ТЕМА: Възкресение на живот от преди 7000 години в село Чавдар

В местния вестник е публикувана тази информация и аз реших да го кача във форума

Браво колега много добре !
Отдавна ми се иска да пусна една тема за изгубените цивилизации , защото на всички вече е ясно ,че не е било само Рим Египет Шумери , а и нещо много повече преди тях !
Преди една година пуснах чрез серийни постове да се чета във форума
metaldetecting.bg/index.php?option=com_k...d=19&id=1941&lang=bg
ЗАГАДКИ - на най - старата ни история ! -- Ал. Горбовски

Продължение по темата през неолита и халколита.

ПОМИНЪК
Земеделието и скотовъдството били основна стопанска дейност през неолита и халколита. Земята била обработвана с помощта на
дървени и каменни оръдия. През халколита били използвани мотички, изработени от рог на елен, а през втората му половина в употреба влязло ралото - кука, с което били разравяни рохкави почви. Може би някои почви били напоявани по изкуствен начин от водите на пълноводните реки. Първите земеделци засявали различни сортове пшеница /най-рано бил отглеждан еднозърнестият лимец/, ечемик, фий, бобови растения и други.Отглеждали са лозата /Казанлък, с. Чавдар, Софийско/, събирали горски плодове. Реколтата от житни растения прибирали с помощта на сърпове, характерни за старата неолитна култура. Този вид сърпове са изработени от рог на елен и снабдени с кремъчни зъбци, обикновено с четири на брой. Зъбците били заздравявани в жлеба на сърпа посредством иглолистна смола. Дължината на сърповете е около 30см. Краищата на някои от тях са украсени с нарези, а на дръжката има дупка за окачване. Такива сърпове са открити в неолитните селища при с. Караново, Стара Загора /Азмашката селищна могила/, с. Чавдар, Софийско, и особено в Казанлък /тук е открита при разкопки в селищна могила в неолитен пласт една от най-големите колекции от сърпове в Европа - към 70 сърпа/. Подобни сърпове са слабо познати досега в съседните страни, а също и в по-далечни области в Европа.
Най - старите сърпове, открити в нашата страна и особено в Тракийската низина, Казанлъшката долина, в Пирдопско - Златишкото поле и другаде наред с други находки, като овъглени храни, които се намират в голямо количество в опожарените жилища, както и оръдия за обработване на почвата са красноречиво доказателство за съществуването на развито земеделие още през старата неолитна епоха.
КЕРАМИЧНО ПРОИЗВОДСТВО
Най - характерна е боядисаната керамика с геометрични мотиви, изпълнени с бяла боя върху червена полирана основа преди изпичането на съда. Западнобългарската рисувана керамика освен бяло върху червено има във фонда си и орнаменти, изпълнени с тъмни бои - кафява, черна, виненочервена и др., - които се срещат съвсем рядко в неолитните селища в Южна България. В с. Чавдар, Софийско, са открити едновременно и двата вида рисувана керамика, геометричните мотиви на която се придружават от бели точки.
По същото време в Северозападна България цъфтяла старонеолитна културна група, която познавала наред с бихромията /двуцветността/ още и полихромията /многоцветността/ и достигнала високо съвършенство по отношение на мотивите на орнаментите.
Особено внимание заслужават антропоморфните съдове, които се откриват почти във всяко неолитно селище. Забележителен по своето изражение и лицевият образ върху един антропоморфен съд от с. Чавдар, Софийско, който много наподобява театрална маска. Твърде интересен е антропоморфният съд от Казанлък с отчетливо изобразен женски полов орган, който по безспорен начин позволява да се интерпретира символиращ култа към плодородието на "майката - земя". Тази "лицева" ваза прилича на познатите вази от Троя, но тя ги предхожда най - малко с две хилядолетия.
ЦЕНТРОВЕ НА КУЛТУРАТА
Пирдопско - Златишкото и Софийско поле били заселени още по време на стария неолит.Най - голямо значение за изясняване на главните проблеми на неолитната култура с рисувана керамика в тези покрайнини имат селищата в с. Кремиковци и край с. Чавдар, Софийско.
Кремиковското неолитно селище се намира в центъра на селото на брега на селската река. Дебелината на културния му пласт варира от 3,20 до 4м. Животът на селището е започнало през стария неолит /културна група Кремиковци 1/, траял е през халколита и първата половина на бронзовата епоха. В Софийско поле, особено в подножието на Стара планина и Лозенската планина, има и други неолитни и халколитни селища, например при гр. Нови Искър /кв. Курило/ и при селата Бухово, Ребърково, Милковица, в София и др., които говорят за плътното му заселване.
Чавдарското неолитно селище е разположено на брега на р. Тополница, сред малка живописна долина.Дебелината на културните наплъстявания на селището е около 3.50м,в които е съществувала неолитна култура, която подобно на селищата в Софийското поле, в Казанлъшката долина, в Тракийската низина и други покрайнини е претърпяла определено развитие.

Археологически парк “Тополница” Паркът ще се състои от сграда за експозиции с находките от раннонеолитното селище шест неолитни жилищни сгради и място за работилници за обработка на кожи, за производство на каменни оръдия и керамика. Парк “Тополница” отваря врати този месец