ТЕМА: “Ялате бе, ялате да видите на музикантите тръбите!” или ПАНАГЮРСКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и е открито на 8 декември 1949 г. в района на гр. Панагюрище в местността "Мерул" от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия.

* Автентичен документален разказ на братя Павел, Петко и Михаил Дейкови-открили и дарили на България, Панагюрското златно съкровище


Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е. То се състои от 9 съда от чисто злато с тегло над 6 кг. Принадлежало на тракийски владетел и се използвало за регилиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.


Състои се от 9 златни предмета с общо тегло 6.164 кг : една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и херои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.

Амфора-ритон Злато, вис.39 см, диам. 14 см, тегло 1695 г., инв.№ 3203 Бордюри по устието, фриз с преплетени палмети и лотосови цветове. Яйцевидно тяло, няма подставка/крак. Широк фигурален фриз. В центъра – двукрила врата, фланкирана от йонийски колони с капители лъвски глави и крилати сфинксове в основата им. Наоколо – 7 мъжки фигури. Вдясно стар брадат мъж, загърнат в дълга дреха и опрян на тояга. Той пророкува с черен дроб на жертвено животно. Останалите мъже са войни, голи под преметнатите си мантии и въоръжени с мечове. Един от тях е с малка брада, с тояга в ръка и високи обувки и наблюдава оракула. Друг с рог дава сигнал за атака на вратата. Между затварящите се крила се виждат глави и ръцете на криещ се старец. Фризът е отделен от яйцевидното дъно с палметна линия. Под дръжките са разположени две негроидни глави с отворени уста като чучури. На едната страна един стар силен носи кантарос. До него стои Херакъл, който навива змиите. Центърът е запълнен от петлистна розета. Дръжките имат форма на изправени стрелящи кентаври. Задните им крака преминават в канелирани дръжки, предните са опрени на ръба на амфората. От вътрешната страна са гравирани две букви.

Фиала Злато, вис. 3, см, диам.25 см; 845.5 г, инв.№ 3204 Около полусферичното умбо (издадена напред част в центъра) – бордюр малки розети; венец от 34 жълъда; три фриза с уголемяващи се африкански глави – общо 72. На гърлото е гравирана стойността на фиалата – 200 статера ½ драхма и един обол по монетната система на град Лампсак (разположен на Малоазийския бряг на Дарданелите).Златото, от което е направена фиалата, се отличава по състав от това на ритоните.

Ритон с протоме на козел Злато, вис. 14 см, диам. 9 см. Разширяващото се устие с издаден навън профилиран ръб, украсен с жълъден фриз. По-надолу фигурален фриз : Хера седи на трон и държи в дясната си ръка фиала, а с лявата краищата на наметало, преметнато около главата. Вляво и вдясно – Артемида и Аполон с лък в ръка. Зад тях – Нике с разперени крила. Имената на боговете са гравирани до главите им. Долният край преминава в протоме на козел с извити рога. Очите се пластично моделирани. Отвърстието е между изпънатите крака на животното.

Ритон с глава на елен Злато, вис. 13,5 см, диам.8.8 см, 674.8 г. Дръжката – лъв с лапи върху устието; в основата й – женска глава. Рогът е скъсен и изцяло покрит с релефно фигурално изображение. Седящият Парис във фригийска носия държи овчарска гега в лявата ръка. Издигнал е дясната, за да покаже, че е направил избора си коя е най-хубавата от трите богини. Те са наредени около него: до него на трон седи Хера, вляво седи Атина с меч и шлем. На другата страна – Афродита със сияещо лъчезарно лице, защото е спечелила състезанието, загръща с ръка мантията си. Парис е означен с първоначалното си име “Александър”. Имената на богините също са гравирани.

Ритон с глава на елен Злато, вис. 12,5 см, диам.8.8 см, 689 грама, подобен на предходния (г). Фриз – две симетрично разположени митологични сцени: Тезей в борба с Критския бик в Маратонската равнина и Херакъл с кравата от Киренея.

Ритон с глава на коза Злато, вис. 12,5 см, диам.8.5 см, 505.05 грама. Същата форма като (д). Свършва в полуфигура на коза. Козината се състои от гъст ред гравирани, концентрични кръгове . Върху фриза на рога се разпознава седящият Дионис, който държи скиптър в ръка. До нето седи нимфата Ериопа. Двете имена са гривирани. От двете страни – танцуващи менади с тромпети и тирсове.

Антропоморфна каничка Злато, вис. 20.5 см, шир.12,1 см, макс.диам. 8,36 см, 387,5 грама. Тясно устие, извито навън. Късо гърло, преминаващо в горния край на шлема. Женска глава с шлем образува съда. Шлемът е украсен от двете страни с два клекнали релефни грифона. Между тях – гравирана палмета. Удълженото лице има правилни черти. Къдравата коса излиза изпод шлема и пада върху врата, увреден при изкопаването. В началото на врата – лъвска глава. Дръжката е с форма на канелирана колона, върху която седи сфинкс с разперени крила. Предните му лапи са върху ръба на устието. Тялото на сфинкса е украсено с палмета.

Антропоморфна кана-ритон. Злато, вис.21,5 см; макс.диам. 10,5 см; 460,75 грама. Разширяващо се устие, извито навън; около врата – релефен яйцевиден фриз. Тялото е с форма на женска глава. Косата е прибрана с воал, прикрепен на челото с шнола.

Антропомофна каничка-ритон. Злато, вис. 22,5 см, шир. 13,5 см, макс. 10,3 см, 466,75 грама. Като (з). Както и при другите канички инкрустацията на очите не е запазена. Счупени са крилата на сфинкса при изкопаването. Малки разлики индивидуализират трите женски глави. Шлемът свързва женската глава с Атина, другите две могат да се сравнят с Хера и Афродита от ритона с отсъждането на Парис.





КОГАТО СЕ ГОВОРИ ЗА ПАНАГЮРСКОТО
ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ – ИЗПЪЛВАМ СЕ С ГОРДОСТ

Павел Дейков - разказва
след 40 години...
Когато се здрависах с едрата мазолеста ръка на бай Павел Дейков от
Панагюрище – най-големият от тримата братя, които намериха известното вече по цял цял
свят Панагюрско златно съкровище, я усетих - каква честна трудова ръка. Светлоокото, спокойно, с непринудена усмивка лице излъчва благородство, човечност, сила. И заразказва ми
бай Павел скромно и увлекателно за преживяното на чист панагюрски
диалект:
- Ние работихме през цялото лято на 1949г. край града – правехме тухли. Този ден, както обикновено, бяхме и тримата братя – Михо, Петко и аз. Брегът беше висок около метър и двайсет.
Имаше глинен пласт, нещо като натлак и него го оставихме като по
подходящ за цигли. На 60 сантиметра под глината се виждаше пясък. На това място бяхме пекли и тухли. Аз копаех с копача,
бях малко настрана и нещо ми се лъсна. При копаенето леко е било
застъргано и аз извиках: “Я чакайте да видим щое тук!” . И го повдигнахме, а то се отлупи като
капак, а по глината останаха отпечатъци.
Съдовете бяха наредени на таблата. Още щом ги видяхме разбрахме,
че това е скъпоценност и рекох: “Това нящо е само за музея.”. Наблизо имаше работници и им извиках:
“Ялате бе, ялате да видите на музикантите тръбите!”
- така определил бай Павел изящните ритони, изработени с форми на рогове. Надойдоха хората и любопитно гледаха. А аз им рекох: “Никой нема да бара – само ще гледате!”.
Дълги години земята е пазила съкровището до наши дни.
Един ценен паметник от злато, чиито орнаменти са събрали с
толкова изящество античната митология. Отново то е на лицто на земята,
отново слънчевите лъчи се пречупили и то блеснало.
Братята го измили в близката вада и го наредли на една дъска да се отцеди. После го взели под мишници и тръгнали
да го предадат. Бай Павел продължава разказа си:
- Отидохме у дома и още от вратата извиках на момичето ми Мария – то беше тогава в трето отделение - Яла, яла да видиш що носим! Бях завил съдовете в синята си работна рубашка и откривах само
крайчеца, а то си мислеше, че съм му хванал зайче.
Набърже се пременихме, наредихме всичко в една черна пазарска
чанта и тръгнахме да го занесем в управлението.
Изложиха го в една дървена витрина да го видят гражданите,
след което го занесоха в Пловдив.
При изравянето на съкровището ние го завардихме цяло и ненаранено.
Види се ( обяснявя си бай Павел ) това място е било дъно на блато.
Близо е имало бивак. Дълбоко са намерени следи от огнище и половин воденичен камък.
Сега аз само се радвам, че могат да го видят толкова много хора.
Като чета по списания и слушам да се говори за
“Панагюрското златно съкровище“, се изпълвам с гордост, че то е свързано завинаги и с нашия исторически град.
Моите вълнение и радост, които изпитвам, не може да се купят с това
голямо съкровеще и никога не съм съжалявал, че сме го предали.
Нито в един момент не сме си и помислили да го прикрием.
На едно събрание, скоро след намирането на съкровещето един другар
каза: “Да сме благодарни, че то е попаднало в чисти и чести ръце”. Събрал съм снимки и публикации за съкровището. Често си ги разглеждам и ще
ги оставя на поколението ми.
На младите пожелавам да са честни и добросъвестни,
да не са алчни и да не присвояват чуждото.
Тези добродители принадлежат през целият живот на
76 годишният панагюрец Павел Дейков, който като честен човек-комунист е търсен за съвети,
услужлив с труда си, за което получава уважение и обич.
“Здрав съм, весело ми е да изляза по къра и да поработя”- така завършва разказа си бай Павел – този достоен пред обществото панагюрец.

В Нац.исторически музей го видях веднъж това ЧУДО на древните майстори!

Това в НИМ не е чудо на древните майстори

Оригинала си беше.Последна седмица си спомням и после заминаваше на изложение в Севиля.
Дубликат е Съкровището на хан Кубрат,там...

Съжалявам че не можах да го запиша в началото !
Бря ко се указа накрая съкровището нямало собственик поради тая причина
паричките от приходите ще ги лапа -кой ?

Според мен този човек - наследника, има право да повдигне така въпроса - на дядо му е дадена някаква парична награда за постъпката, че е предал съкровището, а не откупка за самото съкровище на база цената му.
Според вас има ли шансове в съда наследника на намирача на Панагюрското съкровище? Според мен има - ако го порежат в България, да опита навън.

Ако са процедирали съгласно закона в онези години,едва ли има шанс.Което не му пречи да опита де

Поздравления за Павел Цветанков !
Ако някой твърди ,че Панагюрското златно съкровище е изключителна държавна собственост или не познава закона или се опитва да лъже и в двата случая мястото му не е във висшия ешелон на властта !
Това съкровище са му малко множко копията май ..а интересно е дали има въобще оригинал !

Може и да има, но е божа работа къде е! Но жалкото е, че не е само то ...

www.sac.government.bg/court22.nsf/d63974...0306fdc?OpenDocument

Значи съкровището е собственост на държавата, а баш за него няма никаква информация в НИМ?! Те за какво ли изобщо имат информация?! Съкровището се разхожда напред назад, а дирите му ги няма?! ))) Аз също се съмнявам, че виждаме ориганала, ако изобщо е в България. Съпругът ми направи снимки, когато беше във Варненския музей. Ми то при толкова големи предмети лежали в земята, няма драскотина по тях...Поредната конспирация от висшия пилотаж на властта...коя точно не знам.

Ето решението на ВАС:

РЕШЕНИЕ

№ 6050
София, 02.05.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателя ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
по адм. дело № 827/2011. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.124,ал.1 от ЗДСл.
Образувано e по жалба на Павел Иванов Цветанков от гр.София против отказ за предоставяне на достъп за обществена информация от министъра на културата по заявление вх. № 97 – 00 – 0021 от 27.10.2010год. Жалбоподателят твърди, че министърът не е отговорил по нито един от поставените от него въпроси, като отговорите на същите са вменени по компетентност на Министерство на културата, а не са от компетенциите на Исторически музей- Панагюрище и Регионален исторически музей – гр.Пловдив. Моли Върховния административен съд да отмени отказа.
Ответният по жалбата министър на културата чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е частично основателна.
От данните по делото е видно, че жалбоподателят е отправил искане до министъра на културата за достъп до обществена информация вх. № 97 – 00 – 0021 от 27.10.2010год. относно статута, собствеността и начина на придобиване от държавата на Панагюрското златно съкровище, като поисканите документи са формулирани в 9точки. От страна на министъра на културата е постановен акт, означен като решение, без номер и дата на издаване, с изх. № 97 – 00 – 0021/10.11.2010год. , издадено на основание чл.28,ал.2 от ЗДОИ, с което се предоставя достъп до информация по т.7 и т.8 относно подробен опис на всички гостувания на Панагюрското златно съкровище извън страната от 1994год. до днес и броя на разрешените копия на съкровището за 2009год. и свързаните с това документи. С решението на основание чл.33 от ЗДОИ е посочено, че министерство на културата не разполага с исканата информация за гостуванията на Панагюрското златно съкровище в чужбина от 1974год. до 1993год. включително, както и точната сума на финансовите постъпления от всяко едно от гостуванията, както и информация по т.8 относно разрешените копия на Панагюрското златно съкровище за периода от 1950год. до 2008год. включително. С решението на основание чл.32,ал.1 от ЗДОИ заявителят е уведомен, че по т.1,2,3,4,5,6,8 и 9 заявлението за достъп до обществена информация е изпратено по компетентност на Регионален археологически музей – гр.Пловдив и на Исторически музей – гр.Панагюрище.
Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на закона. Съобразно тази законовата дефиниция, министърът на културата е орган на изпълнителната власт в общината и следователно е задължен субект по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.
В този смисъл следва да бъде прието, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма.
Спорните въпроси между страните се свеждат до това съответства ли предоставената информация по т. 7 и 8 на поисканата със заявлението, респективно налице са условия за предоставяне на исканата информация и по-конкретно разполага ли министърът на културата с исканата информация.
За да отговори на спорните въпроси настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.Служебната информация според чл.11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена информация се съдържа и в разпоредбата на чл. 17 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ - когато търсената информация представлява търговска тайна или засяга трето лице.
Предвид характерът на заявлението на Павел Иванов Цветанков следва да бъде прието, че исканата от него информация е служебна, свързана с правомощията на министерство на културата по опазване на културното наследство, като за нея информация не съществуват ограниченията по ЗДОИ.
В жалбата се посочва, че по силата на разпоредби на Закона за културното наследство, съответно Наредба № Н – 3 от 03.12.2009год. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от министъра на културата, обн.,ДВ,бр.101 от 18.12.2009год., министърът на културата следва да има поисканата обществена информация.
Съдът намира наведеният довод за неоснователен.
Законът за културното наследство е обнародван в ДВ бр. 19 от 13.03.2009год. и влиза в сила от 10.04.2009год. Съгласно чл.1,ал.1 този закон урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България, като последното обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носител на искорическа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност. В глава шеста от закона е регламентирано по-специално опазването на движимото културно наследство. От тълкуването на разпоредбите на тази глава следва да бъде направен изводът, че опазването на движимото културно наследство се извършва чрез осъществяване на идентификация и вписване. По законовата дефиниция на чл.91,ал.1 идентификацията е дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация по реда на този закон. Идентификацията на културни ценности се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни организации и висши училища – чл.92,ал.1 от закона, а в Министерство на културата се създава и води регистър на движимите културни ценности и база данни за тях – чл.102 от закона. Според чл.107 от ЗКН, редът за извършване на идентификация, както и за водене на регистъра се определя с наредба от министъра на културата. В изпълнение на това си правомощие министърът на културата е издал цитираната по-горе Наредба № Н – 3 от 03.12.2009год. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности. Съгласно чл.5,т.1 от въпросната наредба, не подлежат на идентификация движими вещи, които могат да се определят като културна ценност, които са инвентирани във фондовете на националните, регионалните и общинските музеи до влизането в сила на Закона за културното наследство.
От данните по делото се установява, че Панагюрското златно съкровище е заведено на 29.12.1949год. в инвентарна книга № 1 на Археологически музей – гр.Пловдив с инвентарни номера от 3196 до 3204год., а през 1974год. е предадено в Националния исторически музей, където се намира и понастоящем. В този смисъл по отношение на него не съществува задължение за извършване на идентификация по смисъла на чл.91,ал.1 от ЗКН, съответно не съществува задължение за вписването му в Регистъра на движимите културни ценности. Поради това в Министерство на културата не се съдържа информация и няма как да бъде предоставена информация по т.1,2,3,4,5,6 и 9 от заявлението за достъп до обществена информация. Поради това законосъобразно в изпълнение на чл.32,ал.1 от ЗДОИ заявлението е изпратено по компетентност на Регионален археологически музей – Пловдив и Исторически музей – гр.Панагюрище.
По т.7 от заявлението, касаеща питане за всички гостувания на Панагюрското златно съкровище извън страната от 1974год. до днес, министърът на културата е предоставил информация за гостуванията за периода от 1994год. до подаване на заявлението. Не предоставянето на информация за периода 1974 – 1993год. не може да бъде разглеждано като в противоречие със закона, тъй като съгласно чл.46,ал.1 от Закона за Националния архивен фонд срокът за запазване на документите, отразяващи основните дейности в държавните и общинските институции е 20години. Не предоставянето на информация относно точната сума от финансовите постъпления от гостуванията на съкровището извън страната също не може да бъде разглеждано като в противоречие със закона, тъй като за Министерство на културата не съществува законово задължение за поддържане на подобна информация.
Съдът намира за основателна жалбата по отношение на предоставената с решението информация по т.8 от заявлението. С нея е поискана информация относно точния брой на разрешението копия на Панагюрското златно съкровище от министерството за периода 1950 – 2010год. и свързаните с това документи. С въпросната решение е предоставена информация за копия от 2009год. и свързаните с това документи, като е посочено, че за периода 1950 – 2008год. Министерството не разполага с такава информация. Съгласно чл.32а, ал.3, в сила от 01.01.2005год., от отменения Закон за паметниците на културата и музеите, точните копия на паметници на културата от националния музеен фонд и с категории „световно значение” и „национално значение” се изработват само с разрешение на министъра на културата. В подобен смисъл е и нормата на чл.177,ал.2 от сега действащия Закон за културното наследство. От решението на административния орган не става ясно поради какви причини същият не разполага с информацията относно издадени от него разрешения – такива не са били издавани за периода или информация е изгубена, което води до извода, че е налице несъответствие между поисканата със заявлението информация и предоставената с решението. На практика с тази част от решението е постановен отказ, като поради липса на достатъчно мотиви не може да бъде установено от съда дали същият е законосъобразен или не. Това обуславя необходимостта от отмяна на решението в тази част и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по т. 8 заявлението за периода от 01.01.2005год до 27.10.2010год.
По изложените по-горе мотиви следва да бъде прието, че в останалата му част постановеното решение е законосъобразно и направеното оспорване от Павел Иванов Цветанков следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
При този изход на процеса жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски по делото по компенсация в размер на 354,49лв.
Водим от горното и на осн.чл.172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ за предоставяне на достъп за обществена информация от министъра на културата по т.8 от заявление вх. № 97 – 00 – 0021 от 27.10.2010год., изразен в решение изх. № 97 – 00 – 0021/10.11.2010год.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за произнасяне по искането.
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Павел Иванов Цветанков от гр.София, ж.к. „Дружба – 1”, бл.166,вх.А, ет.3, ап.9, против отказ за предоставяне на достъп за обществена информация от министъра на културата по заявление вх. № 97 – 00 – 0021 от 27.10.2010год., изразен в решение изх. № 97 – 00 – 0021/10.11.2010год., в останалата му част, като неоснователно.
ОСЪЖДА Павел Иванов Цветанков да заплати на Министерство на културата разноски по делото по компенсация в размер на 354,49 /триста петдесет и четири лева и 49стотинки/лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че същото е изготвено.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Йордан Константинов
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Виолета Главинова
/п/ Илиана Славовска

Да видим дали ще кажат колко са разрешените копия,и дали ще е истина,ако го кажат изобщо

vbox7.com/play:ed1ce36a5c
наглоста и некомпетентноста на чубанина нямат край

До месец наследниците грабват Панагюрското злато
marica.bg/show.php?id=99481
Представители на министерството не се явиха в съда, за да защитят тезата, че находката е публична държавна собственост

С пълна сила се развихря спорът за собствеността на Панагюрското златно съкровище.

До месец Върховният административен съд трябва да излезе с решение, чи е съкровището, открито от тримата братя Дейкови. Наследниците са убедени, че ще спечелят делото.

Те поискаха днес панагюрското съкровище да им бъде върнато. Павел Цветанков и Стефка Ангелова твърдят, че златните съдове са открити на частна земя и не са откупени от държавата.

Двамата ищци се позовават на Закона за старините от 1911 г., който е действал през 1949 г., когато е открито съкровището. „Дори да ви откраднат кола или апартамент, всеки се бори за собствеността си", заяви пред bTV Стефка Ангелова, цитирана от БЛИЦ.

В съдебната зала не се явиха представители нито на Министерството на културата, нито на Националния исторически музей, които да защитят тезата, че панагюрското златно съкровище е публична държавна собственост.

„Аз съм в сферата на музеите от 32 години и не се учудвам от реакцията на държавните органи, които в повечето случаи не изпълняват законите и не се грижат за държавната собственост", коментира проф. д-р Костадин Кисьов - директор на Регионалния археологически музей в Пловдив.