"Българската азбука всъщност е ПРИТЧА: Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! Еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!
ПРЕВЕДЕНА на съвременен български език тази уникална азбука звучи така:
Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята!
Защото както хора мислите, наша е той опора.
Изричай словото твърдо!
Нагоре всеки да лети!
Върви!
Избягвай червея!
Покорявай висотите!
Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум!
Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!
а може и другояче да се преведе:
„Аз Истина Виждам И Правя (и говоря) Добро (Благо). Ако Живеете Знаещи На Земята, Които И Каквито Хора Да Сте, Мислете За Нашия И За Другия Покой. Казвайте Словото Твърдо. Запомни Нахалнико (Невернико). Христос, Отца и Червеите, Са, И Ще Бъдат. От Ера В Ера, И В Ерите. Чудо За Теб, И За Мен. И За Всички. За Цезара, И За Кучето. И Така. От Началото До Края.”
понеже: "Първата буква е Азъ. Азът е най-висшата форма на самоосъзнаване на човека на земята, Втората е Боуки. Тя означава Посветен в Знанието, науките. Виде е силата, която всичко вижда, когато е усвоила знанието. Това е сестрата на Знанието, която ни тегли вечно нагоре. Глаголи означава две неща – говорене и действие. То е качествено само тогава, когато човек знае и вижда света с нови очи. Доброто е Благо, а Благото е Добро. "