Комисия по правни въпроси
24/02/2011 Доклад от заседание на комисия
Д О К Л А Д
Вх. №: 153-03-26/28.02.2011 г
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102–01–13, внесен от Министерски съвет на 15.02.2011 г.
На свое заседание, проведено на 24 февруари 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102–01–13, внесен от Министерски съвет на 15.02.2011 г.
Законопроектът беше представен от г-н Тодор Чобанов – заместник-министър на културата.
Предложените промени целят преодоляване на проблеми, възникнали при прилагането на Закона за културното наследство, както и регламентиране на функциите по опазване на недвижимите културни ценности на министъра на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Прецизирани са разпоредбите, уреждащи статута на Националния институт за недвижимо културно наследство като държавен културен институт с национално значение с оглед осъществяваната от института съгласувателна дейност в установените от закона случаи, както и разпоредби, отнасящи се до подлежащите на съгласуване документации по отношение на недвижимите археологически културни ценности.
Предвижда се създаване на ред за предоставяне правото на управление на недвижими археологически културни ценности на общини, което от своя страна ще създаде възможност за поемане на инициативи от страна на общините, като в същото време чрез осъществяването на тези дейности ще бъдат инвестирани средства в опазването на археологическото наследство.
Със законопроекта се предлага с решение на Министерския съвет да се извършва замяна на имоти със статут на недвижими културни ценности - „световно богатство” и „национално богатство”, декларирани или регистрирани по реда на този закон - собственост на физически или юридически лица, с имоти - частна държавна собственост, или с право на строеж върху имоти - частна държавна собственост.
Предложените изменения и допълнения по отношение на опазването на археологическото наследство целят оптимизиране на процедурите във връзка с повишаване ефективността на археологическите проучвания и на дейностите, свързани с опазването на археологическото културно наследство.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В законопроекта се предлага изменение на чл. 50, ал. 3, с което в списък - приложение към закона, се определят археологическите резервати. Предложено е изменение на определението за археологически резерват. Класификацията, категоризацията и режимите за опазване на археологическите резервати се предвижда да се уреждат с наредба на министъра на културата.
Предвижда се да отпадне законовото изискване за притежаване на образователна и научна степен „доктор” за експертите, които могат да бъдат включени в регистъра по чл. 96, ал. 3 от Закона за културното наследство.
За борба със закононарушенията и с цел по-ефективна превенция се предлагат разпоредби, регламентиращи принудителни административни мерки, нови състави на административни нарушения, а така и изменения и допълнения в съществуващите административнонака¬зателни разпоредби.
В преходните и заключителните разпоредби се създава на нова разпоредба, уреждаща статута на музейните сбирки, което ще позволи да се стимулира дейността на местните общности да издирват, съхраняват и популяризират движимото културно наследство.
Със законопроекта се предлагат промени в Наказателния кодекс - изменения и допълнения в чл. 278 и 278б, и създаване на нова разпоредба – чл. 278в, като се предвиждат санкции по отношение на откриване и не съобщаването за археологическите културни ценности, както и завишаване на наказанието за унищожаване и повреждане на културни ценности.
В дискусията взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Тодор Димитров, Емил Радев, Четин Казак, Ивайло Тошев, Михаил Миков и Веселин Методиев.
Г-н Стоилов постави въпроси, свързани с авторите на промените, увеличаване на възможностите за защита на културното наследство от държавата и съгласувателната процедура, която се предвижда в законопроекта. Също така се акцентира и върху факта, че трайно установена практика на Народното събрание е в Преходни и заключителни разпоредби да не се изменя кодекс. Кодексът е кодификация на материалноправни норми и процесуални норми и неговото изменение става само със самостоятелен закон, като се държи сметка на неговата законодателна логика и предложи § 82 да отпадне от законопроекта и да бъде внесен като отделен законопроект за промени в Наказателния кодекс.
Г-н Димитров и Тошев подчертаха, че § 58, с който се създава чл. 161а противоречи на чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията, според която частната собственост е неприкосновена, съдържа забрана за разпореждане с нея без или въпреки несъгласието на собственика.
Новосъздаваната норма на чл. 161а е в противоречие с чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Предложено бе да се обсъди възможността в тези случаи, да бъде осигурявано съгласието на собственика чрез сключване на договор за учредяване на съответното вещно право.
Г-н Радев обърна внимание на режима на обезщетяванията, предвиден в § 58 и заяви, че не е уреден нормативно и подчерта, че става въпрос за отношения от частно-правен характер.
Г-н Казак отправи въпроси, относно съществуването на регионални инспекторати и предложи прецизиране на текстовете по отношение на движимите вещи, като сподели, че е излишно формирането на териториални структури.
Г-н Миков акцентира, че е важен контрола, осъществяван от държавните органи, но санкциите предлагани в законопроекта са изключително тежки.
Г-н Методиев изказа становище по отношение на понятието „национален архивен фонд”, използвано в законопроекта в § 8, чл. 19, т. 6, че това е понятие от друг закон - Закона за националния архивен фонд и представлява „ постоянно попълваща се съвкупност от ценни документи, отразяващи материалния и духовния живот на обществото”. Обърна внимание, че конфликта между музеи и архиви е стар и с въвеждането на това понятие се задълбочават проблемите. Министерството на културата не може да отнема функция на друга държавна институция. Подчерта, че понятието „музейна сбирка” в законопроекта се приравнява на „колекция” и според него това понятието не трябва да отпадне, като пое ангажимент между първо и второ гласуване съвместно с представители на министерство на културата да се прецизират текстовете.
Членовете на комисия по правни въпроси се обединиха около становището, че предлаганите промени за изменение и допълнение на Наказателния кодекс не трябва да се подкрепят на второ гласуване. Същите могат да бъдат предоставени на работната група към министерство на правосъдието, която изготвя нов проект на Наказателен кодекс.
Отправи се препоръка за прецизиране текста на § 58, относно чл. 161а, тъй като в този си вид не може да бъде подкрепен.
След проведената дискусия и обсъждане, с 16 гласа „за”, 1 глас „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102–01–13, внесен от Министерски съвет на 15.02.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ИСКРА ФИДОСОВА
www.parliament.bg/bg/parliamentarycommit.../226/reports/ID/2544
