ТЕМА: Международна кръгла маса Културно наследство, колекционерство и металдетектинг в България

„Културно наследство, колекционерство и металдетектинг в България – ключови проблеми и законодателни аспекти”

Време и място на събитието: 23.05.2013 г. , Учебна база на Национален статистически институт в с. Сливек, област Ловеч.

Българската национална федерация по металдетектинг е организатор на международна кръгла маса на тема „Културно наследство, колекционерство и металдетектинг в България – ключови проблеми и законодателни аспекти”

Цел: Идентификация на проблемите и конкретни предложения за законодателни промени.

Участие ще вземат представители на български и чуждестранни организации, юристи, експерти в музейното дело и търговията с културни ценности, колекционери и граждани, практикуващи металдетектинг.
Ще бъдат представени примери от практиката и предложения за законодателни промени.

До сега участие са потвърдили:
Тревор Остин и Байрон Тош от Английския национален съвет по металдетектинг
Mr. Stu Auerbach от САЩ - собственик на фирма Келико
Дейвид Спенсър от САЩ - главен инженер и изпитател на фирма Келико
Делегация от Испания /по-късно ще напиша и конкретно имената им /
Валери Стойчев от Великотърновското нумизматично дружество
Петър Неделев - председател на Пловдивско нумизматично дружество
адвокат Георги Георгиев
Павел Цветанков - наследник на откривателите на Панагюрското съкровище
Боян Минков - колекционер
Минчо Казанджиев - кмет на Ловеч
Иван Лалев - директор на Регионален исторически музей - Ловеч

Поканили сме и други личности и представители на организации, от които все още очакваме отговор.
Категоричен отказ по телефона получихме от Министерството на културата. Очакваме с нетърпение и писмения отказ.

Mila писа: Браво федерацията Благодаря ви още веднъж за инициативата.А на отказа от министерството на културата не обръщайте особенно внимание то от Папагали какво може да се очаква освен да си повтарят едно и също.Относно събитието гледайте да се чуе и да има отзвук не само във нашите среди опитайте се да го отразите чрез някоя медийка

Поредния успех за Федерацията. Браво. Смятам обаче, че трябва в начинанието да участва цялото ръководство на БНФМ, както и представители на МВР. Последно време именно куките ни правят проблеми. МК нека си се сърдят. От тях вече зависи твърде малко. Поканете представители на Министерство на Вътрешните Работи. Важно е!
Късмет колеги !

В този ред на мисли, най-доре е да се поканят представители на мафията, така директно ще присъстват хората които в действителност управляват държавата, създават законите и коствено представляват МВР и Министерството на Халтурата..

kaveiros писа:
Много си прав колега... ...
Все пак ние не трябва да спираме да опитваме по всякакъв начин да стигнем до промяна в закона...Вярвам че ще дойде и този ден.

ще доиде с общти усилия и с божията помощ.

Колегите от Испания потвърдиха пристигането си за кръглата маса и събора.

Участниците са следните:

1. Франческо Гомез - директор на списание D & M Magazine и президент на една от големите испански асоциации по металдетектинг - AED-A aed-a.org/vb/

2. Стефано Андреини - президент на Испанската федерация по металдетектинг - това всъщност е най-голямата обединяваща останалите организации в Испания www.federacion-fedd.org/detectoaficionados/index.php

3. Анна Вентайол, главен редактор на списание D & M Magazine

4. и 5. Д-р Хуан Антонио Моралес, геолог от Университета в Уелва и съпругата му.

Участие в кръглата маса потвърди и професор Норман Палмър от Великобритания.
Ето неговата визитка:

Проф. Норман Палмър - адвокат в Лондонската кантора Линкълнс, специализирана във вземания, свързани с търговски, лични и културни ценности, и в посредничеството на спорове за културни обекти. Съветва правителства, културни институции, музейни куратори, колекционери на изкуството, превозвачите и застрахователите, и се явява като адвокат в множество случаи, включващи културни обекти и други ценни вещи. Той е автор и редактор на престижни юридически издания. Постоянен съветник на Националната галерия на Австралия (от 2001 г.) и член на Консултативната група по фалшификация (от 2000 г.). Гостуващ професор по право в Кралския колеж в Лондон, почетен професор на Закона за изкуство и културните ценности в University College London, асоцииран професор по право в Университета на Тасмания. Доктор хонорис кауза на университетите в Оксфорд и Женева, член на Дружеството на антикварите и Почетен член на Кралския институт на експерт геодезистите. През 2006 г. става командир на Ордена на Британската империя (CBE) за заслуги към изкуството и правото. Назначен като почетен съветник на кралицата (QC) в знак на признание за работата му в тази област, както и на приноса му за отпускане на стипендии в областта на правото на лично имущество.

Интервю с един от участниците в кръглата маса - проф. Норман Палмър

С изключение на заглавието, което е подвеждащо, в интервюто има доста интересни моменти.

briagnews.bg/index.php?p=view&m=1&id=1052

Подписката е важна ! Федерацията се стреми да действа всеобхватно !
Събора , Подписката ,Международната кръглата маса и други неща които
няма да споменавам сега са свързани !
Нито едно мероприятие на Федерацията не е случайно !!!

www.dnesplus.bg/News.aspx?n=608460

Нещата вървят отлично !

Как протече срещата?

Моето скромно мнение, е че темите на докладите бяха много добре подбрани.
Участниците задълбочено представиха съществуващите проблеми както в нашата страна, така и пътя който са извървели колегите във Великобритания за да достигнат сегашното състояние.
Изключително интересен беше доклада и презентацията на проф.Палмър.
Уместни бяха и направените от него препоръки как да работим за да се спомени ситуацията в България.

btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/lyubiteli...e-s-arheolozite.html

Любители с металотърсачи поискаха примирие с археолозите
На специална сбирка търсачи на съкровища предложиха да работят заедно с музеите и властите за културното наследство

Международна кръгла маса обсъди предизвикателствата пред металдетектинга

Автор: Светлана ПЕТРОВА

Търсачи с горещи сърца и приключенски дух от цял свят се събраха в България

Кръгла маса на тема „Културно наследство, колекционерство и металдетектинг в България – ключови проблеми и законодателни аспекти” , организирана от Българска национална федераця по металдетектинг, се проведе на 23 май 2013 г. в България, в рамките на Петия национален събор по металдетектинг. Участваха представители на български и чуждестранни организации, юристи, експерти в музейното дело и търговията с културни ценности, колекционери и граждани, практикуващи металдетектинг. Бяха представени и порочни примери от практиката, както и предложения за законодателни промени.
Модератор на кръглата маса беше доц. д-р Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей в гр. Русе. В дискусията се включиха проф. Норман Палмър - адвокат в Лондонската кантора “Линкълнс” специализирана във вземания, свързани с търговски, лични и културни ценности и командир на Ордена на Британската империя (CBE) за заслуги към изкуството и правото ; Тревор Остин - генерален секретар на Английския национален съвет по металдетектинг; Байрон Тош - заместник-председател на Английския национален съвет по металдетектинг; Винсент О’Браян - търговски директор за Европа на “Майнлаб металдетекторс”; Сергей Белов, вицепрезидент и Алексей Рыбаков, програмист и конструктор на „АКА” металдетектори – Русия; Стюърд Ауербах - президент и Дейвид Спенсър - главен инженер и изпитател на “Келико Металдетекторс” САЩ; Йоанис Каратанасис - президент на “УърлДДетекторс” Гърция; Ивайло Струмин, управител на магазин “УърлДДетекторс”; инж. Стефан Стефанов,президент на „Микрон” металдетектори; Петър Неделев, председател на Пловдивското нумизматично дружество „Филипопол”; Павел Цветанков - наследник на откривателите на Панагюрското съкровище; адвокат Георги Георгиев; Боян Минков – колекционер и други представители на български сдружения.
От 24 до 26 май край Ловеч любители на металдетектинга от Великобритания, САЩ, Русия, Гърция, Чехия и България си дадоха среща на Петия национален събор, организиран от Българската национална федерация. Събитието е първо по рода си, тъй като събра любители на металдетектинга от цял свят. Акцент в програмата бяха тестове на различни модели металотърсачи. Феновете обмениха опит със свои колеги и имаха възможност да се консултират директно с представители на фирмите производители. Имаше различни изненади – демонстрации на най-нови модели апарати, томболи с много награди, състезания, тестове на полигон. Фирмите производители и търговци участваха със собствени щандове.
Търсачите за пореден пък доказаха, че са царе на купона. Женската половина показа завидни умения и дарби в обявения конкурс „Талант детектинг”. С кръшни танци търсачките омаяха международното жури и си тръгнаха с чисто нови металдетектори.
Срещата е знакова и първа по рода си. „Виждам шансове и добро бъдеще за металдетектинга за всички европейски страни”, смята председателят на БНФМ Илия Илиев.

България подкрепя идеята за създаване на Единна европейска организация по металдетектинг

Българска национална федерация по металдетектинг подкрепя идеята за създаване на Единна европейска металдетектинг федерация с цел решаване на проблемите и регулиране на законите за културното наследство на страните от ЕС. Това заяви председателят на БНФМ Илия Илиев на провелата се кръгла маса на тема „Културно наследство, колекционерство и металдетектинг в България – ключови проблеми и законодателни аспекти”. „За спасяването на хобито металдетектинг е необходимо по-голямо единство – наднационална организация, която да работи за отстояване на нашите права и интереси. Обединени ще имаме много по-голям потенциал. Аз съм оптимист по повод ролята и бъдещето на една такава европейска организация”, изтъкна Илиев.
Идеята за създаване на Единна европейска организация по металдетектинг е предизвикана от увеличаващите се трудности, с които се сблъскват археолози, потребители на металдетектори и хора, откриващи движими археологически обекти. БНФМ подкрепя английския модел за опазване на културните ценности, чиято философия, заложена в Програмата за преносими антики (1997), е полезно сътрудничество и взаимно уважение, доверие, признание на знанията и уменията и партньорство между археолозите и любителите на металдетектинга.

Неясен закон в България води до наказателна репресия

За несъвършени норми от Закона за културното наследство и изкривеното им отражение в осъществяване на наказателната политика на България при опазване на културното наследство говори Георги Георгиев, адвокат. Той изтъкна, че в закона са въведени редица неясно формулирани и хаотично разположени понятия като „културна ценност”„археологически културни ценности” и „археологически обект”. В българската правоохранителна система се образуват множество дела срещу колекционери на антики, които поради неясноти в понятията са приели, че като собственици на такива вещи не следва да искат тяхната идентификация и регистрация. Вече са налице и постановени присъди по силата на които тези колекционери-собственици са осъдени на различни срокове лишаване от свобода, наложени са им глоби в размери от 1500 евро до 4000 евро и са им отнети в полза на държавата събираните с усърдие колекции.
Отново поради неясно формулираното понятие „археологически обект” голям брой собственици на металдетектори са подведени под наказателна отговорност. Някои са осъдени с обвинението, че използват уредите за търсене на археологически обекти, а не практикуване на хоби. Макар, че федерацията по металдетектинг успя чрез няколко дела във Върховния административен съд да докаже липсата на необходимост от регистрация на металдетекторите при използването им за търсене на метални обекти като хоби, са налице съдебни процеси и респективно осъдителни присъди за притежаване на нерегистрирани металдетектори.
Изброените примери на наказателна репресия са в пряка и непосредствена връзка именно с неясните и несъвършени норми в закона за културното наследство и са красноречиво доказателство за необходимостта от обединяване на усилията на всички заинтересовани за промяната му, категоричен е Георгиев.

Липса на адекватна законова регулация, незачитане на гражданските права и умишлен колапс на пазара на културни ценности в България

За липсата в България на адекватна законова регулация, незачитането на гражданските права и умишления колапс на пазара на културни ценности, говори Мила Миронова, магистър по „Културен туризъм” и член на БНФМ. Тя акцентира изказването си върху Наредбата за определяне възнагражденията за лицата, предали вещи по Закона за културно наследство. Според Наредбата възнаграждението може да бъде в размер до 5000 лв. и не може да бъде обвързано в процентно отношение със стойността на движимата културна ценност. Държавната администрация умишлено крие регистъра на недвижимите ценности и техните граници, изтъкна още Миронова. Тя посочи, че като основа за въвеждането на пазарните отношения в целия Европейски съюз биха послужили въвеждането на няколко общи минимални стандарти за всяка държава: приемане на единна терминология, общоприет стандарт за легитимиране на културната ценност, определяне на финансовата стойност на културната ценност от независима комисия за оценка и единен стандарт за изкуствоведческа и технологическа експертиза. Миронова подчерта необходимостта от определяне на ясни и точни правила - при какви условия потребителите на металдетектори могат да ги използват, и при какви ситуации да бъдат санкционирани.

Полицейски произвол, опити за одържавяване на частна собственост и липса на справедлив съдебен процес – българи ще търсят правата си в европейския съд

Примери за полицейски произвол, опити за одържавяване на частна собственост и липса на справедливи съдебни процеси представиха Павел Цветанков, наследник на откривателите на Панагюрското съкровище, и Боян Минков - колекционер. От изложението на Минков стана ясно, че вещите лица, не само по неговото дело, а и по много други, не са независими експерти, а едни и същи служители на Националния исторически музей, наети от прокуратурата, които взимат значителни хонорари.
Вярата в справедливостта на съдебната система в България и убеждението, че съдиите ще се съобразят със закона, са разбити. Потърпевшите смятат да защитят правото си на частна собственост в Европейския съд.

Неясен национален закон и проблеми съпътстват и търсачите в Италия

Понастоящем често сме принудени да работим с нашите металдетектори, играейки си с огъня поради един неясен закон, се посочва в доклада на президентът на „Асоциация исторически поручвания” - Рим, Маурицио Де Анджелис. Националното законодателство в Италия и т. нар. закон - Код на културните забележителности, предвижда възможност, Министерството да дава на концесия изпълнението на проучвания и на частни лица, които евентуално могат да се извършат чрез металдетектор. Случайните открития трябва да се обявяват до 24 часа от момента на откриването им. За жалост този закон, тъй като не е специфичен към употребата на металдетектор, не води до друго освен до създаването на серия от съмнения и проблеми, категоричен е Маурицио.
Законът забранява търсенето в археологически зони или под защита, като в интерпретациите му се допуска да се извършват проучвания с металдетектор, разбира се спазвайки декларирането в случай на открития на монети или други предмети. Това обаче е интерпретацията на търсачите, посочва Маурицио и като изтъква, че Дирекцията и силите на реда не предвиждат, че една намерена монета с металдетектор е едно случайно откритие, тъй като е направено с инструмент, който служи именно за търсенето на метали под земята.
Тези противоречия продължават да създават недоразумения, поради което все по-често се потвърждават случаи на обиски и изземване на металдетектори.
Вината за тази странна ситуация със сигурност трябва да се припише и на двете страни - на Дирекцията, която почти никога няма желание да признае, че едно разумно проучване с металдетектор, извършено в подходящи приложения и контекст, би могло да бъде от ползва за историко-археологическите проучвания и от друга страна на многобройните изследователи и търсачи в Италия, които се надяват на едно законодателство, базиращо се на английския модел. Президентът на италианската асоциация смята обаче че те италианските изследователи не притежават начина на мислене на английските си колеги.
Маурицио Де Анджелис е убеден, че ако не се решат проблемите, рано или късно Италия ще има закон, който ще забрани изцяло употребата на металдетектори, и хората, направили отговорни проучвания през годините, ще трябва да изоставят това си хоби.

Испания подкрепя идеята за Европейска организация

Испания подкрепя проекта за бъдеща Европейска организация. „ Тя трябва да бъде съставена от сдружения, производители и медии, и ние трябва да създадем справедлив регламент за металните детектори в цяла Европа и да запознаем с това Брюксел, така че хобито да се развива и всички да бъдат облагодетелствани: производителите, асоциациите и културното наследство на всяка страна”, е становището на Франсес Гомез, Редактор на списание D&M.

Социалните медии – приоритетни за развитието на металдетектинга

Социалните медии трябва да бъдат приоритетни за популяризирането на хобито металдетектинг. Това е становището на Стюърд Ауербах - президент на “Келико Металдетекторс” и Дейвид Спенсър – гл. инж. и изпитател на “Келико”.
За да успеете да генерирате разбиране и доверие към целите на организацията и формите на тяхното постигане заложете на социалните медии, заяви Спенсър. Социалният климат на одобрение и подкрепа е най-стимулиращата среда за развитие на една организация, а организациите, които искат да имат по-голямо влияние трябва да се обърнат с лице към хората, категорични са американците. Те изтъкнаха още, че ще подкрепят финансово българската федерация за целите и идеите й.

Забележителни находки, открити от търсачи с металдетектори, красят музеите във Великобритания

Има твърде много забележителни находки, голяма част от които сега красят музеите на Великобритания и огромно количество събрана информация, което показва положителния принос на хобито за британската археология, изтъкна в доклада си председателят на Националния съвет за металдетектинг в Англия и Уелс, Тревор Остин. По думите му обаче, това не спира задкулисните опити да се контролира свободното упражняване на металдетектинга. Остин изтъкна, че Съвета по британска археология на книга подкрепя стойностния принос на хобито, но използва въпроси като незаконното иманярство през нощта и продажбата на предмети чрез eBay, за да настоява за контрол както върху хобито, така и върху пазара на антики.
Председателят на Английския съвет по металдетектинг посочи още, че сред археолозите във Великобритания все още има много противници на Закона за съкровищата и предоставянето на възнаграждения на откривателите. На това се гледало като поощряване на иманярството с цел печалба, като се цитирали клаузи от Конвенцията от Валета.
Ограниченията пред практикуващите хобито металдетектинг се налагат и чрез използването на възможностите на други организации с цел налагане на контрол и рестрикции през „задната” врата, каза Остин. Част от официалната насока по археологическите въпроси се предоставя на организация, наречена „Самородна Англия“ /Natural England/. Организацията отговаря за екологичните земеделски програми. Сега на собствениците на земя и на земеделските стопани се плаща за да се грижат за археологическите обекти по техните земи, включително такива, които не са под протекцията на закона и металдетектингът се забранява под някакви схеми, изтъкна Остин. Той прогнозира че в резултат на това, земята налична за металдетектинг може да намалее през следващите няколко години.
От доклада стана ясно, че в Англия и Уелс всички предмети, които не попадат под разпоредбите на Закона за съкровищата, принадлежат на собственика на земята. Това включва всякакви археологически обекти или особености, освен ако тяхното управление не е прехвърлено на други. Това помага на хобито по много начини, тъй като собствениците на земята не са много склонни да им се казва какво могат и какво не могат да правят на собствената си земя. Според Тревор Остин, археологията е игнорирала в миналото и продължава да игнорира правата на собствениците на земя по отношение на археологическия материал и обектите, които те притежават.

Откривателите на културни обекти във Великобритания са третирани почтено и с респект

Не искам да проповядвам английския модел като световен, но той може да бъде взет като пример от други страни, защото законът работи, само ако хората му се доверяват, изтъкна в своята презентация проф. Норман Палмър.
„Ако намерите нещо и го предадете на органите и никога повече не го видите, естествено е, че следващият път няма да го направите. И в много страни това се случва защото хората не се доверяват на закона, тъй като не са третирани почтено и честно. Законът трябва да балансира, а не всичко да бъде дефинирано като престъпление. Добрият национален държавен закон трябва да бъде международен закон, който да бъде хармонизиран, който да бъде съотнесен с другите законодателства”, категоричен е проф. Палмър.” В Англия сме щастливци, тъй като разполагаме със съдействие от страна на кралицата и хората приемат това. Една от причината да го приемат е, защото откривателите на културни обекти са третирани почтено с респект. Професорът посочи, че за кратко време е успял бегло да се запознае с българския закон, който е доста различен от този в Англия. „Под повърхността, в интерпретацията има много неясни необясними неща даже, посочи той.
Законът трябва да окуражава съвместната дейност между археолози и търсачи, изтъкна още проф. Палмър в своята презентация. Според него хората, които имат металдетектори, трябва да бъдат поканени да сътрудничат за тази кауза, а не да бъдат нарочно изолирани. Те имат право да участват в разкриването на миналото на собствената си държава, защото миналото принадлежи на всички хора, то принадлежи на народа и хората, които постъпват почтено, трябва да бъдат възнаградени, обезпечени за това, което са направили, и трябва да бъде признат техния принос.
В презентацията бяха поставени въпроси дали държавите се грижат за културното си наследство по правилния начин, дали всичко е изключителна държавна собственост или всичко е криминализирано. Всички държави членки на ЕС трябва да си сътрудничат и да обменят културна информация, свързана с културното наследство и обществото трябва да знае, че често пъти тези неща са открити, съхранени и описани от хора, които са ги намерили с металдетектор, като част от хобито си, посочи професорът. В заключение той изтъкна, че законът трябва да бъде ясен, да гарантира ясни правила за да може да бъде разбираем и да е ясно какво се има предвид. Трябва да се прилага по един и същи начин към всички хора. Законът трябва да бъде еднакъв за всички и всички да бъдат равни пред закона, посочи проф. Палмър. Това е част от интеграцията, подчерта още той.