеоритен дъжд. Една от "капките" на този дъжд, тежаща 550 тона, изрила тази яма, като изхвърлила хиляди кубически метра пръст. Когато подобни събития от космическо естество ста¬ват пред очите на хората, те се помнят и остават за дъл¬го в устните предания и митовете. Така у индианското племе навахо съществувало предание за бог, който във вид на огнен стълб се спуснал на някакво си място в до¬лина, унищожавайки всичко наоколо. На мястото, кое¬то се сочело като точка на приземяването на бога, се ока¬зал огромен метеоритен кратер, дълбок повече от 100 метра и с диаметър почти километър и половина. Космически тела са падали върху Земята и в по-близ¬ки до нас времена. Такъв бил метеоритният дъжд през 1868 г., когато край Варшава паднали около 100 000 ка¬мъни, някои от които тежали до 10 кг. Още по-рано, през 1847 г., камък от метеоритен произход паднал на една къща в Бохемия, пробил покрива и се стоварил върху кревата, на който спели три деца. За щастие никой не пострадал. А от 1790 до 1954 г. са зарегистрирани 27 по¬падения на метеорити в къщи. Но не всички.подобни нахлувания са имали толкова безобиден характер. На 24 юни 1938 г. небето на Пенсилвания се озарило от избухването на ярка светлина и оглушителен взрив вдигнал от леглото жителите на Питсбърг. Всички решили, че са взривени барутните складо¬ве. Но на следващия ден станало ясно, че складовете са невредими. Това бил взрив на метеорит, паднал недалеч от града. Ако той бил навлязъл в атмосферата под мал¬ко по-друг ъгъл, градът е щял да бъде унищожен, а не¬говите половин милион жители - избити. Колкото по-голяма е масата на метеоритното вещес¬тво, което се стоварва върху Земята, толкова по-големи разрушения може да причини подобно събитие. Колко е голяма заплахата от подобни катастрофи с космически характер? Известният полски астроном Ян Гадомски привежда следните изчисления: Радиус на небесното тяло (м) Площ на пълно разрушение Падат средно веднъж на 65 20 кв. км 22000 години 150 160 кв. Км (площ, по-голяма от Варшава) 120000 години 4250 Половината Европа 260 милиона години 8500 Половината Азия 1 милиард години 17000 Половината земно кълбо 4.4 милиарда години Земята съществува вече доста дълго време, за да пре¬живее падането на много космически тела с подобни мащаби. Това може да стане, ако някой астероид се окаже в областта на земното притегляне и падне на нея. Един от тях (Ерос) има диаметър 17 километра, диаметърът на другия, известен под името Церера, е 770 километра. Трудно е да си представим какви последици за Земята и обитателите й би довело сблъскването с подобно тяло. "Такива тела - писа по този повод английският вест¬ник "Discovery", - могат да унищожат или да причинят големи вреди на цялата цивилизация." В различните мес¬та на Земята има десетки следи - наречени астроблеми -от стълкновенията на нашата планета с тела, дошли от Космоса. Една от най-големите астроблеми се намира в , Южна Африка. Дълго време се смяташе, че гигантската чаша с диаметър 40 км е кратер на изгаснал вулкан. При по-подробно изследване се доказа, че това е следа от па¬дането на някакво голямо космическо тяло. Когато доб¬лижило земната повърхност, то експлоадирал о с мощ, превишаваща 20 пъти силата на взрива на най-голяма¬та от съвременните водородни бомби. Това станало пре¬ди около 250 милиона години. Във връзка с това може да се припомни за "Тунгуския метеорит", истинското естество на който не е изяс¬нено и досега. Трябва да се отбележи, че ние можем да проследим само съвсем малка част от следите на подобни попаде¬ния. Знаем, че моретата и океаните заемат 70% от по¬върхността на земното кълбо. Следователно повечето от "попаденията" на космическите тела трябва да падат на тях. Освен това през милиардите години от съществува¬нето на нашата планета големи части от сушата, цели материци са потъвали и са ставали дъно на океана. И обратно, други райони са се издигали от водата, обра¬зувайки суша. Времето и геологическите процеси непре¬къснато са изтривали следите от падането на големи кос¬мически тела върху Земята. Както споменахме, от запазилите се предания и текс¬тове личи, че по време на катастрофата морето се оттег¬лило далеч от крайбрежието на Китай, докато в също¬то време на противоположната страна се издигнала ог¬ромна приливна вълна. Българският учен Н.Бонев смя-та, че подобен ефект би могъл да предизвика гигантски астероид, който се е приближил до Земята. Ако Церера, пише той, би минала покрай Земята на разстояние 6 зем¬ни радиуса, това би предизвикало приливна вълна 10 пъ¬ти по-голяма от обикновения прилив. Такава вълна, пре-минала по земното кълбо, би била в състояние да поме¬те в обширни райони от сушата всичко, което се нами¬ра там. Някои изследователи допускат и мисълта, че в мина¬лото нашата земя се е сблъскала с комета или, както смя¬та американският изследовател И.Великовски, поне с опашката на кометата. Дали това не е небесният "Велик Змей", за когото четем в пета книга от кодекса на майте "Чилам Балам", -че се бил появил на небето и паднал на Земята? "Валял огнен дъжд - се казва в кодекса - земята се покрила с пепел, дърветата се превивали до земята. Скали и дървета били раздробени. От небето се спуснал, Великият Змей...Заедно с Великия Змей небето рухнал на Земята и я заляло с вода". Едно предполагаемо сблъскване на Земята с ядро на комета е в състояние да причини на нашата планета беди, не по-малки по мащаб, отколкото срещата й с астероид. Известният американски астроном Г.Юри е пресметнал, че енергията, която би се отделила от такова сблъскване, ще бъде равна на енергията от 500 000 водо¬родни бомби. Има и друга хипотеза. Някои предполагат, че небес¬ното тяло, което минало близо до Земята и попаднало в полето на земното притегляне, е било Луната. Според тази теория астероиди и малки планети, които се въртят около Слънцето, попадат в притегателното, поле на големите планети и стават техни спътници. Ако такъв спътник премине откъм външната орбита, той се върти около планетата в посока, обратна на часовнико¬вата стрелка. Като пример може да се посочи спътникът на Земята - Луната, спътниците на Сатурн - Япет и Юпи¬тер "VII". Ако пък такова тяло се намира на вътрешна¬та орбита по отношение на планетата, ставайки спътник, то започва да се върти по посока на часовниковата стрел¬ка. Като примери могат да служат спътниците на Са¬турн - Феб и Юпитер "VIII". Известният шведски астроном Ханес Алфен в стати¬ята си "За произхода на Земята и Луната" излага теори¬ята на немския астроном Герстенкорн, която според не¬го изглежда решава проблема на Луната. Според схва¬щанията на Герстенкорн Луната първоначално била планета, която се е движела по орбита, много близка до земната. След това Луната е била хваната от Земята и започнала да се движи около нея. Постепенно Луната се приближила към Земята, видимият й диаметър се увели¬чавал все повече и надхвърлил съвременния повече от 20 пъти. "Същевременно са се увеличили и приливите - пише Ханес Алфен.- Когато Луната е била минимално от¬далечена от Земята, височината на приливната вълна достигала няколко километра." Силата на земното притегляне върху повърхността на Луната за известно време надвишавала силата на лун¬ното. Такова положение се получава, когато спътникът, приближавайки се към планетата, преминава през пре¬дела на Роше, който на Земята е равен на около 2,86 от земния радиус. След под влияние на сложната система на гравитационните сили Луната започнала отново да се отдалечава от Земята, докато заела сегашното си по¬ложение. Герстенкорн не е сам в това свое схващане. Американският астроном Г.Юри смята, че Луната е нещо като аномалия в Слънчевата система. Тя е твърде голяма, за да бъде "обикновен спътник". Според него Луната - планета в миналото - е станала спътник вслед¬ствие космическа катастрофа. Покрай нея е преминало огромно космическо тяло, което я отклонило от орби¬тата й. Луната загубила скоростта на движението си и, попадайки в сферата на земното притегляне, най-накрая според израза на Г.Юри е била "пленена" от Земята. Очевидно идеята за "пленяването" на Луната има пра¬во на съществуване, толкова повече, че неотдавна бе лан¬сирана хипотеза в обратен ред по отношение на Мерку¬рий. Според мнението на редица изследователи Мерку¬рий неотдавна е станал планета. Дотогава той е бил спътник на Венера. Интересно е, че в някои от дошлите до нас митове се смята, че Луната е била причина за станалата космичес¬ка катастрофа. Такова обяснение може да намерим нап¬ример във финландския епос "Калевала" и в южноаме¬рикански предания. В преданията на различни народи има смътни отгласи за времето, когато на нощното небе на Земята изг¬лежда не е имало Луна. Може би не случайно и майте в хрониката си, чиито традиции се губят в период преди потопа, не споменават за Луна. Тяхното нощно небе ос¬ветява не Луната, а Венера! В Южна Африка бушмените също твърдят в митове¬те си за катастрофата, че преди потопа на небето не е имало Луна. В Южна Гърция, в Пелопонес, някога имало една легендарна страна - Аркадия,- чиито жители не познавали' нито грижи, нито скърби. Според преданието на аркад¬ците такава била тяхната родина до потопа. Потопът, разказвали аркадците, бил много отдавна, когато на не¬бето още не сияела Луна, тя се появила след катастро¬фата. По-късно елините така и наричали аркадците: "долунни". За това, че някога на земното небе не е имало Луна,-писал през III в.пр.н.е. Аполоний Родоски, главен надзорник на прочутата Александрийска библиотека. При това той е ползувал най-древни ръкописи и текстове, които впоследствие са били загубени, загинали и не са достигнали до нас. Гръцкият математик и астроном Анаксагор (V в.пр.н.е.), който също е ползувал източници, които не са дошли до нас, твърди, че Луната се е появила на небето по-късно от възникването на Земята. Следите от приливите и отливите, които откриваме по Земята, свидетелствуват, че причината, която ги е пре¬дизвикала, трябва да е съществувала милиони години. Но това още не значи, че причина би могло да бъде са¬мо тялото, известно днес под името Луна, На тази ми¬съл ни навеждат остатъците от метеоритно вещество, от¬крити неотдавна в централния район на Южна Амери¬ка Според мнението на редица учени това свидетелст¬вува за катастрофа, постигнала съществуващия някога друг спътник на Земята, нейната "първа Луна". Остатъ¬ците от това вещество, намерени на такова голямо пространство, не са нищо друго, освен останки от този спът¬ник, паднал на Земята. Значителни маси вещество от космически произход са намерени не само в Южна Америка, но и в други райо¬ни на Земята. Така Дж. Л. Борзел, който преди извест¬но време откри пласт от бяла пепел (от 5 до 30 см), заемаш огромни пространства на дъното на Тихия океан, изтъква удивителната еднородност и дебелината на то¬зи пласт и го свързва с космически причини. Твърде мно¬го никел в океанските утайки някои изследователи също обясняват с потока от метеоритни отломъци, паднали някога на Земята. И така, съществуват различни хипотези дали причи¬на за катастрофата е била Луната, комета или астероид (паднал на Земята или преминал в опасна близост пок¬рай нея). Впрочем сега, разбира се, важен е не толкова един категоричен отговор за причината на станалата ка-тастрофа, колкото различните видове материални пот¬върждения на възможността за такава катастрофа: сле¬ди и доказателства, че действително е могло да има по¬добно явление. А както виждаме, действително същест¬вуват многобройни потвърждения за това. През лятото на 1968 г. в английския парламент пос¬тъпило запитване: по налични сведения английското правителство напълно се доверява на изводите на съвет¬ските астрономи, че астероидът Икар няма да се сблъс¬ка със Земята в момента на тяхната най-голяма близост - 15 юни 1968 г. Но ако все пак съществува опасност от сблъскване, какви мерки следва да се предприемат? Не е мъчно да си представим колко гибелна би мог¬ла да се окаже за Земята тази среща с космическо тяло с диаметър повече от километър, което се носи в прост¬ранството със скорост 100 000 км в час. Безпокойството, прозвучало в този въпрос, води на¬чалото си от тревогата, вълнувала човечеството в сама¬та зора на неговото съществуване. На древните народи, потресени от катастрофата, и на техните потомци дори и след хилядолетия почвата под краката им продължа-ва да изглежда несигурна. Арийците, които дошли в Индия от неизвестната си прародина, в свещените си химни молят бога "да държи здраво Земята". Целият живот на майте е белязан с някакво очакване, че катастрофата ще се повтори. Същото тревожно очак¬ване звучи и на много места в библейските текстове: "Слънцето ще помръкне и Луната няма да праща свет¬лината си. И звездите ще падат от небето, а силите не-бесни ще се разклатят... Никой не знае кога ще дойдат този ден и час." С очакване на нови катаклизми са проникнати и про¬роческите текстове на Вавилон. За цикличност на катас¬трофите пише и в "Талмуд". Индийските свещени книги "Пурани" също твърдят, че подобни бедствия, придру¬жени с потъване на цели континенти, са циклични и мо¬гат да бъдат предсказани предварително. "Махабхарата" твърди, че ще дойде ден, когато бушуващите води на нов потоп ще погълнат Земята. "Вие помните само един потоп - казвали египетските жреци на философа Солон през VI в. пр. н. е., - а преди него е имало много други. Нашата цивилизация, както и цивилизацията на други народи от време на време за¬гива от вода, която с« стоварва от небето... Много катастрофи са постигнали човечеството в миналото и още ще го постигат в бъдеще." Някои древни автори са се опитвали дори да опреде-/лят периодичността на подобни катастрофи. Така римският историк Цензориус пише през III в. пр. н. е., че Земята преживява такива катаклизми на всеки 21 600 години. Твърденията, че катаклизмите могат да се очакват, да се предсказват и са периодични, ни навеждат отново на мисълта, че те могат да имат някаква космическа, извън¬земна причина. Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 31 Дек 2010 10:42 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 01 Ян 2011 09:14 #1991
|
"ПЛАНЕТИТЕ ПРОМЕНИЛИ СВОИТЕ ПЪТИЩА..”
През XVII в. в Китай пребивавал йезуитският миси¬онер Мартин Мартиниус. Той прекарал там няколко го¬дини, изучил езика и като се завърнал, написал подро¬бен труд "История на Китай". Ето как с думите на древ¬ни китайски летописци той описва какво е станало през време на потопа: "...Опората на небето се срутила. Земя¬та била разтърсена из основи. Небето започнало да се накланя към север. Слънцето, Луната и звездите променили пътя на движението си. Целият ред на Вселената се объркал. Слънцето било затъмнено, а планетите променили своите пътища." За променяне вида на небето съобщил и "един от най-мъдрите римляни", познавач на древността - историкът М. Теренций Барон, който е ползувал някакъв древен из¬точник. Той писал: "Звездата Венера променила своя цвят, размери, форма, вид и курс, което не било се случвало никога нито преди, нито след това. И в Юдея съществувала подобна версия. Там се смятало, че потопът "е станал, защото господ-бог променил местата на две звезди в съзвездието". С други думи, редица съобщения свързват катастро¬фата с явления от космически характер. Ако приемем то¬ва, ще намерят обяснение и многобройните сведения за период на мрак и студ, които настъпили след катастро¬фата. Обитателите на тихоокеанските острови обозначават този период на различните си диалекти като "най-дъл¬бока тъмнина", "непроницаем мрак", "безброй нощи". И в "Талмуда" четем, че след катастрофата (загубата на благословената прародина на човека, изгонването от рая) Слънцето се скрило. "Смразило се от страх сърцето на Адам. -Горко ми!- простенал той. -Заради моя грях угасна светилото на деня и светът отново се превърна в хаос," Герстенкорн, привърженикът на теорията за пленяването на Луната, за когото говорихме вече, смята, че в момента, когато Луната максимално се приближила до Земята, голямо количество лунен прах се е разпръснал в пространството между тях, като постепенно се слягал върху Земята и нейния спътник. За наблюдателя от Зе¬мята през това време небето потъмняло и Слънцето пом¬ръкнало. Подобен ефект е могъл да бъде предизвикан и от го¬лямо изобилие на прах от вулканичен произход. Наситеността на горните атмосферни слоеве с части¬ци прах може да причини и друго явление, за което са¬мо се споменава в свещените текстове и предания на най-различни народи. Става дума за рязкото застудяване, настъпил-о след катаклизма. "Попол-Вух" съобщава, че след катастрофата "наста¬нал много голям студ, Слънцето не се виждало". Древ¬ните митове на Мексико и на Венецуела разказват, че ско¬ро след катастрофата настъпил страшен студ и морето се покрило с лед. А племената, които живеят в тропи¬ческите гори на Амазонка, и досега пазят спомени за ужасната и дълга зима, настъпила след потопа, когато хората замръзвали и умирали от студ. Книгата "Зенд-Авеста" също известява за царя на тъмнината, който изпратил студ и мраз на благослове¬ната родина на древните арийци. "Зенд-Авеста" разказ¬ва, че арийците били предупредени за настъпването на студовете: "На земята ще налетят унищожителни зими, те ще донесат люти студове... те ще донесат сняг, дъл¬бок 14 пръста..." Известният изследовател на атмосферата В. Дж. Хъмфри в монографията си "Физика на въздуха", засягайки въпроса за замърсяването на атмосферата, специално изтъква, че вулканичният прах може да окаже огромен ефект върху топлообмена на Земята. Частици прах с оп¬ределен размер са в състояние да отразяват 30 пъти по-интензивно слънчевата светлина, отколкото да задържат топлинното излъчване на Земята. В резултат Земята 30 пъти по-интензивно ще губи топлина, отколкото ще по¬лучава. При това, за да се намали с 20% интензивност¬та на слънчевата топлина, достатъчно е атмосферата да се насити само с 1/174 куб.км прах. Тези изчисления могат да бъдат потвърдени от съв¬сем пресен пример. Изригването на един от вулканите на Аляска, който изхвърлил във въздуха известно коли¬чество вулканична прах, причинил забележимо пониже¬ние на температурата по цялата Земя в продължение на няколко години. Колко ли големи ще да са били после¬диците от масовата вулканична дейност по времето на катастрофата! Почти всички извори, съобщаващи за ка¬тастрофата, разказват за събудили се вулкани, за плани¬ни, изхвърлящи в небето огън и пепел. Ясно е, че изх¬върлянето на огромно количество вулканична пепел и прах в атмосферата неизбежно ще е предизвикало рязко понижение на околната температура, за което съобщават достигналите до нас възпоминания. Но може би това не е единствената причина да нас¬тъпи епоха на студ и мрак. Друга причина, която би могла да доведе до същите резултати, е промяната на полюсите на Земята или на ъгъла на нейния наклон спрямо орбитата. Залежите от каменни въглища в Антарктида, на Шпицберген и зад Северния полярен кръг свидетелствуват, че някога полю¬сите са се намирали далеч от тези райони. И други находки говорят за това. Третата полярна ек¬спедиция в района на Южния полюс открила овъглени остатъци от дървета, отпечатъци на листа от буйна рас¬тителност, съществувала там преди 200-250 милиона го¬дини. Както предполагат някои изследователи, Северният полюс преди 60 милиона години се е намирал в южна¬та част на Тихия океан. Сега той бавно се мести в посо¬ка на Канада. Но това изместване ще стане по-забеле¬жимо и ще предизвика промяна на климата едва след няколко милиона години. Подобни премествания стават и с магнитните полюси. Известно е, че преди 700 хиляди години "земният магнит" внезапно е променил своята полярност: северът се е превърнал в юг. При това, както отбелязва А.Власов, доктор на физико-математическите науки, менейки мес¬тата си, магнитните полюси се преместват по различни пътища: понякога през Япония, друг път през Камчат¬ка. Последният път, преди да заеме сегашното си мяс¬то, Северният магнитен полюс е изминал дълъг път по огромна дъга - през Тихия и Ледовития океан. Трябва да се отбележи, че редица изследователи го¬ворят също за внезапна промяна на магнитните полю¬си. Не е стабилно и също тъй е подложено на колебания и положението на земната ос. Наклонът на земната ос се мени в продължение на пе¬риод от 40 000 години. Освен това земната ос се проме¬ня ритмично на 21 000 години. Измененията на наклона на земната ос променят и ъгъла на падането на слънче¬вите лъчи, а следователно значително се променя и кли-матът в отделните части на земното кълбо. На не по-малки изменения е изложена и земната орбита. Геолозите са дошли до извода, че всеки 92 000 години Земята променя формата на движението си около Слънцето, тя ту се приближава, ту се отдалечава от него. Така че положението на нашата планета в простран¬ството никак не е стабилно с всичките климатични и дру¬ги последици, произтичащи от този факт за нейните оби¬татели. Но във всички тези случаи става дума преди всичко за бавни изменения, а се говори за промени с катас-трофален характер. Какво би могло да предизвика тако¬ва внезапно преместване на полюсите? Според изчисленията на съветския учен Г.Д.Хизаншвили оста на върте¬не на Земята винаги трябва да съвпада с оста на макси¬малния момент на инерцията. Всяко разместване на ма¬си на земната повърхност променя оста на максимална¬та инерция. Съответно на този ъгъл трябва да се откло¬ни и оста на въртенето, т.е. да стане разместване на по¬люсите на Земята. Това може да се случи в резултат на големи геологичски раздвижвания. Така образуването на осемхилядиметровия Хималайски масив, измествайки с няколко градуса земната ос, е предизвикало преместване на полюсите. В резултат на това, отбелязва един от изследователите, огромни пространства, покрити с буйна растителност и населени с много животни, са се превърнали в ледена пустиня. При друг случай, и именно за него става дума сега, за такова разместване на маси по повърхността на Земя¬та е могла да бъде причина и гигантска приливна въл¬на. Вследствие на това би трябвало да стане изместване на оста на въртенето на Земята и изместване на полюси¬те. Следователно преди катастрофата полюсите трябва да са минавали някъде в други точки. Не там, където се¬га се виждат на глобуса белите им калпаци. Но къде? Американският геофизик А.О'Кели в резултат на изслед¬вания е дошъл до извода, че през периода на последно¬то заледяване Северният полюс се е намирал там, къде¬то сега минава 6 северна ширина, т.е. 30 по на юг, от¬колкото сега. Но ето кое е важното: краят на заледява¬нето съвпада с предполагаемото време на катастрофата! В такъв случай ще намерят убедително обяснение ця¬ла редица факти, за които се е смятало, че не се подда¬ват на обяснение. В "Зекд-Авеста", която разказва за прародината на древните арийци, се твърди например, че там, където те живеели, "Слънцето, Луната и звезди¬те изгрявали над тях само един път в годината, и годи¬ната изглеждала като един ден и една нощ". Знае се, че полярна нощ и полярен ден може да има само близо до полюса. За това разказва и "Ригведа", книгата със све¬щените химни, която арийците донесли със себе си в Индия. Там се говори за Голямата мечка, която светела точно над главата, за звезди, които се движат по небето V в кръг, за Слънце, което изгрява само веднъж в годината, и т.н. Много обреди на свещени ритуали, които хилядоле¬тия не са се променяли, създават възможност днес да се пресъздаде картината на онова време, когато са възник¬нали. Едни от тези неизменни по своята същност риту¬ални моменти били някои определения, отнасящи се до конструкцията на часовете в древния Египет. Кой знае защо техните създатели упорито са изхождали от съот¬ношението на най-дългия и най-краткия ден, като 14 към 12. Обаче това съотношение не е отговаряло на нито ед¬на точка в египетската държава дори и през периода на най-голямото разширение на нейната територия. Това съотношение е в сила само до 15 южна ширина, линия, разположена на 100 километра южно от най-южната граница на Египет. Какво обяснение може да има това обстоятелство? -Едно от двете: или че родината на тези часове не е бил Египет, а ня¬каква друга цивилизация, която се е намирала по-близо до екватора (и за която ние не се знае абсолютно нищо); или че часовете са били конструирани по време, ко-гато в Египет е имало друг режим за времето, т.е. екваторът се е намирал значително по-близко до него, от¬колкото е сега. А това е възможно в случай, че полюси¬те не са заемали положението, което заемат сега. Но ако предположим, че в резултат на катастрофата полюсите са се преместили, логично е да очакваме, че промените са засегнали и други характеристики на на¬шата планета, толкова повече, че за това не е нужно кой знае колко много. През февруари 1960 г. директорът на Парижката об¬серватория А.Данжон съобщил на удивените членове на Академията на науките, че след едно наблюдавано из¬бухване на Слънцето Земята внезапно забавила въртене¬то си с цели 0,85 милисекунди в денонощие. След това, сякаш опитвайки се да навакса пропуснатото, тя извед¬нъж ускорила движението си, съкращавайки на всеки 24 часа продължителността на денонощието с 3,7 микро¬секунди! Но щом нашата планета с такава чувствител¬ност реагира на онова, което става на 150 милиарда ки¬лометра от нея, можем да си представим колко големи по мащаб са били измененията, предизвикани от косми¬ческата катастрофа. Известно указание за това ни дава странният кален¬дар, намерен в Андите сред развалините на древния град Тиахуанаку. Вариантът, предложен от Х. Белами за де-шифрирането му, изглежда доста убедителен. Наистина буди учудване фактът, че според този календар година¬та има 290 дни. Много религии и древни философски учения твърдят, че световната катастрофа, за която се говори, не е била първата на нашата Земя. Ако това е тъй, може да се обяс¬ни и друг един факт. У майте освен обикновения кален¬дар, внимателно проверен и оказал се дори по-точен от този, който ползуваме ние, съществува още един т.нар. "свещен календар", за чийто произход досега нищо не се знае. Годината на свещения календар се състояла от 260 дни. Не означава ли това, че някога такъв е бил пе¬риодът, през който Земята е затваряла кръга около Слънцето? Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 01 Ян 2011 10:00 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 02 Ян 2011 09:27 #2006
|
КОГА Е СТАНАЛА КАТАСТРОФАТА Спомените за далечен потоп и за съпровождащи го гибелни земетресения са били поддържани от последва¬ли местни катастрофи. Така около 1450 г. пр.н.е. води на Атлантическия океан преминали в Средиземно море, чието ниво дотогава било значително по-ниско. Внезап¬но били залени много земи, а населението им почти на¬пълно загинало. До нас е достигнала една карта на Егейско море, копие от някакъв по-стар оригинал. Наред с островите, които съществуват и днес, на нея са обозначени много острови и земи, каквито в то¬зи район понастоящем няма. Според някои изследователи тази карта рисува картината преди пробива на Атлантика в Средиземно море, когато според Плиний е имало суша, която е съединявала Кипър с Азия. Защо Бабелмандебския проток, което в превод озна¬чава "Врата на сълзите", се нарича именно тъй? Преда¬нието гласи, че това име му е дадено, за да напомня за голямото земетресение, в резултат на което Азия и Африка били разединени и се образувало Червено море. Тогава загинали много хора. Други местни катастрофи са станали и в по-близко време. През 1815 г. в една про¬винция на Индонезия неочаквано изригнал вулкан. Жи¬ви останали само 26 души от 12 000 население. По време на прочутото лисабонско земетресение през 1775 г. за 6 минути загинали 60 000 души. Подземни трусове с различна сила разтърсили Европа и Америка, същия ден и час в Мароко внезапно се отворила в земята огромна пукнатина, в която потънал цял град с десетхилядно население, а след това земята отново се съединила. През 1902 г. жителите на столицата на остров Мартиника един ден чули странен шум. Вдигайки глави, те видели леко облаче над върха на близката планина - изгаснал вулкан. Това било последното, което те видели. Облак от нажежени газове се стоварил над града. Всич¬ките 30 000 жители загинали почти в един миг. В много вестници от онова време било публикувано любопитно съобщение за единствения човек, който оцелял. Той бил затворник, който трябвало да бъде екзекутиран. Спаси¬ли го дебелите стени на килията за осъдените на смърт. Сведенията за местни катаклизми често "се наслояват" върху възпоминанията за онази гибелна катастро¬фа, за която всички народи в света пазят спомен. И за¬това е трудно да се изясни точно кога е станала предпо¬лагаемата световна катастрофа. Но все пак нека се опи¬ваме да отговорим на този въпрос. Климатология. Руските учени академик В. А. Обручев и Е. М. Хагемейстер изказаха -предположението, ч краят на последния ледников период в Северното полукълбо е пряко свързан с потъването на някаква суша Атлантическия океан. Потъването на тази суша създал възможност Гълфстрийм да се устреми към север и така завършила епохата на заледяването в Европа и Гренландия. От време на време в ръцете на изследователите попадат различни по вид находки, който потвърждават, Ч' някога в Атлантическия океан наистина е съществувал суша. Така шведското списание „Ймер" публикува статия за откритието на учения П.„В. Колбе, който, вземайки проба от дъното на Атлантическия океан на дълбочина 3600 метра, извлякъл остатъци от водорасли, които могат да растат само в сладки води. Единственото обяснение на това откритие може да бъде предположе¬нието, че някога на това място е имало суша. През 1898 г. екипажът на един френски кораб, който ремонтирал кабела, минаващ по дъното на Атлантичес¬кия океан, измъкнал случайно на повърхността парче скала от вулканичен произход. Учените се заинтересува¬ли от находката. Оказало се, че такава стъкловидна ла¬ва е могла да се образува само при атмосферно наляга¬не. Тази лава датира от XIII хилядолетие пр.н.е. Краят на заледяването в Европа се отнася, както е из¬вестно, към Х хилядолетие пр.н.е. Следователно катас¬трофалното потъване на суша в Атлантика трябва да е станало някъде между тези две дати. Тези цифри напълно съвпадат с датата на потъване на Атлантида, която намираме у. Платон - 9570х. Пр. Н. е., също през Х хилядолетие. Според мнението на редица изследователи пак тогава, т.е. някъде около 10 000 пр.н.е. на света е станала и друга климатична промяна - рязко/ повишаване на влажността. Хидрография. Ниагарският водопад се състои от ця¬ла редица каменни стъпала, които в продължение на дълго време били под напора на падащите води. Кога¬то едно от тези стъпала се разрушавало, водата се уст¬ремявала върху следващото и т.н. Могло е да се устано¬ви, че времето, когато се е появил Ниагарският водопад, образуван в резултата на резки геологични размества-ния в този район, е VIII-ХШ хилядолетие пр.н.е. Археология. Неизвестният мексикански учен Гарсия Пайона открил в Кордилерите на височина 5700 м под дебел слой лед останки от две колиби. Варовиците с ра¬ковини и следите от дейността на морето край колиби¬те говорят, че някога те са се намирали на морския бряг. Изчисленията показват, че издигането на тази област е станало преди повече от 10 000 години. Големият американски изследовател, лауреат на Но¬белова награда, У. Ф. Либи твърди, че прецизният радиовъглероден анализ е позволил да се открият удиви¬телни явления на американския континент. Например "Преди 10 400 години - пише Либи - следите от човека внезапно изчезват... Откритите засега факти говорят, че именно на тази граница става като че ли някакво прекъс¬ване в тяхната последователност." "Това явление - трудно може да се обясни, като се има предвид, че значителна част от американския кон¬тинент не е била покрита с лед по време на последното заледяване. Най-старите следи от човешки живот в Скандинавския полуостров и Англия също са от пре¬ди 19 400 години, което не наблюдаваме на юг в Европа. Рисунките например в пещерата Ласко в Централна франция, едно от най-интересните селища на древния човек, са значително от по-ранен период -- от поели 15 000 години." Учудващо е, че прекъсването е повсеместно и по ед¬но и също време. Може да се проследи на американския континент, в Европа и най-после в Централна Азия. В планините на Курдистан се намира забележителната пе¬щера Щандер, чиито културни пластове са ми по себе си са една непрекъсваща се хроника на 100 000-годишната човешка история. Пластовете следват един след друг, ед¬на епоха сменя друга, докато на границата на същата дата - 10 000 г. пр.н.е. - настъпва внезапно прекъсване. Човешките следи изчезват. Като че ли пещерата и околната местност внезапно са обезлюдели. Сигурно та¬ка е и станало. Вместо културни пластове появяват се други следи: пластове от утаечни минерали, нанесени от вода - доказателство, че пещерата, която е на 750 м ви¬сочина над морското равнище, е била залята от вода. Появяват се камъни, откъртили се от тавана - свидетел¬ство за яростни земетресения, разтърсили околността. Едва пет хилядолетия след настъпилото прекъсване кул¬турният пласт е започнал да расте, отначало бавно, а след това все по-интензивно. * * * Както се вижда, известията, които се отнасят до ка¬тастрофата, свидетелствуват, че този период се отлича¬ва и с активизиране на вулканичната дейност. Спомена се вече. за пробата от лава, извлечена от дъното на Ат¬лантическия океан. При сондажни проучвания в ледена¬та броня на Антарктида на дълбочина почти километър и половина били открити следи от вулканична пепел. Се¬га изследователите се опитват да определят дали тази пепел е била пренесена от други континенти или е резул¬тат на местна вулканична дейност. Но най-интересно е датирането на пепелта: между VIII и XII хилядолетие пр.н.е. Така че различните данни се групират около все по-ясно очертаващ се период. Има възможност да се стеснят още повече тези рам¬ки на времето и да определим по-точно предполагаема¬та дата на станалата катастрофа. В. Г. Куклин, учен от Новосибирск, като изучавал ин¬формационните страни на процеса на обучението, се на¬тъкнал на ред закономерности в натрупването на инфор¬мация. Същността на тези закономерности е в-това, че сложните самообучаващи се системи, стремейки се да постигнат все по-универсална програма за опериране с получаваните знания, преустройват тази програма спо¬ред натрупването на информация не хаотично, а в стро¬го определен ритъм, като редуват периодите на повиша¬ване и спадане в натрупването на информация. Перио¬дите на подем са характерни за моментите на активно опериране с получените знания в рамките на съществу¬ващата програма, а периодите на спадане - за моменти¬те на разрушаване на старата, изчерпала себе си програ¬ма и построяване на нова, по-универсална. Ако се приеме, че тези закономерности имат всеобщ характер за всяка сложна саморегулираща се система, а след това, вземайки демографските данни за последни¬те две хилядолетия, се построи въз основа на тези зако¬номерности, демографската графична линия в минало¬то, ще се получи резултати, доста близки до изчислени¬ята на демографите. (Броят на населението на Земята към началото на нашата ера съгласно графичната крива е около 250 милиона души, а според изчисленията на демографите 150-200 милиона души.) Ако бъде продължена по нататък в миналото, демог¬рафската крива спада с известни колебания до граница¬та на 8800-8600 г.пр.н.ера и сочи, че населението на Зе¬мята е било около 8 милиона души. След това няколко столетия тя върви почти паралелно на основата, а пос¬ле започва все по-ускорено да расте и достига връхната си точка (около 500 милиона души) при максимум между 11 800 - 11 600 г. пр.н.ера. Ако се разгледа тази графична крива, като движени¬ето не от настоящето към миналото, а тъй както е било в действителност - от миналото към настоящето, начертаната графика означава, че до преломния момент броят на населението в света е растял, а през периода между 11 800-11 600 г.пр.н.е. е настъпило рязко спадане, което продължило около 2 столетия. След това спадането постепенно се забавя и броят на населението се стабилизира, а от 8800-8600 г. пр.н.е. за¬почва да нараства все по-бързо и до ден продължава да расте. Но още по-учудващо и важно е, че съвършено други данни, получени от други области на знанието, посоч¬ват същата дата. Така изходната точка на индийския луннно-слънчев календар е 11 652 г. пр. н. е. Календарът на майте се състоял от цикли, всеки по 2760 години. Ако, знаейки края на единия от тях, се проектират тези цикли в миналото, ще стигнем до датата 11/ 653 г. пр. н. е. Съдейки по това, че броят на населението след катас¬трофата е продължил да намалява още около две столе¬тия, явно е, че това са били години, през които разбунената стихия бавно се е възвръщала в своето русло. Утихвали вулканите, по-редки ставали земетресенията, сля-гали се прахът и вулканичната пепел, които пълнели ат¬мосферата. През плътната завеса на мъглата започнало да прониква Слънцето, Според Х. Белами този момент от завършването на катаклизма изглежда е послужил за отправна точка на две други календарни системи - асирийската и египетската. Египетският слънчев цикъл имал 1460 години. Извес¬тна е крайната дата на един от тези цикли - 1322 г. пр. н. е. Като броим циклите в обратен ред от тази дата, стигаме до 11 542 т. пр. н. е. Асирийският календар се състоял от лунни цикли със съвсем друга продължителност - всеки по 1805 години. Крайната дата на един от тези цикли е също твърде далечна от египетската - 7123 г. пр. н. е. При все това, проектираме ли цифрите назад в миналото, ще стигнем до същата точка - 11 542 година. Не е възможно да си обясним подобно съвпадение на датите като случайност. Твърде невероятно е такова съв¬падение. Остава да предположим, че едно и също събитие е послужило за изходен момент на двата календара Събитието според нас е свързано с катастрофата. Така че тези две дати - 11 650 (11 652 или 11 653) г. пр. н. е. и 11 542 г. пр. н. е - могат да се смятат за пред¬полагаеми хронологически рамки на започване и завър¬шване епохата на катастрофата. Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 02 Ян 2011 09:30 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 03 Ян 2011 06:46 #2015
|
БОРБА НА ЗМИЯ И ПТИЦА
В религиозните учения, магиите и така наречените "окултни науки" най-важните положения се обознача¬ват обикновено чрез символи. Скритият смисъл на тази символика бива разкриван само на малцина посветени. Катастрофата, за която се говори, също е получила сво¬ето възпроизвеждане в тази система на езотерични символи. Достатъчно е да се каже, че според твърдението на ня¬кои теолози дори християнският ритуал на кръщението с вода е нещо като символично повторение на потопа, в който някога е било хвърлено човечеството. Символиката на това събитие е представена в по-сло¬жен вид в други религиозни и езотерични системи. Космогоничният мит, който съществува в религиите на народите от различните континенти, твърди, че няко¬га преди появата на сушата всичко е покривал океанът, в който обитавало някакво Първично Начало в образа на змей. Като символ на океана и голямата вода изоб¬що змеят олицетворявал космическия хаос - първоначал¬ното състояние на света преди възникването на живота. И той станал символ на връщането към това първона¬чално състояние, символ на унищожението на живота, символ на катастрофата и потопа. Един от вавилонски¬те клинописни текстове нарича годината, когато е ста¬нал потопът, "година на ревящия дракон". В индийската митология на разумното начало, насоч¬ващо живота и развитието на света, се противопоставя антагонистична сила също в образа на гигантски змей. Това е Змеят на Световната Бездна, който се старае, да хвърли света в състоянието на първичния хаос. Веднъж този змей, които живее в Световния океан, отвлякъл Зе¬мята и се потопил с нея на дъното. Бог Вишну, след ка¬то се преборил със змея, освободил Земята и отново я издигнал над повърхността на водата. Твърде вероятно е това алегорично изразено възпоминание за потопява¬нето на някаква суша да е отражение на катастрофата, която била придружена от гигантско наводнение. Змеят, както виждаме, е символ на бедствие и се проявява ка¬то едно начало, което се бори срещу бога на Слънцето. Също и в Египет змеят или "космическият дракон" е представлявал началото, което се противопос¬тавя на световния ред. Понякога той се явявал в образа на змея Апопис, олицетворяващ разрушителните сили на тъмнината, понякога като змея-бог на водите, причиняващ наводнения, или като бог Сет, олицетворяващ слепите природни сили, който също имал образа на змей. Много ритуални папируси съдържат дълги и гневни проклятия по адрес на "космическия змей" Апопис. "Махни се, негодни¬ко! - четем в "Книга на мъртвите" - Върни се в дълбините на Бездната, там, където ти заповяда да стоиш твоят баща и където трябва да бъдещ унищожен! Не се приближавай до мястото, където се намира Ра." И пак змей - символът на водите и на хаоса - се бори срещу бога на Слънцето Ра, носител на живота и реда. Според представите на древните египтяни змеят Апопис при всеки залез и изгрев се опитва да потопи лади¬ята, в която плува по небето богът на Слънцето. И все¬ки път, когато Слънцето се подавало иззад облаците, в древния Египет казвали, че бог Ра е победил змея Апопис. А в свещения басейн на Хелипопол изричали зак¬линания над изображението на змей, за да осигурят по¬бедата на светлината над мрака. Юдейската митология също говори за някакъв змей Накхаш, който живеел в първоначалния океан на вселе¬ната. Той олицетворявал силите, враждебни на върхов¬ния бог Йехова, който бил началото на реда и следил да бъдат на местата си Слънцето, Луната и Съзвездията. Във вавилонската митология се среща образът на змея Тиамат, с когото се сражава Мардук - крилатият върхо¬вен бог на Слънцето. Подобно вярване е известно и в Индонезия, и в Китай, където символ на потопа бил дра-конът Кун-Кун. В Америка богът на водите Тлалок, който причиня¬вал наводнения, също е бил изобразяван във вид на змей. В някои случаи той се явявал в образа на рогат змей или на Великия змей Акоменаки, но винаги в съ¬щата роля^- като символ на наводнение и потоп. Някои изследователи смятат, че този символ не е от американ¬ски произход. "Една и съща основна представа - пише един от тях - каквато е например функцията на змея ка¬то бог на водите, е достигнала до Америка в безброй много варианти - египетски, вавилонски, индийски, ин-донезийски, китайски и японски. И от цялото това множество местните жреци в Централна Америка са изградили система от представи, която е чисто американ¬ска, макар че повечето от съставни¬те й части и композиционни прин¬ципи са били заимствувани от Ста¬рия свят..." Доколкото Слънцето се олицетворява обикновено от птица, борбата на двете начала се изобразява като двубой на двата символа - змия и птица. Дошло от култовете на Близ¬кия Изток, изображението влиза в християнската църковна символика. Срещаме го в стъклописите, и фрес-ките на средновековните храмове. В Индия този символ приема образа на свещена¬та птица Гаруда, която държи в ноктите си змея на во¬дите Нага. В японската митология срещаме свещената птица Пенгу, носеща змия. Но този символ не е достояние само на Стария свят. Образът на борещи се змия и птица е прелетял океана и попаднал в Америка. Днес може да се види до¬ри на държавното знаме на Мексико. Понякога символ на птицата-Слънце е Крилатият диск. Това бил знак, състоящ се като че ли от две нача¬ла: кръг - от Слънцето, и крила - от птица. Така древно-египетският бог Хор, приемайки образа на сокол, изобразяван във формата на крилат диск, атакува Сет. Борбата завършва с това, че Сет "се превърнал в ревящ змей, който се скрил в една дупка в земя¬та". Във Вавилон като крилат диск бил изобразяван върховният бог Бел, също в битка със змей - сим-волът на водите. В Индия крила¬тият диск е символ на Вишну - по¬бедителя на змея на потопа. Знака на Крилатия диск се намира и в Полинезия, и у египтяните, и у хетите, и в Южна Америка, и у май¬те, и в Асирия. И навсякъде той е имал един и същ смисъл, едно и също значение: победа на жизнено¬то начало над гибелта и над хаоса на водите. Така кос¬мическата катастрофа, сполетяла някога нашата Земя, в шифрован вид е представена под формата на борба на змия и птица, на змия и крилат диск. Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 03 Ян 2011 06:48 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 04 Ян 2011 07:55 #2024
|
СВЕТЪТ ПРЕДИ КАТАСТРОФАТА
РАЗУМНИЯТ ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА Научната хипотеза винаги излиза извън пределите на фактите, послужили като основа за нейното построяване. В. И. Вернадски Въпреки че историците имат на разположение голям брой древни текстове и ръкописи, все пак ние много мал¬ко знаем за най-старата история на човечеството. Една от причините е, че не винаги умеем да видим реалния ис¬торически факт под булото, на съобщенията, облечени понякога в традиционните митологични форми. Така, когато човек прочете в древен текст съобщението, че през еди-коя си година на небето се появил, примерно, огнен змей, той трябва да избере едно от трите положения: а) Да приеме това съобщение буквално (такова възп¬риемане е присъщо на децата); б) Да обяви това съобщение за измислица от начало до край (най-лесният път, а затова и най-малко заслу¬жаващ уважение); в) Да се опита под митологичното и религиозното бу¬ло да открие факта, който е послужил за основа на съ¬общението: поява на комета, на болид... (пътят на ис¬тинските учени и изследователи). Трябва да не забравяме, че така наречените "свещени текстове" и митове, бидейки продукт на общественото съзнание на своето време, описват околния свят с поня¬тия, присъщи на дадената епоха. Обаче, преди да бъде изтълкуван или разяснен, източ¬никът трябва да бъде прочетен. Колко сложно е прочитането на древен текст, може да се види от следния пример. При дешифриране на критската писменост като ключ послужила само една единствена дума, чието значение можело да се предположи. Тази дума се състояла от 18 знака. Но учените не знаели дори как е звучал всеки от тези знаци. А това именно е трябвало да се изясни, за да се узнае към коя група е принадлежал езикът, на който са разговаряли създателите на удивителната критско-микенска култура. Поставяйки различни буквени звучения на мястото на всеки от тези 18 знака на думата, учените би трябвало да получат 200 000 000 000 000 различни звукови вари¬анта на тази дума. А само една от тях е можела да бъ¬де правилна. За да прочетат някои текстове, открити на брега на Мъртво море, на специалистите би се наложило да се занимават с това стотици години. От множеството зву¬кови, смислови, лексикални варианти на всяка една ду¬ма би трябвало да се избере един. Всяка фаза би тряб¬вало да се свърже с вече известни или традиционни тек¬стове. Предстояло с интуицията на слепия да налучкат между безбройно многото пътеки единствено вярната. Това не би било по силите нито на един човек, нито на цяла група учени. Сега в помощ на изследователите дошла електронна¬та техника. Доколкото находките от ръкописи в района на Мър¬тво море са свързани с издирване историческите корени на християнството, Ватиканът отделил голямо внимание на тяхното изучаване. Създадено било бързодействуващо електронно устройство, съдържащо колосална ези-кова, историческа и текстологична информация. Напри¬мер машината "знаела" наизуст всеки ред от текста на Библията, всичките различия в текста и варианти. На машината бил зададен текстът, който предстоял да бъде дешифрирай. Мъчителни минути преживели учените. И ето, машината заговорила! След двехилядно безмълвие думите, написани от неизвестен писар, отново зазвучали. "И в тази пустиня - превеждала машината ние ще открием пътя към нашия бог..." Но след като текстът е прочетен, започва третият и най-важен етап от изследването - анализиране и изуча¬ване. Засегнаха се накратко тези проблеми, за да се посочи колко ограничени са изворите за миналото, колко слож¬ни са пътищата за тяхното разбиране и по тези причини колко непълни са знанията ни за най-древната история на човечеството. Макар че се водят археологически работи на широк фронт, само една нищожно малка част от миналото се открива пред очите на изследователя. Вече няколко по¬коления учени правят разкопки в Шумер, но досега са разкопани само 1% от градовете, които някога са същес¬твували на тази територия, 99% лежат погребани вече не едно хилядолетие. Какви тайни ще се разкрият и как¬ви нови загадки ще изникнат пред учените, когато за тях ще станат достъпни библиотеките, съхранили се в тези градове? Като се подреждат в последователна верига и се свър¬зват звено със звено, находките на учените изнасят от мрака на забвението на бял свят съвсем неизвестни по-рано събития, народи и държави. И колкото повече се ние научава, толкова по-далеч в миналото се отдръпва времето на съществуването на човека. В началото на нашия век учените смятаха например, че човекът се появил в Америка преди 4000 години, пое¬ше преди 10 000, 25 000 и накрая 40 000. А американският археолог Картър назовава дори цифрата 100 000 годи¬ни. Подобна тенденция на удължаване на историята, на отдалечаването й във все по-далечното минало се наб¬людава и при отделните цивилизации. Според господствуващата сега представа съществува¬нето на първите цивилизации на територията на Цент¬рална Америка се отнася към първите векове на нашата ера. Обаче има данни, които могат да бъдат схванати като доказателство, че на тази територия е съществува* ла някаква цивилизация доста много преди това. Недалеч от Мексико има една стъпаловидна пирами¬да, по-голямата част от която е била погребана от лава. Въз основа датирането на лавата, геолозите твърдят, въпреки мнението на повечето археолози, че тази пост¬ройка трябва да се отнесе към V хилядолетие пр. н. е. Значи, пирамидата е била издигната по онова време, ко¬гато, както е прието да се смята, там не могло да същес¬твува толкова високо развита цивилизация. Предложе¬ната от геолозите датировка на пирамидата намира пот¬върждение в разкопките, направени от археолога Б, С. Камингс. Преминавайки при разкопаването на пирами¬дата през различни културни пластове, той достигнал до основите й, които според него се отнасят към средата на V хилядолетие пр. н. е. Радиовъглеродният анализ по¬казва, че пирамидата е била допусната от хората още през 2160 г. пр.н.е. Ако приемем, че стъпаловидната пирамида действи¬телно се отнася към толкова, далечна епоха, то времето на съществуването на разумен човек в този район се от¬дръпва още по-далеч в миналото. Като косвено доказателство за съществуването в твърде далечно време на някаква цивилизация в този ра¬йон, може да послужи и датата, изобразена на една от каменните стени в Централна Америка, съответствува¬ща на 12 043 г. пр. н. е. Известни са и надписи, които сочат още по-ранни да¬ти. Нещо повече, сега археолозите имат неопровержими Доказателства не само за присъствието на човек тук, но и материални следи от трудовата му дейност отпреди 40 хилядолетия. Това значи, че в момента на катастрофата, коя описваме, в този район трябва да е съществувало някакво равнище на развитие на културата. Колко високо било то? Същият въпрос може да се зададе и по отношение ни египетската, шумерската и южноамериканската цивилизация. Според общоприетото мнение времето, когато възникват първите държави в долината на р.Нил, се отнася към IV хилядолетие пр. н. е. А как тогава трябва да се разбира странното твърдение на Херодот и съвременниците му, че през тяхно време има запазени писмени източници на египтяните отпреди 17 000 години? Още по-ранна дата посочва египетският жрец Манетон (IV в.пр. н.е.), който написал история на Египет. Той започва своята хронология от 30 627 г. пр. н. е. Византийският историк Снелиус съобщава за някакви старинни записи, наричани "Древни хроники", които египетските жреци водели уж в продължение на 36 525 години. А Диоген Лаертски, гръцки историк, живял през III в., твърдял, че египетските жреци пазят записи, кои¬то стигат до 48 863 г. преди Александър Македонски. Подобни съобщения се отнасят за периода, когато според общоприетите схващания на Земята не само не е съществувал цивилизован човек, но и писменост. Разби¬ра се, към тях трябва да се отнасят доста внимателно, но това съвсем не значи въобще да не се забелязват и игнорират, още повече, че някои съобщения, достигнали до сега от миналото, се потвърдиха. Така много дати, отнасящи се до Египет, които те така упорито назовават, произлизат от времето, когато в този район въоб¬ще, както се смятало, не е съществувал човек. Обаче през 1969 г. в долината на Нил били открити каменни оръ¬дия, които свидетелствуват за присъствието на човека тук още преди 70 000 години. С това твърденията, че е възможно да е съществувала някаква много стара циви¬лизация в тази област освен.косвените сведения на ста¬рите източници, получиха известно пряко материално потвърждение. Става дума, че тази област е била обита¬вана в отдавна минали времена, преди предполагаема¬та катастрофа. Вече се спомена за развалините на града Тиахуанако в Андите, където е открит странен календар, наброяващ 290 дни в годината. Сега този град се намира в планини на височина 4 хиляди метра, височина, малко пригодна за човешко съществуване. Обаче останките от голямо пристанище, морските раковини, изображенията на ле¬тящи риби и скелетите на изкопаеми морски животни свидетелствуват, че градът някога е бил много близо до морето или, както смятат някои, дори край самото мо¬ре. Но геолозите смятат, че Андите са се образували през третичния период, т. е. когато на Земята изглежда не е съществувал човекът. В околностите на този град се намира езерото Тити-кака. Когато неотдавна изследователи се спуснали на не¬говото дъно, на 8 м дълбочина намерили останки от пос¬тройки, стени, състоящи се от огромни каменни блоко¬ве. Тези стени край настлана с камъни улица са разположени успоредно една на друга и се простирали на разстояние повече от километър. Професор Рубен Вела от археологическия институт в Тиахуанако предполага, че откритите на дъното развалини са "крайбрежен храм, където са погребвани високопоставени лица". Но как те-зи руини са се оказали на дъното на езерото? Изследователите свързват този факт с произлязлото тук образуване на планини, което, както се каза вече, е станало през период, когато на Земята според възприе¬тите схващания човекът не е съществувал. Ако посочените по-горе предположения са верни, добиват яснота и редица находки, които при друг случай нямат никакво разумно обяснение. Има съобщение, че още през XVI в. испанците намерили в Перу в сребърните рудници странен предмет - железен пирон, дълъг почти 18 сантиметра. Колко десетки хилядолетия е пролежал в недрата на земята говори фак¬тът, че по-голямата част от пирона е била "циментира-на" в парчето скала. Вицекралят на Перу Франсиско де Толедо дълго държал находката в кабинета си и обичал да я показва като интересен куриоз. Има редица съоб¬щения за подобни находки. В Австралия например в каменовъглени пластове е намерен железен метеорит със следи от обработване. Намерен е в третичните слоеве, т.е. "разумни" ръце трябва да са го докосвали преди 30 милиона години. Списанието "Proceeding of the Sosiety of Antigutes of Scotland” ("Съобщения на Шотландското дружество по древна ис¬тория") писало за намирането на метален предмет в пласт каменни въглища на територията на Шотландия. Още едно подобно съобщения е това за намерената златна верижка, открита през 1891 г. в парче каменни въглища. Повечето историци се отнасят скептично към тези съ¬общения. Очевидно следва да се почака, докато подоб¬ни находки бъдат намерени в резултат на т.н. "чист ек¬сперимент", т.е. при условия, изключващи всякаква не¬точност. Такава сдържаност и предпазливост е обяснима не са¬мо защото науката познава немалко прибързани изво¬ди, грешки и дори фалшификации.но и защото на чо¬вешкото мислене е свойствена известна инертност. До¬ри и най-големите умове на човечеството не винаги са свободни от някои предубеждения. Попитали веднъж гениалния физик Алберт Айнщайн дали вярва, че през близките столетия хората ще успеят да овладеят енерги¬ята на атомното ядро. -О, това е напълно изключено! - възкликнал без ни най-малко колебание ученият. И все пак само след 10 години е взривена първата атомна бомба. Ако находките, някои от които се споменаха, се пот¬върдят, това ще покаже, че разумът на нашата планета е съществувал много по-отдавна. В подкрепа на тезата, че разумен човек е имало на на¬шата планета много по-рано, отколкото сме свикнали да мислим, говорят откритията през последните десети¬летия. Черепът на зиджантропа и каменните оръдия, намерени през 1950 г. от Л. Лики, отдалечиха времето на човешкото съществуване с 600 000 години, като го доведоха почти до 2 000 000 години. През 1969 г. международна археологическа експедиция (в чийто състав имаше I белгийски, френски и американски изследователи), направи в Южна Етиопия ново откритие. Тази находка показва, че човекът се е. появил още по-рано - преди 4 000 000 години. По такъв начин излиза, че периодът на историята (по- вярно - на праисторията) на човека е бил двойно по-дълъг. Едновременно с това по-продължителното съществуване на човека е още един довод за възможността на Земята да са съществували някакви ранни, неизвестни нам цивилизации. За това, че през периода, който е предшествувал катастрофата, би трябвало да съществуват някакви циви¬лизации, притежаващи високи познания, сочат и мно¬гобройните съобщения за опити да се спасят някакви знания пред лицето на надвисващото бедствие. Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 04 Ян 2011 07:56 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 05 Ян 2011 08:27 #2048
|
ОПИТИ ДА СЕ СПАСЯТ ЗНАНИЯТА
А ние, мъдреци и поети, Пазители на тайни и вери, Ще отнесем запалените светлини В катакомби, в пустини, в пещери. В.Брюсов Известният арабски учен Абу Балкхи (IХ-Х в.) писал, че в навечерието на потопа мъдреци, предвиждайки катастрофата, "построили в Долен Египет многр пирамиди от камък, за да се спасят там през време на наближа¬ващата гибел. Две от пирамидите превъзхождали оста-налите; те били 400 лакти високи и по толкова широки и дълги. Изградени били от големи шлифовани мрамор ни блокове, прилепени един към друг така плътно, че местата на съединяването били едва забележими. Вътре в пирамидата били изписани, както съобщава Абу Бал¬кхи, различни сведения за удивителните знания, които мъдреците искали да запазят. Масуди, друг арабски историк, като се позовавал нанедостигнали до нас източници, писал: "Сурид, един от царете, който живял преди потопа, построил две голе¬ми пирамиди и заповядал на жреците да скрият в тях записи на техните знания и онова, което те са достигнали в различните изкуства и науки, за да оцелеят за онези, които после ще могат да ги разберат. Той записал също и положението на звездите, техните цикли..." Древноегипетският историк Манетон съобщава за текстове, съдържащи важни знания, които при прибли¬жаването на катастрофата са записани от една полулегендарна личност - мъдрецът Тот. По-късно Тот влязъл в пантеона на египетските богове като бог на знанията, който дал писменост на хората. Тези текстове според ду¬мите на Манетон "направени от Тот, от първия Хермес, на свещен език със свещени знаци, били преведени след потопа... (пропуск в ръкописа)... и записани с йерогли¬фи". Древният историк и учен Йосиф Флавий писал за мъд¬реците, които "открили науката за небесните тела и уст¬ройството им". Те били предупредени за приближава¬щата катастрофа, за гибелта "отчасти от силата на огъ¬ня, и отчасти вследствие огромно количество вода". "За да не бъдат забравени техните открития и да не загинат преди хората да се запознаят с тях, те издигнали два стълба - един от тухли, друг от камък, и записали върху тях съобщение за тяхното откритие. Това било направе¬но с оглед, ако тухленият стълб загине при наводнение¬то, каменният, оставайки невредим, да даде възможност на хората да се запознаят с надписа". По думите на Фла¬вий, каменният стълб още съществувал в негово време, т.е. през 1 в. от н.е. Старогръцкият учен Страбон съобщава за някакви текстове, написани преди потопа, които се пазели по не¬гово време на Пиренейския полуостров. Келтските жре¬ци - друидите, се позовавали на някакви "книги на Ферилт", анали, написани уж преди катастрофата. В ин-дийските свещени книги "Агни-Пурана", "Бхагавата-Пурана", също се говори за книгите на знанията "Веди", които могли да бъдат спасени през време на катастро¬фата. За това, че хората са се опитвали в навечерието на ка¬тастрофата да запазят писмени сведения за постижени¬ята си, разказва и вавилонският историк и жрец Бероз (III в. пр. н. е.). Когато цар Ксисутрос, пише той, бил предупреден за предстоящия потоп, той заповядал да напишат "история на зараждането, развитието и завър¬шека на всички неща и да заровят тази история в града на слънцето Сипар". След потопа Ксисутрос и спътни¬ците му "намерили книгите в Сипар, написали много но¬ви книги, построили храмове и отново основали Вави¬лон". В един от клинопйсните шумерски текстове някой си цар писал, че обича да чете текстове, "написани в епоха¬та преди потопа". Може да се предположи, че известна част от знания¬та е оцеляла при катастрофата и по-късно е станала дос¬тояние на онези, които са се спасили. "О, Солоне! Солоне! - казвали египетските жреци на Солон - Вие, гърците, сте като децата, нищо не знаете за старите времена. Нищо.не ти е известно на тебе за отко¬лешните знания на миналото." Жреците съобщили на Солон, че след катастрофата, която унищожила населе¬нието на градовете по крайбрежията на моретата и ре¬ките, оцелели само "най-примитивните и неграмотните", "пастирите и скотовъдците", които били в планините. Ако отделни представители на някога високо цивили¬зован народ са успели да се спасят по време на катаст¬рофата, повечето от тях очевидно са се оказвали безсил¬ни пред лицето на враждебните стихии и дивите племе¬на. Дори и от по-близката ни история се знае многоброй¬ни примери за частично изчезване, заглъхване на знания. Както е известно, през ХIV-ХV в. в Северна Америка имало нормански заселници. Преселниците умеели да топят и обработват метали. Но когато, се прекъснала връзката им с родината и те били асимилирани от окол¬ните племена, които се намирали на много по-ниско стъ¬пало на развитие, тези знания били безвъзвратно загу¬бени. В този район отново, се възцарил каменният век. В града Тиахуанаку, в Андите, някога живял народ, който знаел астрономия, изучавал движението на небес¬ните светила. Има съобщения, че испанските конкистадори намерили тук върху някои исполински каменни ста¬туи лети сребърни украшения, тежки до половин тон. Самият град бил безлюден. Племената, които обитава¬ли околността, живеели в тръстикови колиби. Те съвсем не познавали нито топенето на метали, нито астрономията. Основната им храна били коренищата на водорас¬ли. Или друг пример. Някога маорите били велик народ - мореплавателите на Тихия океан. Обаче, отсядайки в Нова Зеландия, те все повече забравяли това изкуство, докато внуците и правнуците на мореплавателите го заб¬равили напълно. Историците и географите означават това явление с термина "вторично подивяване". Такъв културен регрес може да се срещне у различни народи. Известни са пле¬мена в Югоизточна Азия, които са се върнали на равни¬щето на първобитното състояние. Народите на Конго и Ангола някога са имали своя писменост, а след това са я загубили. Както е известно, майте не са познавали колелото. Оказва се, че това не е съвсем тъй. При разкопките са намерени странни играчки - каручки от печена глина с четири колелца. Но това е било само възпоминание за времето, когато тук може би са познавали и колелата, и колата. Тези знания, както и много други, били изгубе¬ни. Смътни възпоминания за някакви знания, загубени след катастрофата, са дошли и чрез различни текстове. "Попол-Вух" съобщава, че първите хора са "имали поз¬нания за всичко, което съществува на света. Когато гле¬дали наоколо, те изведнъж виждали и наблюдавали от горе до долу небесния свод и вътрешността на Земята. Те виждали даже неща, скрити в дълбока тъмнина. Те виждали изведнъж целия свят, без да се опитват дори да се помръднат, виждали го от мястото, където се намирали. Велика била тяхната мъдрост..." Но боговете започнали да негодуват: "Нима и те тряб¬ва да станат божества?... Нима трябва да станат равни на нас?..." И тогава ревнивите богове отнели големите способности и знанията на хората. Съобщение за загуба на някакви големи познания в резултата на катастрофата е достигнало до нас и в сим¬волична, традиционно зашифрована форма. "Той сразил враговете си - гласи един египетски текст - и вкусил от техните знания." Изразът "вкусвам" със зна¬чение "узнавам" срещаме и в Библията. Там се говори за някакво символично дърво, "вкусвайки" от неговите плодове, хората можели да станат "като боговете, поз¬наващи доброто и злото", т.е. да се приобщят към вся¬какви висши знания. И когато въпреки забраната Адам и Ева вкусили от това дърво, бог, подобно на древно-мексиканските богове, се разгневил: "Ето Адам стана като един от нас (боговете - А. Г.), позна доброто и зло¬то и сега как да не простре и да не вземе също от дър¬вото на живота и да не вкуси и да не започне да живее вечно." Дървото на познанието, като някакъв символ, се среща у най-различни народи - и в древния Вавилон| и у ацтеките. Ирландският фолклор разказва Томас, който добил дар на ясновидец, като вкусил плод от това дърво. Именно под дърво станало "просветле¬нието" на Буда, когато изведнъж пред него се разкрили висшият смисъл на битието и висшата мъдрост. Индийската традиция често изобразява бог Вишну също под дърво, под т.нар. "космическо дърво", чиито плодове символизират висшето знание, знанието на миналото и бъдещето. В Япония тази роля; изпълнява портокало¬вото дърво, в Китай -дървото касия, в Близкия Изток - смокинята, у друидите - дъбът и т. н. Но ето какво е характерното: с дървото на познание¬то винаги е свързан символът на катастрофата, позна¬тият вече символ на змия, води или дракон. С други думи, непременно се съчетават трите символа: змей (дракон), вода и дърво. Така в келските предания за свещеното дърво, чиито плодове даряват свръхестествени познания и мъдрост, се казва, че дракон, който живее в езеро, прегражда пъ¬тя към дървото. Също и в гръцките митове змеят Ладон пази дървото на Зевс, което дава златни плодове. Херакъл трябвало да убие змея, за да вземе плодовете. Така постъпил и древноегипетският Нанеферкаптах, който убил "безсмъртния змей", пазача на книгата с магическите знания. Такова изображение се намира и в Шумер. Според традиция¬та на будизма в Индия, Япония и Китай се смята, че змиите Нага, символизиращи на¬воднението, "голямата вода", жи¬веят също в езеро, преграждайки пътя към свещеното дърво. Който вкуси плодовете на това дърво, по¬лучава "свръхестествено зрение, пред него се открива всичко мина¬ло". Не правят изключение и преда¬нията на славяните - езичници: на остров Буян живее огнената змия Гарафена. Тя пази анатъра - ка¬мък, средоточие на мъдростта и магическите знания. Той се намира под един дъб, до липов храст. Също и в древно Мексико пътят към свещения как¬тус, който расте на брега на езеро, се прегражда от бо¬га на водите и наводненията Тлалок, живеещ в езерото (рис.16). Така навсякъде змеят, символът на потопа, на катас¬трофата като че ли прегражда пътя към символа на зна¬нията - към свещеното дърво на познанието. Възможно е с тази символика да е свързано и това, че с изображе¬нието на пречупено дърво ацтеките са обозначавали своята загубена прародина Тамоанман. Както видяхме, от съобщенията на древните автори (Абу Балкхи, Манетон, Йосиф Флавий, Страбон и др.) става ясно, че известна част от знанията е могла да бъ¬де спасена. Всред общото подивяване и варварство тех¬ни пазители станали очевидно ограничен, затворен кръг хора. На Британските острови това били друидите, в Индия брамините (жреци на Брама - бел. ред.), в Египет - онези, които условно са наречени жреци. По-късно, ко¬гато тук възникнала държавата,,, те действително обра¬зували жреческото съсловие в нея, което затвърдявало своето господство, използувайки монопола на знанието. Много хилядолетия от поколение на поколение изб¬раници предавали древните знания, пазени в дълбока тайна. В едно от светилищата египетските жреци пока¬зали на Херодот 341 статуи на върховни жреци, после¬дователно заемащи тази длъжност. Не е мъчно да се пресметне, че за да достигнат статуите такъв брой, жречеството би трябвало да съществува тук не по-малко от Ю 000 години, с други думи - да се появи нейде веднага след катастрофата. Може да се предположи, че подобни групи пазители на миналите знания са се опитвали да ускорят бавния процес на еволюцията на човечеството, като предадат на хората практическите знания, които те са имали възмож¬ност да усвоят. Спомен за това намираме у различни на¬роди под формата на предания за някакви просветите¬ли, които са се появили неизвестно откъде и са им до¬несли знания. Най-напред, разбира се, трябва да си спомене за ле¬гендарния Прометей, който научил хората да си служат с огъня. Но Прометей не бил единствен. В Южна Америка първият монах, легендарният Манко Капак, който дошъл от задморски земи, научил окол¬ните племена на земеделие и занаяти. Бог Бочика, кой¬то се появил на изток като брадат старец, донесъл ка¬лендара на хората. Ицамна (Юкатан) или Саме (Южна Америка), който дошъл също от изток, отвъд океана, ги научил да се занимават със селско стопанство и скотовъдство, да правят мостове и да секат дървета. Пак той според преданията донесъл писмеността. Но над всички тези образи на просветители се изви¬сява героят на мексиканския епос Кецалкоатл, прише¬лец от изтока, който пренесъл познанията по металур¬гия и селско стопанство... Сведения за подобни герои-просветители, които до¬несли на хората различни практически знания, се нами¬рат и у народите на Южна и Предна Азия. Вавилонският историк Бероз, придавайки фантастични черти на някакво същество на име Оанес, писал, че то периодич¬но се явявало при хората и им съобщавало много полез¬ни знания. Според думите на Бероз Оанес научил хора¬та "да разбират писмеността и ги обучил в различни из¬куства. Той ги научил да строят градове и да издигат храмове, да съставят закони и им обяснил законите на геометрията." Няколко любопитни подробности. Оанес пристигнал от някъде си отвъд морето, той не можел да яде храна¬та, с която се хранели останалите жители на Шумер, и говорел език, който никой не знаел. Раннохристиянският апокриф "Книга за Енох" също съдържа сведения за някакви същества, които донесли знания на хората. Авторът на това писание ги нарича ангели. "Азазел научил хората да правят мечове и ножо¬ве, и ризници и ги научил да виждат какво е било преди тях, Баракеал - да наблюдават звездите, и Асрадел ги научил как де движи Луната." Жителите на Великденските острови разказват за своя велик бог просветител Маке-Маке, който ги научил да си служат с риболовните мрежи. Маке-Маке бил крал на островите Мото-Марио-Хива, които били потънали на дъното на океана. Не трябва да ни учудва, че тези, може би реално съ¬ществували хора, са били издигнати до ранга на богове. Историята познава факти на подобно обожествяване на герои-просветители. Мореплавателят Кадъм, който до¬несъл писмеността в Гърция, бил официално издигнат в ранг на полубог. Във всеки случай Сведенията за някакви просветители - пришълци, носители на знания, са повсеместни. Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 05 Ян 2011 08:29 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 06 Ян 2011 07:28 #2077
|
ЗНАНИЯ НЕИЗВЕСТНО ОТКЪДЕ
Да вниквам в названията на неизвестни книги. Да следя думите; сричка след сричка Да поглъщам словото на чужд език; Да отгатвам великото в малкото... В.Брюсов На мисълта за някои висши познания, оцелели след катастрофата, навеждат и някои факти, които се отнасят до първите известни сега цивилизации. Астрономия и космогония Майте не са употребявали колелото, не са открили грънчарския кръг, не са познавали желязото, но затова пък с удивителна точност знаели периодите на въртене¬то на небесните тела. Времето, за което Земята се завъртва около Слънцето според Григорианския календар, е 365,242 500 денонощия. Майте са изчислили, че този период е равен на 365.242 129 денонощия. Понастоящем с помощта на най-точни астрономичес¬ки уреди е установено, че продължителността на годи¬ната е равна на 365,242 198 денонощия. Следователно съвсем доскоро цифрата на майте, ко¬ито съвършено не познавали нито телескопите, нито ня¬какви други приспособления и апаратури, била най-точ¬на. Майте са знаели продължителността на лунния месец с точност до 0,0004 дена. Също и в Шумер се намират внезапно появили се го¬леми астрономически познания. Времето на завъртането на Луната е било известно с точност до 0,4 секунди. Продължителността на година¬та определяли на 365 дни, 6 часа и 11 минути, което се различава от продължителността на годината, опреде¬лена днес въз основа на най-точни научни данни, само с 3 минути. (При това все още не е известно дали това наистина е грешка, или такава е била продължител¬ността на годината по онова време, когато са били направени изчисленията.) Но кой е могъл да направи тези изчисления и кога? Това ние не се знае. Също така, както не се знае от какъв източник гръц¬кият астроном Хипарх, живял преди 2000 години, е мо¬гъл да почерпи сведения за лунната орбита, която му би¬ла известна с точност до 1/100 от градуса. Очевидно корените на тези големи познания трябва да се търсят в доста по-далечното минало. И действи¬телно на една глинена табличка на древния Шумер са изобразени наред с Луната и две звезди - алфа и бета, от съзвездието Близнаци. Ако се съди по разположени¬ето им, изображението възпроизвежда картина на звез¬дното небе преди 6000 години. Според Диоген Лаертски у египтяните имало записани 373 слънчеви затъмнения и 832 лунни. Изчисле¬нията показват, че за да се получи такъв брой за¬тъмнения, са пра¬вени наблюдения не по-малко от 10 000 години. Някои историци по астрономия смятат, че наблюденията са би¬ли правени и по-рано - до 15 000 години пр. н. е. С дру¬ги думи - преди предполагаемата катастрофа. Има дан¬ни, които свидетелствуват и за още по-ранна изходна да¬та, В наше време в периода на -пролетното равноденст¬вие Слънцето се намира, в съзвездието Риби. Преди 2000 години то е било в съзвездието Овен, а още по-рано, през периода на ранния Шумер - в съзвездието Близнаци. Бав¬ното движение на звездния свод завършва пълния си ци¬къл за 25 920 години. Тази цифра се открива в редица Шумерски текстове. Между астрономическите факти, които са се оказали по необясним начин известни на хората преди открива¬нето им в по-късни времена, е и следният. През XVIII в. живял човек, известен повече като пи¬сател, автор на "Пътешествията на Гъливер" - Джонатан Суифт. Той се интересувал много от древни учения, от старинни книги и ръкописи. Дали не е почерпил от тях сведенията за двата спътника на Марс, много преди да се появят достатъчно мощни телескопи, с които въ¬обще е могло да се видят спътниците на планетите от Слънчевата система? И едва 156 години след като Суифт писал за тях, те¬зи спътници били открити от астрономите, като при то¬ва данните за характера и времето на тяхното завъртва-не, които посочва Суифт, са много близки до действи¬телните. През XVI и XVII в. европейската култура след про¬дължително развитие дошла до важни космологически изводи. Научната истина с мъка си пробивала път. Ту тук, ту там по градските, площади избухвали кладите на инквизицията. На 17 февруари 1600 г. след осемгодиш¬но заточение бил изгорен Джордано Бруно. Той бил ек¬зекутиран само заради това, че изказал мисълта за без¬крайността на Вселената и за съществуването на мно¬жество обитаеми^ светове, подобни на нашата Земя. Но хиляди години преди него същата идея ( и не ка¬то предположение, а като неоспорима истина) се среща в текстове на пирамиди, в свещени книги на древна Ин¬дия и Тибет. В един от най-ранните текстове на пирами¬дите (1434 г.) се изказва идеята за безкрайността на Кос¬моса. А в древната санскритска книга "Вишну-Пурана" направо се казва, че нашата Земя е само един от хилядите милиони, подобни на нея, обитаеми светове във Вселената. Според един тибетски текст "във Вселената има тъй много светове, че дори сам Буда не може да ги преброи". Както казва будистката-традиция, "всеки от тези светове е заобиколен с обвивка от син въздух или ефир". Както съобщава археологът Дж. А. Мейсон, и в древ¬но Перу съществувала представата, че на далечните звез¬ди живеят същества, подобни на хората. Тази традиция по негово мнение се корени в периода преди инките. Ясно е, че древните жители не са могли да придобият тези знания нито от всекидневната си практика, нито от знанията, които са съответствували на ни-вото на тяхното обществено раз¬витие. Най-вероятно е източни¬кът им да лежи някъде извън рам-ките на познатите ни цивилиза¬ции. Друга група факти свидетелс¬твуват за твърде ранното и също толкова необяснимо възникване на представата за формата на Зе¬мята. През 1633 г. в "Залата на изте¬занията" членовете на светата инквизиция осъдили ста¬реца Галилей, понеже твърдял, че Земята е кълбо, което се върти около Слънцето. На времето подобно обвинение заплашвало и Колумб. И той трябвало да бъде благодарен на съдбата, че излязъл жив от ръцете на трибунала. Този трибунал, който бил съставен от светилата на тогавашния универ¬ситет в Саламанка, имал за цел да наказва всеки, който се осмелявал, макар и косвено, да твърди, че Земята има форма на кълбо. И отново с удивление се убеждаваме, че същите аст¬рономически истини, към които научната мисъл си е пробивала път с толкова мъки и жертви, са били запи¬сани в свещените текстове на Индия, Египет и Америка в самата зора на историята на човечеството. По мнението на редица изследователи египтяните например знаели, че Земята е кълбо, което се върти в пространството. Богинята казва на Слънцето: "Гледай земята... на бога е пред мен като кръгла топка" (Лайденски демотичен папирус"). Египтяните са смятали, че дви¬жението на Земята се подчинява на същите закони, кои¬то важат и за другите планети - Юпитер, Сатурн» Марс, Меркурий и Венера. А за Слънцето, което по-късната ев¬ропейска наука считаше за неподвижно, в древните еги¬петски текстове пише, че се движи в пространството (рис. 18) и го наричат "кълбо, плаващо в недрата на бо¬гиня Ну" (в небето), макар че те нямали нито астроно-мически уреди, нито познания, на които да се опрат, за да стигнат до такъв извод. Тези следи на реални астрономически представи на¬мираме и в най-ранните християнски текстове, където се казва, по-специално за Земята, че виси в пустотата "на нищо" (книга на Йов, 26 7). А ето какво казва "Кабала" (Книга на Зохар): "Цяла¬та обитаема Земя се върти подобно на кръг. Едни от жи¬телите се намират отдолу - другите отгоре. Докато в ед¬ни райони на Земята е нощ, в други е ден, а когато хо¬рата на едни места виждат зазоряването, над други се спуска вечерният здрач". "Кабала " при това се позова¬ва на някакви древни книги. Дали от тези източници не е почерпил сведенията си и Платон, когато говори, че Земята е кръгло тяло, вър¬тенето на което е причина за смяната на деня и нощта? Ацтеките очевидно също са знаели за движението на планетите и тяхната кълбовидност. Те изобразявали планетите във формата на кръгли предмети или топки, с които боговете играели. Не е чудно тогава, че редица по-късни открития на ев¬ропейската астрономия били направени не при наблю¬дение на небето, а... при прочитане на древни манускрипти. Например Коперник, който се смята за автор на идеята за въртенето на Земята около Слънцето, пише в предисловието към трудовете си, адресирано до Римс¬кия папа, че е взел идеята от древните автори. Може би това са били същите недостигнали до нас съчинения, които е чел известният арменски учен А. Ширакаци, живял през VII в. Той писал за кълбовидността на Земята, като я сравнявал с яйце, където жълтъкът е Земята, която има форма на кълбо, а белтъкът е заоби-калящата я атмосфера. Истината за кълбовидната форма на Земята и на не¬бесните тела, която древните народи получили в наследство от някакво далечно минало, е била, както се знае, изгубена, а след това и забравена. Разбира се, подобни загуби били неизбежни: тези големи познания твърде много надвишавали общото равнище на тогавашните човешки представи. Това може да се илюстрира със следния пример. Ед¬ва в наше време науката дойде до извода, че материята е вечна и неунищожима. Нужни са били безброй експе¬рименти, теоретически и философски обобщения на мно¬го поколения изследователи, преди да може съвремен¬ната наука да стигне до тази мисъл - до мисъл, която се оказва, че е била известна много преди началото на на¬шата ера. "Халдейците твърдят - четем у Диодор Сицилийски, -че световната материя е вечна и че тя, както никога не е възниквала, така и никога не може да бъде унищожена." Също тъй необясними, внезапни, и всеобщи са и ня¬кои други космологични представи на древните народи. Такава е например представата за най-ранното състояние на нашата планета - преди зараждането на живота на нея. Славяните - езичници смятали, че някога е съществу¬вало само море, от което след това се е появила Земята. Същата представа за първичните води, които някога са изпълвали света, намираме и у народите на Сибир, В "Ригведа" (Индия) също се казва, че светът е про¬излязъл от водата, "от великата вода, която е изпълва¬ла вселената". Китайски ръкописи твърдят, че в началото на нача¬лата цялата Земя е била покрита с вода. Във всички египетски текстове също се говори за Пър¬вичния океан, който покривал целия свят, и от който впоследствие произлязъл животът. А Библията? И там се твърди, че преди възникването на живота цялата Земя е била покрита с вода. "И каза Бог: да бъде суша сред водата." Същата представа съществувала и у индианците от Северна и Южна Америка. В свещената книга "Попол-Вух" се чете: "Нямало нито човек, нито животно, нито птици, риби, раци, дървета, камъни, пещери, долове, треви, нямало гори; съществувало само небе. Земната повърхност тогава още не се била появила. Имало само студено море и голямо небесно пространство." Подобна представа за първичното състояние на нашата планета съществувала и у шумерите, асирийците, майте, полинезийците, хетите и в древно Перу. Много малко е вероятно такава единна космологична концеп¬ция да е могла да възникне в различните краища на Зе¬мята от само себе си. По-вероятно е да се предположи, както и по отношение на други знания, че е съществувал единен източник на тези представи. В полза на това предположение освен изброените по-горе факти говорят и толкова многозначителните и не по-малко странни съвпадения, свързани с календара. В Близкия Изток, в древния Египет и в Индия годи¬ната се разделяла на 12 месеца. Но защо подобно деле¬ние на годината е съществувало и от другата страна на Атлантика, дори и в Южна Америка? Аналогията се оказва още по-пълна, ако я разгледа¬ме подробно. У майте годината се състояла от 360 дни, към които се прибавяли още 5 нещастни или безименни дни. През тези пет дни законите не се спазвали, можело да не се връщат дълговете, да се лъже и т.н. Точно такъв обичай съществувал в древния Египет, във Вавилон и по-далеч на изток - в Индия. Нещо повече, и в Европа, и в древно Перу новата го¬дина започвала по едно и също време - през септември. Свещените предания и митовете от двете страни на Атлантика твърдели, че времето от появата на човека се дели на четири епохи, при които сега светът е навлязъл в последната, четвъртата епоха. При това всяка епоха или период си има своя цвят. Ето как си представяли то-ва различните народи: Народи Епохи I II III IV Гърци жълта бяла червена черна Келти бяла червена жълта черна Индуси бяла жълта червена черна Май бяла жълта червена черна По този начин можем да констатираме, че се изразя¬ва прискърбно единодушие по отношение на последна¬та епоха, в която се намира сега човечеството. Вижда се, че списъкът на големите познания и списъ¬кът на аналогиите постоянно се сгъстяват. И това е твър¬де многозначително. Ето как например библейският текст разказва за,въз¬никването на различните езици: "На цялата Земя имало само един език и един вид го¬вор. Идвайки от изток, хората намерили в земята Сенаар равнина и се заселили там... И казали те: да си пос¬троим град и кула, висока до небесата... И казал Гос¬под: ето един народ и всички говорят на един и същ език; и ето какво започнали те да правят и няма да се откажат от това, което са намислили да направят. Да слезем и да смесим езика им така, че единият да не разбира реч¬та на другия. Затова му е дадено (на този град) името Вавилон; защото там Господ смесил езиците и оттук ги разпръснал Господ по цялата земя." По-ранен източник (писанията на вавилонския жрец и историк Бероз) предава това събитие така: "Разказват, че първите хора се възгордели от силата и величието си, започнали да презират боговете и да смятат себе си по-горе от тях. Те построили висока кула на мястото, къ-дето сега се намира Вавилон. Кулата почти докосвала небесата, когато изведнъж ветровете дошли на помощ на боговете и съборили съоръжението върху строители¬те му. Развалините получили името "Бабел". Дотогава хората говорели на един език, но боговете ги принуди¬ли да говорят на различни наречия." А ето как разказва същото предание една толтекска легенда (Мексико): "Когато след потопа оцелели малко хора и след като успели да се размножат, те построили висока кула... Но езиците им изведнъж се смесили, те не могли повече да се разбират един друг и се разпръсна¬ли да живеят в различни части на Земята." Подобни митове имат и много други народи на Аме¬рика. Характерно е и сходството в наименованието на кулата. Юдеите я наричали Баб-или (оттук Вавилон), ко¬ето преведено означава "Портата на Бога". В някои пре¬дания, срещащи-се в Америка, кулата се нарича точно така: "Портата на Бога". Твърдението, че някога всички хора са говорили на един и същ език, се среща не само в свещените текстове на Америка и Близкия Изток. Тази мисъл намираме и в ранноиндийски, и в будистки текстове, и в древния Еги¬пет. В случая е важно не доколко е вярно това сведение, което не може да се провери при равнището на сегаш¬ните знания (макар че в известната си теория академик Н. Я. Мар приема именно такова единство в праезика на човечеството). В този случай се има предвид само ед¬но - да се подчертае общото в тези сведения. Очевидно толкова поразителни аналогии не могат да бъдат обяснени само като обикновено съвпадение. "За мене е ясно - пише в тази връзка известният нем¬ски изследовател А. Хумболт, - че паметниците, методи¬те за изчисляване на времето, системите на космогонията и много други митове в Америка, които представля¬ват поразителни аналогии с идеи, съществуващи в Из¬точна Азия, са указания за древни връзки, а не са прос¬то резултат на еднакви условия, в които се намират всич¬ки нации в зората на цивилизацията." Действително все по-очевидно става наличието на ня¬какви връзки между много отдалечени райони на света и през най-древните периоди. Тези връзки се простират от Югоизточна Азия през Тихия океан към американс¬кото крайбрежие, от бреговете на Европа - към Юкатан, от Индия - към Северна и Южна Америка. Именно с те¬зи ранни връзки се обясняват и удивителните аналогии на онези висши познания и представи, които намираме у народи, отдалечени един от друг на много хиляди ки¬лометри. Но тези контакти, които свидетелствуват само за миграция на представите и движение на идеите, не по¬сочват самия първоизточник на тези идеи и представи. Колкото повече сведения и факти за миналото нат¬рупва науката, толкова по-нови и нови потвърждения придобива мисълта за съществуването на подобна ци¬вилизация. "Археологията и етнографията от последната поло¬вина на века - констатира един съвременен изследовател - изясниха, че древните цивилизации на Стария свят Египет, Месопотамия, Крит и Гърция, Индия и Китай водят началото си от една единствена основа и че това единство на произхода им обяснява и единството във формите на митологическата и ритуалната им структура." География. Отбелязвайки голямата точност на някои средновековни мореплавателни карти и сходствата помежду им, редица изследователи изказват мисълта, че всички те са копия на някакъв древен оригинал, който не е достигнал до нас. На някои от тези карти се виждат доста точни очертания на земи и континенти, които е предстояло да бъдат открити и които са били открити едва едва няколко века по-късно. Авторите на тези кар¬ти сами отбелязват, че ги начертали, копирайки някакви древни карти, намиращи се в Александрийската библи¬отека или произхождащи от времето на Александър Ма¬кедонски. Така турската карта на Хаджи Ахмед от 1559 г. дава очертанията и бреговата линия на Северна и Южна Аме¬рика, като изпреварва с цели два века пътешественици¬те и картографите, които са били по тези места. Според съветските изтоковеди Л. Гумилиев и Б. Кузнецов сведения за Америка може да се намерят в тибет¬ски текстове, отнасящи се към 1500 г. пр. н. е. Съществува карта на Антарктида на Оронций Финей, изработена през 1532 година. Във всеки случай две обс¬тоятелства в нея не се вместват в каноните на общопри¬етите обяснения. Първо, контурите на континента на картата на Орон¬ций Финий възпроизвеждат доста точно онова, което се вижда на днешните карти. За този факт няма никакви обяснения, тъй като е известно, че едва в XIX в. бяха предприети плавания към бреговете на Антарктида. И второ. Като се сравнява тази карта с днешната, се вижда, че на нея са изобразени реки, които се вливат в дълбоки фиорди. В съвременна Антарктида няма нито реки, нито фиорди. Но на местата, където са означени .реките, днес има ледници, които бавно се свличат към океана. Този факт кара да се предполага, че картата би¬ла съставена в далечното минало, когато на мястото на ледниците е могло да има реки. Кога ще да е било то¬ва? Във всеки случай, не по-късно от 4000 г. Пр. н. е. Го¬дини, когато леденият щит е покрил изцяло Антаркти¬да. Друго обстоятелство. Известна е картата на Птолемей, на която Северна Европа е изобразена покрита с някакви бели зони. Според съвременната реконструкция на хода на последното заледяване контурите на тези зо¬ни съвпадат с области, в които има останки от ледници. Ако това е така, то картината, изобразена на картата на Птолемей, се отнася към периода не по-късно от VIII хи¬лядолетие пр. н. е. Математика. Сведенията, които трябва да отнесат към доста далечно минало, са очевидно и необяснимо големите познания на древните в областта на математиката, които също не могат да бъдат резултат на практическа дейност, иначе тя би била из¬вестна. Понятието "милион" е било прието в европейската ма¬тематика едва през XIX в. Но то е било известно на древните египтяни, които са имали дори специален знак за означаването му. Числото "пи" е известно в историята на математика¬та като "числото на Лудолф" - холандски учен от XVII в., открил съотношението на дължината на окръжност¬та към диаметъра й. Но в Москва в музея за изобрази¬телни изкуства "Пушкин" се пази египетски папирус, от който става ясно, че на египтяните отдавна е било извес¬тно числото "пи": Но оказва се, че за това число са знаели в Шумер още преди египтяните. В Шумер знаели и теоремата, която Питагор открил след повече от хиляда години. Учени, жреци и пазител на знанията в древния Шумер са ре¬шавали сложни алгебрични задачи, квадратни уравне¬ния с няколко неизвестни, сложни задачи при сложни проценти и дори задачи извън пределите на алгебрата. Те се отдавали на тези занимания всред окръжаващата ги дивост и варварството на своята епоха. Пишели с дър¬вени пръчици върху влажна глина и това, което те вър¬шели, изпреварвало твърде много както практическите нужди на живота около тях, така и общото равнище на знанията на тяхната епоха. Отново се виждат висши поз¬нания, появяващи се като че ли изневиделица и на рав¬нище, което човечеството достига едва след няколко хи¬лядолетия. Достатъчно е да се каже, че сред клинописните текстове, намерени в Шумер, има математически ред, крайният сбор на който се изразява с числото 195 955 200 000 000. Това е било число, с което по мнение на специалистите европейската наука не е умеела да оперира дори по времето на Декарт и Лайбниц. Металургия. Спомена се вече за някои просветители, които са носели знания в най-отдалечени райони на све¬та. Как да си се обясни някои странности на бронзовия век в Европа? Както е известно, бронзът представлява сплав от мед и калай. От само себе си се разбира, че отделната употреба на медта и калая би трябвало да пред¬шествува появяването на тяхната сплав. Хората би тряб¬вало да употребяват изделия от мед хилядолетия преди да открият, че могат да получат сплав с удивителна якост, ако добавят към медта 1/10 калай. Но фактически в Европа не е имало меден век, изде¬лията от мед са извънредно редки., А изделията от бронз се появяват внезапно и се разпространяват повсеместно. Необяснимо е и това, че даже първите изделия от бронз според редица изследователи свидетелствуват за високо майсторство на създателите им, т.е. не се вижда, че хората са овладявали постепенно това изкуство. То се появява изведнъж на високо ниво, без каквито и да ' било предварителни етапи. Както съобщава Пол Риве, най-големият изследовател на културата на народите в Америка, нещо подобно се наблюдава и на територията на Мексико. Там производството на бронз се е появило изведнъж в много развита форма с множество сложни технически способи. Етапи на предхождащо го развитие също не са установени. Подобен поразителен пример е леенето на желязото. От първите случаи на употреба на желязото до умението да бъде отливано във форми минава цяла епоха, период от 2 - 2,5 хиляди години. А в Югоизточна Азия изкуството на леенето му се появява изведнъж, внезап¬но като че внесено отвън. Не говори ли това, че хората не винаги са се учили на изкуството да топят и обработват металите, а понякога са го получавали в готов вид? Има и други факти, кои¬то потвърждават това предположение. Един от тях е поразителното сходство на различните бронзови предмети и оръжия, намерени от археолозите на територията на цяла Европа. Изделията до такава сте¬пен са копие едно на друго, та според някои изследова¬тели може да се помисли, че те са излезли от една рабо-тилница. Доказателство, че изкуството за добиването на бронз може би е внесено отвън, а не е възникнало в резултат на ежедневната практика и на случайни открития е и обстоятелството, че най-развитите цивилизации - египетс¬ката и месопотамската, които са били пионери в упот-ребата на бронза, не притежавали необходимата суро¬вина. Оттук се предприемали експедиции в най-далечни земи: за калай са пътешествували до Кавказ или до Пиренейския полуостров. Това били най-близките находи¬ща на калай. А още по-далече? на север, се намирали бо¬гатите с калай Британски острови, които финикийците наричали "Калаените острови". Възможно е сведенията за обработване на бронза да са част от оцелелите знания, които дълго време са били монопол на затворени групи от посветени. Не случайно производството и обработката на метали в Европа и в други територии дълго време са се смятали за тайнстве¬ни знания, свързани с магия. В старославянските предс¬тави например ковачът обикновено е магьосник - човек, който притежава някакви тайнствени знания. Известният археолог Дж. А.Мейсон, позовавайки се на точния анализ на находките, съобщава, че във висо¬кото плато на Перу е открил древни украшения, излети от платина. Обаче платината се топи при температура 1780, за обработката й е нужна технология, близка до съвременната. Доскоро бе прието 1786 г. да се счита за начало на епохата на електричеството, когато Луиджи Галвани е извършил знаменитите си опити. Някои археологически открития обаче ни карат да се съмняваме в това. При разкопки край бреговете на Тигър археолозите открили в развалините на античния град Селевкия малки гледжосани глинени съдове, високи около 10 см. В тях имало железни пръчки и запоени медни цилиндри, разядени от киселина, съдейки по външния им вид. Това не била пър¬вата подобна находка и било изказано предположение, че тези непонятни съдове са своего рода галванични еле¬менти. Когато след внимателно изследване се опитали да възстановят тези елементи в първоначалния им вид, те дали ток! Дали в това откритие не се крие обяснението за из¬куството на шумерските бижутери, които умеели да пок¬риват сребърните изделия с извънредно тънък пласт зла¬то? В такъв случай трябва да се приеме, че още тога¬ва, в самата зора на човешката култура е била известна галванизацията. Във всеки случай няма друго обяснение за голямото изкуство на древните бижутери в Шумер. Това предположение, колкото и невероятно да изглеж¬даше до вчера, днес, както се вижда, получи потвържде¬ние от археологията. Но тогава може да се спомене и за друг факт, който, доскоро също нямаше обяснение. В Китай има гробница на известния пълководец Чжоу-Чжу (265 - 316 г. от н. е.). Когато бил направен спектрален анализ на някои елементи на орнамента на гробницата, резултатът се оказал толкова неочакван, че анализът трябвало да бъ¬де повторен няколко пъти. Но грешка нямало. Орнамен¬тът бил от сплав, съставена от 10% мед, 5% магнезий и 85% - алуминий. Последното било най-невероятното. Първият алуминий, както се знае, бил получен едва през 1808 г., когато за това била приложена електролиза. И досега електролизата остава главният начин за по¬лучаване на алуминий. Значи трябва да допуснем едно от двете: или че преди 1600 години е бил известен друг начин за получаване на алуминий, за който нищо не се знае, и над който съвременната наука безуспешно си блъска главата, или пък че още тогава някаква ограни¬чена група хора е познавала явлението електролиза. За вероятността на последното предположение говорят най-новите открития, които са установили, че още в Шумер са били известни "галваничните елементи". Медицина. Ваксинацията против едрата шарка е била открита от европейската наука в края на XVIII - началото на XIX век. Но на древните тя е била добре известна. Ето как се описва ваксинирането против едра шарка в една от най-древните санскритски книги "Сактайа Грантхам": "Вземете с върха на ножа от съдържание от гнойната пъпка и го вкарайте в ръката на човека, като го смесите с кръвта му. Ще се появи треска, но болест¬та ще премине много леко и без никакви опасни после¬дици..." И досега още медицинската наука не е могла да раз¬крие много медицински познания от миналото, запазе¬ни в алхимически текстове, магии и у т. нар. изостанали племена. Във в. "Вечерная Москва" от 17. юли 1963 г. в една кратка бележка под заглавие "Великият инстинкт" се разказва следният случай. В една къща имало куче и котка, които много се били сприятелили. Котката си родила котенце, но след няколко дни тя случайно загинала. То¬гава кучето поело грижата за сляпото котенце. То ста¬рателно се грижело за него, а след няколко дни у куче¬то се появило мляко, с което котенцето било откърмено! Този случай е съвършено изключителен от гледна точка на физиологията. Неговият механизъм засега е не¬известен на съвременната наука. Обаче това, изглежда, е било известно в древността. Етнографите съобщават нещо странно. У ирокезите, ескимосите и маорите в Нова Зеландия е разпространен следният обичай. Когато се роди дете, майките, млади и работоспособни жени, не го кърмят сами, а обикнове¬но го предават веднага в ръцете на бабите. Магьосни¬кът, който играе ролята на племенен лекар, приготовля¬ва някакво лекарство, след изпиването на което у тези възрастни и дори стари жени внезапно се появява май¬чино мляко. Друг пример можем да дадем с "питието на забрава¬та". Известно е, че след силно нервно сътресение или бо¬лест човек може напълно да загуби паметта си. Този човек не знае вече нито името си, нито миналото си, не поз¬нава своите близки. Съвременната наука изучава това явление. Но има съобщения, че за него са знаели в ми¬налото. Става дума за известното на алхимиците "питие на забравата", което водело до пълна загуба на памет¬та. Рецептата му била загубена през средните векове. Строителство. Могат да се изброят редица сложни съоръжения на древността, строежът на които е изиск¬вал дълбоки инженерни познания и които остават непов¬торими. Спомена се вече за Тиахуанаку - града в Андите. Той е построен от огромни каменни блокове. Тежестта на някои от тях достига до 200 тона. При това най-близките находища на подобни камъни се намират най-малко на 5 км разстояние. Как хората, които не са познавали колелото, са прид¬вижвали такива блокове на големи разстояния? Тиахуанаку не е единственото място на земното кълбо, където има подобни съоръжения. Сред развалините на град Баалбек (в днешна Сирия) има постройка, отделните монолитни части на която достигат до 1200 тона. В Индия и до днес съществува храмът "Черната пагода". Този храм, висок 75 м, е увенчан с покрив от грижливо обработена каменна плоча, тежка повече от 2000 тона! Както твърдят специалистите, съвременната строителна техника не може да премества подобни тежест, не само във вертикално, но и в хоризонтално положение. Тежестта на този покрив надминава 10 пъти възможностите на най-мощните съвременни подемни кранове. Едно от седемте чудеса, за които са писали древните, бил Александрийският фар. Той бил построен по запо¬вед на Птолемей Филаделф (III в. пр. н. е.). Това било огромна сграда от бял мрамор, която се извисявала на 150-200 м над сините морски води. Огромно подвижно огледало отразявало огъня и светлината на фара може¬ла да се види от десетки километри разстояние. Много легенди имало за този фар. Арабите, които завладели Египет през VII в., разказвали, че сферичното огледало можело да бъде поставено под такъв ъгъл, че събирало слънчевите лъчи на сноп и можело да запали кораби, намиращи се в морето. Названието на остров Фарос, на който се намирал Александрийският фар, влязло във всички европейски езици. От него произлиза думата "фар". Ние никога не бихме узнали името на архитекта на това удивително съоръжение, ако той не е бил тъй ост¬роумен и дързък., Когато наближавало да бъде завър¬шен, фараонът заповядал да издълбаят на една от ка¬менните плочи надписа: Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 06 Ян 2011 07:33 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 07 Ян 2011 08:05 #2095
|
ЦАР ПТОЛЕМЕЙ - НА БОГОВЕТЕ-СПАСИТЕЛИ
ЗА БЛАГОПОЛУЧИЕТО НА МОРЕПЛАВАТЕЛИТЕ Заповедта била изпълнена. Фараонът разгледал фара, надписа и останал доволен. Сега за него, за Птолемей, хората ще помнят и говорят много столетия. Но минали години, надписът се напукал и изронил. Оказало се, че архитектът го направил не върху мрамо¬ра, а върху втвърдена вар, покрита с мраморен прах. И тогава изпод олющения надпис излезли на бял свят гор¬дите и дръзки думи, издълбани дълбоко в мрамора: СОСТРАТУС ОТ ГРАД КНИДОС СИН НА ДЕКСИПЛИАН - НА БОГОВЕТЕ-СПАСИТЕЛИ ЗА БЛАГОПОЛУЧИЕТО НА МОРЕПЛАВАТЕЛИТЕ Струва си също да се разкаже как престанало да съ¬ществува това огромно съоръжение. Александрийското пристанище било най-големият и силен съперник на Константинопол. Особеното предимство на Александ¬рия бил фарът. Като изпробвал всички средства за бор¬ба, християнският император в Константинопол се ре¬шил на чисто византийска хитрост. Спомена се вече, че по онова време арабите завладели Египет и Арександрия. Императорът изпратил свой посланик при двора на халифа. Преди отпътуването си посланикът получил ус¬тни и строго секретни инструкции от самия император. Скоро след пристигането си в халифския двор посла¬никът започнал да разпространява чрез подставени ли¬ца слухове, че уж фараоните били заровили в основата на фара несметни съкровища. Този слух стигал ту до един, ту до Друг високопоставен чиновник и всеки бър¬зал да пришепне това на халифа. Дълго се сдържал халифът, но в края на краищата заповядал да разрушат фара. Започнала работа. Фарът бил разрушен почти напо¬ловина, преди халифът да заподозре измамата. Разби¬райки грешката си, той заповядал да възстановят кула¬та, но това се оказало невъзможно. Не се намерили хо¬ра, достатъчно запознати с изчисленията. Като завър¬шек на всичко това изтървали огромното огледало и то се разбило на парченца. Сега вече нищо не посочвало на корабите пътя към пристанището. Така полуразрушен, фарът просъществувал до XIV в., когато бил разрушен окончателно от земетресение. Никой не могъл да го възстанови, защото хората не при¬тежавали такива знания, каквито имали в миналото. Според дошлите до нас сведения фарът бил висок кол¬кото 60-етажна сграда! Едва в наше време човечеството натрупа достатъчно инженерни познания, за да издига -такива постройки. При това за строежа на подобни не¬бостъргачи се използува стоманена конструкция - скелет на цялото здание, какъвто не са използували строители¬те на Александрийския фар. * * * Бихме могли да продължим изброяването на необяс¬нимо големите познания, които са притежавали древни¬те хора. Повечето са се появили внезапно и това кара да се предполага, че произхождат от неизвестна на нас ранна цивилизация, загинала вследствие на катастрофа, която египетската традиция наричала "унищожението на чове¬чеството". Но къде да се търси люлката на тази предполагаема працивилизация? Времето и стихията са направили всич¬ко, за да не може сега да се отговори на този въпрос. Но трябва ли да се учудваме на това, щом много по-близ¬ки до нас събития от историческата действителност по-някога биват забравяни или сведенията за тях са загубе¬ни. Понякога от цели народи и царства не остава нищо освен едно име, споменато случайно в някой от старин¬ните текстове. Онова, което е останало от другата страна на черта¬та, прокарана от катастрофата, остава скрито от наши¬те очи. Само косвени сведения, наистина достатъчно многозначителни, ни дават право да се предполага че там е съществувало нещо от много по-висок порядък, отколкото облеченият в кожи ловец на мамонти. Търсенето на люлката на предполагаемата цивилиза¬ция се усложнява и от факта, че през хилядолетията, от¬делящи ни от възможното й съществуване, много учас¬тъци от сушата са потънали в океаните и моретата. Из¬чезнали са територии, заемали очевидно обширни прос-транства, например в Атлантическия океан. За някаква суша, разположена в Атлантическия океан, пише и Пла¬тон. Според думите му "огромен остров потънал при зе¬метресение и останала само непроходима тиня". При то¬ва Платон се позовава на гръцкия философ Солон, кой¬то бил в Египет и получил тези сведения от жреците. Гръцкият философ Крантор от град Соли (310 г. пр. н. е.) при посещение в Египет видял колона, на която би¬ла записана историята на огромен остров, потънал в Ат¬лантическия океан. Редица съвременни изследователи свързват потъване¬то на суша в Атлантика с някакъв катаклизъм, може би свързан с катастрофалните събития, за които се говори в тази книга. Очевидно дори в исторически времена в ра¬йона на Атлантика са ставали последователни потъвания на някакви останки от суша. Това се потвърждава и от обстоятелството, че мнозина древни историци и геог¬рафи споменават не за един остров, а за "големите ост¬рови Кронос, Посейдон и други на изток от Херкулесо¬вите стълбове", които също постепенно потънали в оке-ана. Сведения за някакви земи, потънали на морското дъ¬но, се намират и у народите на Тихия океан. Така спо¬ред преданията на жителите на островите, разположени на югозапад от Нова Зеландия, в древността океанът по¬гълнал земите Ка-хоупо-о-Кан (Тяло на бога Кане). В полинезийските митове често се споменава някаква "Ве¬лика земя". Жителите на Великденските острови гово¬рят за земите Моту-Марио-Хива, потънали на дъното на океана. Тези сведения се потвърждават и от археологически¬те находки. До остров Понапе (Каролинските острови) са намерени останки от просторен град, наполовина по¬тънал в морето. Както и в Атлантика, потъването на су¬ша в Тихия океан, изглежда, е ставало в продължение на дълго време. Има съобщение за някаква суша, изчезнала в Индийския океан. Така у антични автори може да се прочете за някаква сухопътна връзка, съединяваща някога Индия и Африка. Плиний писал за някакъв голям остров в Ин¬дийския океан, разположен южно от екватора. За остан¬ки от суша в Индийския океан споменават и среднове¬ковни арабски историци. Тези сведения намират потвърждение и в находките от последните години. Така редица лингвисти са наме¬рили сходство между дравидските езици на Южна Индия и тези на Източна Африка. Флората и фауната на тези места също свидетелствува, че някога тук са същес¬твували обширни райони суша. В Мадагаскар има десет вида лемури (вид полумаймуна), които освен в Африка, живеят само в Индия. Но, както е известно, лемурите не могат да плуват и не са могли да преминат океана. В Мадагаскар могат да се намерят 26 вида растения, кои¬то растат само на още едно място в света - в Южна Азия, - но не и в най-близката до Мадагаскар Африка. А де¬вет други растения на Мадагаскар растат само в Поли¬незия, отдалечена на хиляди километри. Смътни възпоминания за суша сред Индийския океан, за легендарния материк Лемурия може да се намерят и в историческите традиции на народите в Южна Индия. Един индийски историк съобщава: "Тамилахам или ро¬дината на тамлите в далечното минало се е намирала в южната част на големия остров Навалам, който бил ед¬на от първите появили се около екватора земи. Тук се е намирала и Лемурия, потъналият континент, който е бил люлката на човешката цивилизация." Няма достатъчно данни да се твърди, че именно в то¬зи район се е намирала працивилизацията, а не в Атлан¬тическия или в Тихия океан с неговата потънала суша, неразчетена писменост, странни статуи и не по-малко странни митове. Високите знания, попаднали в ръцете на древните, са били връчени в пликове без»адрес на подателя. А може би всичко това е премного отдалечено и затова не могат да се прочетат редовете, размити от времето. Има още едно обстоятелство, което заслужава да бъ¬де споменато. Ако описваните в тази книга събития дейс¬твително са станали и човечеството е успяло буквално от развалините да изгради отново своя цивилизация, то мъчно може да се намери по-убедително доказателство за непреодолимостта на историческия процес. Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 07 Ян 2011 08:07 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 08 Ян 2011 07:18 #2119
|
ИЗГОРЕНИТЕ КНИГИ
Впрочем не само времето е виновно за безвъзвратно изчезналите сведения относно миналото и високите поз¬нания на древните. Има още две причини за това. Едната от тях е, че кастата на посветените пазители на тези високи познания не винаги била заинтересувана те да станат всеобщо достояние. Нали знанията дават на човека огромно предимство над околните и прилага¬нето им далеч не винаги е било от полза на хората. Тра¬гичен пример за това, как, практическите познания изп¬реварват духовното и моралното развитие на човечест¬вото, е използуването на атомната енергия за унищожи¬телни цели. Другата причина за загубването на знанията е, че хо¬рата понякога сами се лишавали от това наследство. Пример за това е участта, постигнала ръкописите и древ¬ните текстове на майте. През 1549 г. младият испански монах Диего де Ланда пристигнал в току-що завоюва¬ното Мексико. Преизпълнен от усърдие да обърне сър¬цата на езичниците към истинския бог, той решил да из¬корени духа на езическата вяра. В един от храмовете на майте била намерена огромна библиотека с древни ръкописи. По негова заповед цял ден войници изнасяли книги и свитъци с непонятни ри¬сунки и знаци на площада пред храма. Когато работата била завършена, Диего де Ланда доближил горящ факел до ръкописите. "Тези книги - пише той после - не съдържаха нищо друго освен суеверия и измислици на дявола. Ние ги изгорихме всичките." От всички библиотеки и летописи на майте до наши дни са достигнали само три ръкописа. Също тъй трагична била и участта на писмеността на инките. По времето на един от управниците избухнала епиде¬мия. Попитали оракула какво да правят. Той отговорил: "Трябва да се забрани писмеността." Тогава по заповед на върховния глава на инките всички писмени паметни¬ци били унищожени, а използуването на писмото - забранено. Само в Храма на Слънцето останали няколко платнени свитъка, на които била записана историята на инките. Достъпът в помещението, където те се намира¬ли, бил разрешен само на царствуващите инки и на ня¬колко жреци - пазачи. Много години след като били унищожени всички ръ¬кописи и писмеността забранена със смъртно наказание, един жрец все пак се решил да изнамери азбука. Заради това той бил жив изгорен. През 1572 г. четири платнени свитъка с ръкописи, за¬ловени от испанците, били изпратени на крал Филип II в Мадрид. Но корабът, който ги пренасял, по всяка ве¬роятност потънал и ценният за историците товар така и не достигнал до Испания. Загиналите ръкописи били единствените писмени паметници на инките, за които знаем. Според историците библиотеките на Картаген наброявали не по-малко от 500 000 тома. От всички тях е оцеляло само едно единствено съчинение, което било пре¬ведено на латински език. Римляните изгорили всичко, стараейки се да унищожат културата и историята на народа. Също тъй постъпвали и мюсюлманските завоеватели. Те не само насила изземвали всички стари книги и ръкописи, но определили и големи награди за онези, които доброволно ги предадат. Всички събрани по този на¬чин писмени паметници се изгаряли. Унищожаването на ръкописи и писмени паметници има, както изглежда, също толкова древна история, как¬то и самата писменост. Изгорени са всички съчинения на гръцкия философ Протагор (V в. пр. н. е.). Две и половина хилядолетия проблесна със злокобна светлина пламъкът на този огън, един от първите, в които са горели книги. През III в. пр. н. е. запламтели кладите в Китай. Първият император от династията Цин изгорил съчиненията на Конфуций. Заедно с тези клади били живи изгоре¬ни и онези, които имали нещастието да бъдат почитате¬ли на великия философ. Сирийският цар Антиох Епифан изгорил книгите на евреите. А през 272 г. пр. н. е. запламтели клади в Рим. По-късно римският император Август заповядал да изгорят всички книги по астрономия и астрология. Ето защо от най-подробните документи за миналото - трудовете по история, литература, наука - до сега са стигнали само жалки фрагменти. Доколко, например, могат да бъдат пълни и правилни представите за Софокъл, щом той е написал около сто драми, а са запазени само седем! От стоте драми на Еврипид съществуват са¬мо деветнадесет. От всички съчинения на Аристотел е запазено само едно, останалото са записки на негови съвременници и ученици. Известно е, че Тит Ливий (58 г. пр. н. е. - 17 г. пр. н. е.), един от най-големите истори¬ци на древността, е оставил обширен труд "История на Рим". Той е съдържал 142 книги. Съхранени са само 35. Времето не се оказало по-снизходително и към други съчинения на древни автори. От 40-те книги на Полибий само 5 са спасени от загиване, а от 30-те книги на Тацит - 4. Плиний Стари е написал 20 книги по история; всич¬ки са загубени. Знае се, че библиотеката на град Пергам (Мала Азия) имала 200 000 тома съчинения и свитъци - уникални ръ¬кописи. Тя била взета от римския пълководец Антоний и подарена на Клеопатра. Пепел не останала дори от та¬зи огромна библиотека. Също тъй безвъзвратно загинала библиотеката на храма на Пта в Мемфис и книгохра¬нилището на ерусалимския храм. А какви съкровища от знания са пазели унищожените знаменити библиотеки на фараона Хуфу (Хеопс) или на Птолемеите? Една от библиотеките на Птолемеите съдържала 40 000 свитъка, друга - 500 000, а според ня¬кои сведения - дори 700 000 свитъка. Повечето от тях били уникални. Когато през 47 г. пр. н. е. Юлий Цезар запалил еги¬петската флота в Пристанището на Александрия и огъ¬нят се прехвърлил в града, загинала първата, по-малка¬та библиотека. От втората библиотека император Диоклетиан изгорил и унищожил всички текстове, които съ-държали сведения за магии. Невежи тълпи през негово¬то управление и през следващите години неведнъж са на¬падали библиотеката, изгаряйки най-ценни ръкописи. Мюсюлманите-араби, които завладели Александрия, довършили унищожението на библиотеката. Императори и други управници, подобно на Диоклетиан, неведнъж съзнателно унищожавали древни книги. Колкото и дивашки и фанатични да ни се струват тези действия, те не били само някаква прищявка. Тези пос¬тъпки били продиктувани от главната задача, която сто¬яла пред всеки управник: запазване и затвърдяване на властта. Винаги е опасна появата на човек или хора, чи¬ито знания ги правят твърде силни. Затова не бива да учудва и следният епизод. Веднъж съобщили на Иван Грозни, че някой си чуж¬дестранен търговец донесъл в Москва много книги. "Ца¬рят - пише в спомените си един съвременник, - като уз¬нал това, заповядал да му донесат част от книгите. Те се сторили твърде чудновати на русите; сам царят не раз¬бирал нито дума от тях. Ето защо, като се страхувал на¬родът да не научи такава премъдрост, той заповядал да отнесат в двореца всички календари (книги - А. Г.), да заплатят на търговеца, колкото поиска, а книгите да изгорят. Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 08 Ян 2011 07:20 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 09 Ян 2011 06:53 #2157
|
СКРИТИТЕ ЗНАНИЯ
"Скриване заради правдата тайните на познанията..." Ръкописи на Мъртво море И така, у древните се намират някаква част от оцелели знания. Това са астрономически, космогонически, ге¬ографски и други познания, за внезапната поява на ко¬ито няма обяснение. Другата част от знанията е безвъзвратно изчезнала. Тя е загинала заедно с текстовете, ръкописите и книги¬те, които били загубени или унищожени. И най-после, имало е още една част, която била пред¬намерено скрита от пазителите на знанията. Това са поз¬нания, чието притежание правело човека опасен за окол¬ните. Обръщало се е особено внимание тези познания д? не станат достояние на военачалници и управници. Ето какво е написал един китайски алхимик преди 1000 години: "Най-голям грях било да откриеш на воен¬ни тайната на твоето изкуство! Пази се! Нека и мравка дори не се промъкне там, където работиш." "Кабала" съобщава за някаква книга с висши знания, която била скрита в дълбока пещера, за да не попадне в ръцете на недостойни. На времето си и Нютон вярвал в съществуването на някаква каста - носителка на тайни знания. "Съществу¬ват и други велики тайни - пише той - освен преобразу¬ването на металите, за които великите посветени не се хвалят... Ако е истина това, което пише Хермес, те не могат да се постигнат, без светът да се окаже в много голяма опасност." Плутарх съобщава, че не друг, а Александър Маке¬донски като ученик на Аристотел се приобщил към ня¬какви знания, които философите наричали "устни" и "скрити" и не им давали широка гласност. Когато Алек¬сандър узнал, че Аристотел е написал книга за това, уп¬рекнал го, че разгласява тайното учение: "Постъпил си неправилно, като обнародваш учение, предназначено са¬мо за устно преподаване." Посветените, стремейки се да преградят достъпа към някакви важни и опасни знания, строго пазели тяхната тайна. "Който постигне вълшебните тайни на словото, нека ги пази от всички..." се чете в "Ригведа". А един от магическите египетски папируси започва и завършва с призива "Заключи устата си! Сложи преграда на устата си!" През времето на Рамзес III двама придворни библи¬отекари били осъдени, защото недостатъчно бдително са пазили някакъв магически папирус. Достъпът до то¬зи извор на знания бил разрешен само на най-доверени¬те хора от жреческото съсловие. Спомена се вече за Тот (Хермес), който в навечерието на катастрофата бил начертал текстове, съдържащи знания, за да ги спаси, а след катастрофата превел надпис и от тайния свещен език. Книгите на Хермес (а възможно е частично тяхно подправяне) са оставили видима следа в различните религиозно-философски учения] Климент Александрийски (II-III в. от н , е.) пише за 4 свещени книги на Хермес. Учението на Хермес, посвете¬но на различни въпроси от философията и магията, би¬ло тайно. Така възникнало понятието "херметически", т.е. "тайни", "затворени" знания. Сега, когато говорим например за херметически затворен съд, вече ни е труд¬но да се досетим за първоначалното (основното) значе¬ние на тази дума. По-късно световни религии освен своята явна част са имали и кодекс от тайни знания. Знанията се пазели по най-грижлив начин. Някои философи и богослови смятат, че Христос (или лицето, което в кумранските ръко¬писи се споменава като "Учител") съобщил на апосто¬лите някакво тайно учение, което разрешил да се откри¬ва само на избрани. В юдеизма съществува традицията тайното учение "Кабала" да се излага само устно,. Заб¬ранено е това да се прави писмено поради опасността тайните знания да попаднат в случайни ръце. Поради съ¬щите съображения жреците-друиди не записвали нищо, цялото си учение пазели изключително в устна традиция то изчезнало заедно с тях. И така, единият път за скриване на знанията се зак¬лючавал в това, някои най-важни сведения да не се за¬писват. Другият бил "шифроване на знанията". Различ¬ни символи, условни фрази, обозначения и недомлъвки преграждали пътя към истинския смисъл на написано¬то. Такива са например многобройните ръкописи по алхимия. Понастоящем техният брой надминава 100 000. Това значи, че около 100 000 души са се старали да из¬ложат на хартия или пергамент някакви знания, които, смятали те, не бивало да изчезнат заедно с тях. Каква е практическата стойност на тези знания? Неизвестно. Човек прониква в света на строежа на ма-терията. Той изпраща експедиции в най-труднодостъп¬ните области на Земята, но едва ли не най-трудна е ек¬спедицията в областта на забравените или загубени човешки знания. Участниците й трябва да разгадаят и да разберат маса условни обозначения. Известният учен от XVI в. Блас Вижинор бил не само алхимик, той станал изобретател на най-съвършените кодове и системи за шифроване. Някои от неговите методи се употребяват и досега при работата с шифър. Интереса у него към тази работа събудило запознаването му със съчиненията на алхимиците. Те били написани, както изтъквал той, с условни знаци и правели впечатление на добре съставени криптограми". В други случаи шифроването се оказва по-сложно. В Шумер знаели, че звездният свод извършва пълен кръ¬говрат за 25 920 години. Често това число се дава в за¬булен вид, тъй че трябва да се свали покривалото, за да се открие. Така в храмовите библиотеки на Нипур и Сипар всички таблици, посветени на делението и умноже¬нието, се основават на числото 12 960. Не е нужна осо¬бена досетливост, за да се разбере, че това число не е ни¬що друго освен 25 920 . Съществува и по-сложна система за шифроване на то¬ва число. В Шумер наред десетичната система съществу¬вала и шестдесетична система за смятане. Разделяйки пространството на 360 градуса, а времето на 60 секунди, до днес се продължава традицията, стигнала до нас от древния Шумер. А може би от някаква друга цивилиза¬ция, която е съществувала в още по-далечните хилядо¬летия, за която нищо не знаем. В основата на тази сис¬тема лежи концепцията за единството на време и прос¬транство, която едва сега съвременното човечество за¬почва да осъзнава. Изходно число на шестдесетичната система за смята¬не бил "сосс" =60. Ако пълният кръговрат на звездната сфера 25 000 Г дини се раздели на "сосс", ще се получи 432.Да запомним това число. И да видим къде още го срещаме. Преди всичко в "Махабхарата" - най-старият индийс¬ки епос. Там се говори за космически цикъл, който има 4 320 000 години. Намираме го и у вавилонския жрец Бероз (царете преди потопа са царували 432 000 години). В исландския епос, в разказа за космическата битка на боговете и антибоговете се говори за 540 порти. От вся¬ка излизат по 800 воини. Зададе ли се въпроса, колко са били всичките воини, ще се получи същото число 432 000. С други думи, само този, който владеел "ключа", кой¬то знаел какво нещо е "сосс", откривал истинското зна¬чение на тази цифра. Този способ - да се скрива някакъв таен смисъл зад символи - е свойствен на много т.нар. "свещени книги" или "книги по магия". Така традицията на "Кабала" ри¬сува космогонията или пълното знание за създаването и развитието на света във вид на някакъв символичен дво¬рец. Този дворец има 50 врати и всички врати се отва¬рят с един единствен ключ. Знанието на този ключ дава достъп до тайните на космогонията. Към всяка от чети¬рите страни на хоризонта водят по 10 врати, другите 9 врати водят към небето. Освен това има и една врата, за която още нищо не се знае. Само който я отвори, може да узнае къде води тя - нагоре или надолу, в бездната. . Знае се само, че никой, който е излязъл през нея, не се е връщал обратно. Традицията за "поставяне под секрет" на опасни зна¬ния отвежда в далечното минало. Един от първите фак¬ти за появата на тази тенденция е свързан с името на ин¬дийския император Ашока (293-273 г. пр. н. е.). Внук на Чандрагупта, обединителя на Индия, той искал да бъде достоен за великия си дядо. Смятайки, че за управника войната е най-сигурния способ да запечата името си във вековете, той възглавил поход срещу съседното царство Калинга. Жителите на Калинга се съпротивлявали отчаяно. В една от битките войниците на Ашока избили повече от 7000 противникови воини. Вечерта на полето на току-що завършилата битка пристигнал императорът. Ашок; бил потресен от вида на убитите, от течащата кръв на бойците. Всички останали години от живота си Ашока посветил на науките, на разпространението на будизма и н съзидателна дейност. Има предание, че ужасите на войната му направили толкова силно впечатление, че ток решил да направи всичко, че да не могат никога човеш¬кият ум и познания да бъдат насочени към унищожение на хората. Ашока основал едно от най-тайните общест¬ва, съществували някога на Земята - обществото на Де¬ветте неизвестни. Целта на тази организация била да не допусне в ръцете на хората да попаднат сведения за ня¬какви важни средства за унищожение. Някои смятат, че тази организация продължава да съ¬ществува и до днес. Такова мнение е изказвал по-специ¬ално Жаколио, консул в Калкута по време на Втората френска империя, автор на добре известни изследвания за Индия. На същото мнение били и някои английски високопоставени чиновници в колониална Индия. Няма преки доказателства, които биха позволили да се твърди, че и досега, след две хилядолетия, съществу¬ва тайна организация, но и самото известие, че някога е била създадена организация с подобни цели, говори много. Ашока не е бил единственият, който се е опитвал да ограничи и запази в тайна знанията с разрушителна си¬ла. Въпреки широко' разпространеното мнение така са постъпвали и някои от най-далновидните управници и обществени дейци. Става дума за един вид забрана на това, което на съвременен език може да се нарече "оръ¬жие за масово унищожение". През 1775 г. френският изобретател Дю Перон започ¬нал да настоява за лична аудиенция при краля. Според думите му от тази среща зависело бъдещето на държа¬вата. Това, което Дю Перон трябвало да съобщи, той искал да открие само лично на краля. Людовик XVI се съгласил да го приеме. В дворцовата градина, където станала срещата, помощници на Дю Перон внесли ня¬колко големи грижливо опаковани сандъка и се отдале¬чили. Оказало се, че Дю Перон е измислил оръжие, което може да застави без усилие да капитулира всеки противник. Отсега нататък Франция можела да разширява гра¬ниците си тъй далече, както е угодно на Негово Величес¬тво. Сложното съоръжение, което Дю Перон демонст-рирал, било предтеча на днешната картечница. То мо¬жело да изстрелва едновременно 24 куршума. Но Дю Перон не чул похвали. Кралят студено го пре¬къснал и му заповядал да си върви. Людовик XVI и ми¬нистрите му отхвърлили с негодувание откритието като "зверско оръжие за изтребление". Дю Перон бил обявен за изверг и враг на човечеството. Има всички основания да се предположи, че кралят се е сетил да вземе" мерки Дю Перон и изобретението му да не попаднат в ръцете на някой друг, монарх. А преди още когато лъкът и стрелата се смятали за най-унищожителното оръжие, специална папска була се опитвала да внесе ограничения и в тази област. Булата забранявала да се използува тринога или поставка за по¬точно прицелване на арбалетите. "Това приспособление - казвало се в булата, - добавено към личните качества на стрелеца, прави сражението безчовечно." Забраната била в сила и се спазвала цели две столетия. От същите хуманни съображения се ръководил и Шамба Болонгонго, един от кралете на Бечуаналенд (в Африка), който забранил да се използуват метални копия при сражения. Знаменитият "гръцки огън", чиято рецепта се пазела в най-строга тайна, бил завинаги загубен. Възможно е желанието да се скриват такива знания от хората да е причина за някои странни явления, свързани с историята на барута. В Германия, в град Фрайбург, има паметник на човек в монашеско расо. Името на този човек е Бертолд Шварц. Францисканският монах Бертолд Шварц бил об¬винен в магьосничество и бил хвърлен в затвора. Там той продължил опитите си и веднъж, като смесвал сяра, селитра и въглища, получил състав със страшна разру¬шителна сила - барута. Това се случило през 1330 година. Скоро рецептата става известна навсякъде и от нача¬лото на XIV в. барутът се разпространява в Европа. Над бойните полета, където по-рано се чували само ударите на мечовете и звуците на тръбите, се понесла тежката ми¬ризма на първите топове. Четиринадесети век станал ве¬кът на раждането на барута. Но ако се порови в миналото. ще се открият малко известни факти и съобщения, които разкриват удивителни неща до тази дата барутът внезапно се появява ту на друго място, ту внезапно изчезва за векове,, Известно е, че много преди официалното раждане на барута, още през 1257 г. арабите са го използували при обсадата на един град в Испания. Преди този случай пак арабите са употребили барут през 690 година. Прекъсване - пет века и половина! През VII в. от н. е... ! Необяснимо е защо такова важно средство за водене; на война не е получило разпространение. Натрапва се мисълта, че е имало хора, които са се стремели тайната на гибелното оръжие да не стане достояние на всички. Сведенията за барута се пазели в най-строга тайна. Кой ги е пазел? Във всеки случай не военните и не поли¬тиците, които не биха се въздържали да използуват то¬ва могъщо средство. Като пример за откритие, направе¬но някога, а след това нарочно унищожено, може да пос¬лужи това, което пише Леонардо да Винчи. "Как и за¬що не пиша за своя способ да се стои под водата толко¬ва време, колкото може да. се издържи без ядене. Аз не обнародвам това и не го съобщавам заради злите хора, които биха използували този способ за избиване в мо¬рето, като продупчват дъното на корабите и ги потопя¬ват заедно с хората, които се намират в тях." Разбира се, сега е мъчно да се каже, какви са били познанията, които древните така грижливо са пазели. Може би някакъв отговор може да ни даде казаното по-долу. Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 09 Ян 2011 06:55 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 10 Ян 2011 06:36 #2183
|
ОРЪЖИЕ НА БОЖИЯ ГНЯВ
В "Махабхарата", древния индийски епос, чийто текст бил съставен преди 3000 години, има съобщение за някакво страшно оръжие. Описанието на взрива му няма ни се стори преувеличено за съжаление на нас, хората от атомния век. "Пуснатият снаряд притежаваше ослепително сияние на огън, но без дим. Гъста мъгла внезапно покри войс¬ката. Всички страни на хоризонта потънаха в мрак. Из¬виха се зловещи вихри. Облаците с рев се устремиха към висините... Сякаш слънцето се завъртя. Светът, подпа-лен от това оръжие, изглеждаше така сякаш е в треска. Обгорените от пламъците на оръжието слонове бягаха, обзети от ужас." По-нататък се говори за хиляди колес¬ници, за хора и слонове, които били изгорени, превър¬нати в пепел на мястото на страшния взрив. "Никога не сме чули и не сме видели нещо, равно на това оръжие." Външно оръжието "приличало на огромна желязна стрела, която изглеждала като гигантски пратеник на смъртта." За да обезвреди една такава "желязна стрела", която не била употребена, героят заповядал да я разру¬шат и стрият на прах. Но дори и това се оказало недос-татъчно безопасно за хората. Смлените останки той за¬повядал да потопят в морето. Трудно е да се обясни защо са постъпили така, щом, предполага се, става дума за гигантска барутна ракета. Също така не може да се обясни и поведението на вой¬ниците, оцелели след взрива на това оръжие. Още пре¬ди да свърши битката, всички, които са се намирали в зоната на взрива, тичали към най-близката река, за да измият дрехите и оръжието си. В Индия това оръжие се наричало "Оръжие на Брама" или "Пламъкът на Индра", в Южна Америка -"Машмак", в келтската митология - "Изкуството на Гръма". Мощността на "Изкуството на Гръма" се измерва¬ла, както на съвременното оръжие, в единици "Сто", "Петстотин" или "Хиляда", което означавало приблизи¬телно броя на хората, които унищожавало при взривя-ването си. В същите предания се споменава за някакво оръжие, което се наричало "Окото на Бахор". Този апа¬рат бил толкова сложен, че четирима души го привеждали в действие. Ето как разказва "Махабхарата" за действието на то¬ва оръжие. "Кукра започнал да хвърля над града мъл¬нии от всички страни. Но това се оказало недостатъчно и тогава "бил пуснат снаряд, който вмествал в себе си силата на цялата вселена", и градът започнал да гори... "Избухването му било ярко като 10 000 слънца в зени¬та." Нашите съвременници , които са видели избухване¬то на атомен взрив, също го сравняват със сиянието на слънцето. Книгата на Юнг така се и нарича - "По-ярко от хиляди слънца". В други съобщения това оръжие се нарича "мълнии" или се сравнява с мълнии. Възможно е това да не е само образ, предаващ зрително възприятие. Последните изследвания говорят, че съществува реална възможност да се създаде подобно оръжие. Английското списание "Discovery" ("Откритие") съ¬общава, че понастоящем в много военни лаборатории се работи трескаво именно в това направление. Възна¬мерява се да се използуват като оръжие за нападение и отбрана, както и за унищожаване на ракети в полет син¬тетични кълбовидни мълнии, които мигновено ще пора¬зяват целта. Може да се изкаже предположението, че зад всички тези свидетелствувания на древните се крие някакъв ре¬ален спомен. Някои находки на археолозите могат да бъдат изтъл¬кувани като потвърждение на това. Стените на крепос¬тите Дундалк и Екос (Ирландия) пазят следи от въздействието на огромна температура, толкова висока, че са били разтопени гранитни каменни блокове. Температу¬рата на топенето на гранита е над 1000! Може да се до¬пусне, че именно тук е било употребено страшното оръ¬жие от келтските предания. Друга следа от възможната употреба на това оръжие е била открита в Мала Азия при разкопките на загина¬лата столица на древните хети Хатушаш. Някога градът е бил унищожен от много висока температура, получе¬на по неизвестен начин. Според думите на археолога Би-тел обикновени пожари никога не биха могли да вдиг¬нат такава температура, колкото и горивни материали да е имало в града. Кирпичената зидария на къщите е разтопена в червена обща маса. Камъните са се спекли и напукали. Нито една къща, стена, нито един храм не са пощадени от страшния огън. Позовавайки се на данни от археологическите разкоп¬ки, К. Керам пише: "За да стигне до това състояние, гра¬дът трябва да е горял много дни, а може би и седмици." В друг район на Близкия Изток, на територията на древния Вавилон са запазени развалини от кула, които дори сега се издигат на 46 метра височина. Това е кула¬та на цар Нимврод, същия, когото Йосиф Флавий нари¬ча строител на Вавилонската кула. Въз основа на това някои изследователи смятат развалините за останки от легендарното вавилонско съоръжение. Преданието гласи, че именно тук, "слизайки долу", бог поразил строителите на кулата, като ги разпръснал после по цялата земя. Но археолозите били заинтригу¬вани не толкова от възможната връзка с библейското предание. Те намерили тук същите следи от изкуствено създадена висока температура, както в Дундалк и Хату¬шаш. Един от изследователите пише: "Не може да се на¬мери обяснение откъде се е взела такава висока темпе¬ратура, която не само нажежила, но"и разтопила стотици изгорени тухли, обгорила целия скелет на кулата и всичките й глинени стени." Липсата на каквото и да било приемливо обяснение на такива находки принуждава изследователите да се ог¬раничат само с констатиране и описване на откритите факти. Сведение за още едно място, където може би е било употребено предполагаемото оръжие, се намират у Страбон. Той пише в своята "География", че край Мър¬тво море има скали, стопени от неизвестен огън. Известни са и други факти, които може би се нами¬рат във връзка с изложените и които също така вкарват изследователя в задънена улица. В тази връзка може да се спомене за намерения в Индия човешки скелет, ради¬оактивността на който е 50 пъти по-висока от нормалната. За да имат отлаганията, открити в костите, тол¬кова висока радиоактивност, умрелият преди 4000 годи¬ни човек трябва дълго време да е приемал храна със сто¬тици пъти но-висока радиоактивност от нормалната. Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 10 Ян 2011 06:38 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 11 Ян 2011 07:06 #2210
|
УМЕЕЛИ ЛИ СА ХОРАТА ДА ЛЕТЯТ?
Не трябва да бъдем лековерни. Но не трябва да бъ¬дем и скептици, които предварително отхвърлят всичко необикновено, неочаквано, всичко, което не съвпада с установените, добити от детството представи. В наука¬та трябва смело да се поема риск, да се правят едни или други предположения, да се строят хипотези, да се тър¬си тяхното потвърждение или опровержение. Без това няма издирвания и няма открития. Говори се за случаи, когато у древните внезапно се появяват знания, които в никакъв случай не могат да бъ¬дат резултат на практическата дейност през съответния период. Има основания да се предполага, че тези познания са били по-обширни, отколкото може да си предс-тавим. У различните народи има многобройни предания за богове и герои, живели в най-отдалечени времена, кои¬то са можели да се движат във въздуха на крилати ко¬лесници. Трябва, разбира се, да се има предвид, че по¬добни легенди може да са въплъщение на поетичната мечта на човека да лети като птиците. Спират вниманието ни някои древноиндийски леген¬ди, предания на древните келти и библейски текстове. Те дават твърде подробно и реалистично описание не само на външния вид, но и на устройството на летателните апарати. Полетът се придружавал със си¬лен звук. "Когато настанало утрото - четем в древноиндийския епос "Рамаяна", - Рама се качил на небес¬ната колесница, която Пушпака му изпратил с Вивпишанда, и се приготвил за отлитане. Колесницата се дви¬жела сама. Тя била голяма и красиво изпъстрена. Има¬ла два етажа с много стаи и прозорци... Когато колес¬ницата пътувала по въздуха, тя издавала монотонен звук." В момента на отлитането обаче звукът бил друг. "По командата на Рама тази прекрасна колесница се вдигнала във въздуха с гръмък шум." На друго място се чете, че когато летящата колесница се вдигала, "грохо¬тът изпълвал четирите страни на хоризонта". В една древна санскритска книга се казва, че в моментална от¬литането си колесницата "реве като лъв". В Библията има сведение, което също може да се приеме като извес¬тие за летателен апарат. В момента на приземяването си той издавал оглушителен шум, "тръбен звук"... По време на полета, се виждал огън. В епоса на древна Индия се казва, че небесната колесница светела "като огън в лятна нощ", била "като комета в небето", "пламтяла като червен огън" ("Рамаяна"), "привеждала я в движение крилата мълния" и "цялото небе било осветено, когато тя прелитала по него" (Махабхарата"). Летателните апарати, за които, както ни се струва, споменава Библията, също изхвърляли огън. Но още по-учудващи в индийските и келтските предания са описанията на вътрешното устройство на летателните апарати. В санскритския поетичен източник "Самарангана Сут-радхара" цели 230 строфи са посветени на летателните апарати и тяхното приложение. Но има и следната важ¬на уговорка: "не съобщаваме как се изготвят частите на летящата колесница не защото не знаем, а защото иска¬ме да остане тайна. Не съобщаваме подробности и за конструкцията, защото ако тези сведения станат досто¬яние на всички, апаратът би бил използван и за зло." А ето какво се говори по-нататък за общото устройс¬тво на летателния апарат: "Тялото му трябва да бъде здраво и издръжливо, направено от лек материал, по¬добно на голяма летяща птица. Вътре трябва да се пос¬тави механизъм с живак и с желязно загряващо приспо¬собление под него. Посредством силата, която се крие в живака и която привежда в движение носещия вихър, чо¬векът, който се намира в тази колесница, може да пре¬лети големи разстояния по небето по най-удивителен на¬чин. Четирите устойчиви съда за живака трябва да бъ¬дат монтирани вътре. Когато те бъдат загрети от управ¬ляемия огън из железните приспособления, колесницата развива силата на гърма благодарение на живака. И тя веднага се превръща в "бисер в небето". Тибетските свещени текстове разказват за летателни апарати, които също се сравняват с "бисери в небето". А ето как описва летателен апарат друг санскритски извор "Гхатотрачабадма": "Това беше огромна и ужас¬на въздушна колесница, направена от черно желязо... Тя беше снабдена с приспособления, разположени на над¬лежни места. Не я возеха нито коне, нито слонове. Тя се придвижваше от механизми, които имаха размерите на слон." В друг източник се говори, че за съоръжаването на та¬къв апарат се използува мед, желязо, олово ("Самарангана Сутрадхара"). Във Ведите съществува дори специален термин, с кой¬то се обозначават тези апарати: "вимана" или "агникотра". "Агнихотра, това е кораб, който се вдига в небето." ("Сатапатха Брахмана") Древните келтски предания също говорят за летател¬ни апарати, които имали^някакви вътрешни механизми. Те се привеждали в движение от "магически коне", кои¬то обаче външно никак не приличали на коне. Те били "покрити с желязна кожа", не се нуждаели от храна, ня-мали нито кости, нито скелет. Друго сведение за устройството на тези летателни апарати се споменава и в описанието на въздушния дву¬бой на героя на келтските предания Кучулаин с врагове¬те му. По време на една схватка Кучулаин успява да из¬хвърли от колесницата на противника два бели предме¬та, "огромни като воденични камъни". Лишена от тези предмети, въздушната колесница на врага "се съборила на земята с грохота на падащи доспехи". И в келтските, и в дверноиндийските предания се раз¬казва за летателни апарати, снабдени с някакви уреди, които ги вдигали във въздуха. Древните гърци разказват за хиперборейците, няка¬къв народ, който живеел на север. Слънцето над тях из¬грявало само веднъж в годината. Те също умеели да ле¬тят във въздуха. Тук е мястото да се припомни, че именно у арийци-те, които донесли в Индия сведенията за летателни апа¬рати, се е запазил споменът за онова далечно време, ко¬гато слънцето изгрявало над тях само веднъж в година¬та. На едно плато в Андите преди години бяха открити т.нар. "пътища на инките". Въздушните снимки показа¬ли, че това не са толкова пътища, колкото система от огромни, правилно образувани геометрични и други фи¬гури, видими само от определена височина. Страни на триъгълници, успоредни линии с безупречна точност се простират на 10-15 километра. Някои фигури се повта¬рят в точна последователност. Някои учени смятат, че в Андите се намира най-големият астрономически кален¬дар на света, където посоката и дължината на линиите изразяват различните астрономически закономерности и пътя на движението на звездите. Има ли право да се предположи, че тези гигантски, видими само отвисоко, изображения са могли да имат някакво отношение към летателните апарати? Оказва се, че и в Америка може да се намерят съобщения, които карат да се замислим. В свещената книга на индианците киче "Попол-Вух" се разказва за четиримата прадеди на този народ, кои¬то, виждайки на небето "нещо", започнали припряно да се сбогуват с близките и жените си и се изкачили на вър¬ха на планината. Тези хора, гласи текстът, "веднага след това изчезнали там, на върха на планината Хакавиц. Те не били погребани от жените и децата им, защото не се разбрало кога изчезнали." В Централна Америка се е запазило предание за ня¬каква могъща владетелка, наречена "Летящата тигрица". Тя донесла на хората знания. А след известно време на¬редила да я отнесат на върха на планината, където "из¬чезнала всред гръм и мълнии". Между т.нар. "тъмни места" в библейските текстове се споменава за някакви, може би летателни апарати, ко¬ито също уж се приземявали на върховете на планини¬те: "На третия ден при настъпването на утрото имало гръмотевици и мълнии и гъст облак над планината Синайска и се чувал много силен тръбен звук... Цялата Синайска планина димяла, понеже Господ слязъл в огън на нея. И излизал от нея дим, като дим от пещ... И тръб¬ният звук ставал все по-силен и по-силен." Едва след ка¬то съществото, наричано "бог", пристигнало на върха и облакът (димът) се разнесъл, Мойсей и придружаващи¬те го няколко души се изкачили на планината. Възможно е по-късно посветените, висшето жречество, извличайки "непозволени" сведения от "общото дос¬тояние" да са правили сами опити да строят летателни и други апарати. Във всеки случай само така може да се обяснят няколко странни съобщения, дошли до нас. В един превод на египетски ръкопис, написан 15 века преди нашата ера и съдържащ официална хроника на царуването на Тутмос III, се казва, че за ужас на всички "на двадесет и втората година, в третия месец на зима¬та, в шестия час на деня на небето се появил огромен предмет с правилна форма, който бавно се движел на юг". Приблизително по същото време се датира и едно иранско съобщение за някой си човек, който бил напра¬вил сложен летателен апарат и се движел с него във въз¬духа. Другият случай се отнася вече за XIII в., по-точно за 1290 година. В латинския ръкопис на един английски ма¬настир се говори, че веднъж над главите на изплашени¬те монаси, които подкарвали по пътя манастирското стадо, "се появило огромно, овално сребристо тяло. приличащо на диск, което бавно прелетяло над тях, вся¬вайки голям ужас! Не пише ли за подобни апарати Роджър Бейкън (1214-1294 г.), учен и философ, затворен в тъмница заради приобщеност към "тайни знания"? "Науката дава възмож¬ност да се създават апарати без мачти и изискващи за управление не повече от един човек, които могат да развиват огромни скорости." Бейкън подчертавал, че таки¬ва устройства се движат без помощта на животни. "Мо¬же да бъде създаден и апарат - пише той,- който ще мо¬же да се движи във въздуха с човек, намиращ се вътре в него." В някои древноиндийски текстове, които споменават за летателни апарати; се говори и за височината на по¬лета. За да покаже колко високо се е издигнал героят с въздушната си колесница, неизвестният автор съобща¬ва, че той литнал "по-високо от царството на ветрове¬те". Можем ли да се допусне мисълта, че представители на някаква друга, съществувала преди нас, земна циви¬лизация са притежавали необходимите знания, за. да се опитват да достигнат други планети? Разбира се, труд¬но е да се повярва това. Обаче ето какво говорят източ¬ниците. "Посредством тези апарати (приспособления, устройства) - се чете в санскритски ръкопис - жителите на Земята могат да се вдигат във въздуха, а небесните жители - да се спускат на Земята". В друг откъс на същия ръкопис се говори, че въздушните колесници могат да летят както в "слънчевите области", така и по-далеч - в "звездните области". Според преданията въздушните колесници на древни¬те келти също можели да се вдигат Ъ небето, там, къде¬то се намирали чудните селения - "дворци на боговете". Запазени са редица съобщения за посещенията на от¬делни хора в тези "дворци на боговете", разположени извън пределите на Земята. Таоистите споменават за някои си "съвършен човек" Чен Джан, който посетил други планети и почерпил там мъдрост и знания. "Между раннохристиянските апокрифни книги е прословутата "Книга за Енох" или "Кни¬га на тайните Енохови". В нея се разказва как Енох бил отведен за известно време на някакви земи, които се намирали на небето. Там му били преподадени основите на астрономическите знания: порядъкът в движението на Слънцето, причините за намаляването на деня и удъл¬жаването на нощта, лунният календар, фазите и движе¬нието на Луната. "Книга за Енох" така уверява. "Вревоил - пише в нея Енох - ми разкриваше всичко това 30 дни и 30 нощи и не замлъкнаха да говорят устата му... и седях още 30 дни и 30 нощи и записвах точно всичко." Тези знания били преподадени на Енох с цел да ги съ-общи на'хората, като се върне на Земята. На мисълта за вероятността от подобни контакти на¬вежда и следният епизод, който ни разказва една френ¬ска хроника. Споменавайки за появата на някакви "летящи кораби", хрониката съоб¬щава, че веднъж в Лион "се спуснали на Земята от няка¬къв летящ кораб трима мъже и една жена. Около тях се събрал целият град, крещейки, че това са магьосници, изпратени от Грималди, херцог Бенвантю, враг на Карл Велики, за да унищожат реколтата във Франция. Нап¬разно четиримата невинни се опитвали да се оправдаят, като казвали, че са местни хора, че са били отнесени мал¬ко преди това от едни чудни хора, които им показали небивали чудеса и ги спуснали обратно, за да разкажат това, което са видели. Очаквало ги изгаряне на клада, ако в последния мо¬мент Лионският епископ не им дошъл на помощ. Един¬ствената възможност да ги спаси била да заяви, че не е вярно твърдението, че те уж били слезли от въздушен кораб. Така епископът заявил пред тълпата и събрани¬те с готовност му повярвали. Четиримата обвинени би¬ли освободени. Едно споменаване на подобни летателни апарати, по-близко до нас по време, намираме у известния руски ху¬дожник Н. Рьорих. В книгата си "Сърцето на Азия", пос¬ветена на едно пътешествие в предпланините на Хималайте, той пише: "И ето един от бурятските лами вди¬га ръка към синьото небе. - Какво е това там? Онова бяло въздушно кълбо? -Аероплан? И ние забелязваме, че нещо блестящо се движи на го¬ляма височина с посока от север към юг. От палатките донесоха три силни бинокъла. Ние наблюдавахме едно обемисто сферично тяло, светещо на слънцето, което се виждаше ясно сред синьото небе. То се движеше много бързо. След това наблюдавахме как то промени посока¬та по към югозапад и се скри зад снежната верига на Хумболд." Към същия род документи може да се отне¬се, изглежда, и съобщението на Херодот за странната лодка, която с голяма скорост навлязла в Гибралтарския пролив и отплавала към Средиземно море. Херодот твърди, като се позовава на очевидци, че тя не е имала нито платна, нито весла. Очаквайте продължение |
|
Последна промяна: 11 Ян 2011 07:07 от Slavitoooo.
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 12 Ян 2011 06:35 #2220
|
НЕ БИВА ДА БЪРЗАМЕ ДА ЗАЯВИМ "НЕВЪЗМОЖНО"!
Аз зная повече от онова, което говоря. Много векове това съобщение на Херодот се е смята¬ло за измислица. Изхождайки от ограничените знания на своята епоха, хората смятали за невъзможно да се движи лодка, която да използува нещо друго освен си¬лата на вятъра или мускулната сила на гребците. Дори и най-смелите и любознателни за своето време умове не са си представяли, че може да съществува някакъв друг неизвестен вид енергия. А нима на времето не са смятали за кощунствена ми¬сълта, че може да има "камъни, които падат от небето" - метеорити? Френската академия на науките обявила подобни съобщения за измислици, а великият учен Лавоазие ги заклеймил като "антинаучни". Този термин не се е появил случайно. .През всички времена общественото съзнание е имало някакво мери¬ло на нещата, което се е провъзгласявало за неоспори¬мо и единствено правилно. Някога за такъв еталон слу¬жел религиозния мироглед. Всичко, което е влизало в рамките на този мироглед се е признавало за правилно, всичко, което е излизало извън неговите рамки, се е обя¬вявало за лъжливо. С течение на времето религиозното мислене в общественото съзнание било изместено от сбора на предста¬вите, който се обозначава с термина "научно". Сега за правилно се приема това, което е в унисон с дадената, господствуващата мирогледна система. И лъжливо -всичко, което й противоречи. Ето защо, желаейки да опровергае съществуването на метеорити, Лавоазие обявил за антинаучни съобщения¬та за тях, т.е. противоречащи на канонизираната систе¬ма на схващанията. Но нека се опитаме да погледнем без предубеждение на света, който сега ни заобикаля. Ще видим, че целият е буквално наситен от факти, които на времето са били така или иначе отхвърлени или обявени за лъжливи. В нашето съвремие летят самолети. Въпреки че извес¬тният астроном професор С. Нюком е доказал матема¬тически невъзможността да се създадат летателни апа¬рати, по-тежки от въздуха. Имаме въртолети. Макар че на времето си отговор¬ни авиационни експерти в редица страни категорично са отхвърляли възможността да бъдат създадени. Използуваме радио. Въпреки авторитетното мнение на известния учен Х. Херц, който твърдял, че това е не¬възможно. (За далечна радиовръзка, пише той, "ще са необходими отразители с размерите на континент".) Днес всички знаем чудовищната мощ на ядреното оръжие. Но някога висшите военни експерти на САЩ твърдяха, че принципно е невъзможно създаването на атомна бомба. Сега влизат в строя атомни електроцентрали. Макар че някои най-големи учени, включително и Н. Бор, смя¬таха за малко вероятно използуването на атомната енер¬гия за такива цели. Ние изучаваме химичния състав на небесните тела. Въпреки че известният френски философ О. Конт кате¬горично твърдеше, че никога човек няма да може да нап¬рави това. Сега е признато, че 99% от материята на Вселената се намира в състояние на плазма. Обаче 30 години след от¬криването й ученият свят упорито й отказваше правото на съществуване. Откритието на Пастьор било отхвърлено от Меди¬цинската академия. Откриването на рентгеновите лъчи е посрещнато с насмешка. Откриването на хипнозата от Месмер е категорично опровергано от светилата на то¬гавашната наука. Френската академия на науките дълго време не признаваше съществуването на изкопаем човек, а намерените каменни оръдия обясняваше като "игра на природата". Този списък може да бъде доста дълъг. Списъкът на анатеми и забрани, провъзгласени някога от името на науката. В най-добрия случай причина за това е била инерт¬ността на мисленето, когато, по думите на Шопенхауер, "всеки приема края на своя кръгозор за край на света". Сега със закъснение от векове и десетилетия се изди¬гат паметници на онези, които някога са били обект на тези анатеми и отлъчвания. Ние се опитваме да увекове¬чим делата и имената на тези хора, като предаваме на забрава обидите, страданията и кръвта, пролети за тях. "Ако аз - пише един от тях - работех с плуга, пасях стадо, обработвах градина, правех дрехи, никой нямаше да ми обръща внимание, малцина биха се вглеждали в мен и аз щях да угодя на всички. Но аз измервам полето на природата, стремя се да паса душите, мечтая да обработвам ума и да поправям навиците на интелекта – ето защо онзи, който ме гледа, ме заплашва, който ме следи, ме напада, който ме догонва, ме ухапва. А който ме хване, изяжда ме, и това вършат не един или двама, а мнозина и почти всички." (Джордано Бруно, "За безкрайността, вселената и световете".) Защо е така? Защо например Наполеон, човек с гъвкава мисъл и силно въображение бил уверен, че е невъзможно да се създаде параход. Толкова уверен, че изгонил Р. Фултън, изобретателя на парахода, смятайки го за мечтател и фантазьор. Впрочем, да се осъждат грешките и заблужденията на миналото от позициите на мъдрото настояще е твърде леко занимание, за да си струва да му се отдаваме. Възможно е читателите да не са съгласни с всичко, написано в тази книга. Това е естествено. Авторът ни най-малко не си е поставил за цел да направи някакъв сборник от окончателни и неоспорими истини. Иначе то¬ва не би било книга на хипотези. Ето защо становище¬то на автора не само не изключва, но предполага и дру¬ги възможни мнения и друг подход. Сега, когато пиша последната страница, аз мисля за човека, който ще държи в ръце тази книга. За вас, кои¬то четете сега тези редове. Искам да вярвам, че онова, което сте прочели, ще ви даде повод за размишление. Толкова повече, колкото се окажете по-готов да излезе¬те вън от границите на установените представи и пър¬вични истини. Защото бъдещето ще донесе нови факти и нови зна¬ния за миналото. Много неща ще имат пряко отноше¬ние към онова, което сте прочели, което се казва в тази книга. И нашето съзнание трябва да бъде готово да при¬еме тези знания. Тъй както големите океански кораби вървят само към големи пристанища и отминават мал¬ките. Нека се готвим за неочакваното и новото, което трябва да дойде. |
|
Администраторите са забранили публикуването за гости.
|
Отг:Извора на живота 13 Ян 2011 05:55 #2236
|
Първото издание на книгата е излязло в далечната 1966 г.
|
|
Администраторите са забранили публикуването за гости.
Следните потребители изказаха благодарности: nedelja
|
Модератори: Slavitoooo, djendaka, skita6t, yaponetsa, FLORE, Ilia, hektor, dertlibey, admin