ЗАБРАНЯВА СЕ ПОСЕЩЕНИЕТО СЪС МЕТАЛДЕТЕКТОРИ ПО ТЕЗИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ И ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА ПУБЛИКУВАНИ ПО ДОЛУ.
Археологически паметници в Кърджалийска област.
Археологически паметници на културата в Кърджалийска област.
Държавен вестник № 165 от 5 август 1958г.
1.Тракийски скални светилища,гр.Ардино,4км.юг.
2.Тракийска крепост Асара,с.Бойно,махала Звънка,1 км.запад.
3.Римска крепост,с.Вишеград,м.Хисар алть,0.500км.изток.
4.Средновековна крепост Маласар,с.Воденичарско,м.Кик-кая,2.5км. югозапад.
5.Антична скална гробница Хамбар кая,с.Воденичарско,2.5км.югозапад.
6.Скална гробница,с.Воденичарско,2.5км.югозапад.
7.Тракийска крепост,с.Главатарци,м.Асарлъка.600м.северозапад.
8.Средновековна крепост Перперек,с.Горна крепост,2.5км.югоизток.
9.Римска крепост с.Горна Снежина,600м.
10.Средновековна крепост,с.Железино,м.Халка тепе,2км.изток.
11.Тракийски скални светилища,жп.спирка Средна Арда,0.200км.север.
12.Римска крепост,с.Желязна врата,0.500км.север.
13.Атеренски мост,Ивайловград,7км.югозапад.
14.Раннохристиянска гробница,гр.Кърджали,ул.Димитров и Булайр.
15.Праисторическо селище,гр.Кърджали,ул. Миньрска.
16.Средновековна църква,гр.Кърджали,кв.Веселчане в двора на ДАП.
17.Средновековен некропол,гр.Кърджали,кв.Веселчане срещу двора на ДАП.
18.Средновековен некропол,гр.Кърджали,кв.Боровец,0.500км.север.
19.Средновековен некропол,гр.Кърджали,до Месокомбината.0.500км.юг.
20.Тракийска крепост,гр.Кърджали.м.Исаклар тепе,североисток
21.Средновековна крепост Хисарюстю,гр.Кърджали,южно от Оловноцинковия завод,5.5км.южно.
22.Средновековна крепост,гр.Кърджали,8км.изток
23.Римска вила,с.Лъджа,на р. Армира,2.5км.юг.
24.Раннохристиянски некропол,с.Мишевско,в двора на селсъвета.
25.Градище,с.Пчеларово 4км.север.
26.Винарски камък(Шаран таши),с.Рогозче,м.Азгън-джилар 3.5км.изток.
27.Винарски камък(Шаран таши),с.Рогозче,махала Скалино,м.Кестена,1км.югоизток.
28.Винарски камък(Шаран таши),с.Рогозче,махала Скалино,м.Кестана,1км.югоизток.
29.Антична скална гробница,с.Рогозче,махала Скалино,м.Кестана,1км.югоизток.
30.Антична скална гробница,с.Рогозче,махала Овчево,м.Гюлмез тепе,1км.североизток.
31.Трайкийски скални светилища,с.Рогозче,махала Овчево,м.Кюджа гюме тепе,1км.североизток.
32.Тракийски скални светилища,с.Рогозче,махала Овчево,м.Калето,1.5км.североизток.
33.Тракийска крепост,с.Рогозче,махала Овчево,1.5км.североизток.
34.Тракийска крепост,с.Рогозче,махала Овчево,Калето,1.4км.североизток.
35.Християнски некропол,с.Рогозче,махала Овчево,Калето,1.4км.североизток.
36.Тракийска крепост Кючук асар,с.Рогозче,м.Калето на върха 1.5км североизток.
37.Антична скална гробница,Тарзия кая,с.Рогозово,1.5км.североизток.
38.Средновековна крепост,с.Рогозово,до манастира Св.Константин и Елена.
39.Старинен мост,с.Тихомир,0.500км.югоизток.
40.Тракийска крепост,с.Устра,на Свири кая,2км.север.
41.Тракийска крепост,с.Устра,3.5км.север.
42.Тракийска крепост,с.Устра,3км.северозапад.
43.Средновековна крепост Устра,с.Устра,2км.север.
44.Българска средновековна крепост,с.Чам дере,3км.северозапад.
Списакът се обнародва на однование 51.ал.III от Правилника за приложение на постановление № 165 на Министерския съвет от 5 август 1958 г.
Културно-историческите паметници на територията на община Кирково са разнообразни и представят всички епохи от тракийските заселвания насам.
Материалните следи, останали от древността, са:
Тракийска крепост при връх Боатепе и махала Златолист
Скални тракийски гробници до селата Подкова и Веслец
Късноантична и средновековна крепост и селище в местността Асара край с. Крилатица, обявена през 1996 г. за археологически паметник на културата.
Античен некропол в същата местност, паметник на културата
Антично селище със светилище при с. Загоричене
Скални ниши в с. Растник - местността Манчая кая
Скални гъби в с. Добромирци
Римска крепост при с. Остиново и др.
Средновековно селище - с. Орлица
Цистов некропол - с.Априлци
Тракийско селище - с. Домище
Могилен некропол - с.Домище
Скално светилище - с. Първица
Средновековно селище - с.Първица
Късноримско селище - с.Първица
Средновековно селище - с.Островец
Праисторическа селищна могила - с. Подкова