ТЕМА: Какъв е моя принос за промяна на закона и ще успеем ли ако чакаме друг да ни "оправи"?

Колеги, без приноса на всеки по отделно няма как да променим закона. Единствения изход от ситуацията е всички заедно и масово да направим определени стъпки. Това, за което говоря по събранията от доста време, говорих го и на общото събрание, е равнозначно на един организиран протест. Само че протестът не е за два часа пред някоя институция, а е организиран дългосрочно чрез собствените действия на всеки един. Последствията от тези действия ще бъдат решаващи за промяната на закона. В това е и смисъла за членство в БНФМ.
Ръководството на БНФМ каквито и стъпки да предприеме - срещи, писма, подписки, протест и т.н., нищо няма да се постигне без участието на ВСЕКИ. Мисълта, че някой ще ни оправи и още по-лошо - че някой е длъжен да ни оправи, а ние да си караме както до сега, няма да доведе до нищо хубаво. Врагът ни е толкова силен, че ако не му покажем чрез определени действия, че сме готови да се борим реално и всички едновременно, няма да успеем в начинанието си и смисълът от федерация се обезсмисля.
Успехът ни зависи от всеки един от нас.

Стъпките, които всеки един трябва да предприеме са следните:

1. Всеки да изпрати заявление за регистрация на своя металдетектор до Министерството на културата. Защо? Според решенията от делата във Върховния административен съд, за хоби-металдетекторите /а не за теренни археологически проучвания/ Министерството на културата не дава регистрация. Но това не те освобождава от задължението да поискаш такава. Истината е, че на практика много от прокурорите смятат самия факт, че не си поискал регистрация, за нарушение. Тук е от съществено значение това, че си поискал, без значение, че ти е отказано. Това са факти от съдебните зали, колкото и абсурдно да ви звучи. Отговорът, който ще получите от министерството, ще ви спести много главоболия и разходи по съдебни инстанции.

2. При търсене на метални предмети с металдетектор, има вероятност да откриеш случайно вещ с белези на културна ценност. По закон - това го пише и на новите членски карти, всеки е длъжен да уведоми най-близкия музей в 7-дневен срок. Почти навсякъде в Европа е така. А ние искаме да станем както е в Европа. Наясно съм, че 99% от намереното е МАСОВ МАТЕРИАЛ - единично намерени метални предмети без значение за науката, тъй като са случайни и единични, а също и без всякаква финансова стойност. Наше задължение е утре като намерим подобни боклуци /както ги наричаме/, да уведомим музеите в 7-дневен срок. Това трябва обаче да стане МАСОВО. МАСОВО УВЕДОМЯВАНЕ НА МУЗЕИТЕ ЗА МАСОВ МАТЕРИАЛ. Някои от нас ще получат един отговор за тези предмети, други - друг отговор, трети - никакъв отговор. Целта е да съберем всичките РАЗЛИЧНИ отговори и след направения анализ да поискаме отговор от Министерството на културата /а може би и от съда/. Това е най-лесния и най-бързия начин реално да се ИНИЦИИРАТ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА, ТЪЙ КАТО САМИТЕ МУЗЕИ И ИНСТИТУЦИИ ЩЕ СЕ ЗАТРУДНЯТ ОТ СИТУАЦИЯТА. САМИТЕ ИНСТИТУЦИИ ЩЕ БЪДАТ ПРИНУДЕНИ ДА НАПРАВЯТ ПРОМЕНИТЕ.
Това е хубаво да се направи заедно и по едно и също време, като всеки получен отговор веднага да се изпрати до БНФМ по обикновената или електронната поща - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. . Дори и да не сте получили отговор, просто след 7 дена уведомете федерацията - това е от съществено значение.

Навсякъде по света има взаимодействие между музеите и хората с металдетектори. Така искаме да стане и тук - каквото е ценно да може да остане в държавата след справедлива оценка и финансова награда. Каквото не е ценно и е масов материал - да се връща с документ на намервача.

Тъй като институциите не искат да се случи това, ние трябва да ги принудим. Според мен това е единствения възможен начин към този момент за иницииране на промяна. Скатавайки се, ние сами се слагаме в графата "престъпници" - а това е целта на враговете ни.

Уведомлението на музеите като масов акт може би е едно от най- добрите неща които могат да се направят на този етап , би било имало успех само ако е масово както с регистрацията на детекторите . В самото началото на никой не отговаряха , но като ги засипахме и започнахме да получаваме отговори , това трябва да се случи и с музеите . Всички искаме да променим закона и да ни наричат търсачи и герои а не иманяри и престъпници . Нека докажем че не са прави , преди как е било намираш нещо даваш го в музея и след време получаваш възнаграждение , разговарял съм с много стари колеги които лично са го правили , всички видяхте и старите ценови листи за изкупуване на монетите , нека възобновим старите традиции и да бъдем като истинските европейци на които толкова силно искаме да подражаваме . Нека да изберем дата след нова година и да дадем старт на кампанията , и нека кампанията да не е от ден до пладне и да не е от 10-15 човека , а да е от всички търсачи и да стане постоянно за напред .

Сега и аз имам едно предложение което преди време се обсъждаше но се осъществява само на две места в България визирам Видин и Бургас . Предложението беше да се правят постоянни масови мероприятия във всички краища на страната , дори и да не се търси , да се събираме търсачите да хапваме да се забавляваме и хората да свикват с нас , да изкореним това мислене да ни видят , че сме нормални хора не сме с престъпници както ни изкарват . Повярвайте такива мероприятия имат голям ефект и ще дам веднага пример . В Бургаска област имаше няколко места където в близост с километри няма описан археологически обект , но местните видят ли човек с детектор веднага се обаждат на органите , на тези места организирахме няколко масови мероприятия не големи около 20-30 човека , на две от местата дори разговарях с местните които минаваха и ни гледаха с часове как се забавляваме и не правим нищо лошо по поляните , следователно на някои от местните им обясних какви сме какво правим , от тогава до сега вече изминаха няколко години и на въпросните места да не дърпам дявола за опашката но няма нито едно обаждане . Вижте знам , че на много места има търкане между колегите по една или друга причина дори има колеги които не искат да се виждат едни с други , не мислете , че в Бургаския клуб ги няма , но вторниците всички или поне по голямата част от колегите сядаме на масата пием по някое друго питие забравяме за търканиците и всички се забавляваме , същото е и при тези мини събори . Разберете само когато сме единни ще успеем . Нека създадем нови клубове в страната а вече създадените ги направим силни и действащи , всичко е много лесно , просто от всеки един се иска едно малко усилие .